№ 544
гр. Дупница, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510100808 по описа за 2024 година
РС-Дупница е сезиран с искова молба, подадена от З. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес: гр. София, бул. „Ситняково“ №23, ет.6, с която е предявен иск с правно основание
чл.439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата иска съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че не му дължи сумите по Изпълнителен лист, издаден
на 01.08.2017г. по ч.гр.д.№1107/2017г. по описа на РС-Дупница, в това число: главница 2
871.17 лева, договорна лихва в размер на 1458.84 лв. и неустойка за забава в размер на
1236.45 лв., поради изтекла в нейна полза погасителна давност. Излага подробни правни
съображения за погасяване на дължимите по изпълнителното дело суми по давност.
Сочи, че въз основа цитирания изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 20178380408280 по описа на ЧСИ М. Б., с район на д-вие СГС. По това дело нямало
предприемани валидни принудителни действия от взискателя в период от повече от две
години. Излага съображения за погасяването на вземанията по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло
предявения иск. Твърди, че правото му на принудително изпълнение не е погасено по
давност, тъй като по посоченото от ищеца изпълнително дело са предприемани
принудителни изпълнителни действия, с които давностният срок е бил прекъсван, които
изпълнителни действия подробно описва в отговора. Излага подробни правни съображения.
И двете страни са направили искания за присъждане на сторените по делото
разноски.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства,
съдържащи се в изпълнително дело № 20178380408280 по описа на ЧСИ М. Б., с район на д-
вие СГС, се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2017г., издаден по
ч.гр.д.№ 1107/2017г. на РС-Дупница, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 690/26.06.2017г., и по повод молба с вх. № 81468/26.10.2017г., е образувано изп. дело №
20178380408280 с взискател „Мост Финанс Мениджмънт“ АД и длъжник З. М. М..
По изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни действия по молба на
взискателя: запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжницата.
С молба вх. № 37501/22.07.2020г. до ЧСИ ищцата по делото З. М. е поискала да се
вдигне запора, наложен върху трудовото й възнаграждание, като е заявила готовност да
внася всеки месец по 50.00 лв. за погасяване на задължението си.
Със запорно съобщение от 13.10.2021г. е наложен отново запор върху получаваното
от З. М. трудово възнаграждение.
По изпълнителното дело са постъпвали и разпределяни суми от принудителни и
доброволни плащания за периода от 05.08.2020г. до 01.08.2023г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи: Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1,
във вр. с чл.124 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да
оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от
които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др). Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на
процесното вземане-погасяване на същото по давност, чийто срок е започнал да тече след
влизане в сила на съдебния акт, с който е бил осъден да заплати на ответното дружество -
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 690/26.06.2017г. и изпълнителен лист от
01.08.2017г., издадени по ч.гр.д.№ 1107/2017г. на РС-Дупница.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, за ищцата е налице правен
интерес от предявяването на настоящия установителен иск за съдебно установяване
недължимостта на вземането на ответната страна срещу нея, поради което искът е допустим.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1
ГПК, ищата следва да докаже твърдението си за изтекла погасителна давност на вземанията
предмет на издадения срещу нея изпълнителен лист. Ответникът от своя страна трябва да
установи твърдението за извършване на актове, прекъсващи давността.
В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че процесното вземане произтича от сключен между „БНП
2
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, от една страна и З. М. М., от друга страна договор за
потребителски паричен заем № SPEL-10008818 от 29.11.2012г., след което вземането е
прехвърлено с договор за цесия на ответника по делото.
В случая не се касае за периодични платежи, а за разсрочено издължаване на
отпусната в заем /кредит/ сума, поради което кратката тригодишна погасителна давност
уредена в чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима по отношение на погасителните вноски.
Съдебната практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да
е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени
дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., ІV г.о.).
В Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може
да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради
факт, настъпил до изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Същото
становище е възприето и в Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г., III
г. о. и в Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., Определение
№ 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., Определение № 776 от
12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2020 г., III г. о. и др.
В светлината на така изяснената практика по приложението на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
настоящият състав приема, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден и
изпълнителен лист в полза на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, е влязла в сила на 21.07.2017г. поради неподадено възражение от длъжника.
Срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 21.07.2017г., поради което релевантните
факти за заявеното с иска несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла
погасителна давност (чл. 429, ал. 2 ГПК) - са настъпилите след тази дата (чл. 439, ал. 2 ГПК).
На молбата за издаване на Изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да
прекъсва давността, поради едностранния характер на производството за издаване на
Изпълнителен лист. В Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г.
о. е прието, че Разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да
удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл.
117 ЗЗД, именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
материалното право. Производството по издаване на изпълнителен лист е "друго, различно
от исковото производство", то няма характера на "съдебен процес относно вземането" по
смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не е и
3
"изпълнително действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, тъй
като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на
принудително изпълнение. Постановяваните в това производство съдебни актове не са от
естество да преклудират нито правото на защита на неудовлетворения кредитор срещу
неизправен длъжник, нито правото на защита на претендирания длъжник срещу привиден
кредитор. Молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по
издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде
изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за
вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ГПК. (Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3152/2018 г., III г. о.).
С оглед изложеното, следва да се приеме, че от 21.07.2017г. (датата на влизане в сила
на издадената заповед за изпълнение) е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок
за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение,
който давностен срок изтича на 21.07.2022г.
Според приетото в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е,
че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). Посочено е, че ППВС № 3/80 г. следва да се счита за изгубило
4
сила (Тук следва да се посочи, че по въпроса за момента, от който поражда действие
обявеното за изгубило сила ППВС №3/18.11.1980 г., извършено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, и за това дали даденото с т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително разрешение има обратно действие във времето по
отношение на извършени преди постановяването му изпълнителни действия по висящи или
приключили изпълнителни производства, са постановени различни съдебни актове, вкл. е
висящо и образувано ново ТР №3/2020г. на ОСГТК на ВКС).
Видно от приложените изп. дело № 20178380408280 по описа на ЧСИ М. Б., по него
са предприемани множество изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност:
запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжницата.
С молба вх. № 37501/22.07.2020г. до ЧСИ ищцата по делото З. М. е поискала да се
вдигне запора, наложен върху трудовото й възнаграждание, като е заявила готовност да
внася всеки месец по 50.00 лв. за погасяване на задължението си. Това действие
представлява признание на вземането по смисъла на чл.116, б.„а“ от ЗЗД, което само по себе
си прекъсва погасителната даност относно вземането. По изпълнителното дело са
постъпвали и разпределяни суми от принудителни и доброволни плащания за периода от
05.08.2020г. до 01.08.2023г.
Със запорно съобщение от 13.10.2021г. е наложен отново запор върху получаваното
от З. М. трудово възнаграждение. Това е последното валидно изпълнително действие,
прекъсващо погасителната давност, съгласно изясненото в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От него е започнал да тече нов давностен срок, който
все още не е изтекъл.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на РС-Дупница приема, че вземанията
по издадената по ч.гр.д.№ 1107/2017г. на РС-Дупница Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 26.06.2017г. не са погасени по давност, поради което предявеният иск с правно
основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124 от ГПК се явява неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното
искане, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер
на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от З. М. М., ЕГН:
**********, с адрес: ***, срещу „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, бул. „Ситняково“ №23, ет.6, иск с правно основание чл. 439,
вр. с 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумите по Изпълнителен лист, издаден на
01.08.2017г. по ч.гр.д.№1107/2017г. по описа на РС-Дупница, в това число: главница в
размер на 2871.17 лв. (две хиляди осемстотин седемдесет и един лева и седемнадесет
5
стотинки), договорна лихва в размер на 1458.84 лв. (хиляда четиристотин петдесет и осем
лева и осемдесет и четири стотинки) и неустойка за забава в размер на 1236.45 лв. (хиляда
двеста тридесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки), поради погасяването на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА З. М. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Ситняково“
№23, ет.6, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща сторените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6