РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 21.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЙОАНА ГЕНЖОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 6774 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 57926 от 04.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 42817 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 33-ти състав,
първоинстанционният съд е признал за установено, че:
-
ответницата Б.Г.В., лично и като законен наследник на Р.Т.В. (починала в хода
на процеса), дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 1588,24 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия с включена главница за дялово
разпределение, за периода от 13.09.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със
законната лихва от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер
на 210,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на мораторна
лихва с включена лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2014 г. до 07.09.2017 г., като е отхвърлил исковете за цена на топлинна
енергия и за такса за услугата дялово разпределение до пълния предявен размер
от 2975,32 лева и за периода от м. 05.2013 г. до 12.09.2014 г. и исковете за
лихви върху тях до пълния предявен размер от 706,06 лева,
-
ответникът П.Г.В. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 794,17 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия с включена главница за дялово
разпределение за периода от 13.09.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната
лихва от 13.09.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 105,37
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на мораторна лихва с
включена лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2014 г. до 07.09.2017 г., като е отхвърлил исковете за цена на топлинна
енергия и за такса за услугата дялово разпределение до пълния предявен размер
от 1487,66 лева и за периода от м. 05.2013 г. до 12.09.2014 г. и исковете за
лихви върху тях до пълния предявен размер от 353,03 лева,
за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № 298266. Със
същото решение ответницата Б.Г.В. е била осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 500,38 лева, съставляваща сторени по делото
разноски, а ответникът П.Г.В. на същото основание е бил осъден да заплати
сумата в размер на 151,33 лева. На ищеца е било възложено заплащането на
разноски в полза на ответника П.Г.В. в размер на 255,00 лева.
Срещу решението на СРС в
отхвърлителните части досежно двамата ответника е постъпила въззивна жалба,
подадена от ищеца в първоинстанционното производство. В същата се поддържа, че
решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
материалния закон в обжалваната част, поради което се прави искане за отмяната
му и уважаване на исковите претенции в цялост. Посочва се, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил правилата за давността, като е
приел, че вземанията, станали изискуеми преди 13.09.2014 г., са погасени по
давност. Твърди се, че задълженията по общата фактура от м. 07.2014 г. стават
изискуеми през м. 08.2014 г., като от този момент следва да тече давностният
срок, а предмет на първоинстанционното производство е била фактура с №
********** от 31.07.2014 г. Посочва се, че СРС е приел за недължима лихвата
върху начислената главница за дялово разпределение, тъй като по делото не били
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
задължението от дата, предхождаща подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като не е отчел обстоятелството, че
самото издаване на фактура за предоставена услуга дялово разпределение и
качването ѝ на сайта на дружеството съставлява покана. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението на СРС в уважителната
част касателно ответницата Б.Г.В. е постъпила въззивна жалба от същата, подадена
чрез особения ѝ представител – адв. Б.Н., в която се моли за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции, а при
условията на алтернативност – признаване за установено, че ответницата отговаря
за ¼ от задълженията. В жалбата се правят оплаквания, че ищцовото
дружество не е конкретизирало в исковата си претенция топлоснабдения апартамент
или основанието, на което се търси сумата от тримата първоначални ответници. По
делото не били представени доказателства, че същите са собственици или носители
на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот в претендираните
квоти. Посочва се, че съдът не се е съобразил с представеното от другия ответник
удостоверение за наследници и не е обсъдил доводите, че по делото има още един
наследник, който не е страна по производството. След смъртта на ответницата Р.Т.В.,
ищецът не бил изменил претенцията си и като основание за претендираните суми
останало ползването на топлинна енергия от ответниците. Поддържа се, че СРС
неправилно е определил в решението си кои са собствениците на процесния
апартамент, какви са квотите им и без изрично заявено искане за поемане на
задължението на починалата е приел, че Б.Г.В. дължи сумите при квота от 2/3.
Посочва се, че по делото е останало неустановено кое дружество е осъществявало
услугата дялово разпределение през процесния период. Поддържа се, че СРС
неправилно не е разпределил дължимите суми за мораторна лихва като лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия и лихва върху сума за дялово разпределение,
тъй като това са две отделни вземания. Поддържа се, че клаузата на чл. 33, ал.
1 от Общите условия на ищеца от 2014 г. е неравноправна, тъй като обвързва
настъпването на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално
техническо средство от страна на потребителя, което поставя последният в
неравностойно икономическо положение спрямо търговеца. Посочва се, че
ответницата не е изпаднала в забава и не дължи лихва върху сумите за цена на
топлинна енергия с оглед нищожността на разпоредбата. Твърди се, че недължима
се явява и лихвата върху таксата за услугата дялово разпределение, тъй като
такава не е предвидена в нормативните актове – в чл. 36 от Общите условия на
ищеца нямало предвидена възможност за начисляване на лихва или обезщетение за незаплащане
на сумата и нямало срок до който следва да се плати начислената сума.
Първоинстанционното решение в
уважителната част касателно ответника П.Г.В. не е било обжалвано и е влязло в
сила.
Софийски градски съд, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу Б.Г.В., П.Г.В. и
Р.Т.В., за признаване за установено, че същите дължат на ищеца при квоти от по
1/3 следните задължения: сумата в размер на 4392,29 лева, представляваща
главница за цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г., сумата в размер на 1040,34 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до
07.09.2017 г., сумата в размер на 70,68 лева, представляваща главница за дялово
разпределение, и сумата в размер на 18,75 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до
07.09.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.
№ 298266. В исковата молба е изложено, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Посочва се, че
съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като за
процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., и тези, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008
г. на КЕВР, в сила от 13.02.2008 г. Релевирани са съображения, че в чл. 33, ал.
1 от Общите условия от 2014 г., респ. в чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2008
г., са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. След
изтичането на последния ден от срока ответниците са изпаднали в забава за тази
сума. Поддържа се, че ответниците са използвали доставената от дружеството
топлинна енергия и не са погасили задълженията си.
Със заявление вх. № 3071351/13.09.2017
г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за процесните суми. На 19.09.2017 г. по ч.гр.д. №
63771/2017 г. по описа на СРС, ГО,
33-ти състав е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението суми. Ответникът П.Г.В. е подал възражение
по чл. 414 от ГПК, а останалите ответници не са били открити за провеждане
на редовна процедура по връчване на препис от заповедта. Съобщението за
възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на
04.06.2018 г. Исковата молба е подадена на 28.06.2018 г. (в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК).
В
хода на процеса – на 06.01.2018 г., след подаване на исковата молба, е починала
ответницата Р.Т.В.. Видно от справката, приложена на л. 47 от
първоинстанционното дело, същата е оставила за наследник единствено дъщеря си Б.Г.В.
– също ответник по делото. С Определение № 42410/27.08.2018 г. на основание чл.
277 от ГПК Б.Г.В. е била конституирана в процеса на мястото на починалия
ответник, в качеството ѝ на правоприемник.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от П.Г.В., който е възразил, че исковите претенции са
неоснователни предвид това, че ищецът не е представил доказателства за
собствеността върху процесния апартамент. Посочил е, че живее на друг адрес и
не се явява битов клиент. Възразил е и срещу претендираните квоти, като е
посочил, че починалият Г.К.В. има още един наследник, който не е бил
конституиран като ответник по делото. Изложил е твърдения, че процесният
апартамент е бил придобит по време на брака между Г.К.В. и Р.Т.В., а ответникът
П.Г.В. отговаря само за 1/8 от задълженията. Направено е възражение за
погасяване по давност на част от задълженията.
Постъпил е и отговор на исковата молба
от ответницата Б.Г.В., подаден чрез особения ѝ представител – адв. Б.Н.,
в който са оспорени исковете по основание и размер. Изложени са съображения, че
по делото не са представени доказателства, че ответницата отговаря за
претендираните суми като собственик или носител на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот. Оспорено е влизането в сила на Общите условия на
ищеца. Направено е възражение за погасяване по давност на процесните суми.
Поддържано е, че клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2014
г. е неравноправна, тъй като обвързва настъпването на падежа на задължението за
плащане с притежаването на специално техническо средство от страна на
потребителя, което поставя последният в неравностойно икономическо положение
спрямо търговеца. Изложени са твърдения, че се явява недължима и лихвата върху задължението
за услугата дялово разпределение, тъй като такава не е предвидена в
нормативните актове.
С Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 15.05.1991 г. Г.К.В. е
придобил апартамент № 12, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******. От
Удостоверение с изх. № 68-00-842/8/01.07.2013 г. се установява идентичност
между адресите на сграда, находяща се в ж.к. „*******, и на сграда, находяща се
в ж.к. „*******, вх. Б. От представеното по делото удостоверение за наследници
с изх. № РОК18-УГ01-5848/1/, издадено от Столична община – район „Овча купел”,
се установява, че Г.К.В. е починал на 22.10.1998 г. и е оставил за наследници
съпругата си Р.Т.В. (починала в хода на процеса), сина си и ответник по делото П.Г.В.,
дъщеря си и ответник по делото Б.Г.В. и дъщеря си Е.Г.В., починала на
06.05.2007 г. и оставила за наследник майка си Л.А.В.. Към исковата молба
ищецът е представил писмо от 18.06.2007 г. от Столична община – район „Овча
купел”, в което като наследници на Г.К.В. са посочени само Р.Т.В., П.Г.В. и Б.Г.В..
Ответникът П.Г.В. изрично е оспорил посочения кръг от наследници, позовавайки
се на представеното удостоверение за наследници. Именно последното въззивният
съд кредитира като по-достоверен източник на информация. Както писмото, така и
удостоверенията, са изходящи от Столична община – район „Овча купел” документи,
но съдът счита, че предвид по-близката към момента на разглеждане на делото
дата на удостоверението и характера му на официален документ, а не на частен
такъв (писмо), същият има по-голяма доказателствена стойност. Нещо повече,
ищецът нито е оспорил представеното като писмено доказателство удостоверение,
нито е представил някакви доказателства, разколебаващи твърденията на ответника
П.Г.В. за различни от посочените в исковата молба задължени лица и квоти от
задълженията, а върху ищцовото дружество лежи доказателствената тежест
касателно същите.
От представените по делото писмени
доказателства е видно, че на 07.10.2002 г. ищецът и третото лице-помагач „Б.Б.” OOД (със сегашно наименование „Б.“
ООД) са сключили договор за извършване на услугата топлинно счетоводство.
От представеното по делото копие от
протокол от събрание на етажните собственици е видно, че Общото събрание на
етажните собственици на сградата на адрес: гр. София, ж.к. „*******, вх. Б, е
взело решение за сключване на договор с „Б.Б.” ООД за извършване на услугата
индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти. В списъка на
етажните собственици под № 12 фигурира името на общия на ответниците
наследодател - Г.К.В., с отбелязване на процесния абонатен номер. Името на
същия и процесния абонатен номер фигурират под № 12 и в приложения по делото
списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ж.к. „*******, вх. Б.
По делото са представени съобщения към
фактури, индивидуални справки за отопление и топла вода, копие от общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, констативен протокол за сервизно обслужване на уреди №
017615, справка за дистанционен отчет на уреди за дялово разпределение.
По делото са изготвени и приети
заключения от съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, вкл. и
допълнителна. От тях се установява, че сумите за исковия период са начислени
съгласно действащата нормативна уредба. През процесния период в имота е имало монтирани
6 броя отоплителни тела и 2 броя водомери за топла вода. Начислените суми за исковия
период възлизат на 4720,97 лева за топлинна енергия и 70,68 лева за дялово
разпределение. Съгласно изводите 328,60 лева са били прихванати с ваучери от главницата
за топлинна енергия по прогнозно начислени стойности за отоплителен сезон м.
05.2013 г. – м. 04.2014 г., като други плащания не са налице.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са допустими – подадени са в
срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
При така предявените искове в
тежест на ищцовото дружество е да докаже, че за процесния период между страните
е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил
да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на ответниците да
заплащат стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби, поради което и
за ответниците е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като са изпаднали и в забава за изпълнението му, следва
да докаже и че периодично е извършвал действия за събиране на процесните
вземания.
Отношенията между доставчиците и клиентите
на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно
уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на
топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи
условия, същото следва да има качеството клиент (потребител) на топлинна
енергия за битови нужди. От доказателствата по делото се установява, че в исковия
период сградата, в която се намира процесният апартамент, е била топлофицирана,
като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия.
Въззивният съд не се съгласява с
оплакванията в жалбата на въззивницата - ответник, че ищцовото дружество не е
конкретизирало в исковата си претенция топлоснабдения апартамент или
основанието, на което се търси сумата от тримата първоначални ответници, че по
делото не са били представени доказателства, че същите са собственици или
носители на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот в
претендираните квоти. Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение
процесният имот е индивидуализиран с адрес и съответния му абонатен номер. След
подаване на исковата молба в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК заповедното производство
е продължило (прераснало) в исково, в този смисъл последното се явява
продължение на процеса за разглеждане на вземанията, предявени в заповедното
производство. Вземайки предвид това и обстоятелствата, че в исковата молба
отново е бил посочен процесният абонатен номер и че не е посочен друг
топлоснабден имот, следва да се приеме, че не е налице съмнение в идентичността
на топлоснабдения имот, за който се води процесът, а индивидуализацията,
сторена в исковата молба, е достатъчна. По делото не е налице съмнение и
относно основанието, на което се търсят сумите. Видно от формулировката на
исковите претенции и приложените по делото доказателства, сумите се търсят от
ответниците, в качеството им на собственици на топоснабдения имот, придобит по
реда на наследственото правоприемство от общия им наследодател – Г.К.В.. По
делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти от 15.05.1991 г. от който се извежда, че общият
наследодател на ответниците - Г.К.В., е придобил преди процеса процесния
апартамент. Изменение на основанието няма и след приемството в процеса на
основание чл. 227 от ГПК предвид настъпилата смърт на ответницата Р.Т.В.,
оставила за единствен наследник дъщеря си Б.Г.В., явяваща се единствен правоприемник
на правата и задълженията на майка си. Предвид това ответниците притежават
качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ.
За релевантно следва да се приеме
възражението, че първоинстанционният съд не се е съобразил с представеното от
другия ответник удостоверение за наследници и не е обсъдил доводите, че по
делото има още един наследник, който не е страна по производството. СРС
неправилно е определил в решението си кои са собствениците на процесния
апартамент и какви са квотите им. От Удостоверение с изх. № РОК18-УГ01-5848/1/
от 08.10.2018 г. се установява, че след смъртта си Г.К.В. е оставил за
наследници 4 лица: съпругата си Р.Т.В., дъщеря си Б.Г.В., сина си П.Г.В. и
дъщеря си Е.Г.В., починала на 06.05.2007 г. и наследена от майка си Л.А.В.. Не
е оспорено твърдението на ответника П.Г.В., че процесният апартамент е бил
придобит от Г.К.В. по време на брака му с ответницата Р.Т.В.. Доколкото по
делото не се релевират данни и възражения в противния смисъл, следва да се
приеме, че имотът е попаднал под действието на режима на СИО, като след смъртта
на Г.К.В. съпругата му е станала собственик на ½ от него, а неговата
½ от правото на собственост е била разпредЕ.поравно между съпругата му,
двете му дъщери и сина му. Така Р.Т.В. е придобила 5/8 от правото на
собственост, П.Г.В., Б.Г.В. и Е.Г.В. – по 1/8. Е.Г.В. е починала преди
процесния период, като същата е била наследена от майка си, но последната не е
конституирана в процеса като ответник. След смъртта на Р.Т.В. същата е
наследена от ответницата Б.Г.В., поради което последната е придобила 6/8 или
¾ от собствеността, респ. задълженията. Поради това следва да се приеме,
че Б.Г.В. не дължи 2/3 от задълженията, както е приел СРС, а 3/4.
С оглед изложеното, СРС правилно е
обсъдил възражението за погасяване на вземанията по давност. В тази връзка
правилно е отчетено, че съобразно Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлоснабдителните
дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, поради което
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, и оттам - че
претендираните вземания, станали изискуеми преди 13.09.2014 г., са погасени по
давност.
В общата фактура от 31.07.2014 г. са
включени вземания за цена на доставена топлинна енергия за отоплителен сезон от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. Съгласно Общите условия на ищеца от 2014 г.,
влезли в сила на 12.03.2014 г. и действали до 2016 г. купувачите на топлинна
енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Съгласно чл. 31, ал. 1 от същите клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни месечни
вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като
в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца
въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 (т.е. за месечната
дължима сума) и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури, в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2, в която се отразява и стойността на услугата дялово
разпределение (чл. 36, ал. 2 от общите условия по отношение на заплащането на
услугата дялово разпределение), представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си (поканата си) за
изпълнение. От това следва, че изпълнението на задълженията зависи от волята на
кредитора. Тъй като поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията. Предвид това, въззивният съд счита, че задълженията
за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след изтичането на съответния
месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане
за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение.
Въззивният съд счита, че клаузите на чл.
33, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца не са нищожни по смисъла на ЗЗП.
Обвързването на срока за изпълнение на задължението за заплащане на месечните
дължими суми с датата на публикуването им на интернет страницата на търговеца
не поставя потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава
да се снабдява с техническо средство за достъп до интернет. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза е тази уговорка
в договор с потребител, която е във вреда на последния, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Настоящият съдебен състав отбелязва, че
съвременните условия за достъп до интернет не обуславят непременно необходимост
от притежаването на специално техническо устройство, тъй като всеки потребител
може да направи справка за месечните дължими суми както на места със свободен
достъп до интернет услуги, така и на местата за заплащане на дължимата сума. Нещо
повече, публикуването на сметка на интернет страницата на дружеството създава
допълнително удобство.
Несъстоятелно е твърдението, че по
делото остава неустановено кое дружество е осъществявало услугата дялово
разпределение през процесния период – видно от представените писмени
доказателства и заключенията на вещите лица това е „Б.” ООД (с предишно
наименование „Б.Б.” ООД). Несъстоятелно е оплакването, че първоинстанционният
съд неправилно не е обсъдил дължимите суми за мораторна лихва като лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия и лихва върху сума за дялово
разпределение, тъй като това са две отделни вземания. Видно от съдържанието на
решението, в т.ч. и на диспозитива му, съдът изрично е посочил дължимата сумата
за лихви с уточнението, че същата съставлява сбор между двете задължения. Нещо
повече, доколкото страната не е поискала тълкуване на волята на съда по реда на
чл. 251 от ГПК, следва да се приеме, че същата е достатъчно ясна и при дадената
формулиравка.
Предвид изложеното по-горе обаче следва
да бъдат извършени преизчисления на дължимите от ответницата Б.Г.В. суми,
доколкото по делото се установи, че същата не дължи 2/3 от задълженията, а
¾. Въззивният съд взе предвид и това, че макар и преизчисленията да
утежнят положението на ответницата - жалбоподател, срещу решението на СРС в
отхвърлителната част е била подадена въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД (другата
страна) и правилото на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК не намира приложение.
Досежно дължимите суми от другия ответник, решението не може да бъде отменено,
тъй като срещу уважителната част от решението спрямо ответника П.Г.В. не е
подадена въззивна жалба и същото е влязло в сила.
Предвид данните от назначените по делото
експертизи и погасените по давност вземания, Б.Г.В. следва да дължи цена за
топлинна енергия за периода от 13.09.2014 г. до м. 04.2015 г. За този период
общата дължима сума е в общ размер от 1809,82 лева (по фактури от м. 09.2014 г. до м. 04.2015 г.), към
която следва да се прибави и съответната на тези месеци част от изравнителната
сметка за отоплителния сезон от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., възлизаща в общ
размер на 757,81 лева. За периода от м. 09.2014 г. до м. 04.2015 г. тази сума
е 505,21
лева ((757,81/12)х8=505,21). Следователно общата дължима сума
за топлинна енергия е 2315,03 лева, от която ответницата дължи 3/4, а именно –
1736,27 лева. Според данните по делото общата сума за дялово разпределение за
отоплителния сезон от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. възлиза на 43,91 лева,
следователно за периода от м. 10.2014 до 30.04.2015 г. дължимата сума е 25,61
лева ((43,91/12)х7=25,61 ) и 2,20 лева за изтеклите 18 дни в периода от
13.09.2014 г. до 30.09.2014 г. ( ((43,91/12)/30)х18=2,20) или общо за периода
от 13.09.2014 г. до 30.04.2015 г. – 27,81 лева, от които ответницата дължи 3/4,
а именно 20,86 лева. Следователно общата дължима сума от ответницата Б.Г.В. за
главници за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 13.09.2014 г.
до м. 04.2015 г. възлиза на 1757,13 лева. Следователно решението на СРС в
обжалваната част досежно главниците за сумата над 1588,34 лева до сумата от
1757,13 лева следва да бъде отменено, като претенциите бъдат уважени.
Решението на СРС следва да бъде отменено
в частта, с която съдът е осъдил ответницата Б.Г.В. да заплати мораторни лихви
върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение. През непогасения
по давност процесен период са действали Общите условия от 2014 г., според които
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срок, т. е. само
върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период на база изготвената
изравнителна сметка, а не върху месечните прогнозни сметки за топлиннаенергия.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите за този период Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат сумите за съответните отчетни периоди, формирани след
изготвяне на изравнителната сметка, в 30-дневен срок от публикуването им на
интернет-страницата на продавача. По делото обаче липсват доказателства на коя
дата сметките (фактурите) са били публикувани, поради което не е доказан фактът
на изпадане на ответниците в забава по отношение на дължимите суми, доколкото
по делото не са представени доказателства, удостоверяващи публикуването на
данните за дължими суми за топлинна енергия. Несъстоятелно е твърдението, че
съдът не е указал на ищеца да представи констативните протоколи в тази връзка,
доколкото същият носи доказателствената тежест и е следвало да ангажира
доказателства за претенциите си. Неоснователна е и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава върху цената на услугата „дялово разпределение“, след като
не е доказано да е предвиден ред и начин за заплащането ѝ и съответно
срок за плащането ѝ, поради което длъжникът изпада в забава след покана,
за наличие на каквато липсват доказателства по делото.
Следователно, поради частично
несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на СРС следва да бъде
отменено частично в обжалваната част досежно ответницата Б.Г.В..
При този изход на спора, в полза на
въззивницата – ответник Б.Г.В. се полагат разноски, но същата е била
представлявана от особен представител и не е направено подобно искане както за
първоинстанционното производство, така и за въззивното. Въззиваемият П.Г.В. е
направил искане за присъждане на разноски за въззивното производство, като
същият е бил представляван от адвокат, чрез който е подаден отговора на
въззивната жалба, и е представен договор за правна защита и съдействие с
уговорено възнаграждение в размер на 200,00 лева, платимо в брой. Неоснователно
е възражението за прекомерност, направено от въззивника „Т.С.” ЕАД, предвид
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №
1/2004 г. към датата на сключване на договора (14.09.2020 г.). Въззивният съд
счита, че направеният разход е доказан и следва да бъдат присъдени разноски в
полза на въззивнаемия на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед отхвърлената
част от въззивната жалба на топлофикационното дружество, а именно – 188,00 лева.
„Т.С.” ЕАД също е направила искане за разноски – юрисконсултско възнаграждение
и внесена държавна такса в размер на 63,28 лева и депозит за особен
представител в размер на 361,76 лева. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и на процесуална активност в поведението на пълномощника на
въззивника – ищец (депозирани са единствено уточнителни книжа за изпълнение на
указания на съда, въззивна жалба и молба с бланкетно изложение) следва да се
определи възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. Предвид уважената
част от въззивната жалба, ответницата Б.Г.В. следва да бъде осъдена да заплати
сумата в размер на 31,50 лева, доколкото единствено претенциите досежно същата
са изменени при уважаване на жалбата на въззивника-ищец, а и разноските за особения
представител са направени единствено във връзка с нейното процесуално участие. Предвид
уважената част, респ. отхвърлената част от въззивната жалба, подадена от ответницата
Б.Г.В. чрез особения ѝ представител – адв. Н., и обстоятелството, че за
същата не е била внесена държавна такса, съгласно т. 7 от Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, и на основание чл.
77 от ГПК „Т.С.” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС сумата
в размер на 4,32 лева, а Б.Г.В. – сумата в размер на 31,66 лева. Предвид
уважената част от исковите претенции, решението на СРС следва да бъде отменено
частично и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати в полза на ищеца
за размера над 490,17 лева до сумата в размер на 500,38 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 57926 от 04.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 42817 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 33-ти състав, в
частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено, че ответницата Б.Г.В.,
лично и като законен наследник на Р.Т.В. (починала в хода на процеса), дължи на
ищеца „Т.С.” ЕАД сумата над 1588,34 лева до 1757,13 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия с включена главница за дялово разпределение, за
периода от 13.09.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от
13.09.2017 г. до изплащане на вземането, в частта, с която е признато за
установено, че същата дължи сумата в размер на 210,73 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на мораторна лихва с включена лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 07.09.2017
г., както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски за сумата над 490,17
лева до сумата в размер на 500,38 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против Б.Г.В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н., лично и като законен наследник на
починалата в хода на процеса Р.Т.В., че Б.Г.В. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
168,79 лева, съставляваща разлика между уважената от първоинстанционния съд
сума от 1588,34 лева и сумата в размер на 1757,13 лева, и представляваща цена
на доставена топлинна енергия с включена главница за дялово разпределение за
периода от 13.09.2014 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от
13.09.2017 г. до изплащане на вземането, като отхвърля исковете за сумата в
размер на 210,73 лева (до която са уважени исковете от първоинстанционния съд),
представляваща обезщетение за забава в размер на мораторна лихва с включена
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до
07.09.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57926 от
04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 42817 по описа за 2018 г. на СРС, ГО,
33-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П.Г.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Л., сумата в
размер на 188,00 (сто осемдесет и осем) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 77 от ГПК да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 4,32 лева (четири лева и
тридесет и две стотинки), представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА Б.Г.В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. Н., на основание чл. 77 от ГПК да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 31,66 лева (тридесет и един
лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща държавна такса за въззивно
обжалване, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 31,50 лева (тридесет
и един лева и петдесет стотинки), представляваща сторени във въззивното
производство разноски.
Първоинстанционното решение в
уважителната част касателно ответника П.Г.В. не е било обжалвано и е влязло в
сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач „Б.” ООД на страната на въззивника „Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките
по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.