РЕШЕНИЕ
№
13.04.2016г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, І-ви граждански
състав
На 30.03. 2016
година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Д. Г.
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 136 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.А.Й. с ЕГН *****,***, в качеството му на баща и законен
представител на детето Г С А. с ЕГН *******, със съдебен адрес:*** адв.А.М.-С. против Н.С.М. с ЕГН *****, с адрес:г***. В
исковата молба се твърди, че детето Г се родил от съвместното съжителство на
бащата с ответницата на 16.05.2005г., като С.Й. припознал детето, поради което
и бил записан като негов баща в акта за раждане, издаден от Община-гр.Казанлък.
В началото, след неговото раждане, за около 1 месец, отглеждали детето с общи
усилия, след което отглеждал сина си
сам, с помощта на неговите родители и близки,тъй като ответницата заминала за
чужбина и за дългия изтекъл период от време се
дезинтересирала изцяло от отглеждането и възпитанието на сина им, за
който не отделяла никакви средства. Твърди се, че при едно от завръщанията си в
България, ответницата поискала да се срещне със сина им, който категорично
отказал, тъй като дори не познавал майка си и за него тя била напълно чужд
човек. Преди години направил опити да осъди ответницата за издръжка, но поради
затруднения по призоваването й производството
по образуваното гражданско дело било прекратено, по който начин и до момента
отглеждал сина им единствено и само със средствата, осигурени от негова страна,
с помощта на близките си и жената, с която живеел на съпружески начала. Към
момента детето било на 10 години и все още учило в с.Дъбово, но имали желание
след завършване на начално образование, да продължи да учи в гр.Казанлък, където
да посещава и уроци по чужд език и математика, което било свързано с допълнителни
средства. Твърди се, че от близки и роднини разбрали, че ответницата закупила
на свое име недвижим имот в гр.Н, което било доказателство, че последната
разполагала със средства, поради което и следвало да отделя такива и за
издръжката на сина им, за който от раждането му до сега грижи полагал
единствено бащата. От съда се иска , да
постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка за
детето Г С А. с ЕГН **** в размер на 160.00лв. лева, считано от датата на
подаване на исковата молба 27.01.2016г., до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор.
За ищеца, редовно уведомен за датата на съдебното
заседание, се явява адв. С., редовно упълномощена, която заяви, че поддържа
заявеното в исковата молба. В съдебно заседание
бащата на детето сподели, че майката -Н. изоставила детето, когато било
на 37
дни. От този момент до сега единствено той се грижил за сина им Г. След
като заживял с новата си съжителка, тя му помагала. Майката преустановила
контакти с детето. Първоначално се установила в Гърция, а после в Германия и
Холандия. Говорило се, че тя проституирала в чужбина. Бащата сподели, че има
желание да запише детето след пети клас в училище в гр. Казанлък, защото би
могло да получи по-добро образование. Всеки ден му осигурявал по 2 лв. за
закуска. Купил му телефон. Нужни били средства за дрехи и обувки. Бащата
сподели, че няма постоянна работа и изкарва по 150 лв. – 200 лв. на месец от
събиране на билки. От връзката си с А К А
имат родено едно дете - момиченце на 3г. и половина, за което получават детски
надбавки в размер на 30 лева месечно.
Ответницата, редовно призована за датата на съдебното
заседание, не се явява.
Заинтересованата страна АСП, Д. „С.п.“ – ***, редовно призована, не
изпраща представител.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, твърденията на ищеца и на
разпоредбите на закона, Казанлъшкият районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото Удостоверения за раждане съответно от
12.11.2010г., издадено въз основа на акт
за раждане № 0356/17.05.2005г. на Община
Казанлък се установява, че родители на детето
Г С А. са Н.С.М. - майка и
С. А. Й. – баща.
С декларация, приложена по делото,
бащата С. С е декларирал под страх от
наказателна отговорност, че от м. януари
2015г. до м. декември 2015г. не е работил по трудово правоотношение и граждански договор и не бил получавал трудово възнаграждение и
хонорари. Декларирал, че не
получавал детски надбавки за
детето Г, поради отсъствието на майката от страната и невъзможност да подаде
нужните документи.
Видно от представеното по делото
Удостоверение от директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Дъбово за
учебната 2015/2016г. детето Г е записан
в четвърти клас и редовно посещава
учебните занятия.
По делото бяха събрани гласни
доказателства. Свидетелката А К А съжителка на С.А. даде показания, че тя се
грижи за детето Г от бебе. От познати разбрала, че майката работи в чужбина. Досега
не били търсили финансова помощ от нея. Решили
да преместят детето на училище в гр. Казанлък, където можело да получи по-добро
образование и това била причината да заведат дело за издръжка.
От справка от Служба по вписванията Казанлък по партидата на ответницата
Н. С. М. се установява, че на 25.09.2007г. е закупила обект в сграда – изба № 4 от 56, 22 кв.
м. в гр. Н. На същата дата ответницата е
продала имота на Н И И.
В хода на социалното проучване социални
работници от Отдел Закрила на детето към
Д „СП“ – гр. Мъглиж са установили, че
след раздялата с майката, когато детето Г е бил
на 37 дни, изцяло бащата е поел грижите за него. Жилището, в което
отглеждал детето се намирало в ромската
махала на с. Д. Жилището било собственост на
прабабата на детето по бащина линия. В дома на детето се поддържала отлична
хигиена, детето разполагало със
собствена детска стая, обзаведена с необходимите мебели и вещи. Към настоящия момент бащата на детето бил безработен и не
поддържал регистрация в ДБТ. В грижите за детето бащата е
подпомаган от съжителката си А К А, от
която има родено още едно дете – С. Двамата
споделят, че се стараят да поставят
правила и да следят всеки да ги спазва, при възпитанието на детето
разчитат на положителния модел и на поощренията, отричат
физическото наказание като метод на
възпитание и са убедени, че всеки
проблем може да бъде разрешен ако се обсъди с останалите членове на семейството. На база на
направеното проучване било констатирано,
че бащата С. А.Й. притежавал необходимите личностни качества и подходящи
жилищно-битови условия за задоволяване ежедневните потребности на детето
Г С А., но не разполагат с достатъчно
финансови средства за
задоволяване на нарастващите нужди на
детето, свързани с обучение,
разнообразно хранене и социална интеграция.
При така събраните по делото доказателства, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал.2 от СК.
Съгласно законовата разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от
имуществото си. Обстоятелства, имащи значение при определяне размера на
дължимата издръжка са потребностите на детето и
възможностите на родителите. Получаването на издръжката е безусловно, т.
е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие
на качеството ненавършило пълнолетие дете и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи
от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други
такива. Следва по делото да бъдат установени и материалните възможности на
ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период.
По делото е безспорно обстоятелството, че родители на
детето Гъди Симеонов А. са С.А. Й.
– баща и Н. С.М. – майка. Установи се, че детето живее с бащата и неговата съжителка. Съдът
счита за доказано също така, че са налице предпоставките по чл. 143, ал.2 от СК
за присъждане на първоначална издръжка. Към датата на приключване на устните
състезания /30.03.2016г./ г., детето Г е навършил 10 години. Това предполага
потребност от средства за храна, облекло, закупуване на учебни помагала и
социално-културно развитие. Родителите на детето не живеят заедно от бащата, който не е зает
по трудов договор. Бащата сподели, че месечния му доход възлиза на 150-200
лв. от продажба на билки. За майката се
установи, че от дълги години работи в чужбина. Съобразно
съдебната практика/Р № 534 от 28.06.10 г. по гр.д.№1800/2009 г. на ІІІ г.о.. на
ВКС/съдилищата не следва да възлагат
на ищеца
да провежда пълно и главно
доказване относно конкретен размер
на доходите, с оглед материалните възможности на
ответника – родител да дава издръжка, при положение , че същият е в
чужбина с неустановен адрес. Ищецът не ангажира доказателства, че майката
полага труд на постоянна работа. Настоящият
състав отчита обстоятелството, че
ответницата живее и работи в държави /Германия,
Холандия/ с официално приет по-висок
праг на минимални доходи при трудова
дейност, тази именно величина
следва да бъде съобразена
с оглед възможностите й, тъй като е работоспособна и по делото не
се установи пасив на имущественото й състояние.
Като
взе предвид гореизложеното, и след преценка на материалните възможности на
родителите, съдът намира, че за пълното задоволяване нуждите на детето с оглед
правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие са необходими 230
лв., от които съобразно възможностите й и факта, че работи в чужбина,
ответницата следва да заплаща 130 лв., а останалата част от издръжката в размер
на 100 лв. да е в тежест на бащата, ведно с грижите по отглеждане и възпитание
на детето.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответницата
следва да заплаща на детето си Г ежемесечна
издръжка в размер на 130 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба -27.01.2016г., чрез баща му и законен представител С.А.Й. с ЕГН **********,***, платими
на края на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжката, като иска за издръжка до претендираните 160 лв.
като неоснователен следва да се отхвърли.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК решението относно присъдената издръжка подлежи на
предварително изпълнение.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените по делото разноски. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че договореното
между страните възнаграждение за адвокат
е в размер на 300 лв., а заплатеното такова е в размер на 40 лв. Съгласно
т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на
присъждане подлежат само действително
направените разноски, поради
което претенцията следва да бъде уважена за 32,50 лв., съразмерно на уважената
част от иска. Останалите претендирани 267,50 лв. разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като като липсват доказателства, че са платени.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметката на КРС държавна такса по иска в размер на 187,20 лв..
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 СК, Н.С.М.
с ЕГН ****, с адрес:г*** ДА ЗАПЛАЩА на С.А.Й. с ЕГН ***,***, в качеството му на
баща и законен представител на детето Г С А. с ЕГН **********, със съдебен
адрес:*** месечна издръжка в размер на 130 лв., платими на края на текущия
месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2016 г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 130 лв. до претендираните 160 лв. като неоснователен и
недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението, в частта му за издръжката, на основание чл. 242,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Н.С.М.
с ЕГН *****, с адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Й.,
в качеството му на баща и законен представител на детето Г С А. с ЕГН *****,
със съдебен адрес:*** разноски в размер на
32,50 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Н.С.М. с ЕГН ****, с адрес:г*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на КРС държавна такса в размер на 187,20 лв. и ДТ в
размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС –
Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 13.04.2016г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: