Р Е Ш Е Н И Е
№ 409/20.6.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 345 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ
и е образувано по искова молба, подадена от А.А.С. с ЕГН ********** *** против Областна
дирекция на МВР гр. Пазарджик, представлявана от директора ст. комисар Й.Р., с адрес
за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад ** № *, с искане ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във
връзка с отменено наказателно постановление № 17-067-001960/20.12.2017 г. на Началник
група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград, ведно със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД, считано от деня на влизане в сила на съдебното решение – 20.10.2018 г.
до датата на завеждане на исковата молба – 18.03.2019 г. в размер на 54,17 лева,
както и законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, както
и имуществени такива, във връзка с отменен като незаконосъобразен административен
акт, а именно наказателно постановление, издадено от началник група при РУ Велинград.
Посочено е, че в резултат на наложеното административно наказание ищецът е претърпял
психически изживявания, изразяващи се в стрес, унижение и безпокойство. Това е породило
у ищеца отрицателни емоции, които са се отразили на нормалното му човешко поведение.
Моли да бъде уважен искът, като бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо
1 300 лв. имуществени и неимуществени вреди със съответните лихви.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява
лично и с адв. А. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи иска
изцяло и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът - ОД на МВР Пазарджик, редовно призовани се
представляват от юриск. П., която по изложени съображения моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е частично основателен по отношение на
претендираните имуществени вреди в размер на 300 лева. Счита, че не са налице
доказателства, от които да се направи извод за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, поради което моли съда да отхвърли исковата молба в тази
му част.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административният акт, в резултат на който се твърди, че
са настъпили неимуществени вреди за ищеца е наказателно постановление №
17-067-001960/20.12.2017 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград,
с което на А.А.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 400 лева, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането. Ищецът е обжалвал посоченото наказателно постановление, за което било образувано а.н.х.д.№ 380/2018г.
по описа на Районен съд - Велинград. С решение № 145 от 03.10.2018 г.,
PC Велинград е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №
17-067-001960/20.12.2017 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград,
което не е обжалвано и е влязло в законна сила на 20.10.2018 г., т.е. с влязъл
в сила съдебен акт е отменен актът
(наказателно постановление №
17-067-001960/20.12.2017 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград).
По делото е разпитан като свидетел С.И.С. – приятел на
ищеца, чиито показания съдът възприема като последователни, непротиворечиви и
съответстващи на представените по делото писмени доказателства. В отговор на
поставените му въпроси свидетелят заяви пред съда, че знае за издаденото
наказателно постановление на ищеца, за обжалването на което последният е наел
адвокат и му е платил 300 лева. Сочи, че след отмяната на наказателното
постановление на ищеца му се е наложило всеки ден в срок от 1 месец да си търси
при административния орган синия талон. Връщането на талона се е забавило почти
цяла година. Свидетелят посочи, че през това време ищецът е бил психически притеснен,
за което се е наложило да бъде успокояван.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска за неимуществени вреди
Съдът счита предявеният иск за неимуществени
вреди за допустим, а разгледан по същество за неоснователен и недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се доказа
наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда, с влязло в сила решение, което е и първата задължителна предпоставка за
предявяване на иск по ЗОДОВ.
По делото не бяха представени доказателства за наличието на вреди от
отменения незаконосъобразен административен акт, въпреки дадените от съда
указания. Не са представени и доказателства, че именно в резултат на това
наказателно постановление, ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се
в стрес, унижение и безпокойство, породили у ищеца отрицателни емоции, които са
се отразили на нормалното му човешко поведение.
От разпита на допуснатия свидетел се установи, че ищецът е бил психически притеснен
и стресиран, но това обстоятелство само по себе си не винаги предполага
настъпили вреди. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността
и достойнството на човека и могат да имат различни прояви. По делото не са
събрани доказателства изживяното от него притеснение да е дало отражение на
неговото здраве, психично състояние или да се е отразило по негативен начин на
него или неговото семейство. Освен това отнемането на контролния талон по
никакъв начин не е препятствало лицето да управлява МПС, което не може да
обоснове настъпили неимуществени вреди.
Предвид
на това, съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на
имуществена отговорност на ответника, за причинени на ищеца неимуществени вреди,
поради което предявеният иск в тази му част се явява неоснователен и недоказан,
и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
По
иска за имуществени вреди:
Предявеният иск за имуществени вреди, съдът намира, за основателен и
доказан.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ,
предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно
засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено
по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление. Искът за обезщетение
е предявен срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът,
издал незаконосъобразното наказателно постановление (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и е
допустим за разглеждане в производството пред Административен съд- Пазарджик по
реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието
на всички предвидени в закона материални предпоставки на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е издадено незаконосъобразно наказателно
постановление, което е оспорено и отменено от съда, с влязло в сила решение. Безспорно
по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът
е претърпял имуществени вреди от ищеца, представляващи заплатени от него разноски
по обжалване на наказателно постановление в размер на 300 лева за процесуално представителство.
Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В
този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен
резултат от санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото производство,
не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния
орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство,
то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход
на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването
на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение,
е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена
глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не
влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото
наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е
налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е
трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната
грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
В тази връзка съдът намира за неоснователни направените възражения от
пълномощника на ответника, че в представения пред районния съд договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. А., не е посочено за
какви цели се сключва същият, поради което описаното общо представителство не
може да обоснове пряка и причинна връзка с отмененото наказателно
постановление. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие на
стр. 4 от делото на районния съд, същият е сключен на 03.04.2018 г. – един ден
преди изготвяне и подаване на жалбата против наказателното постановление. В
същия е упоменато, че се сключва за процесуално представителство пред съда,
което предполага както изготвяне на жалба, депозирането й в съда, така и
явяване в съдебно заседание, както и всички други процесуални действия до
приключването на делото във всички съдебни инстанции. В договорът за
процесуално представителство е посочена и сумата за адвокатски хонорар от 300
лева, както и изрично е отбелязано, че същата е заплатена в брой. Сключването
на договора преди изготвяне на жалбата до съда изключва възможността в същия да
бъде упоменат номерът на образуваното дело, както и други данни, които са
следствие от подаването на жалбата. С оглед на това съдът намира за
неоснователно направеното възражение от процесуалния пълномощник на ответника.
Ето защо съдът намира, предявеният иск за имуществени веди за основателен и
доказан, поради което ще следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при
частично уважен иск ответникът заплаща разноските по производството, както и на
ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената
част от иска, ако са поискани своевременно. От ищеца и процесуалния му представител
е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което
ще следва ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 80 лева, от които
10 лева – държавна такса и 70 лева за адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно
с уважената част от иска.
От ответника не е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася в тази му част.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.А.С. с ЕГН ********** *** против Областна
дирекция на МВР гр. Пазарджик, представлявана от директора ст. комисар Й. Р., с
адрес за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад ** № *, с искане ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление №
17-067-001960/20.12.2017 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, РУ Велинград,
ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от деня
на влизане в сила на съдебното решение – 20.10.2018 г. до датата на завеждане на
исковата молба – 18.03.2019 г. в размер на 54,17 лева, както и законната лихва върху
тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, представлявана
от директора ст. комисар Й. Р., с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад
Съединение № 3 да заплати на А.А.С. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно
постановление № 17-067-001960/20.12.2017 г. на Началник група към ОД на МВР гр.
Пазарджик, РУ Велинград, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, представлявана
от директора ст. комисар Й. Р., с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад
Съединение № 3 да заплати на А.А.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/