№ 1510
гр. Пловдив , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Виолета В. Низамова
като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно
наказателно дело № 20205330205147 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-005277/17.06.2020г. на Началник
Група при ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А. С. Х. с ЕГН
**********, на основание чл.183, ал. 4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104А от
ЗДвП, както и на основание Наредба Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 контролни точки.
Жалбоподателят А.Х. в жалбата и в съдебно заседание атакува наказателното
постановление, като незаконосъобразно с твърдения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва по
същество извършване на вмененото му нарушение. Излага становище за маловажност на
случая. Прави искане за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. В молба-становище излага доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и
прави искане същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение, при евентуалното му претендиране от страна на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен на
25.05.2020г. от ** С. С. Д. – ** в Сектор „**“ при ОДМВР Пловдив АУАН срещу
жалбоподателя А. С. Х. за това, че на 25.05.2020 г. около 16:55 часа в гр.Пловдив,
бул.“Кукленско шосе“ № 28, управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **, като
използвал мобилен телефон по време на управление, без приспособление за свободни ръце.
Св.Д. квалифицирал описаното като нарушение на разпоредбата на чл.104А от ЗДвП.
1
След като се запознал със съдържанието на акта, Х. го подписал, като вписал възражение
срещу твърдението, че е използвал мобилен телефон по време на шофиране. В
законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения
срещу АУАН.
На основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с което на
основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено наказание - глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл.104А от ЗДвП, като на основание Наредба Iз-2539 на МВР се отнемат общо
6 контролни точки.
В хода на съдебно производство беше разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – свидетелят С. С. Д., който потвърждава авторството и подписа на
съставения от него акт. От показанията му се установява, че санкционираното лице
минавало покрай полицейските служители с автомобила си и демонстративно извадило
мобилния си телефон, като ги заснело на клип. Свидетелят потвърждава, че видели това
обстоятелство много добре. След като настигнали жалбоподателя, му съставили акт, тъй
като законът забранява при управление на МПС да се използва мобилен телефон под каквато
и да било форма – писане, заснемане, говорено по телефона. Свидетелят няма спомен по кое
време от годината е извършено нарушението, но потвърждава, че се е случило през
настоящата година. Допълва, че светофарите спомогнали да догонят водача и да му съставят
акт. Уточнява, че в процесния ден е бил с Т.Д..
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни, конкретни и
съответни на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира,
че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представените Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., двете
на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване
на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и
чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Твърдяното в жалбата
несъответствие между отбелязаните в акта дата на неговото съставяне и вписаната дата на
нарушението, е необосновано, неоснователно и недоказано, доколкото видно от
2
съдържанието на акта липсва такова разминаване. Неоснователно е и възражението за
неидентифициран свидетел, вписан в акта, доколкото в показанията си актосъставителят
потвърди идентичността на вписания като очевидец на нарушението – Т.Д.. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
От събрания по делото доказателствен материал съдът намира за категорично и безспорно
установено, че на процесната дата и място, жалбоподателят при управление на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ** е използвал мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, без помощта на устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му. Извършеното от жалбоподателя нарушение беше с категоричност
потвърдено и от дадените в настоящото производство показания на актосъставителя Д..
Нарушената от Х. разпоредба на чл.104а от ЗДвП забранява използването на мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В настоящия случай
безспорно се установи жалбоподателят да е използвал мобилен телефон по време на
движение на МПС-то, което е управлявал, поради което правилно поведението е
квалифицирано като нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Правилно е определена санкцията по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, която е в
законоустановения фиксиран размер от 50 лева, поради което съдът не може да ревизира
нейния размер.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС,
съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за
„маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се
по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Отделно от това, видно от наличната по кориците на делото Справка за
нарушител/водач, жалбоподателят е санкциониран неколкократно за нарушения на ЗДвП,
което е допълнително основание за настоящия съдебен състав да не приложи чл. 28 ЗАНН.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е
3
извършил вмененото му административно нарушение, поради което обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-005277/17.06.2020г. на
Началник Група при ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А. С.
Х. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал. 4, т.6 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на
чл.104А от ЗДвП, както и на основание Наредба Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6
контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по
реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4