Решение по дело №10206/2022 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

гр. Велико Търново,  01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ     

 

При участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП В.К. разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10206/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Делото е образувано по касационна жалба от началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез *** Н. Н., срещу Решение № 335 от 28.07.2022г. по НАХД 1201/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 445918-F487913 от 04.07.2019 г. на  началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Касаторът излага доводи, че разпоредбата на чл. 186, ал. 6 от ЗДДС е възпроизведена в текста на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, поради което и да е допуснато нарушение, същото не затруднява съществено правото на защита на лицето. Поддържа, че чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС не е част от материалноправната квалификация на нарушението, тъй като не съдържа конкретни правила за поведение и забрани, а освен това на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът има правомощието да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение обстоятелствата на нарушението. Сочи, че в НП на стр. 2 изрично е отбелязано, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Според касатора от събраните по делото доказателства безспорно се установявало извършеното нарушение. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. В представено писмено становище претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Манастирски ливади-изток“, бул. „Софийски околовръстен път“ № 49, Газопълначна станция ГАЗ ЛОДЖИСТИКС, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 335 от 28.07.2022г. по НАХД 1201/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е отменено Наказателно постановление № 445918-F487913 от 04.07.2019 г. на  началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП. С НП на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 800 лв., за това че при извършената на 16.05.2019 г. проверка на обект-бензиностанция в гр. В. Търново, ул. „Стоян Михайловски“ № 6, стопанисван от дружеството и последваща проверка в информационните масиви на НАП е установено подаване на некоректни данни за количеството гориво /Бензин А95Н при 15 градуса/, по дистанционна връзка, от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна система FAFNIR VISY-X и декларираните с АДД, за дата 08.05.2019 г., като в обстоятелствената част на НП е отразено, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да подава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно като издадено при съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на санкционираното лице, лишавайки го от възможността да разбере за какво нарушение е наказан. Според въззивния съд АНО е следвало да отрази в НП при квалификацията на нарушението препращащата разпоредба на  чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС и/или материалноправната норма, чието нарушение претендира – чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, като с констатираното неотразяване на елементи от значение за съставомерността на нарушението се създава неяснота относно приетите за установени от наказващия орган факти, с което е нарушено правото на защита на дружеството. На следващо място са изложени мотиви, че АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, неотбелязвайки в АУАН и атакуваното НП, че нарушението не води до неотразяване на приходи – съществен признак на прилагане на привилегирования състав на чл. 185, ал. 2, изр. второ вр. ал.1 от ЗДДС, като в тази насока съдът се е позовал на практика на АСВТ.

Решението е неправилно. На първо място, споделят се доводите на касатора, че разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, оправомощаваща министъра на финансите на правомощието да издаде наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите, не е част от материалноправната квалификация на нарушението, поради което непосочването ѝ в НП не представлява съществено процесуално нарушение. Непосочването на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС също не може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на дружеството, тъй като текстът на същата е възпроизведен в посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Освен това, дори дадената от АНО правна квалификация да е непълна или неточна, по силата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът разполага с възможността да измени наказателното постановление когато приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

На последно място, противно на приетото от ВТРС, на стр. 2 от наказателното постановление в частта за налагането на имуществената санкция изрично е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Това е достатъчно да обуслови прилагането на разпоредбата на чл. 185, ал.2 вр. ал. 1 от ЗАНН. Цитираните от въззивния съд решения на АСВТ са постановени при различна фактическа обстановка, поради което са неотносими към конкретния казус.

Като е приел друго, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Доколкото въззивният съд е отменил наказателното постановление без да изложи доводи по съществото на спора, а касационната инстанция е обвързана от забраната за фактически установявания по чл. 220 от АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВТРС, който след обсъждане на доказателствата и доводите на страните следва да изложи мотиви по въпросите, свързани с обективната страна на деянието, размера на наложената имуществена санкция, както и спазени ли са останалите процедурни правила в хода на административнонаказателното производство.  Също така на основание чл. 226, ал. 3 от АПК ВТРС следва да се произнесе по претенциите на касатора за разноски, в т.ч. за настоящата инстанция.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 335 от 28.07.2022г. по НАХД 1201/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                        2.