Р Е
Ш Е Н
И Е №
град
София, 11.12.2015 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І отделение, І-16 състав, в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното от
съдия Желязков гр. дело № 16235 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.
Ищецът Я.М.Д., чрез своята майка и неин законен представител М. Д. и представлявана от процесуалния си представител адвокат И.Д. от САК е предявилa
против „З.К.Л.И.” АД, иск на основание чл.226, ал.1 КЗ
във вр. с чл.45
ЗЗД, за сумата от 50 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на увреждането 30.07.2013г. до датата на
окончателното й изплащане. Чрез своя
процесуален представител ищцата поддържа
иска за неимуществени вреди, които търпи в следствие на ПТП на 30.07.2013г. год. Твърди, че на път
III-803, км.57+550м, посока село Д., към
село Д., област П. е пострадалa, като и е причинена средна телесна повреда. Ищцата пътувала на
задната седалка на лек автомобил марка „ВАЗ”, модел 2107 с рег. № ********,
собственост на Т.Б. Ч., управляван от Б.А.Ч., който губи управление над автомобила и се преобръща в
крайпътна нива. Във връЗ.а с
настъпилото ПТП е образувано ДП№1001/2013г на РПУ, град П. в хода, на което е установено, че Б.Ч. е осъществил престъпление по чл.343,
ал.3, предл.3,”а”, предл.2 във връзка с ал.1,”б”, предл.2, чл.342, ал.1, чл.20,
ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и на 30.10.2013г е образувано НАХД №2048/2013 по описа на Районен съд П., по което с влязла в сила присъда е признат за виновен.
Вследствие на произшествието ищцата Я.Д. е получила травматични увреждания: мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, контузия на
главата, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, контузия на белия дроб.
Претендира ангажиране на договорната отговорност на
ответника, тъй като за управлявания от Б.А.Ч.
лекия автомобил е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ с „З.К.Л.И.” АД
валидна до 22.07.2014 г. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответната страна
„З.К.Л.И.” АД в отговора на исковата
молба оспорва изцяло иска по основание и
размер; вида и характера на уврежданията
и връзката с ПТП валидно застрахователно правоотношение за застраховка „ГО”;
оспорва механизма на ПТП и причинно-
следствената връзка на претендираните вреди;
прави доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е
приела да пътува в лек автомобил, управляван от неправоспособен водачи е била
без поставен предпазен колан; оспорва
претенцията за лихви като недължима за исковия период.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите като писмени доказателства по делото материали
от воденото ДП № 1001 /2013г. по описа на РУП-П., в които подробно са описани
условията , причините и механизма на ПТП на 30.07.2013г., протокол за оглед на
ПТП, скици, фотоалбум, както и мотиви към Решение
№ 861 от 09.09.2013г. по НАХД № 2048/13г.
на Пазарджишки районен съд се установява,че
на същата дата, на път III-803, км.57+550м, посока село Д., към село Д., област П. е ищцата пострадала,
като и е причинена средна телесна повреда. Автомобилът, управляван от Б.А.Ч. попада в
денивелация, ударил се странично в крайпътно дърво , след което се преобърнал в
крайпътната нива. Б. Б. е признат за виновен в това, че при управление на
МПС е нарушил правилата за движение по
ЗДвП - чл.21 ал.1 от ЗДвП, а именно: управлявал е автомобила с превишена
скорост от 107 км/час при максимално допустима за движение в извън населено
място от 90 км/час и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
повече от едно лице. Б.Ч. е осъществил престъпление по чл.343, ал.3,
предл.3,”а”, предл.2 във връзка с ал.1,”б”, предл.2, чл.342, ал.1, чл.20, ал.1
и чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.78а ал.1 от
НК е
освободен от наказателна отговорност, за описаното по- горе престъпление
и му е наложено административно
наказание глоба.
За лек автомобил „ВАЗ”,
модел 2107 с рег. № ******** е имало валидна застраховка при ответника за „Гражданска
отговорност" с полица № 22113001880740/23.07.2013 год. със срок от 27.07.2013 г. до 22.07.2014 год. – приета като писмено доказателство по делото.
Съгласно справка
от Автоматизираните Информационни фондове на сектор Пътна полиция- П., приета
като писмено доказателство по делото се установява, че Б.А.Ч., управлявал
процесното МПС, към периода 01.01.2013г. до 31.08.2013г. не е бил правоспособен водач на МПС и не е имал издадено
свидетелство за правоуправление.
Видно от заключението на изготвената по делото комплексна медицИ.ка и автотехническа
експертиза, се установява , че на
30.07.2013 г. на третокласен път III-803, км 57+550м, в посока от село Д. към
село Д., област П., лек автомобил марка „ВАЗ" модел 2107" с per. № *********,
бил управляван от Б.Ч. , със скорост около 110 км/ч, /
скоростта е близка до критичната за завоя- 113 км/ч/. При стар асфалт е настъпило странично занасяне
и автомобилът се отклонил плавно надясно. При излизане от завоя водачът вече не
можел да контролира движението в границите на платното за движение и
автомобилът напуснал платното за движение под малък ъгъл, преминал през
затревения десен банкет и се спуснал с висока скорост в терена извън пътя,
който е бил с денивелация, поради което
се осъществил удар на предно дясно
колело и заораване, след което автомобилът започнал да се преобръща през
дясната си страна. Поради високата си скорост той предприел по-сложно транслационно
и ротационно движение и се спрял в нива намираща с вдясно от пътя върху
колелата си, но обърнат с предната си част почти в обратна посока на
първоначалното си движение. Процесният л.а."ВАЗ 2107“ бил фабрично
оборудван с предпазни триточкови колани с ръчно регулиране само на предните две
места. На задните места не е оборудван фабрично с предпазни колани.
т В резултат на това ПТП ищцата по делото Я. М. Д. е
получила следните травматични увреждания: „ Контузия на главата с мозъчно сътресение.
Контузия на гръдния кош. Контузия на десния бял дроб.“ Причината за процесното
ПТП са: превишена скорост превишаваща критичната при навлизане в завой, ниска
квалификация на водача, загуба на контрол върху автомобила. Обстоятелството, че тялото на Я. М. е било намерено изпаднало извън
автомобила обуславя извода, че то и към момента на ПТП е било „свободно движещо
се“ в автомобилното купе и не е било скрепено с предпазен колан. Ако ищцата е
пътувала с правилно поставен предпазен колан,тялото би било да е укрепено към
седалката. Получените травматични увреждания на
пострадалата Я. М. Д. напълно отговарят на описания по-горе механизъм на
станалото ПТП на 30.07.2013г. Към
момента на процесното ПТП , пътуващата на задната лява седалка Я. М. Д. е била
без поставен предпазен колан. Ако тя е била защитена с предпазен колан при
установения механизъм на ПТП, тя, според експертното заключение би получила
травматични увреждания в областта на гърдите и корема от коланната лента , но
уврежданията и биха били по-малко на брой и по-леки по вид.
С определение на съда е допуснат до разпит един свидетел,
воден от ищеца за установяване на обстоятелствата, свързани с търпените от нея
душевни болки и страдания- А.А.Ш., баба на
ищцата.
От показанията на св. А.Ш. се
установява, че на 30.07.2013 г. ищцата и виновният
водач пътували към Тополница, за да се къпят. Качили се в неговата кола. Свидетелката не е
била заедно с тях, но знае че са се блъснали и преобърнали, били
изхвръкнали от колата, както и че всичко било изпотрошено. Внучка й пострадала много, имала сътресение
на главата, наранявания на мозъка, гърба
и таза, към настоящия момент продължава да не може да ходи, да куца, получила
силна невроза. Не искала да комуникира с
никой, не желаела да слуша музика, страхувала се да гледа колите. В болница прекарала след инцидента пет- шест дни, когато
я приели там била в безсъзнание, в последствие не е можела
да се движи и да става в продължение на месец и половина, ползвала подлога. Свидетелката и майката на ищцата се грижели за
нея, тъй като, освен че не можела да става, не е можела да се храни
самостоятелно, а само със сламка, защото
челюстта й била счупена. След почти два месеца на легло, започнала да прохожда с
помощта им и съпроводено с много болки.
Лекували я, още пиела лекарства за костите и към настоящия момент не се е
възстановила напълно, не излизала навън сама, тъй като винаги трябва да има
човек с нея, за да я води. Често се заключвала сама в стаята си, не понасяла
шум. Все още много силно преживява катастрофата. Свидетелката счита, че след ПТП е развила
„страхова невроза”.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице са елементите на фактическия състав, който ангажира отговорността
на застрахователя по прекия иск- сключен застрахователен
договор, настъпване на застрахователно събитие, причинено от застрахования делинквент. С оглед на установеното по
делото валидно застрахователно правоотношение отговорността на
ответното дружество е установена. В
настоящия случай се установява, че са
налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние ,
вина на деликвента и съответно причинна връзка с вредоносния резултат. Вината и противоправните действия на водача на лекия
автомобил Б.Ч. е установена от всички приети по делото доказателства и
решение от 09.09.2013г. Причинната връзка също е установена, доколкото травмите на ищеца е предвидена в състава на
престъплението, за което водачът на МПС е признат за виновен.
Застрахователят отговаря спрямо
увредения за причинените му от застрахования деликвент вреди, на основание
сключения между тях договора за застраховка. Отговорността му обаче е
функционално обусловена от отговорността на деликвента, предмет на настоящото
дело. Характерът и размерът на вредите от непозволено увреждане, респективно на
обезщетението за тези вреди се определят по обективни критерии, уредени в чл. 45 и сл. от
ЗЗД, като се изхожда от
характера и последицата на увреждащото деяние. Съдът приема за недоказано възражението на ответното дружество за наличие на
съпричиняване, с твърдението, че пострадалата Я.Д. е съзнавала, че Б.Ч. е неправоспособен
водач и е приела да пътува в лек автомобил, управляван от него. При
извършеното с доклада по делото
разпределение на доказателствената тежест за установяване на тези възражения
върху ответната страна, доказателства в тази насока изобщо не са ангажирани и
не са събрани по делото. Съгласно заключението на назначената и приета
комплексна съдебномедицИ.ка и автотехническа експертиза, МПС ВАЗ, управляван от
виновния водач не е оборудван фабрично с предпазен колан на втория ред седалки.
Съдът счита, че на пострадалата ищца не може да се вмени поведение на
съпричиняване за това, че се е возила
като пътник в този фабрично необорудван с обезопасителни колани автомобил,
доколкото не би могло да се очаква същата, с оглед възрастта и и ситуацията, в
която е предпирието пътуването, да настоява привеждането на МПС /за което се
установява, че е заето временно от водача от трето лице/ в съответствие с
изискванията за безопасност.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният от Я. М. иск за претърпени
неимуществени вреди спрямо ЗК „Б.И.“ АД е
ОСНОВАТЕЛЕН.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
съгласно правилото на чл. 52
ЗЗД, което предвижда, че
при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. ПТП, което е преживяла ищцата, безспорно е причинило
психическа травма. Установено е, че тя тежко понася
преживяното, преживява сериозен психически
стрес, което се отразило на живота й и на
здравословното и състояние. Към това, в
конкретния житейски случай следва да се съобрази и обстоятелството, че ищцата, която
тогава е била на 14 години, младо
момиче, което към настоящият момент все още се страхува да излиза само, затворило се
е за всички, не се движи самостоятелно, а едИ.твено с придружител, заключва се
сама в стаята, не понася шум и в тази крехка за нея възраст приема медикаменти.
Видно от заключението на назначената и приета комплексна съдебномедицИ.ка и
автотехническа експертиза /отговори на в.л. д-р Б. в с.з. на 14.09.2015 г./
ищцата е търпяла интензивни болки през първите 30 дни, след което и
възстановителен период от общо 2 месеца. Физическите болки и ограничения, които
е следвало да претърпи следва да се съобразят от съда и да се определи
справедливо обезщетение спрямо техния интензитет.
На основание изложеното съдът намира, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да определят в размер на 35 000 лева, в който размер искът
следва да бъде уважен. Върху тази сума следва да се начисли и законната лихва, считано от датата 30.07.2013 година – датата на ПТП, до
окончателното й изплащане.
Над уважения размер до претендирания такъв от 50 000 лева искът за обезщетение за неимуществените
вреди, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Ищцата, чрез пълномощника си, в исковата молба
претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания
адв. Д. заявява, че страната не претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение.
С оглед
произнасянето на съда за частична основателност на иска, ищецът следва
да заплати възнаграждение за юрисконсулт, съобразно отхвърлената част. По
делото е представен списък по чл.80 ГПК ,
като се претендират разноски в общ размер от 2490 лева, от които – 460 лева-
внесен депозит за съдебна експертиза и 2030 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Възнаграждението за процесуален представител върху
предявения размер на иска от 50 000 лева, съгласно чл. 7 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2030 лева – колкото и се
претендира от ответната страна. Спрямо
отхвърлената част от иска дължимото се юрисконсултско възнаграждение възлиза на
609 лева, които, при този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника, както и
съответната част от разноските за възложената експертиза – 138 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 1400 лева върху уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането З.К. „Л.И.” АД, с ЕИК*********, с адрес гр.*********, да заплати на от Я.М.Д., с ЕГН **********, действаща със
съгласието на законен представител М. С. Д., ЕХК **********, с адрес за
кореспонденция: гр.*********- чрез адв. И.Д., сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева- обезщетение за
неимуществени вреди следствие от ПТП, настъпило на 30.07.2013 год., заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.07.2013 год., до окончателното й изплащане, като
отхвърля предявения иск за неимуществени вреди над така определения размер до
пълния предявен размер от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК „З.К. „Л.И.” АД, с ЕИК********* да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК Я.М.Д.,
с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.*********, чрез адв. И.Д., да
заплати на ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК *********,
сумата от 609 лева- разноски за процесуално представителство на юрисконсулт
по делото, както и сумата от 138 лева
– разноски за извършване на експертиза, съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е
постановено с участието на трето лице - помагач Б.А.Ч. с адрес: ***
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: