№ 12661
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110168822 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по иск на К. К. И., ЕГН **********, чрез адв. Б. Т.,
против СО, БУЛСТАТ ...., с правно основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лева, представляваща част от пълния размер
на неимуществените вреди в размер на 12 000 лева, претърпени от травматично увреждане –
счупване на десен палец с лезия на сухожилието на разгъвача на палеца, настъпило на
06.08.2020 г. около 19,10ч. вследствие на падане при движение с велосипед по велосипедна
алея на бул. „Гоце Делчев“ на спускане към подлеза на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“
и бул. „България“, посока Южен парк, от страна на автобусна спирка 0290 „Бул. България“,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, дискомфорт, негативни емоции, неудобство,
стрес, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане –
06.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 636,95 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и
закупуване на медикаменти. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
Ищецът твърди, че на 06.08.2020 г., към 19 ч., се прибирал към вкъщи заедно със своя
приятел И.Р.К., като двамата се придвижвали с велосипеди по очертана по велосипедна алея
на бул. „Гоце Делчев“ на спускане към подлеза на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и
бул. „България“, посока Южен парк, от страна на автобусна спирка 0290 „Бул. България“,
предната гума на велосипеда на ищеца пропаднала през разместени решетки на шахти за
отводняване, намиращи се на влизане в подлеза, загубил контрол над велосипеда и паднал
напред. В резултат на падането получил травма в областта на дясната китка, придружена със
1
силна пареща болка, ударил си главата и гръдния кош. Ищецът не можел да свие палеца на
дясната си ръка, чувствал се замаян и дезориентиран. Прибрал се вкъщи, но болката се
усилила и малко по-късно вечерта, заедно с приятеля си- И.К., отишъл за преглед в Спешен
център Пирогов. След преглед на хирург и неврохирург било установено, че палецът на
дясната ръка е счупен и била поставена шина за обездвижване. Поради силна болка, оток и
невъзможност за движение на дясната ръка и палеца на 13.08.2020 г. ищецът посетил
УМБАЛ „Света Анна“. На прегледа ищецът бил диагностициран с „фрактура на фаланги
проксималис полицис дек“- травма на екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво
китка длан, като било необходимо да се проведе 1 оперативно лечение под анестезия.
Операцията била на следващия ден- 14.08.2020г., като се наложило фрактурата да бъде
репозиционирана и фиксирана с 3 броя метални игли, а цялата ръка регипсирана. Ищецът
останал в болницата в следващите 3 дни и изписан на 17.08.2020г. В продължение на месец
ищецът ходил с гипсирана ръка и приемал обезболяващи медикаменти. На 21.09.2020 г.
ищецът постъпил отново в УМБАЛ „Света Анна“, където бил подложен на нова операция за
премахване на сложените в дясната китка метални игли и останал в болницата в следващите
4 дни. След втората операция последвал продължителен период на възстановяване и
приемане на редица обезболяващи медикаменти. Следоперационният период включвал
постоянни оплаквания от болки, отичане на наранената китка и ограничени болезнени
движения. Ищецът понесъл както имуществени, така и неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания. Той бил активен спортист, като инцидентът довел до влошаване освен
на физическото, но и на психическото му състояние. Не можел да изпълнява ежедневните си
нужди и занимания, имал нужда от постоянно съдействие и помощ от приятели. Инцидентът
повлиял и на обучението на ищеца по стоматология, което изисква прецизност в
практическите упражнения. Болките от травмата причиняват проблеми на ищеца и до
момента. Инцидентът повлиял и на трудовите правоотношения на ищеца, който работил на
две места- като болногледач в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и като охранител в
„СТРОНГ ЕС“ ЕООД. Продължително отсъствал от работа за периода на временна
неработоспособност за периода от 06.08.2020г. до 15.10.2020 г. Ищецът направил и редица
разходи във връзка с лечението[1]обезболяващи, бинтове и т.н. Твърди, че СО носи
отговорност за непозволено увреждане, тъй като мястото на произшествието е велоалея,
която е публична общинска собственост, и спрямо която общината има задължение да
осъществява ремонт и поддържане. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., представляващи
част от пълния размер на вредите от 12 000 лв., ведно със законната лихва от 06.08.2020 г.,
както и сумата от 636,95 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди-разходи за
лечение от падането /описани подробно в молба-уточнение от 19.05.2023 г./. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете по размер и основание като неоснователни и
недоказани. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволено
увреждане. Възразява, че изложеното в исковата молба не е подкрепено с доказателства. Не
било посочено точно място, на което ищецът е паднал. Не можело да бъде направен извод за
2
настъпване на увреждането на посоченото място и съответно за ангажиране на
отговорността на СО. В отговора се твърди, че е налице хипотеза на съпричиняване на
травмата поради невнимание. Прави се възражение за прекомерност на размера на
неимуществените вреди, както и на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите И.Р.К. и Г.П.Х..
Свидетелят К. разказва, че присъствал на инцидента, като двамата с ищеца се
придвижвали с велосипеди по велоалея в посока Южен парк, и при спускане към подлеза на
кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“ К. паднал, а колелото се счупило.
Посочил е, че се е наложило да приложи сила, за да извади колелото от мястото, където е
било заклещено, а именно – между решетки на отводнителни шахти, които са били
разместени, така че се е образувал улей, в който е заседнала гумата на колелото. Инцидентът
станал в светлата част на денонощието, като липсвали предупредителни знаци и табели за
препятствие на конкретното място. Ищецът изпитвал болки в ръката, поради което посетил
УМАЛСМ „Пирогов“, където установили, че била счупена костица на палеца на дясната му
ръка. Наложило се да бъде опериран, като ръката му била шинирана около месец, след което
посещавал физиотерапия в Александровска болница.
Свидетелят Х. разказва, че велосипедът, с който е станал инцидента е бил негов и
напълно изправен до падането. След падането на ищеца с него установил, че велосипедът е с
огъната вилка, като лично посетил мястото на инцидента заедно с ищеца и видял
разместените решетки на отводнителни шахти, между които се е заклещила гумата на
колелото. Двамата с ищеца живеели заедно в този период, поради което е бил свидетел на
ежедневните затруднения, които е изпитвал ищеца след инцидента с оглед травмата си, не
можел да се обслужва сам, не можел да участва в домакинството, имал нужда от помощ при
повечето ежедневни дейности. Не могъл да се яви на изпит в университета, където се
обучавал, защото дясната му ръка била имобилизирана и не можел да пише. Спрял да
спортува, защото се страхувал от нов инцидент. Посещавал физиотерапия с цел
възстановяване след травмата, като и към настоящия момент усещал затруднения при
движение на ръката. С оглед професията му – зъболекар, за него е от съществена важност да
може да извършва пълен обем движения с ръцете си.
Съдът, като подложи на обстоен критичен анализ показанията на свидетелите,
намира, че същите следва да бъдат кредитирани като непротиворечиви, кореспондиращи си
и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно
обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на
3
доказване по делото е съобразена от вещото лице при изготвяне на изслушаното и прието по
делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. От същото се установява, че
ищеца е получил следното травматично увреждане: счупване на основната фаланга на
десния палец с лезия на сухожилието на разгъвача на палеца, като механизмът на
получаване на травмата е индиректен – падане върху длан с разперен палец, което отговаря
на описаното в исковата молба. Ищецът е бил лекуван оперативно, като са поставени три
кишнерови игли, които са извадени след около месец и една седмица при втора операция.
Вещото лице посочва, че възстановителния период е бил най-малко 8-10 седмици, като са
представени болнични за общо 70 дни. Ищецът при получаване на увреждането и сваляне на
иглите е търпял силни болки и страдания. Към момента на изготвяне на експертизата
счупването е зараснало, като се установява линеен ръбец /белег/ с размер 2,5 см и 0,8-1 см
отвън в сухожилието. Ищецът все още изпитва дискомфорт при физическо усилие и смяна
на времето. Освен оперативното лечение, е проведено и медикаментозно лечение с
посочените медикаменти, за които са представени и разходо-оправдателни документи. Също
така е провеждана и физиотерапия за възстановяване движението на засегнатата ръка.
Вещото лице е констатирало, че проведеното лечение е адекватно на получената травма,
като без него се очаква инвалидизация. Заключението е изготвено компетентно, обосновано
е и се възприема от съда.
Представена е фактура и касов бон към нея от 17.08.2020г., издадени от МБАЛ „Св.
Анна“ – София АД, за сумата от 480 лева с ДДС за медицинско изделие. Приложени по
делото са и касови бонове от 15.08.2020г. за 32,04 лева, 17.08.2020г. за сумата от 13,30 лева,
17.08.2020г. за сумата от 16,52 лева, фактура от 06.09.2020г. за сумата от 9,80 лева, касов
бон от 28.08.2020г. за сумата от 15,29 лева – всички за медикаменти, които вещото лице по
допусната съдебно-медицинска експертиза, е констатирало, че са били необходими при
медикаментозното лечение на травмата на ищеца, същите са посочени като терапия в
амбулаторните листове и епикризи по делото, както и в представената рецепта. Приложен е
касов бон за амбулаторен преглед и издаване на болничен лист от 13.08.2020г. за сумата от
60 лева, както и фактура за издаване на копие от рентгенова снимка на стойност 10 лева от
дата 28.08.2020г. От представените писмени доказателства се установява действително
направените разходи от ищеца за лечението му, а от приетото по делото заключение на СМЕ
се установява, че същите действително са били необходими за лечението му и са в пряка
връзка с причинената травма.
Други относими и допустими доказателства по делото не са събрани.
При така установените факти от значение за спора съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.49 във вр. чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1)
възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен
4
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
В конкретния случай се установиха се делото в съвкупност предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – СО.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 06.08.2020 г. около 19,10ч.
при движение с велосипед по велосипедна алея на бул. „Гоце Делчев“ на спускане към
подлеза на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“, посока Южен парк,
ищецът е паднал от велосипеда, с който се е движел, тъй като предната гума на същия, се е
заклещила в разместени решетки на отводнителни шахти, вследствие на което е получил
травматично увреждане - счупване на десен палец с лезия на сухожилието на разгъвача на
палеца.
Според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗП
"Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно
§ 6, т. 7 от ЗДвП пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за
движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
Липсва легално определение за велосипедната инфраструктура, но съгласно описанието се
включва в пътното платно. В разпоредбата на чл.167, ал.2, т.1 ЗДвП „Служби за контрол,
определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за
организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на
пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за
движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по
велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации,
монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана.“.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за
общинската собственост във вр. с §7, ал.1, т.4 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация общинските пътища са общинска публична собственост. Именно
това е и основанието на законодателят да възложи на общините задължение по тяхното
изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от Закона за пътищата. Посочената разпоредба
предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. С тази законова разпоредба на общината като юридическо лице
5
е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа, разглеждана като
съвкупност от посочените елементи в състояние, отговарящо на изискванията на
движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност, която създава
опасност за преминаващите. Съгласно чл.30, ал.4 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от
съответната община. Установи се по делото, че инцидентът е настъпил на територията на
СО, при движение по велосипедна алея при слизане в подлез, като и поддържането и на
двете съоръжения е в обхвата на задълженията на Общината, съгласно посочената законова
норма.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност
може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. В процесния
случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че длъжностните лица от
администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на задълженията им по
чл. 30, ал.4 и чл.31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е налице е неизпълнение на законово
задължение. Неоснователно е възражението на ответника, че тази дейност е в
компетентността на район „Триадица“ като рехабилитационните дейности на пътната мрежа
се извършвали съгласно годишна програма. Възложителят на работата отговаря за нейното
изпълнение от страна на лицето, на която я е възложило, независимо дали е негов служител
или не. Задължението за поддържане на велосипедните алеи и подлезите, е възложено по
законов ред на общината, на чиято територия се намират. Превъзлагането на тази дейност не
освобождава общината от тази отговорност, тя като възложител отговаря за действията на
лицата, на които е преотстъпила извършването на тази дейност, както и за тяхното
бездействие. Касае се за препятствие, което създава опасност, като Общината не е взела
мерки нито да го отстрани, нито да го обозначи по някакъв начин за времето, докато
организира отстраняването му. Лицата, ползващи пътните съоръжения на територията на
СО, не могат да носят последиците за липсата на финансова организация между СО и
нейните райони за финансиране на рехабилитацията им.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, които се подкрепят и от
кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза, съдът приема, че
претърпяното от ищеца увреждане е именно вследствие на това бездействие за поддръжка
на велосипедна алея и подлез, като е допуснато разместване на решетки на отводнителни
шахти, с достатъчно разстояние между тях, за да се заклещи велосипедна гума, като същото
се явява непосредствена причина за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени
вреди.
Съдът намира, че направеното възражение за съпричиняване от страна ищеца, тъй
6
като не е избегнал препятствието, е неоснователно. Установи се, че същото не е било
обозначено, както и че при движение в светлата част на деня, същото не е могло да бъде
установено от велосипедиста преди да настъпи инцидента.
От свидетелските показания и кредитираното заключение на съдебно-медицинската
експертиза, както и приетите по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е
претърпял силни болки и неудобства, както свързани със самата травма, нейното оперативно
лечение с две оперативни намеси, периодът на възстановяване и физиотерапия, така и с
оглед невъзможността му да се обслужва и справя сам с ежедневните си нужди поради
засегнатата функционалност на дясната ръка. Въпреки положените усилия и лечение,
ищецът все още търпи епизодично болки във връзка с травмата. Същата има особено голямо
значение за него с оглед професията му – стоматолог, при която е необходимо извършване
на дейности с двете ръце, които предполагат точност и прецизност на движенията. Ищецът
освен преживените болки и страдания, неудобство, е изпитал негативни изживявания с
оглед пречките за явяване на изпит при обучението му във висше учебно заведение.
Предвид изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по несъмнен и категоричен начин, че вследствие на противоправното
бездействие на длъжностни лица при ответника, които не са упражнили необходимия
контрол за изпълнение на възложените със закон на общината дейности, ищецът е
претърпяля неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, които
следва да бъдат обезщетени, както и имуществени вреди за лечение, съобразно
представените доказателства, в размер на 636,95 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. Критериите
за определяне на размера на обезщетението са видът, обемът и интензивността на
причинените неимуществени вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение, като взе
предвид, че ищецът е претърпяла две оперативни интервенции, наложени от счупването на
пръст на дясната ръка, посочения от вещото лице период, в който ищецът е търпял силни
болки и страдания и е имал трайно затрудняване на движенията на дясната ръка – около два
месеца, от издадените болнични листи се установява, че възстановяването му е продължило
над три месеца, като съобрази и данните по делото, че ищецът е бил в невъзможност да се
обслужва сам, да изпълнява обичайните си дейности, както и че във връзка с професията и
вероятността за умора и напрежение при използване на дясната ръка, че същият все още
изпитва страх да не преживее нова травма, поради което се самоограничава от дейности,
свързани със спорт на открито и неговата възраст, и с оглед критерия, визиран в чл.52 от
ЗЗД, съдът намира, че размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди е основателен до предявения частичен размер от 6000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Следва да
бъде уважена изцяло исковата претенция.
Ответникът следва да бъде осъдан на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата
7
заплатените от него разноски в хода на производството – 300 лева депозит за съдебно-
медицинска експертиза и 290 лева за държавна такса. Направеното възражение от страна на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за частично
основателно. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, като
съобразно НМРАВ същото възлиза на 1300 лева за двата предявени иска. Съдът при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, събраните по делото
доказателства, пълното оспорване от страна на ответника на всички обстоятелства по
делото, и броя проведени открити съдебни заседания, като взе предвид и практиката на СЕС
относно размерите на адвокатските възнаграждения и тяхното определяне, намира, че
възнаграждението следва да бъде намалено на 2000 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр. чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД СО, БУЛСТАТ ...., с
адрес гр. София, ул. .., да заплати на К. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..., сумата
от 6 000 лева, представляваща част от пълния размер на неимуществените вреди в размер на
12 000 лева, претърпени от травматично увреждане – счупване на десен палец с лезия на
сухожилието на разгъвача на палеца, настъпило на 06.08.2020 г. около 19,10ч. вследствие на
падане при движение с велосипед по велосипедна алея на бул. „Гоце Делчев“ на спускане
към подлеза на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“, посока Южен парк,
от страна на автобусна спирка 0290 „Бул. България“, изразяващи се в претърпени болки,
страдания, дискомфорт, негативни емоции, неудобство, стрес, ведно със законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 636,95 лева, представляваща претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение и закупуване на медикаменти.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ ...., ДА ЗАПЛАТИ на К. К. И., ЕГН **********, сумата
2590 лева, представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8