№ 469
гр. Ловеч, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20234310100283 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „УниКредит
Булбанк“АД,седалище/адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, пл.“Света
Неделя“№7, чрез адв. Д. Е., АС „*** против Б. Я. Х., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че ответникът Б. Я. Х. е ползвал банков кредит, съгласно
сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка с №*** от ***г. при разрешен размер от 2000лв. и
краен срок за ползване и погасяване до ***г. Съгласно уговореното между страните, срокът
на договора се е удължавал многократно с период от още една година при условията,
посочени в чл.12 и при неговото коректно спазване.Посочва, че срокът на Договора след
удължаването е бил до ***г. Наведени са твърдения, че на ***г. кредитополучателят е
използвал неразрешен овърдрафт в размер на 160,14лв., който е изпълнен като банкова
операция съгласно чл.10.5 от Договора, по силата на която разпоредба, кредитополучателят
е оправомощил Банката да извършва банкови операции и над разрешения кредитен лимит,
уговорен в т.2. Ищецът твърди, че след използване на неразрешения овърдрафт,
кредитополучателят не е върнал използваната сума, което представлява нарушение на
договора и съгласно чл.12 от същия Банката не е удължила срока на договора за нов период
на ползване и погасяване за още една година. С оглед на изложеното и с настъпването на
крайния срок - *** г., вземанията по кредита са станали изискуеми в техния пълен размер,
като падежирали такива и кредитополучателят е следвало да заплати всички дължими суми
към Банката. Твърди се, че размерът на задължението е съобщено на длъжника с връчена му
Покана, с която е даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението към
Банката.
1
От страна на ищеца са наведени твърдения, че към датата на приложеното
извлечение, задължението на Б. Х. към „Уникредит Булбанк“ АД е в общ размер на
2533.28лв., от които: Главница в размер на 2000,00лв., падежирала и дължима за периода от
***г. до ***г.; Неразрешен овърдрафт в размер на 160,14лв., дължим за периода от ***г. до
***г.; Лихва за просрочена главница в размер на 205,73лв., дължима за периода от ***г. до
***г. Неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 12,41лв., дължима за периода от
***г. до ***г.; Неустойка за просрочена главница в размер на 155,00лв., дължими за периода
от ***г. до ***г.
Твърди се, че към настоящият момент посоченото по-горе задължение не е изпълнено
доброволно от длъжника, което от своя страна, обуславя интереса на „Уникредит Булбанк“
АД да предяви настоящия иск за сумите описани по-горе.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на „Уникредит Булбанк“АД сумата в общ размер на 2 533,28 лв.,
представляваща общия размер на задължението по сключения договор между страните, от
които:
-2000,00 лв. – представляваща непогасена и падежирала главница по Договора,
дължима за периода от *** г. до *** г.;
-160,14 л, представляваща неразрешен овърдрафт,, дължим за периода от *** г. до
*** г.;
-205,73 лв., представляваща лихва за просрочена главница, дължима за периода от
*** г. до *** г;
-12,41 лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва, дължима за
периода от *** г. до *** г;
-155,00 лв, представляваща неустойка за просрочена главница, дължима за периода
*** г. до *** г.
МОЛИ съдът да присъди и законната лихва за забава от предявяване на исковата
молба до окончателното заплащане на задължението.
Претендирани са и направените по делото разноски, вкл. за държавна такса и
адвокатски хонорар.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв.
М. Б..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Б.. Излага, че при
анализ на приложените документи прави впечатление фактът, че само наличието на договор
за кредит не доказва неговото усвояване. Посочва, че банков кредит се разрешава по
банкова сметка на потребителя и обикновено се усвоява на траншове в зависимост от
нуждите на същия. Счита, че в конкретния случай няма никакви данни за постъпване на
процесната сума по кредита по сметка на потребителя, нито данни за нейното усвояване
/теглене/ от него. Отбелязва, че в исковата молба е посочено и използването на
2
„неразрешен“овърдрафт в размер на 160,14 лв. Счита, че не е ясно какво се разбира под това
понятие – щом е неразрешен как е използван и защо кредитната институция е допуснала
такава възможност в договора за потребителски банков кредит. Застъпва становище за
неоснователност на предявените искове
В о.с.з. ищeцът „Уникредит Булбанк“АД не изпраща представител. В писмена молба
до съда, подадена от пълномощника – адв.Д. Е. заявява, че поддържа изцяло депозираната
искова молба и допълнително приложените по делото книжа. Счита, че от представените
писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че претенциите на Банката са основателни и доказани и като такива следва да бъдат
уважени. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените от „Уникредит
Булбанк“АД искове срещу ответника.
Ответникът Б. Я. Х. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен
представител – адв. Б.. Намира иска за допустим, но оспорва същия като неоснователен.
Поддържа направените с отговора възражения, като счита, че по делото няма доказателства
за усвояване на овърдрафта. Счита, че не е ясно какво трябва да се разбира под неразрешен
овърдрафт. Намира, че в случая е налице изначална грешка, която е довела до ситуацията да
се стигне до задължение за сума над 2000 лв. Моли като неоснователна и недоказана
исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на *** г. между „Уникредит Булбанк“АД, от една страна
като Кредитор, и ответника Б. Асенов Х., от друга страна като Кредитополучател, е
сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № ***, по силата на който Банката е предоставила на
Кредитополучателя кредит в размер на 2000 лв, а Кредитополучателя го усвоява, ползва
целево и връъща с начислените лихви, такси, комисиони и други разходи в предвидените в
Договора срокове и в съответствие с ОУ, с които Кредитополучателят е запознат, приел е и
подписал на всяка страница като част от съдържанието на договора и са му предадени при
подписване на Договора.
Съгласно т.6 от Договора, е уговорен начален срок за усвояване от *** г. и краен срок
за усвояване и погасяване – до *** г.
Клаузата на чл.10.1 от Договора предвижда, че кредитът се води, отчита и ползва при
условията на Раздел II от Договора, т.24.4 ат ОУ, както и т.9 от договора.
По силата на чл.10.5 Кредитополучателят е оправомощил Кредитора в рамките на
едногодишния срок по т.6.2 да извършва плащания по наредените й по надлежен ред
банкови операции и съответните им такси и комисиони, надвишаващи наличността по
разплащателната сметка в съответствие с договореня в т.2 лимит.
Съгласно т.10.7, правото на Кредитополучателя за ползване на средствата от кредита
3
в рамките на договорения лимит и краен срок за ползване се възстановява с всяка издължена
от него сума, при условия, че няма нарушение на сключения договор.
Издължаването на кредита е уговорено в чл.12 от Договора, който предвижда, че
уговореният краен срок за погасяване на кредита се удължава многократно с период от още
една година, при условие, че Кредитополучателят спазва условията на договора и не е в
просрочие по нито едно от своите задължения към Кредитора в уговорените в Договора
срокове, вкл. срока за погасяване по т.7, както и ако Кредитополучателят е подал
междувременно искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта.
Съгласно т. 4 от договора годишният лихвен процент по процесния кредит, се
формира от референтен лихвен процент от 0,019 % и фиксирана надбавка от 13,531 %,
като по този начин се формира годишен лихвен процент от 13,55 %, определен към
сключването на договора. При забава в плащанията върху всяка просрочена сума по
кредита, в това число неразрешен овърдрафт се начислява неустойка за забава в размер на
законната лихва – т. 5.4. от договора. В т. 11 страните се съгласили кредитополучателя да
заплаща за ползвания кредит определените в т. 4 и т. 5 лихви и разходи по кредита.
Съгласно т.11.2 от договора при неиздължаване от страна на кредитополучателя на
ежемесечно дължима лихва, по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като
усвоена част от разрешения кредитен лимит. Ако кредитният лимит е усвоен изцяло, то
неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт
се олихвява с лихвата по т.5.4 и е незабавно изискуем. Според чл. 11.3 от договора при
неиздължаване от страна на кредитополучателя на главница /изискуем разрешен и/или
неразрешен овърдрафт/ и/или лихви, съгласно договорените в т.7 и т. 12.2.1, както и в
случаите на т. 12.2.2 срокове, както и в случаите на предсрочна изискуемост, цялата
ползвана, но неиздължена част включително и над разрешения лимит на овърдрафта се
олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т. 5.4 от договора.
Неразделна част от договора за кредит са ОУ на „Уникредит Булбанк“АД, с което
кредитополучателят е декларирал, че е съгласен при подписването на договора / чл.15.1.12/.
Ищецът твърди, че след неколкократното удължаване на срока на договора, съгласно
постигнатата договореност в чл.12 от Договора, срокът му на действие бил до 05.01..2022 г.
На *** г. кредитополучателят е използвал неразрешен овърдрафт в размер на 160,14 лв.,
който е изпълнен като банкова операция по чл.10.5 от Договора. Твърди се още, че след
използване на неразрешения овърдрафт, кредитополучателят не е върнал използваната сума,
с което е нарушил додогова и съгласно чл.12 от същия Банката не е удължила срока на
договора за нов период на ползване за още една година. Поддържа, че вземанията са станали
изискуеми с настъпването на крания срок – *** г.
Установява се, че от страна на Банката до ответника е изпратена Покана за
доброволно изпълнение, с която е уведомен, че поради неплащане на задълженията си за
погасяване (издължаване) на усвоените суми и следващите се върху тях лихви, съгласно
договорените срокове и условия, което се явява нарушение на сключения с Банката договор
4
за банков кредит, към 07.03.2022 г. формираният към Банката дълге изцяло изискуем и към
посочената дата възлиза общо на 2196,26лв. Ответникът е поканен в 14-дневен срок от
получаване на поканата да погаси съществуващото задължение в пълен размер.
Видно от приложените към исковата молба доказателства, връчването на поканата е
възложено на ЧСИ В. П., вписана в регистъра на КЧСИ под № ***, с район на действие ОС
– Ловеч. Видно от удостоверителното изявление на връчителя, ответникът не е открит на
неговия постоянен и настоящ адрес в гр. Ловеч, съгласно справката в НБД“Население. От
изготвения Протокол от ЧСИВ.П. се установява, че адресъг е посетен на различни дати, една
от които почивен ден, като лицето не е открито на адреса и няма лице, което да приеме и
предаде книжата. На *** г връчителят е залепил уведомление по реда на чл.47, ал.1 т ГПК -
на входната врата и на адреса. Поканата за доброволно изпълнение се счита връчена на ***
г. при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, като за удостоверяване на този факт е съставен
Протокол с дата *** г. на ЧСИВ. П..
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа
експертиза, която е дала заключение по поставените задачи. Съгласно заключението,
изготвено на базата на подадената информация от „Уникредит Булбанк“АД, за усвоените
суми и извършенте погашения, останалите неплатени задължения към банката към *** г.,
съгласно сключения договор, са както следва: главница- 2000лв; просрочена редовна лихва –
160,14лв; лихва за просрочена главница/наказателна лихва/ - 205,73 лв; неустока за
просрочена главница/законна лихва за периода от *** г. до *** г. върху 2000лв. – 155.00лв.
Видно от заключението, на *** г. началното салдо по сметката/задължението е в размер на
(- 2091,43лв), което включва: главница – 2000 лв, с падеж на главницата *** г; редовна
лихва върху падежирала главница – 91,43 лв. за периода до *** г. Експертизата е
установила, че след *** г. не са извършвани погасявания по сметката. Общата сума на
погашенията за периода от *** г. до *** г. е в размер на 59 248.30лв, които са извършени
чрез: вноски на каса и еднократни месечни банкови преводи, както следва: през *** г. са
направени 4 бр. Плащания на каса – обко за 1 557,62 лв; от *** г. до *** г. преводите са
извършвани чрез „Хачбергер България“ЕООД; от *** г. до *** г. от „Идеал Стандарт“
Видима, като на *** г. е извършен последния превод за погасяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Съгласно императивната разпоредба на чл. 430, ал. 3 ТЗ, договорът за банков
кредит се сключва в писмена форма, която форма е за действителност на договора.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните
5
са възникнали правоотношения по договор за банков и кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. По
силата на процесния Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт е предоставила на ответника кредит в размер на 2000лв, който да усвоява,
ползва целево и връща ведно с начислените лихви, такси, комисиони и други разходи в
предвидените в Договора срокове. Предвид събраните доказателства по делото, в т.ч. и
ССчЕ следва да се приеме, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора за
банков кредит, а именно да предостави парична сума в посочения размер при уговорените
условия и краен срок за погасяване – *** г, който многократно е удължаван и след
пореното удължаване е изтекъл на *** г.
Договорът за кредит овърдрафт е вид договор за банков кредит, при който се
предвижда клиентът да продължи да тегли повече от наличните в разплащателната му
сметка средства, като този кредит се предоставя под формата на превишаване на нейната
наличност или с тази услуга клиентът получава назаем пари до определено уговорено
равнище по всяко време. В конкретния случай кредитополучателят е превишил това
договорено равнище и се е сбъднало уговореното условие за изискуемост на сумата по
овърдрафта, при което кредиторът може да поиска изпълнение на цялото задължение.
Нужно е да се отбележи, че тук не може да се говори за предсрочна изискуемост на същото,
тъй като за предсрочно изискуемо може да бъде обявено само задължение с предварително
уговорен срок за изпълнение. По своята същност предсрочната изискуемост представлява
право на кредитора, чрез едностранно волеизявление, да поиска от длъжника предсрочно
връщане на кредита, т.е. отнемане на срока, уговорен в полза на кредитополучателя. В
случая се касае за редовна изискуемост на вземането, настъпила на основание чл. 19, ал. 1 от
Общите условия към договора. Доколкото крайния срок за погасяване на кредита предхожда
по време подаването на исковата молба, то не следва да се обсъжда
наличието или липсата на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по
договора за кредит, включително дали до длъжника е достигнало едностранното
изявление на кредитора за предсрочна изискуемост на вземането.
От заключението на приетата и неоспорена ССчЕ се установява, че последното
погашение е извършено на *** г., когато е извършен превод от „Идеал Стандарт“ЕООД.
Извършените частични плащания са покривали част от задълженията, което съответства на
уговорката между страните. С оглед заключението на вещото лице съдът приема, че сумата
на неразрешения овърдрафт 160,14лв . е формирана от начислени вземания на Банката за
просрочена редовна лихва, съгласно клаузата на т.11.2.
Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт, който ищецът твърди. В тежест на ответника по делото е да
установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на
задълженията си. Доказателства в тази насока обаче по делото не са ангажирани.
След съвкупната преценка на доказателствения материал по делото съдът формира
извод, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено вземане в претендирания общ
размер от 2533,28 лв., от които: 2000,00 лв. 2000,00 лв. – представляваща непогасена и
6
падежирала главница по Договора, дължима за периода от *** г. до *** г.; 160,14 л,
представляваща неразрешен овърдрафт,, дължим за периода от *** г. до *** г.; 205,73 лв.,
представляваща лихва за просрочена главница, дължима за периода от *** г. до *** г; 12,41
лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва, дължима за периода от *** г. до
*** г; 155,00 лв, представляваща неустойка за просрочена главница, дължима за периода ***
г. до *** г.
За да уважи претенцията на ищеца в пълния претендиран размер, съдът съобрази и
следното. Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За ползването на
предоставената парична сума, кредитополучателят дължи заплащане на възнаграждение (т. 4
от договора). Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Забавеното изпълнение на главното
задължение за връщане на сумите по кредита, в това число на неразрешен овърдрафт е
юридическият факт, пораждащ задължение за кредитополучателя да заплаща неустойка в
размер на законната лихва – т. 5.4 от договора, която по своето естество се явява мораторна
неустойка. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите
от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. Освен обезщетителна и обезпечителна функция, неустойката има и наказателна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора.
Съгласно постигнатата между страните договореност, ако кредитният лимит е усвоен
изцяло, то неплатената възнаградителна лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и в
този случай страните са се съгласили незаплатената възнаградителна лихва да придобива
характер на предоставена от банката за ползване при условията на договора главница.
Поради достигане на лимита на кредита, спрямо тази трансформирана в резултат на
неизпълнението главница, се олихвява с лихвата по т. 5.4, включително при неиздължаване
на главница /изискуем разрешен и/или неразрешен овърдрафт/ и/или лихви, съгласно
договорените срокове цялата ползвана, но неиздължена част включително и над разрешения
лимит
на овърдрафта, се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т. 5.4 от договора. – т.11.2 и
т.11.3 от договора. В настоящия случай не би могло да се приеме, че е налице анатоцизъм
поради отнасянето на неплатената лихва като неразрешен овърдрафт и олихвяването на този
неразрешен овърдрафт с лихвата по т.5.4 от договора, тъй като по своето естество това не
представлява лихва, а неустойка със санкционен характер. Начисляването на неустойка
върху главното задължение е допустимо и не покрива характеристиките на анатоцизма.
Тъй като с исковата молба ищецът е претендирал вземания, които напълно
съответстват по размер на установените от ССчЕ, съдът намира, че предявените обективно
съединени искове се явяват основателни и доказани, респ. следва да бъдат уважени в пълния
претендиран размер. Ответникът се явява неизправна страна по валидно възникналото
7
между страните облигационно правоотношение, като съдът намира за доказано, че в полза
на ищеца „Уникредит Булбанк“АД съществува ликвидно и изискуемо вземане спрямо
ответника/ кредитополучател в претендирания размер.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски по производството съразмерно с уважената
част от иска. От страна на ищеца в настоящото производство са претендирани следните
разноски: 101,33 лв. – платна държавна такса, 350.00 лв. – депозит за особен представител,
250.00 лв. – депозит за ССчЕ и 488,80 лв.– заплатен адвокатски хонорар или общ размер на
разноските от 1190,13лв. По делото са ангажирани доказателства, че посочените разноски
действително са сторени, поради което същите следва да се присъдят в пълния претендиран
размер.
На адвокат М. Б. от ЛАК следва да се изплати сумата от 350.00лв. от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от
ЗЗД, Б. Я. Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД, ЕИК831919536, седалище/адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане“, пл.“Света Неделя“№7, представлявано от Цветанка Георгиева Минчева –
Член на УС и Изп.директор и Андреа Тониети – Член на УС и Изп.директор, съд.адрес: гр.
София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№84, ет.4 сумата в общ размер на 2 533,28 лв. (две
хиляди петстотин тридесет и три лева и 28ст), представляваща общия размер на
задължението по сключения договор между страните, от които:
-2000,00 лв. – представляваща непогасена и падежирала главница по Договора,
дължима за периода от *** г. до *** г.;
-160,14 лв, представляваща неразрешен овърдрафт,, дължим за периода от *** г. до
*** г.;
-205,73 лв., представляваща лихва за просрочена главница, дължима за периода от
*** г. до *** г;
-12,41 лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва, дължима за
периода от *** г. до *** г;
-155,00 лв, представляваща неустойка за просрочена главница, дължима за периода
*** г. до *** г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба (24.02.2023
г.)до окончателното изплащане на задължението.
8
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б. Я. Х., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК831919536, седалище/адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“№7, представлявано от
Цветанка Георгиева Минчева – Член на УС и Изп.директор и Андреа Тониети – Член на УС
и Изп.директор, съд.адрес: гр. София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№84, ет.4 сумата от
1190,13лв (хиляда сто и деветдесет лева и 13ст) - сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. М. Б. сумата от 350.00лв. (триста и петдесет лева),
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9