Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 2687/2018г.
Производството е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.54 ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър
/ЗКИР/.
Производството
е образувано по жалба на Р.К.Г. чрез адв.С.С. срещу заповед №18-5380/28.06.2018г.
на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр.Варна, с
която е отказано изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Приморски“ – гр.Варна в
частта на недвижим имот с идентификатор 10135.2573.315. Отказът е мотивиран с
депозираното възражение от Областна администрация – област Варна с вх.№02-1008/28.02.2018г.
и възражение от „Детелина парк хотел
Варна“ с вх.№ 02-1161/28.05.2018г., в които са изразени претенции
за право на собственост върху същия
имот.
В
жалбата се правят оплаквания, че административният акт е издаден в нарушение на
материално-правните и процесуалните норми. Твърди се, че издадената заповед не
съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и с нея е нарушен
принципа на равенство, регламентиран в чл.8 ал.1 от АПК. Прави се оплакване, че
„Детелина парк хотел Варна“ и Областна
управа – област Варна не са представили документи за собственост, от които да е
видно притежаването на вещни права върху имота, за да се приеме, че имат
качеството на заинтересовани лица по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР. Прави се оплакване, че обжалвания
административен акт е издаден при неизяснена по реда на чл.35 от АПК фактическа
обстановка, което е довело до неправилно приложение на чл.53 ал.2 от ЗКИР
/редакция ДВ бр.57 от 2016г./. Иска се отмяна на отказа и присъждане на съдебни
разноски. В писмени бележки с вх.№30.01.2019г. се допълва, че съгласно приетата
по делото съдебно-техническа експертиза имотът, чието впиване е поискано от
жалбоподателката отговаря на този, за който ѝ е възстановен с решение №4А/13.07.2017г.
на Общинска служба по земеделие – гр.Варна и е въведена във владение с протокол
№2/08.11.2017г., поради което административният орган е трябвало да впише
всички лица, които удостоверяват правата си с надлежни писмени документи.
Ответникът Началника на СГКК – Варна в
писмено становище с вх.№16956/03.10.2018г. е оспорил жалбата като
неоснователна и недоказана и иска да бъде отхвърлена.
Заповед
№18-5380/28.06.2018г. на началника на Службата по геодезия, картография и
кадастър гр.Варна. Няма данни кога е била съобщена, но жалбата е била изпратена
по пощата на 05.07.2018г., т.е. в законоустановения срок от лице с активна
процесуална легитимация /по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК/, срещу акт подлежащ
на обжалване пред надлежния административен съд, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Доказателствената тежест е разпределена от съда с разпореждане
№14030/19.09.2018г., като е указано на жалбоподателката, че следва да докаже на
основание чл.170 ал.2 от АПК, че са били налице всички предпоставки за
извършване на поисканото изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
При обжалване на отказ, не са налице заинтересовани лица по чл.15
от АПК, чиито
права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от
административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили
права или задължения, тъй като при оспорване на актове по чл.54 ал.6 от ЗКИР
административният съд не действа като инстанция по същество, а е
контролно-отменителна такава, т.е. след отмяна на заповедта е длъжен да върне
преписката за ново произнасяне по реда на чл.173 ал.2 от АПК, със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Едва новата заповед, ако
удовлетворява искането на заявителя, по чиято инициатива е започнало
първоначалното производство пред административния орган, би засегнала права,
свободи или законни интереси на заинтересовани лица по §1 т.13 от ЗКИР или би
породила задължения за тях, което би им дало право по чл.147 ал.1 от АПК да я
обжалват и вече при второто съдебно оспорване заявителите /чието искане е било
удовлетворено от административния орган/ биха имали пред съда качеството на
заинтересовани лица по смисъла на чл.15 ал.1 от АПК.
Освен
това, за останалите наследници на Г.Н.А. отказът е неблагоприятен и те имат
право на жалба. След като не са го упражнили, съдът няма задължение да ги
конституира като заинтересовани лица, тъй като такива в производството по
обжалване на административен акт са само тези, за които той е благоприятен, в
случай, че същия не представлява отказ по съображенията, изложени по-горе.
От приложените към жалбата и с административната преписка
доказателства и тези събрани по делото, както и предвид изявленията на страните
и техните процесуални представители, ХІХ състав на Варненски административен
съд, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК са били одобрени кадастралната
карта и кадастралните регистри на район „Приморски“ гр.Варна, която е била
обнародвана в Държавен вестник бр.100 от 21.11.2008г. Според извадката от
действащата кадастрална карта, представляваща скица №15-694142/27.09.2018г. на
СГКК – Варна, имот с идентификатор 10135.2573.315 /със стар идентификатор
10135.2573.146 и номер по предходен план *********/ с площ 8348 кв.м, находящ
се в район „Приморски“ на гр.Варна е собственост на държавата, стопанисван чрез
областния управител на област Варна във връзка с акт за държавна собственост
№119 том 30 рег.11638 от 28.05.2015г.
Производството пред началника на СГКК – Варна е започнало въз основа
на заявление на Р.К.Г. с вх.№01-62102/16.02.2018г., към което е приложен проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на район
„Приморски“ чрез нанасяне като част от имот
с идентификатор 10135.2573.315 на нов имот с нов проектен номер и с площ 289
кв.м, който да бъде записан в собственост на наследниците на Г.Н.А. въз основа
на решение №4А от 13.07.2017г. на Общинска служба по земеделие гр.Варна,
протокол за въвод във владение №2/08.11.2017г., издаден от община Варна и
протокол за извършено трасиране от 15.09.2017г. от правоспособно лице инж.Р.И.
на част от ПИ 471 по КП „Крайбрежието“ от 1956г. на гр.Варна, собственост на Г.Н.А.,
попадащи в ПИ 10135.2573.315 по кадастралната карта на гр.Варна. Според
проекта, от останалата част от имот с идентификатор 10135.2573.315 следва да се
обособи в имот с площ 8059 кв.м с нов проектен номер, който да запази характеристиките
и собствеността на държавата.
Действително, с решение №4А/13.07.2017г. на Общинска служба по
земеделие – гр.Варна на наследниците на Г.Н.А., сред които е жалбоподателката Р.К.Г.
/видно от приложеното удостоверение за наследници/, е възстановено правото на
собственост в стари реални граници на лозе от 0.289 дка /289 кв.м/ в строителните граници на
кв.Виница, местност Ламбур Пунар, попадащо в свободната за възстановяване част
от поземлен имот 10135.2573.315. В
изпълнение на това решение, наследниците на Г.Н.А. са били въведени във
владение въз основа на протокол №2/08.11.2017г. от главен експерт в отдел
„Кадастър и регулация“ в община Варна. Правоспособно лице е извършило трасиране
с протокол от 15.09.2017г. на част от имот 471 по КП „Крайбрежието“ от 1956г.,
попадаща в ПИ 10135.2573.315 от кадастралната карта на район „Приморски“ –
Варна. Представена е заповед №2657/29.07.2015г. на кмета на община Варна, от
която е видно, че бившия имот 471 от ПКП на к.к.“Чайка“ целия с площ от 4281
кв.м /собственост на Г.Н.А./ съгласно
решение №1372/27.06.2006г. на Общинска служба по земеделие – Варна, попада с незастроена
площ от 289 кв.м в границите на ПИ 10135.2573.315. Част от имот 471 попада в
уличната регулация на к.к.“Чайка“, съгласно действащ ПУР на к.к.“Чайка“,
одобрен с решение №3408-7 по протокол №35/22, 23 и 29 юни 2011г. на Общински
съвет при община Варна. С цитираната заповед на основание чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ
и решение по т.1 от протокол от 07.07.2016г. на техническа служба при община
Варна, както и въз основа на молба от наследниците на Г.Н.А., кметът на община
Варна е одобрил обща площ на бивш имот 471 в размер на 4281 кв.м, от които обща
застроена част от 3572 кв.м и обща незастроена площ – 709 кв.м, като е
разпоредил след влизането ѝ в сила да имота да се издаде скица и
удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ. Със заповед №2922/24.08.2016г. на кмета на
община Варна е поправена очевидна фактическа грешка в негова заповед
№2657/29.07.2015г. като е променена годината от 2015г. на 2016г.
По реда на чл.26 ал.1 от АПК административният орган е уведомил
Областна управа на област Варна и „Детелина парк хотел Варна“ ООД за
постъпилото заявление на Р.К.Г., в резултат на което е получено
възражение с вх.№02-1008/28.02.2018г. от
областния управител на област Варна, в което се сочи, че държавата е едноличен
собственик на имот с идентификатор 10135.2573.315 с площ от 8349 кв.м,
предоставен за управление от областния управител на област Варна въз основа на акт за частна държавна
собственост №8862/19.05.2015г., вписан в Службата по вписвания на 28.05.2015г. /приложен
по делото/. Отбелязано е, че имотът с тази площ е нанесен в кадастралната карта
на район „Приморски“ въз основа на заповед №КД-14-03-1323/30.05.2011г. на началника
на СГКК – Варна. Приложени са предходните актове за собственост на държавата,
съответно: акт за частна държавна
собственост №7639/25.10.2010г., в който имот с идентификатор 10135.2573.315 е
описан с площ от 9661 кв.м, нанесен в кадастралната карта на район „Приморски“
– Варна със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директор на АГКК и
предоставен в управление на областния управител на област Варна; акт за
държавна собственост №9033/03.08.1967г., в който е отбелязано, че е в
собственост на държавно предприятие „Почивни домове“. От съвместното тълкуване
на чл.5 ал.3 от Закона за държавната собственост във връзка с чл.70 ал.4 от
Закона за държавната собственост и чл.79 ал.3 от същия закон във връзка с
чл.113 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост става
ясно, че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие, трябва да
бъде придружен с документи, удостоверяващи правото на собственост на държавата,
като при спорът за правото на собственост се решава по общия исков ред пред
гражданския съд. Тоест, актът за държавна собственост има силата на официален
удостоверителен документ, според чл.5 ал.2 от Закона за държавната собственост.
В същото време, той е достатъчен за да се приеме, че държавата чрез областния
управител на област Варна има качеството на заинтересовано лице по смисъла на
§1 т.13 от ЗКИР в производството по издаване на административния акт по чл.54
ал.4 от ЗКИР.
Постъпило
е и възражение от „Детелина парк хотел Варна“ ООД,
представлявано от управителя В.К.А. с вх.№02-1161/28.05.2018г., който
претендира, че е собственик на хотелския комплекс, израден в имот с
идентификатор 10135.2573.315. Възразява срещу поисканото изменение, като твърди, че е недопустимо обособяването на
имот с площ 289 кв.м, която се явява под минимума, посочен в чл.19 от ЗУТ. Към
възражението е приложен нотариален акт №141 том ІІІ рег.№3748 дело №420/2003г.,
по силата на който „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД продава на ЕТ „С.Т.С.“
действащ под фирма „Стима СВ-С.С.“ осем етажна масивна сграда, представляваща
хотелска част от почивен дом „Детелина“, с обща разгърната застроена площ от
6260 кв.м, построена върху поземлен имот №168 от КП на к.к.“Чайка“ от 2003г.,
идентичен с имот №3480 от предходен кадастрален план на к.к.“Чайка“. В
административната преписка липсват доказателства „Детелина парк хотел Варна“
ООД с управителя В.К.А. да е придобило описаната сграда от „Стима СВ-С.С.“. В
кадастралния регистър на район „Приморски“ – Варна като собственик на имот с
идентификатор 10135.2573.315 /със стар идентификатор 10135.2573.146 и номер по
предходен план *********/ с площ 8348 кв.м, находящ се в район „Приморски“ на
гр.Варна е вписана държавата, видно от скица №15-694142/27.09.2018г. на СГКК –
Варна. Поради изложеното, съдът намира, че „Детелина парк хотел Варна“ ООД с
управителя В.К.А. не е доказало пред началника на СГКК – Варна качеството си на
заинтересована страна по смисъла §1 т.13 от ДР на ЗКИР.
По делото беше приета съдебно-техническа експертиза с вх.№721/15.01.2019г.,
изготвена от инж.Ж.Б.. Вещото лице е установило, че имот с идентификатор
10135.2573.315 се е появил за първи път в кадастралната карта на район
„Приморски“ – Варна въз основа на заповед №КД-14-03-154/08.08.2009г. на
началника на СГКК – Варна с първоначална площ от 9661 кв.м. Направен е извода,
че между имот с идентификатор 10135.2573.315 от КККР и имотът, възстановен с
решение №4А/13.07.2017г. на Общинска служба по земеделие – Варна не може да се
направи съпоставка, тъй като втория имот е с неустановено точно местоположение,
което е изведено от черно-бяла скица, приложена в административната преписка. При
изслушване на инж.Б. в съдебното заседание на 23.01.2019г. уточнява, че от
цветната скица с изх.№391/31.10.2016г., представена от адв.С. *** става ясно,
че имотът, който е възстановен на наследниците на Г.Н.А.
в стари реални граници с площ от 289 кв.м е част от имот 10135.2573.315 и се
намира в южната и югоизточната му част, като е ограничен от улица между о.т.541
и о.т.542 в южната част по план за улична регулация от 2011г. Направено е
заключението, че имота, за който е поискано нанасяне в кадастралната карта на
район „Приморски“ – Варна с площ от 289 кв.м, попада изцяло в границите на имот
№№471 с площ 4281 кв.м, който е бил собственост на Г.Н.А. и по точно в
незастроената част от имот 471 с обща незастроена площ от 709 кв.м, съгласно заповед №2657/29.07.2016г.
на кмета на община Варна. Също така, имот с площ 289 кв.м по протокола за въвод
във владение №2/08.11.2017г. попада изцяло в границите на имот 10135.2573.315.
Вещото лице е отбелязало, че координатният регистър в КС-2005г., за граничните
точки на имот с площ 289 кв.м, посочен в протокола за въвод във владение
съответства на координатния регистър приложен и към протокола за трасиране
Вещото лице е отбелязало, че координатният регистър в КС-2005г., за граничните
точки на имот с площ 289 кв.м, посочен в протокола за въвод във владение
съответства на координатния регистър приложен и към протокола за трасиране от
15.09.2017г.
Вещото
лице обобщава, използвайки цветната
скица изх.№391/31.10.2016г., издадена от община
Варна, че може да се установи идентичност между имот с идентификатор
10135.2573.315 и възстановения с решение №4А/13.07.2017г. на Общинска служба по
земеделие – Варна. Инженер Б. подчертава, че е налице пълна идентичност между
имота, описан в протокол №2/08.11.2017г. за въвод във владение, издаден от
община Варна с имота, възстановен решение №4А/13.07.2017г. на Общинска служба
по земеделие – Варна и имота, за който е поискано нанасяне с площ 289 кв.м и е
представен проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
на район „Приморски“ – Варна.
Съдът намира, че доказателствените изводи на инж.Ж.Б. съответстват
на събраните по делото доказателства, поради което ги възприема изцяло.
Фактът, че имотът от 289 кв.м, заявен от наследниците на Г.Н.А. за нанасяне като тяхна собственост в кадастралната карта и
кадастралните регистри на район „Приморски“ – Варна е част от имот 471 –
собственост на техния наследодател, както и съвпада с имота, възстановен решение
№4А/13.07.2017г. на Общинска служба по земеделие – Варна, за който са били
въведени във владение с протокол №2/08.11.2017г. щеше да бъде достатъчен за
удовлетворяване на тяхната претенция, ако не беше възражението на държавата
чрез областния управител на област Варна, която се явява заинтересовано лице по
смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР.
Варненският административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите
за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168
ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили
след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. Явна фактическа
грешка. Определение на понятието „непълноти и грешки” е дадено в §1 т.16 от ДР
на ЗКИР /ДВ бр.57 от 2016г./ и представлява: „несъответствия
в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние“. Съгласно §1 т.9 от
ДР на ЗКИР, "явна фактическа грешка"
е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41,
ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността
(терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в
неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите
им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността
и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване
на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в
координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата
по чл.
31.
Видно
от документите представени в административната преписка, заявлението за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, подадено от
наследниците на Г.Н.А. е свързано с непълнота и грешка в действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри на район „Приморски“ – Варна в частта
на ПИ 10135.2573.315. Изменението е поискано във връзка с промени, настъпили
след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2008г.,
а именно: решение на Общинска служба по земеделие – Варна от 2017г., въвод във
владение и трасиране от 2017г., заповед на кмета на община Варна по чл.11 от
ППЗСПЗЗ от 2015г.. В изпълнение на чл.51 ал.5 от ЗКИР, за поисканата промяна на
кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Приморски“ – Варна,
представляваща нанасяне на нов имот с площ от 289 кв.м е представен проект. Настоящият
случай не попада в изброените в чл.53а от ЗКИР,
поради което е отказът е писмен, постановен със заповед.
В нормата на чл.54 от ЗКИР е обяснено, че измененията
в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване
на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по
геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота, придружена от скица-проект. Съгласно ал.2 на
същия член, когато непълнотата или грешката е свързана
със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по
съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно
по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки.
Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от
правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта
по реда на чл.
53а т. 1 от ЗКИР, т.е. без да бъде издавана заповед.
Решение №4А/13.07.2017г. на Общинска служба по
земеделие – Варна, издадено в полза на наследниците на Г.Н.А. е с правно основание чл.14 ал.1 т.3
от ЗСПЗЗ във връзка с чл.18ж ал.1 от
ППЗСПЗЗ във връзка с чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ, тъй като с него е възстановено
правото на собственост върху лозе от 0.289 дка в съществуващи стари реални
граници, поради което
при
влизането му в сила, придружено със скица, освен случаите по чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ, удостоверява правото
на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота.
От данните в административната преписка става
ясно, че „Детелина парк хотел Варна“ ООД с
управителя В.К.А. не е доказало пред началника на СГКК – Варна качеството си на
заинтересована страна по смисъла §1 т.13 от ДР на ЗКИР, тъй като е представен
нотариален акт №141 том ІІІ рег.№3748 дело №420/2003г., по силата на който
„Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД продава на ЕТ „С.Т.С.“ действащ под
фирма „Стима СВ-С.С.“ осем етажна масивна сграда, представляваща хотелска част
от почивен дом „Детелина“, с обща разгърната застроена площ от 6260 кв.м,
построена върху поземлен имот №168 от КП на к.к.“Чайка“ от 2003г., идентичен с
имот №3480 от предходен кадастрален план на к.к.“Чайка“. Липсват доказателства
„Детелина парк хотел Варна“ ООД с управителя В.К.А. да е придобило описаната сграда от „Стима
СВ-С.С.“.
Единствено, държавата чрез представения акт за
държавна собственост /и предходните такива/ има правно основание да претендира
право на собственост върху имот
10135.2573.315, в границите на който е поискано нанасянето на нов имот с площ
289 кв.м, който да бъде записан в собственост на наследниците на Г.Н.А.. Актът
за държавна собственост е официален удостоверителен документ, който няма
правопораждащо действие /по аргумент на чл.5 ал.2 и ал.3 от Закона за
държавната собственост/. Решение №4А/13.07.2017г.
на Общинска служба по земеделие – Варна, издадено на основание чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ има силата на констативен нотариален акт,
който също не се полза с материална доказателствена сила. Материалната доказателствена сила е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а самата констатация
за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод, а не
удостоверен от него факт. При съставянето на констативния нотариален
акт, в частта му досежно принадлежността на правото, дейността на
нотариуса е решаваща, не свидетелстваща, поради което не притежава
доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи. Констативният
нотариален акт в останалата си част остава официален удостоверителен документ
и има
посочената с чл.179 ал.1 ГПК доказателствена сила по отношение на извършените
от нотариуса действия /Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г.
по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК/. Съпоставянето на двата документа, които имат еднаква стойност
на официални удостоверителни /а не на свидетелстващи/ документи, води
до извода за противопоставими права относно собствеността върху част от имот
10135.2573.315 /за който държавата претендира право на собственост/,
представляваща 289 кв.м, заявени за обособяване като самостоятелен имот, който
да бъде вписан в собственост на наследниците на Г.Н.А..
Тъй като, поисканото изменение не касае само изменение на
кадастралния регистър, но и такова на кадастралната карта, затова разпоредбата
на чл.53 ал.2 от ЗКИР е неприложима. При обособяването на самостоятелен имот
като част от съществуващ друг имот, чийто собственик се противопоставя, е налице
спор относно правото на собственост, включващ спор относно границите на ново-обособения
имот, поради което законодателят е предвидил в чл.54 ал.1 от ЗКИР изготвянето
на проект за изменение на кадастралната карта, какъвто не се изисква при
изменение само на кадастралния регистър по реда на чл.53 от ЗКИР.
При спор за материално право в случаите, когато
се иска изменение на кадастралната карта /кадастралните граници/ е налице
основание за отказ, докато спорът не бъде решен по общия исков ред, в какъвто
смисъл е разпоредбата на чл.54 ал.2 от ЗКИР. Влязлото в сила съдебно
решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по
кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а т.1 от ЗКИР.
В
допълнение, следва да се има предвид, че на основание чл.18з ал.2 от ППЗСПЗЗ, решение
по чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което се
възстановява правото на собственост в границите на урбанизираната територия,
имотът се отписва от актовите книги за държавните имоти по реда на чл. 78, ал. 1 от Закона за държавната собственост.
Спорът за материално право,
възникнал в производство по искане за деактуване на държавен имот също се
решава по съдебен исков ред пред съответния граждански съд.
С оглед на изложеното, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
отхвърлена.
Обжалваният административен акт
е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗКИР, в
установената от закона форма, фактическата обстановка е изяснена по реда на
чл.35 от АПК и не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Материалният закон е приложен
правилно и е спазена целта му.
Предвид изхода на делото, ответникът има право на присъждане на
разноски, но доказателства за сторени такива не са представени и не беше
поискано присъждането им.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.К.Г. чрез адв.С.С. срещу заповед №18-5380/28.06.2018г. на началника на
Службата по геодезия, картография и кадастър гр.Варна, с която е отказано изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на район „Приморски“ – гр.Варна в частта на недвижим
имот с идентификатор 10135.2573.315.
Решението може да се оспори пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: