Решение по дело №1482/2019 на Районен съд - Търговище

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 260033                                         14.07.2020 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд –Търговище                                                                         единадесети състав

На девети юли                                                                        две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1482 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане за сумата от   22 950 лв., предявен като частичен от пълния размер от 86 700 лв., с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от КЗ(отм.).

          Ищецът ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., действащи чрез юрисконсулт Н.К., твърди в исковата си молба, че е изплатил  по щета № ********** от 16.11.2015 год. обезщетение на Б.В.П. за неимуществени вреди в размер на  85 000лв., причинени й от смъртта на сина й, вследствие на ПТП, причинено от ответника  на 16.06.2012г. в гр.Търговище, който управлявал л.а. „Фолксваген Поло“ с рег.№ *****  в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,8 промила, с превишена скорост и без да притежава необходимото свидетелство за правоуправление за съответната категория и причинил по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване смъртта на сина на П., за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 15/2015г. по описа на ОС Търговище, а по силата на съдебна спогодба по гр.д.№ 150/2015г. по описа на ОС Търговище(в което производство ответникът е участвал като трето лице-помагач), ищецът се задължил да заплати на майката на починалия обезщетение в размер на 85 000лв.Поради изложеното и доколкото и до момента сумата остава непогасена от ответника, ищецът счита че за него е налице правен интерес от  предявяване на регресните си права против ответника, за което се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 511 / 23.05.2019 год. постановена по ч.гр.д.№ 889/2019г. по описа на РСТ в което производство е предявил частичен иск в размер на 22 950лв., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК; претендират се законната лихва върху главницата, както и разноските в заповедното и в настоящото производство.В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца юрисконсулт К. пледира за уважаването на частичния иск, претендира разноски.

             В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв.И.И.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, се изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска, доколкото е неясен целият размер на вземането-85 000лв. или 86 700лв., от което се претендира частично сумата от 22 950лв.; не става ясно дали посочените съдебни актове са влезли в законна сила, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 300 от ГПК; оспорва доказателствената сила на платежните документи, представени от ищеца, с твърдение, че същите не установяват плащането по полицата; иска се отхвърляне на предявения иск.В съдебно заседание адв.И.И. излага, че с оглед на събраните доказателства по делото, претенцията се явява основателна, като поддържа, че остава неясно въз основа на какви обстоятелства ищецът претендира част от сумата в размер на 86700лв., след като е платена сума от 85000лв., пледира за частично уважаване на иска.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

          От представените писмени доказателства се установява, че на 16.06.2012г. в гр.Търговище, ответникът причинил ПТП, като при управление на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег.№ *****  в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,8 промила, с превишена скорост и без да притежава необходимото свидетелство за правоуправление за съответната категория и причинил по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване смъртта на В.С.П.-син на увредената Б.П., за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 15/2015г. по описа на ОС Търговище, а по силата на съдебна спогодба по гр.д.№ 150/2015г. по описа на ОС Търговище(в което производство ответникът е участвал като трето лице-помагач), ищецът се задължил да заплати на майката на починалия обезщетение в размер на 85 000лв.От приложените по делото НОХД № 15/2015г. по описа на ОС Търговище( и приложените към него въззивно и касационно производство) се установява, че с влязла в сила присъда по посоченото дело, частично изменена с Решение № 229/26.10.2016г. по ВНОХД № 231/2016г. по описа на Апелативен съд Варна, частично изменено с Решение № 34/22.03.2017г. по н.д.№ 1326/2016г. по описа на ВКС,II н.о., ответникът е осъден за това, че на 16.06.2012г. в гр.Търговище, при управление на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег.№ *****  в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,8 промила, с превишена скорост и без да притежава необходимото свидетелство за правоуправление за съответната категория, причинил по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване смъртта на сина на П., поради което и на осн. чл.343,ал.3,б.”б”,вр. ал.4 и ал.1 и чл. 342,ал.1 от НК, чл. 356 и чл. 54 от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години, като на осн. чл. 343г от НК е лишил ответника от право да управлява МПС за срок от осем години. От заверен препис на протоколно определение  от 19.02.2016г., постановено по гр.д.№ 150/2015г. по описа на ОС Търговище се установява, че съдът е одобрил постигнатата между  ищцата Б.В.П. и ответника ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********(като правоприемник на „ИНТЕРАМЕРИКАН БЪЛГАРИЯ ЗЕАД), при участието на деликвента като трето лице-помагач на ответника, съгласно която съдебна спогодба, застрахователят се е съгласил да изплати на ищцата сумата от 85 000лв. обезщетение за неимуществените вреди на ищцата от смъртта на нейния син, причинена от помагача по това дело(настоящия ответник).От преписка по щета № ********** от 16.11.2015 год. и съдържащите се в нея документи се установява, че към датата на ПТП е била налице валидно сключена застраховка „ГО”, сключена между „ИНТЕРАМЕРИКАН БЪЛГАРИЯ ЗЕАД и собственика на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег.№ ***** , като от Решение № 728-ОЗ/02.10.2013г. на КФН се установява, че комисията е разрешила прехвърлянето на целия застрахователен портфейл на този застраховател на ищцовото дружество.От Препис-извлечение от Акт за смърт, издаден въз основа на Акт за смърт № 0297/17.06.2012г., изд. от Община Търговище се установява, че В.С.П. е починал на 16.06.2012г., а от Удостоверение за наследници № 1023/04.02.2013г., изд. от Община Търговище се установява, че бенефициентът Б.П. е единствен наследник на своя син Владислав Първанов.От представената справка за извършени плащания от страна на ищеца към правоимащата се установява, че с четири превода е изплатена изцяло сумата от 85 000лв., което потвърждава в съдебно заседание и св. Б.П., разпитана като свидетел. По отношение на възражението на адв.И.И. относно това, че платената сума е в размер на 85000лв., а частичната претенция е от 86700лв., видно от изложението на обстоятелствата в заявлението по чл. 410 от ГПК, заявителят е посочил, че сумата от 1700лв. представлява разноски за държавна такса по гр.д.№ 150/2015г. по описа на ОС Търговище(в което е постигната съдебната спогодба).

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Ищецът обосновава претенцията си с платено обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника при ПТП, за което се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 511 / 23.05.2019 год. постановена по ч.гр.д.№ 889/2019г. по описа на РСТ в което производство е предявил частичен иск в размер на 22 950лв. от общата сума от 86700лв., връчена на длъжника в условията на чл. 47,ал.5 вр. ал.1 от ГПК, обусловило и правният му интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Съгласно разпоредбата на чл. 213,ал.1 от КЗ(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а съгл. чл. 274,ал.1,т.1 от КЗ(отм.), застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, както и има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление-ал.2. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда по НОХД № 15/2015г. по описа на ОС Търговище е задължителна за гражданския съд относно това извършено ли е деянието от настоящия ответник, неговата противоправност и наказуемостта му, което обстоятелство обуславя както гражданската отговорност на ответника деликвент, така и производната от нея отговорност на застрахователя-ищец, с оглед на застрахованата гражданска отговорност и на ответника, като ползвател на автомобила, поради което съдът приема, че предявеният установителен иск за съществуване на вземане е  доказан по основание. От събраните писмени доказателства е установено по делото и обстоятелството, че ищецът е заплатил на правоимащата обезщетението в размер на 85 000лв.( който размер е определен със спогодбата по гр.д.№ 150/2015г. по описа на ОС Търговище), като от заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 889/2019г. по описа на РСТ се установява, че сумата от 1 700лв. се претендира като направени разноски за държавна такса по посоченото гр.д.№ 150/2015г. по описа на ОС Търговище, поради което възражението на адв.И.И.-ТАК в тази връзка е неоснователно.Като трето лице-помагач по посоченото дело е участвал и ответникът и съгл. разпоредбата на чл. 234 от ГПК спогодбата има значението на влязло в сила решение, поради което  същата валидно обвързва ответника, на осн. чл. 223,ал.2 от ГПК.  

          С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният от ищеца установителен иск за съществуване на вземане по регресната му претенция, за което е издадена  заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 889/2019г. по описа на РСТ, предявен като частичен за сумата от 22 950лв. от общия размер от 86 700лв.,  е основателен и доказан  и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-10.04.2014г., на осн. чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 274,ал.1 от КЗ(отм.).

          По разноските: С оглед уважаването на иска и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, съдът приема, че на ищеца се следват разноските в заповедното производство 459лв. д. такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение (общо 559лв.), както и сторените такива в настоящото производство в размер на 459лв. д. такса, 800лв. депозит за особен представител, 15лв. за съд. удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78,ал.8 от ГПК в размер на 100лв. за настоящото производство(общо 1274лв.), на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на ЗД„ЕВРОИНС” АД, ЕИК********* гр.София, бул.“Христофор Колумб“, № 43, представлявано заедно от изп. директори Й.Ц. и Р.Г., действащи чрезюрисконсулт Н.К., против К.Н.Н., ЕГН ********** ***, за сумата от 22 950лв.(двадесет и две хиляди и деветстотин лв.) предявен като частичен иск от общата сума от 86 700лв., представляваща регресно вземане по щета № ********** от 16.11.2015 год., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 511 / 23.05.2019 год. постановена по ч.гр.д.№ 889/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 274,ал.1 от КЗ(отм.).

          ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗД„ЕВРОИНС” АД, ЕИК********* гр.София, бул.“Христофор Колумб“, № 43, представлявано заедно от изп. директори Й.Ц. и Р.Г., действащи чрез юрисконсулт Н.К., разноските в заповедното производство в размер на 559лв. и разноските в настоящото производство в размер на 1 274лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

 

                                                                                      Съдия: