РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Перник, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500607 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 675/27.06.2023 г. по гр.д. № 5763/2022 г. на Районен съд гр. Перник е
отхвърлен предявеният иск от Р. Л. С. срещу В. Л. С. и К. Н. С., с които се иска допускане
извършването на съдебна делба върху следния недвижим имот: дворно място от 1153 кв.м.
без придаваемите се места от 217 кв.м., образуващо парцел ***, кв. *** по плана на ***,
при граници: Ц.К., А.Т. и К. В. П. и държавно място, ведно с построената в него жилищна
сграда, между Р. Л. С. и В. Л. С., при равни делбени части.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. Л. С., чрез адв. К., с
която се обжалва първоинстанционното решение, като същото се сочи като неправилно,
необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
На първо място се сочи, че съдът не е възприел правилно описанието на процесните имоти,
предмет на съдебна делба е следния недвижим имот, а именно: по документ за собственост
ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, цялото от 1370 кв.м., образуващо парцел ***, кв. ***по
плана на ***, при граници: улица, Ц.К., А.Т. и К. В. П., а по скица и удостоверение за
идентичност представляващо УПИ ***, кв. ***, ***, общ. ***, с площ 890 кв.м. по
1
действащия регулационен план, с. ***, общ. ***, одобрен с решение № 91/22.04.2008г. на
Общински съвет гр. Перник, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда.
Намира за неправилен и противоречащ на съдебната практика на ВКС и на събраните по
делото доказателства изводът на решаващия съд, че е изтекъл предвидения в закона 10
годишен давностен срок и ответниците са станали съсобственици на процесния имот като са
придобили и съсобствените идеални части на ищцата, тъй като през 2009 г. са извършили
ремонт на построената къща в дворното място. Допълва, че осъщественото от ответниците
ползване на имота за целия му период, чрез извършване на търпими действия, не е довело до
осъществяване на фактическия състав на придобивната давност по отношение на идеалните
части на ищцата в процесния имот. Навеждат се твърдения, че същите не са имали
качеството владелци по отношение на процесния имот за период от 10 години, а са
извършвали само търпими действия и се явяват държатели на 1/2 идеална част от него. С
въззивната жалба се излагат съображения, че първостепенния съд е постановил атакуваното
решение без да е направил задължителен анализ на свидетелските показания на свидетелите
на С.. Сочи се, че не били обсъдени всички налични по делото доказателства, като се
цитират и конкретни такива. На следващо място за неоснователни и недоказани намира и
релевираните от ответната страна твърдения за изтекла придобивна давност в тяхна полза,
като допълва, че от свидетелските показания се установява, че ответниците не са
упражнявали самостоятелно и спокойно владение върху процесиите имоти в продължение
на 10 години, същите владеят своята 1/2 ид. ч. от процесиите имоти, а по отношение на
другата 1/2 ид. ч. от процесиите имоти се явяват държатели. Възразява се, че ответниците по
никакъв начин не са манифестирали промяна в намерението от държане в своене на
процесните имоти спрямо С.. В заключение се сочи, че дори и да не живее постоянно в
процесиите имоти, Р. С. е упражнявала правата и задълженията си на собственик на 1/2 ид.
ч. по отношение на същите. Посещавала е процесиите имоти, заплаща дължимите данъците
към МДТ, но поради изпадането й в трудно положение, същата все по – рядко го посещава.
Допълва, че ответниците, възползвайки се от затруднението, в което същата е изпаднала се
сдобили с констативен нотариален акт през 2022 г., но към настоящия момент не е изтекъл
предвидения от 10 годишен срок, за да могат да се позоват на давностно владение, нито са
манифестирали промяна на намерението си да държат вещта като своя и се явяват
държатели на собствената на ищцата ½ ид. ч. от процесните недвижими имоти. Въз основа
на изложеното се иска отмяна изцяло на атакуваното решение и допускане до делба на
процесните имоти, а именно: УПИ ***, кв. ***, ***, общ. ***, с площ 890 кв.м. по
действащия регулационен план, заедно с едноетажната масивна жилищна сграда построена в
него и се отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, per.
№ ***, дело № 799/2022г. на нотариус Р.М., с който ответниците са признати за
собственици на процесиите имоти.
Въззиваемите К. С. и В. С. оспорват жалбата, като считат, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и мотивирано и същото следва да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
2
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че с
нот. акт № ***. том ***, дело №1560/1972г. Д.Г.М. и синът й В. Л. С. са признати за
собственици на основание давностно владение и по наследство на процесното ДВОРНО
МЯСТО от 1153 кв.м,, без придаваемите се места от 217 кв.м,, образуващо парцел ***, кв.
***по плана на с. ***, ведно с построената в него жилищна сграда. В последствие с
нотариален акт № ***, том ***, дело 1207/1983г. Д.Г.М. и В. Л. С. са придобили по
регулация към парцела им, представляващ ***, кв, ***по плана на с. ***, следните
недвижими имоти, а именно: Дворно място от 74 кв.м., придаваемо се от имот с пл. № 183;
Дворно място от 7 кв.м., придаваемо се от имот с пл. № ***; Дворно място от 79 кв.м.,
придаваемо се от общински имот.
С нот. акт №***, том ***, дело № 2744/1993г. Д.М. е дарила на дъщеря си Р. Л. С. -
ищец в настоящото производство, своята 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в
с. ***, обл, ***, общ. ***, представляващ дворно урегулирано място, цялото от 1370 кв.м,,
образуващо парцел ***, кв. ***по плана на е. ***, при граници: улица, Ц.К., А.Т. и К. В.
П., заедно със своята 1/2 ид, ч. с построената в него жилищна сграда, като си е запазила
правото на ползване. Поради това, към момента когато е извършена разпоредителната
сделка с нот. акт №***, том ***, дело № 2744/1993г., между ищцата Р. Л. С. и ответника В.
Л. С. е съществувала съсобственост върху процесния недвижим имот заедно с построената в
него жилищна сграда, като ищецът притежава 1/2 ид.ч. и В. Л. С. - 1/2 ид.ч.
Ответниците В. Л. С. и К. Н. С. са се снабдили с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот №***том ***, дело №799/2022г. от 20.10.2022 г. на нотариус Р.М., с който
са признати за собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим, а
именно: УПИ, представляващ дворно урегулирано място с площ от 890 квадратни метра,
находящо се в землището на село ***, община ***, област ***, *** и означено по скица
като УПИ *** в квартал ***по плана за регулация и застрояване на село ***, община ***,
утвърден с решение № 91 от 22.04.2008 г., заедно с разположените в имота: Едноетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 квадратни метра и Стопанска сграда със
застроена площ от 10 квадратни метра.
Разпределянето на доказателствената тежест относно правнорелевантните факти
следва да бъде извършено съобразно задължителните указания, обективирани в ТР № 11 от
21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, които са доразвити в решение № 8 от
4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2020 г., II г. о., в което изрично се приема, че ако
ползващите се от акта лица се позоват на придобивна давност за разликата между
действително придобитите права и удостоверените в нотариалния акт права, те следва да
3
докажат, че са демонстрирали на останалите съсобственици завладяването на тези права.
Ако завладяването не е демонстрирано, владението е скрито и давностният срок не тече.
Снабдяването с констативен нотариален акт в едностранното охранително производство не
демонстрира на останалите съсобственици завладяване изцяло или на част от правата им.
Срокът на придобивната давност ще започне да тече в момента, в който другият
съсобственик е узнал за констативния нотариален акт или завладяването му е демонстрирано
по друг начин.
В ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС се прави
разграничение на основанията, на които е установена фактическата власт върху съсобствен
имот и тяхната връзка с презумпцията по чл. 69 ЗС. При едни основания възниква
съвладение, а при други – самостоятелно владение. Установяването на самостоятелно
владение възниква в други случаи, два от които са разгледани в тълкувателното решение -
когато правото на собственост се прехвърля по производен начин, без прехвърлителят да е
собственик на целия имот, а само на идеална част от него, като владението е предадено на
приобретателя, както и когато още при установяване фактическата власт върху имота
единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен
владелец. Ето защо доказването собствеността на ищцата по договор и при оспорване от
нейна страна на констатацията в нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№***том ***, дело №799/2022г. от 20.10.2022 г. за позоваване на придобивна давност от
ответниците В. Л. С. и К. Н. С., последните трябва да докажат, че още при установяване
фактическата власт върху имота ответниците са извършили съответните фактически
действия, с които по явен и недвусмислен начин са обективирали, демонстрирали спрямо
другия съсобственик-ищцата намерението да владеят и нейните 1/2 ид. части от имота и
сградата за себе си и целящи да отблъснат владението й, които действия да са достигнали до
знанието й. Ищцата не може да установява отрицателни факти, какъвто в случая би бил
фактът, че ответниците не са преобърнали държането във владение, противопоставяйки се на
правата на съсобственика-ищца /в този смисъл и решение № 117 от 15.10.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 4431/2017 г., I г. о. /.
Във връзка с това пред РС са разпитани свидетели. Свидетелите Т. и М. установяват,
че ищцата е посещавала имота си и ищцата няма достъп до имота и сградата от 2015 - 2016 -
2017 година като ключът бил сменен. Настоящият съдебен състав счита, че следва да се даде
вяра на показанията на свидетелите Т. и М.. Същите са последователни, логични,
кореспондират помежду си по отношение на правнорелевантните факти. На следващо
място, свидетелите са възприели непосредствено правнорелевантните факти, възприели са
вярно същите и са способни да ги възпроизведат добросъвестно при даване на показания
пред съда. Показанията на останалите разпитани в първоинстанционното производство
свидетели не следва да бъдат кредитирани относно горните релевантни факти, тъй като
противоречат на показанията на св. Т. и М., които съдът кредитира, а освен това не са
конкретни и си противоречат относно това колко често и кога за последно ищцата Р. С. е
посещавала процесните имоти.
4
Същевременно от показанията на свидетелите Р. К., В.В. и К. К. не може да се
направи категоричен извод за изтекла в полза на ответниците придобивна давност повече от
десет години. От показанията им може да се направи извод единствено за ползването,
поддържането и подобряването на процесните имот и сграда. От показанията на
свидетелите не се установява по делото ответниците по какъвто и да е начин да са
демонстрирали по отношение на съсобственика-ищца намерение да владеят и нейните 1/2
ид. части от имота и сградата за себе си до 2015г. Демонстрираното по отношение на
свидетелите своене на имота и сградата е без значение след като не е достигнало до
знанието на съсобственика-ищца. Не се установява от показанията на свидетелите в някакъв
момент ответниците да са заявили на ищцата, че считат имота и сградата за собствени или
да са извършили действия за отблъскване на владението й. Обстоятелството, че ответниците
са ползвали преимуществено имота и са ремонтирали сградата не установява своене на
същите. Не е достатъчно по делото да се установи липсата на претенции от съсобственика-
ищца по отношение на имота и сградата, а следва да са налице действия от страна на
ответниците, с които се демонстрира явно своене на имота и сградата чрез отблъскване на
владението на ищцата. Щом като във вътрешните отношения между съсобствениците се
счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна
сметка - съсобственикът, който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а
обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от
държател става владелец. Промяната в намерението и преобръщането на държането във
владение не трябва да останат скрити, а трябва да намерят външна изява в предприемане на
конкретни действия, които да станат достояние и да бъдат насочени към съответните други
съсобственици - в случая към ищеца, а не неопределено към неограничен кръг хора, както и
да показват несъмнено, че ответниците отричат правата на другия съсобственик върху имота
и сградата и ги владеят само за себе си. В тази връзка следва да се обърне особено внимание,
че презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за държателя, а за този, който по недвусмислен
начин е доказал, че е установил владение. Законовото предположение е в смисъл, че
установеното владение се счита, че е за владелеца, а не за другиго, а не, че установилият
държане е владелец до доказване на противното. Точно тези признаци на владението,
ответниците, които носят тежестта да го докажат чрез пълно главно доказване, не са
установени за периода до 2015г. Законът не толерира неправомерните действия - общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият (съсобственикът) няма
възможност (поради неведение) да се брани. При така възприетите и гореобсъдени
свидетелски показания ПОС приема, че ответниците не са доказали в процеса по
категоричен и недвусмислен начин, че те са предприели каквито и да било действия, с които
да демонстрират пред съсобственика-ищца намерението си да своят и с това да владеят
нейните 1/2 ид. части от имота и сградата за себе си и следователно в тяхна полза не е
изтекла придобивната давност от десет години. От събраните в първата инстанция
доказателства се установява, че чрез упражняваната фактическа власт върху съсобствения
имот, ответниците, в качеството на съсобственици са владели своята идеална част от имота
5
и сградата и са държали частите на съсобственика-ищца от имота, но не се доказа, че
ответниците са владели целия имот и сградата само за себе си като са противопоставили на
съсобственика-ищец своето намерение за това. Както се посочи действията на ответниците
по ползването, поддържането и подобряването на имота и сградата са управителни
действия, но не съставляват такива, които да отричат правата на съсобственика, поради
което не могат да служат като основание за придобиване на владение и на собственост.
Напротив - от съвкупния анализ на доказателствата по делото следва, че едва от 2015 г.,
когато достъпът на ищцата до имота и сградата е ограничен, ищцата е узнала за претенциите
на ответниците. Без значение е дали ищцата, която е станала съсобственик на процесния
имот по договор през 1993г. ползва съсобствения си имот и сграда, защото с това тя не е
загубила правото си на собственост, още по-малко - само поради това, процесния имот не
може да бъде придобит в собственост от ответниците, след като собствеността не е
придобита по възможните според закона способи от ответниците.
Колкото до снабдяване с процесния нотариален акт за собственост върху недвижим
имот №***том ***, дело №799/2022г. от 20.10.2022 г., то това действие не манифестира
намерението да се свои имота пред останалите съсобственици, тъй като вписването няма
такова действие.Още по-малко подобна последица може да се свърже с факта на самото
снабдяване с констативен нотариален акт /така решение № 7 от 10.09.2018 г., гр. д. №
1903/2017 г. на ІІ г. о./.Дори и да се приеме, че след снабдяването с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №***том ***, дело №799/2022г. на основание
давностно владение през 2022г. и вписването му в Служба по вписванията ответниците са
започнали да демонстрират своене на процесния имот, то именно от този момент може да се
приеме, че същите са оповестили намерението си на владеене на идеалните части на другия
съсобственик-ищеца като свои. От 20.10.2022г. до завеждане на настоящата искова молба на
15.11.2022 г.е минал обаче по-малко от 1 месец, поради което 10 – годишната придобивна
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС не е настъпила.
В обобщение на изложеното съдът приема, че ищцата доказва правото си на
собственост по договор върху 1/2 идеална част от процесния УПИ и от построената в него
едноетажна жилищна сграда, а ответниците доказват единствено правото си на собственост
върху 1/2 идеална част от процесния УПИ и от сградата, но същевременно ответниците не
доказват, че са придобили чрез давностно владение правата на ищцата върху нейните 1/2
идеални части от имота и сградата.
При това положение, към настоящия момент върху процесния УПИ и построената в
него едноетажна жилищна сграда съществува съсобственост между Р. Л. С. и ответниците
В. Л. С. и К. Н. С., от която ищцата има 1/2 ид.ч., а ответниците – общо 1/2 ид. ч. Като
последица от това първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което искът за делба следва да се уважи като делбата трябва да бъде
допусната при тези квоти и между тези лица. Въззивната жалба е основателна.
Като последица от съдебното решение, с което със сила на пресъдено нещо се
признават правата на ищцата по отношение на посочените в констативния нотариален акт
6
титуляри и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен издаденият в полза на
ответниците нотариален акт за удостоверените права над 1/2 ид. ч. от правото на
собственост върху имота и от едноетажната жилищна сграда.
По разноските:
Жалбоподателят претендира и доказва направени разноски по въззивното
производство общо 1219,68 лв., от които 69,68 лв. - ДТ и 1150 лв. – заплатено адв.
възнаграждение (съгласно представените доказателства и представения договор за правна
защита, в който е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 1150 лв. е платено
изцяло в брой и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от въззиваемите изцяло, предвид
основателността на жалбата, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемите не се дължат разноски по
въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 675/27.06.2023 г. по гр.д. № 5763/2022 г.. по описа на Районен
съд – Перник, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба върху следните имоти: ДВОРНО
УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, цялото от 1370 кв.м., образуващо парцел ***, кв. ***по плана на
***, при граници: улица, Ц.К., А.Т. и К. В. П., а по скица и удостоверение за идентичност
представляващо УПИ ***, кв. ***, с. ***, общ. ***, с площ 890 кв.м. по действащия
регулационен план, с. ***, общ. ***, одобрен с решение № 91/22.04.2008г. на Общински
съвет гр. Перник, заедно с построената в него Едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 квадратни метра, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ ДЕЛБЕНИ
ЧАСТИ:
1. Р. Л. С. с ЕГН ********** от *** - 1/2 идеални части;
2. В. Л. С., ЕГН ********** и К. Н. С., ЕГН ********** - и двамата от *** – общо 1/2
идеални части.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в полза В. Л. С. с ЕГН
********** и К. Н. С. с ЕГН ********** нотариален акт за собственост върху недвижим
имот №***том ***, дело №799/2022г. от 20.10.2022 г. на нотариус Р.М. с район на
действия PC Перник, за удостоверените права над 1/2 ид. ч. от описания в него Урегулиран
поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 890 квадратни метра,
находящо се в землището на село ***, община ***, област ***, *** и означено по скица
като УПИ *** в квартал ***по плана за регулация и застрояване на село ***, община ***,
утвърден с решение № 91 от 22.04.2008 г., заедно с разположените в имота: Едноетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 квадратни метра.
7
ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН ********** и К. Н. С., ЕГН ********** - и двамата от ***,
да заплатят на Р. Л. С. с ЕГН ********** от ***, сумата 1219,68 лева - разноски по
производството пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8