Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Павликени, 09.01.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАВЛИКЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, IV-ти състав, в публично заседание на седми декември през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря
И.И. като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 669 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от А.П.П., с
ЕГН ********** и А.П. П., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Х.В. *** срещу П.Д.П.,
с ЕГН ********** ***, Б.М.Д., с ЕГН ********** и с адрес *** и А.М.Д., с ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.34 ЗС за делба на следния недвижим имот, находящ
се в гр. С., а именно: Дворно място, цялото от 655 (шестстотин петдесет и пет)
квадратни метра с построените в него 5 сгради: полумасивна,
едноетажна от
Ищците твърдят в исковата молба, че с нотариален
акт за собственост № **, том. **, дело ***/1977 год. е признато правото на
собственост на А. Р. П. върху недвижим имот, находящ
се в чертите на гр. С., а именно: дворно място с къща и плевня, цялото от
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си
представител, адвокат В., молят делбата да бъде допусната между ищците А.П. и
А.П. и ответника П.П. при заявените в исковата молба
квоти.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника П.Д.П., в който сочи, че не възразява относно
делбата на имота и частта, която му се полага.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът Б.М.Д., въпреки предоставената му възможност не е депозирал отговор
на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът А.М.Д., чрез назначения му от съда особен представител – адв. Н.Ц. *** е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В обстоятелствената част на същата се сочи, че искът е допустим и основателен.
Излага се, че е безспорно установено, че след реализиране на прехвърлителните сделки през
В съдебно заседание адвоката Ц., особен представител на
ответника А.Д., намира, че делба следва да бъде допусната между всички страни
по делото, включително и ответниците А.Д. и Б.Д., при
квоти определени от съда с оглед разпоредбите на ЗН.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Решението
по допускане на делбата има установително действие
относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите
при нейното извършване, затова във фазата по допускане на делбата следва да
бъде установено правото на собственост на всяка страна върху имота, чиято делба
се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта й в имуществената общност.
От
представените с исковата молба нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу изглеждане № ***, т. **, д. № **/1977 г. на ПРС и нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу изглеждане № **, т. **, д. № ***/1981 г. на
ПРС, се удостоверява право на собственост върху дворно място с площ от 430
кв.м., при граници: от две страни улици, А. М. П. и П. Х. К., заедно с
построените в същото къща и плевня, за което дворно място съгласно
Удостоверение за идентичност рег. № СА-***/***2015 г. на Община С. е
удостоверено, че е идентично с УПИ *** от кв. *** по ПУП на Община С., отразен
в скица № ***/***.2015 г. В Служебна бележка изх. № СА-***/**.2015 г., издадена
от Община С. е удостоверено, че УПИ ***, кв. *** по ПУП на Община С. е
образуван от ПИ *** с площ 470 кв.м., записан на името на В. К. П. и А.П.П. и част от ПИ *** с площ от 185 кв.м., записан на Р. Х.
М., съгласно плана на гр. С., одобрен със Заповед № ***/***.1975 г. и за които
поземлени имоти е отреден УПИ ***, с обща площ от 655 кв.м.
В
Служебна бележка рег. № СА-***/***.2015 г., издадена от Община С. е
удостоверено, че на ***.2001 г. е влязъл в сила ПУП на гр. С., одобрен със
Заповед № РД-***/***2001 г., който не е обжалван. В същата е посочено, че не са
предявени претенции от собствениците на имот стар номер ***, поради което е
изразено мнение, че дворищната регулация е приложена.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че процесният имот е ограден откъм улиците и съседите, като
тези огради не са местени и съществуват в сегашния си вид от преди повече от 35
години (свидетелката Д. Г. и свидетеля Р. Г.), като имотът през всичките тези
години е в сегашните си очертания.
С оглед на така посоченото, следва да се приеме, че за праводателите на страните по делото и за ищеца А.П.П. е установено правото на собственост върху дворно място с
площ от 655 кв.м., частта от което с площ 470 кв.м. е придобита на основание
възмездни прехвърлителни сделки, а частта от 185
кв.м. е придобита като придаваемо място по силата на
плана на гр. С., одобрен със Заповед № ***/***.1975 г. Последният е издаден при
действието на ЗТСУ (отм.), съгласно чл. 110 на който, влезлият в сила
дворищно-регулационен план има отчуждително действие–
правото на собственост върху придадените по регулация части от един имот към
парцел, отреден за друг имот, се придобиват по силата на самата регулация от
момента на влизане в сила на дворищнорегулационния
план. Този план следва да се приеме, че е приложен, тъй като имотът, повече от
10 години преди влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.) е в сегашните му
очертания, което определя, че придадените по регулация части са били заети от
собствениците на парцела, към който са придадени.
В издадената за процесния
недвижим имот Скица № ***/***.2015 г. от Община С. са нанесени сгради, описани
с идентификатор, етажност, конструкция и площ. Същите
като приращения следват собствеността на земята,
върху която са изградени. При установена съсобственост върху земята,
постройките са в съсобственост при квоти, отговарящи на дяловете на съделителите върху дворното място.
1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот е придобита от В. К. П. чрез
възмездна сделка на ****.1981 г., като към този момент тя е имала сключен
граждански брак с Б. Д. П. (съгласно Акт за женитба от ****.1973 г. – л. 66 от
делото). Съгласно чл. 13 СК (1968 г., отм.) недвижимите и движимите вещи и
права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо
на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Посоченото
определя, че правата по отношение на процесния
недвижим имот, придобити на основание нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу изглеждане № ***, т. **, д. № ***/1981 г. на ПРС, са придобити от В.
К. П. и Б. Д. П. при режим на съпружеска имуществена общност.
Посоченото
по-горе установява по делото, че В. П. и Б. П. са придобили при условието на
съпружеска имуществена общност ½ ид. част, а
А.П.П. е придобил правото на ½ ид. част от собствеността върху процесния
недвижим имот, намиращ се в гр. С. и представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***
в кв. ** по ПУП на града, с площ от 655 кв.м., при граници: от две страни
улици, имот на П. Х. К. и имот на А. М. П., заедно с построените в този имот
ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА, с площ 20 кв.м., ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА СГРАДА, с
площ 57 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СГРАДА, с площ 73 кв.м., ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА, с площ 24 кв.м. и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА
СГРАДА, с площ 19 кв.м.
От представените и приети по делото като писмени
доказателства удостоверения за смърт и наследници на В. К. П. и на Б. Д. П. е
установено, че конституираните като страни по делото лица са техни законни
наследници.
Събраните по делото гласни доказателства не установяват
твърдението на ищците, че техният общ наследодател В. К. П. след смъртта на
съпруга си Б. Д. П., а след нейната смърт и наследниците й, последователно са
установили по отношение на останалата след смъртта на Б. П. ид.
част от процесния имот владение, с което да е
изгубено правото на собственост върху тази част от неговата дъщеря Д. Б. Д.,
съответно от аследниците й- внуци на Б. П.
Разпитаните по делото свидетели действително установяват, че както В. П., така
и ищците по делото и ответникът П.П. са обитавали и
ползвали имота, като не знаят някой освен В. П., нейните деца и техни
наследници да са идвали в процесния имот и да имат
претенции за него. По делото не е установено ищците, а преди тях
наследодателите им, да са владели имота само за себе си повече от десет години,
отричайки правата на дъщерята на Б. П. и на нейните наследници, заявявайки
своето намерение за давностно владение спрямо тях и
това им поведение да е било известно на тези наследници. Такива изводи не
следват от показанията на разпитаните по делото свидетели, които заявяват, че
дори не познават лично дъщерята на Б. П. и нейните деца. По отношение на
съсобствениците на основание наследяване и които са конституирани като страни
по делото, може в делбения процес да се отхвърли иска
против тях, ако бъде доказано, че: 1). съсобствениците, които упражняват
фактическа власт върху чуждите идеални части, са превърнали с едностранни
действия държането им във владение и 2). да докажат, че са извършили действия,
с които са обективирали спрямо останалите
съсобственици намерението да владеят техните идеални части за себе си. Съгласно
разпоредбата на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго като своя и се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението
да се държи вещта като своя (animus domini). Дори и съдът да приеме от събраните по делото
гласни доказателства, че в годините назад някой съсобственик е ползвал имота,
така установеното ползване не е достатъчно за да изпълни съдържанието на придобивната давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. Безпротиворечиво в правната теория и практика е прието, че
всеки съсобственик е владелец на собствената си идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите съсобственици, независимо, че някои
от съсобствениците само трайно и явно го стопанисват и ползват, т.е.
самостоятелно упражняват фактическа власт върху него. И това е така, защото в
правомощието на всеки собственик е включено правото на владение върху имота,
като част от предмета на правото му на собственост, вкл. и когато тази
собственост е обща с друго лице. Житейски обаче е невъзможно съсобственикът да
извършва каквито и да било действия по отношение на идеална част от конкретен
имот, а трябва да има реален достъп до целия имот, за да може да упражнява
правомощията си, произтичащи от притежавания в съсобственост имот. Именно поради
това, практически съсобственикът осъществява и фактическа власт на държане на
идеалните части на другите съсобственици. Затова всеки от тях се счита за
владелец на собствената си и държател на частта на другия от съсобствеността,
което означава съвладение на целия имот лично и чрез
другия съсобственик като елемент от съдържанието на правото на собственост. За
да се превърне обаче това държане на идеалните части на другия съсобственик във
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, не е достатъчно да се осъществява само
тази фактическа власт непрекъснато в продължение на най-малко 10 години,
изразяваща се във всичко, което съдържанието на пълното вещно право дава -
ползване, стопанисване, правене на необходим ремонт, подобрения и др.
Необходимо е още и намерението на този съсобственик да третира целия имот като
свой не само в неговото си съзнание (субективния елемент на владението), но
това намерение трябва да бъде явно и несъмнено, за да бъде доведено до знанието
на другия съсобственик чрез изрично проявени действия, с които по същество се
показва отричане на неговите права. Именно в тези действия се състои
обективният елемент на владението, чрез които може да се види, да се узнае от
другия съсобственик и всички други лица намерението на своене
на цялата съсобствена вещ. В тази връзка, дори и
някои от съсобствениците да не проявяват интерес към упражняване на правото на
ползване (било поради нежелание, съгласяване с фактическо създадено положение и
др. п.) и да не обезпокояват чрез принудителни действия цялото ползване на съсобствения имот, установено от други съсобственици, това
фактическо състояние не е достатъчно да се превърне в давностно
придобивно основание. И това е така, защото
намерението за своене на идеалните части на другия
съсобственик трябва да бъде съпроводено с поведение, от което да се вижда явно
отричане на неговите права. Този съсобственик може да се ползва от последиците
на придобивната давност по смисъла на чл. 79, ал. 1
ЗС изцяло само за себе си, едва след като осъществи волеизявление или позоваване
на това основание, направено по начин, достъпен за узнаване от другия
съсобственик (най-типичен пример в това отношение е снабдяването с нотариален
акт по давностно владение). В този смисъл е и
създадената трайна съдебна практика, вкл. Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 6 август 2012 г. по т. д. №
1/2012 г. на ОСГК – „…Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си“.
При
прекратяването на брака между В. К. П. и Б. Д. П., поради смъртта на последния
- починал на ***1992 г., съгласно чл. 27, във вр. с
чл. 26 СК (1985 г., отм.) и § 4 от ПР на същия, дяловете на съпрузите са равни.
Тоест В. П. е придобила ¼ ид. част от процесния имот и наследниците по закон на Б. Д. П. –
преживялата съпруга В. К. П. и дъщеря Д. Б. Д., получават другата ¼ ид. част. Тази наследствена част, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН,
се разпределя по равно между посочените наследници, в резултат на което делът
на В. П. от имота се определя на 3/8 ид.части, а на
Д. Б. Д. – на 1/8 ид.част. Последната е починала на
***.1995 г., като е оставила за свои наследници съпруг М. Д. и двама синове – ответниците Б.М.Д. и А.М.. Д., които поради смъртта на баща
си (***.2004 г.) са придобили по 1/16 ид. част за
всеки от двамата от процесния имот.
В. К. П. е починала на **2006 г., като е оставила за свои
законни наследници син - ищецът А.П.П. и дъщеря Г. П.
П., които съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили по 3/16 ид.ч.
от процесния недвижим имот на основание наследяване.
Г. П. П. е починала на ***.2014 г., като е оставила за
свои наследници съпруг – ответникът П.Д.П. и дъщеря – ищцата А.П.П., които са придобили по 3/32 ид.
части от процесния имот.
Ищецът А.П.П. на основание
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу изглеждане № ***, т. **,
д. № **/1977 г. на ПРС притежава ½ ид. Част, а
като наследник на В. К. П. -3/16 ид. части, или общо
11/16 ид. части.
Изложеното се установява от събраните по
делото доказателства относно релевантните за спора факти.
Въз основа на така установените по делото
факти съдът приема, че делбата на процесния недвижим
имот следва да бъде допусната при следните квоти: за А.П. – 11/16 ид. части, или 22/32 ид. части;
за А.П. – 3/32 ид. части; за П.П.
– 3/32 ид. части; за Б.Д. – 2/32 ид.
части и за А.Д. – 2/32 ид. части.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между А.П.П., с ЕГН ********** ***, А.П.П., с ЕГН ********** ***, П.Д.П., с ЕГН
********** ***, Б.М.Д., с
ЕГН ********** *** и А.М.Д., с ЕГН ********** *** на следния недвижим
имот, находящ се в град С., а именно: УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** в кв. *** по ПУП на града, с площ от 655 кв. м., при граници:
от две страни улици, имот на П. Х. К. и имот на А. М. П., заедно с построените
в този имот ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА, с площ 20 кв. м., ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА
СГРАДА, с площ 57 кв. м., ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СГРАДА, с площ 73 кв. м.,
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА, с площ 24 кв. м. и ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА, с площ 19 кв. м., при следните квоти: 22/32 ид. части за А.П.П., с ЕГН
**********, по 3/32 ид.
части за А.П.П., с ЕГН ********** и П.Д.П., с ЕГН ********** и по 2/32 ид. части за Б.М.Д., с ЕГН ********** и
А.М.Д., с ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.