Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Своге, 02.09.2021 г.
В
И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Районен съд град Своге, трети
състав, в публично заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета, в
състав:
Председател:
Стефан Стойков,
при секретаря Ирена Никифорова,
като разгледа докладваното от съдията Стойков гр.д.№ 153 по описа за 2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на ищецът - „А1 България”ЕАД, със седалище и адрес
на управление ж.к. ”Илинден”, ул. ”Кукуш” № 1, чрез пълномощник адв. Д. Ц.,
преупълномощена от Адвокатско дружество ”П., А. и партньори” против Л.Л.Р. ЕГН ********** ***.
С исковата си молба ищцовата
страна е предявила срещу ответника иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК-за признаване за установено съществуването на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, а именно: 1. сумата от 2070,25 /две хиляди и седемдесет лева и
двадесет и пет стотинки/ лева, съставляваща главница-потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и продукти; 2. сумата от 264,54/двеста шестдесет и четири лева и
петдесет и четири стотинки/лева-законна лихва за забава, изчислена върху сумата
1 654,56 лева, за периода от 09.02.2017г.до 17.12.2018г.; 3. законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 18.12.2018г. до окончателното изплащане.
Претендират се направените по
делото разноски-в настоящото и в заповедното производство. В молбата се твърди,
че на 24.11.2014г. между „А1 България” ЕАД и ответницата е сключен договор
М4305072, по силата на който дружеството й предоставило мобилни услуги, като не
изплащала в уговорените срокове дължимите суми за тях, както и месечните вноски
за изплащане на продукти /предоставени съгл.допълнително подписани договори/,
които не били погасени от абоната – ответник. „А1 България”ЕАД в качеството си
на кредитор сезирало РС Своге, със заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано
ч.гр.д. № 787/2018г., но ответницата направила писмено възражение за плащане на
посочените в издадената заповед суми.
В
срока за отговор ответника не подава такъв.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован не се явява, като е направено искане за гледане на делото в
негово отсъствие.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован не се явява.
Производството
е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 от ГПК, след като по образувано
заповедно производство – частно гражданско дело ч.гр.д. № 787/2018г. по описа
на РС Своге, е постъпило възражение от страна на длъжникът и в срока по чл.
415, ал.1 е предявен настоящия установителен иск.
Налице е идентичност между претенциите в
посоченото заповедно производство и в настоящото.
След
преценка на процесуалните действия на страните съдът намира, че не са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение или решение при
признание на иска. Ответникът се явява в проведеното съдебно заседание, както и
подава отговор под някаква форма /макар че не взема становище по иска/. Изявленията
на ответникът донякъде представляват признание на предявените претенции, но
съдът намира, че едно признание на иска, което представлява поемане на
задължение следва да е съпроводено и с изрично изявление на страната, поради
което не може да се приеме, че с извършените от ответника конклудентни действия
е налице такова признание.
След преценка на събраните по
делото доказетелства съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове
са допустими,след като видно от приложеното заповедно производство, ищецът е
поискал и е издадена заповед за изпълнение № 1011 от 19.12.2018 г., която е
връчена на длъжника на 10.01.2019 г., и в срока по чл. 414 от ГПК /към този
момент двуседмичен/ на 22.01.2019 г. след което са дадени указания по чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя, за което същият е уведомен на 05.02.2019 г. и
в едномесечния срок по посочената разпоредба е предявен иск за установяване на
вземането /пощенско клеймо от 05.03.2019 г./.
По същество са
предявени отделни претенции за главница – 1 654.56 лева, неустойка –
415.69 лева, лихва за забава върху главницата – 264.54 лева за периода от
09.02.2017 г. до 17.12.2018 г., както и законна лихва, считано от подаване на
заявлението – 18.12.2018 г.
Основателна е
претенцията за заплащане на общата сума от 1 654.56 лева, след като тази
сума е формирата на база ползвани услуги и такси както и суми по сключените
договори за покупка на устройства на изплащане.
Сключени са четири
отделни договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги, като не
отговаря на истината твърдението на ищеца, че първият договор е рамков и всеки
следващ е част от него, след като във всеки от цитираните по-долу отделни
договори, в т. 5. 1. е уточнено, че всеки от тях се явява обединяващ за всички
предходни, тоест всеки от този договоре рамков, но за предходните. Всичките
тези договори са общи и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги – т. 3.1. от всеки от тях.
Представен е
договор от 24.11.2014 г., като с приложение № 1 към него е конкретизирана
конкретната услуга – ползване на сим карта с двугодишен срок, при конкретно
описани в договора тарифен план, такси, срок и т.н.. Действието на този договор
е продължено за неопределено време след изтичането му.
Представен е договор
от 01.06.2015 г., като с приложение № 1 към него, допълнение към приложението и
отделно приложение № 3, всички от датата на сключване на договора, като с
приложение № 1 и допълнението към него е договорено ползване на две сим карти –
основна и допълнителна, с двугодишен срок. Остава неясно за каква точно услуга
е сключено Приложение № 3 към този договор. По този договор /за основната сим
карта/ е начислена неустойка за прекратяването му преди изтичане на срока в
размер на седем месечни такси по 25 лева.
Представен е договор от 18.03.2016 г., като
с приложение № 1 към него е договорено ползване на сим карта с двугодишен срок.
По този договор е начислена неустойка за прекратяването му преди изтичане на
срока в размер на девет месечни такси по 16.66 лева. Също на 18.03.2016 г. /с
номер идентичен с основния от тази дата/, е сключен представения договор за
продажба на устройство на изплащане – телефон Самсунг Галакси А5, към който е
налице погасителен план и протокол за предаване, а общите плащания по този
договор са в размер на 407.99 лева – първоначална и двадесет и три следващи
месечни вноски.
Представен е договор от 04.05.2016 г., като
с приложение № 1 към него е договорено ползване на сим карта с двугодишен срок.
Представено и приложени е № 3 към този договор, като отново е неизвестно за
каква услуга е сключено. По този договор е начислена неустойка за
прекратяването му преди изтичане на срока в размер на единадесет месечни такси по 8.25 лева. Също на 04.05.2016 г. /с номер
идентичен с основния от тази дата/, е сключен представения договор за продажба
на устройство на изплащане – телефон Самсунг Галакси S6, към който е налице
погасителен план и протокол за предаване, а общите плащания по този договор са
в размер на 1 536.01 лева – първоначална и двадесет и три следващи месечни
вноски.
От заключението по
извършената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в счетоводство на
ищеца са отразени задължения на ответницата, както следва: сумата от 1654.56
лева – главница, сумата от 415.69 лева - неустойка и сумата от 307.48 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 09.02.2017 г. до 17.12.2018 г.
Основателна
е претенцията за главница и за лихва за забава в размера, в който е предявена.
Изчислената сума за лихва от вещото лице не може да бъде присъдена, след като
няма искане за изменение на иска, а освен това е налице ограничението от
размера на тази претенция от заповедното производство. Ответницата е сключила
договори за ползване на електронни съобщителни услуги, като не е заплатила
дължимите суми по тях, съответно дължи плащане на натрупаните суми – такси,
месечно потребление и т.н., като основателна е и претенцията за заплащане на
лихва за забава върху главницата в претендирания конкретен размер.
Налице са и фактурите, издадени
за съответните суми, представляващи такси, месечно потребление и т.н., като
практически не може да са посочат дължимите суми по отделните договори, както и
по договорите за продажба на изплащане, за които е издадена обща фактура за 793
лева, която е приложена ведно с останалите фактури, в които са описани
останалите задължения /такси, месечно потребление и т.н./, като не е обозначена
фактурата, с която са начислени неустойките.
Частично основателна е претенцията
за неустойка, като такова обезщетение е допустимо само за три месечни такси при
предсрочно прекратяване на договорите, като общата дължима сума по трите
договора е в размер на сбора на: 3х25, 3х.16.66 и 3х8.25, или общо 149.73 лева,
в какъвто размер следва да бъде уважена тази претенция , а в останалата – до
пълния размер от 415.69 лева, бъде отхвърлена.
Основателно е искането за присъждане
на разноските, направени от ищеца в хода на
заповедното и настоящото производства. Направените разноски в заповедното
са в размер на 47.20 лева за заплатена ДТ. Направените разноски в исковото
производство са в размер на 87.21 лева за ДТ
и 300 лева за възнаграждение на ВЛ, или общо за двете производства в
размер на 434.42 лева. И в двете производства не е претендирано адвокатско
възнаграждение.
Претенцията за разноски следва да бъде уважена
съобразно уважената част от исковете, като при обща претенция в размер на
2 334.80 и уважена част в размер на 2 068.83 лева, следва да бъде
присъдена на ищеца сума в размер на 384.93 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата - Л.Л.Р., ЕГН ********** *** дължи на ищеца - „А1
България”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, чрез пълномощник адв. Д. Ц., следните суми:
-
Общата сума от 2 068.83 /две
хиляди и шестдесет осем лева и осемдесет и три стотинки/ лева, в това число сумата от сумата
от 1654.56 лева – главница, сумата от 149.73 лева – неустойка, и сумата от 264.54 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 09.02.2017 г. до 17.12.2018 г.;
-
Законната лихва за забава върху
главницата, считано от 18.12.2018 г. окончателното изплащане на задължението;
ОТХВЪРЛЯ частично претенцията за неустойка за сумата
над 149.73 лева, до пълния размер на тази претенция от 415.69 /четиристотин и петнадесет лева и
шестдесет и девет стотинки/ лева;
ОСЪЖДА
ответницата - Л.Л.Р., ЕГН **********, да заплати на ищеца - „А1 България”ЕАД,
ЕИК ********* „С.Г.Груп” ООД, ЕИК *********,
сумата от 384.93 /триста осемдесет и четири лева и деветдесет и три
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за направените разноски в хода на
заповедното производство - ч.гр.д. № 787/2018 г. по описа на РС Своге и в хода
на настоящото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :