Определение по дело №221/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 455
Дата: 8 февруари 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100500221
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….02.2019 год., гр. Варна

                                                                                                                                   

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:          КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                            МАЯ НЕДКОВА 

                                             

разгледа въззивно гр. дело № 221 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Й.С.С. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител адв. Е. С. *** срещу Решение № 5316/21.12.2018 год., постановено по гр. дело № 4443/2018 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от ищцата (настояща въззивница) Й.С.С. срещу "Кредихелп" ООД, ЕИК: *********, обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 204/31.01.2018 г., издадена от работодателя "Кредихелп" ООД; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър екип“ в ответното дружество и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5 412, 60 лева – обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за пълния шестмесечен срок от уволнението, считано от 31.01.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума от подаването на исковата молба (28.03.2018 год./ до окончателното й изплащане.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Твърдят се и допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата, както и в необсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка, в резултат на което изводът на районния съд, че у,волнението на ищцата е законно е неправилен и необоснован. В нарушение на процесуалните правила районният съд е дал приоритет и кредитирал само едно от заключенията по изслушаните по делото съдебно-почеркови експертизи, без задълбочено да е изследвал и анализирал другите две заключения. Твърди се също, че съдът не е обсъдил и възражението на ищцата за липса на достоверна дата в два документа, представени от ответното дружество – в Заповед № 931/29.12.2017 год. и в пълномощното от 08.01.2018 год. Наведени са и оплаквания, че по повод на направеното от въззивницата възражение за липса на достоверна дата на горните два документа и особено на пълномощното от 08.01.2018 год. съдът не е разпределил доказателствената тежест относно установяване на датата, на която е съставен документа.

           Наведени са и доводи за злоупотреба с право от страна на работодателя при извършване на уволнението й, тъй като на първо място за тринадесет дни не може да се направи преценка за годността на работника или служителя да изпълнява възложената трудова дейност, а на следващо поради това, че при връчване на трудовата книжка на ищцата й е била връчена още една заповед за уволнение, който се различава от първата само относно подписа, положен за работодетел, като разликата в подписите, положени за работодатуела в двете заповеди е очевидна и може да се установи и без експертиза. В тази връзка въззивницата поставя въпроса защо ако на 08.01.2018г. управителят на дружеството е предоставил работодателска правоспособност на лицето Виктор Ставрев, за което лице ответникът твърди, че е издал процесната заповед за уволнение, съществува и втора заповед за уволнение (връчена на ищцата на 15.02.2018 год. заедно с трудовата й книжка) но носеща подписа на друг и този подпис се различава не само от подписа на Виктор Ставрев, но и от подписа на Л.Р. – управител на ответното дружество.

           По изложените съборажения счита първоинстанционното решение за неправилно, настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковете й да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

           С жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция, а именно: за приемане и приобщаване към делото на представени с въззивната жалба писмени доказателства - Приемо - предавателен протокол от 15.02.2018г. и Заповед № 204/31.01.2018г.; за допускане на съдебно - графологична (почеркова) експертиза, вещото лице по която след запознаване със съдържанието на Заповед № 204/31.01.2018г., представена с исковата молба (за която е прието по делото, че носи подписа на лицето Виктор Ставрев) и Заповед № 204/31.01.2018г., представена с въззивната жалба, да отговори идентични ли са подписите за работодател в двата документа, респективно едно и също лице ли се е подписало за работодател, както и сравнявайки с подписа на Л.Р., да отговори последният ли е подписал Заповед № 204/31.01.2018г., представен с въззивната жалба.

          В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Кредихелп“ ООД, със седалище гр. София, чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита, първоинстанционното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на старените разноски. В отговора въззиваемият оспорва и направените с жалбата доказатествени искания, счита, че са преклудирани.

           Съдът като се запозна с делото и становищата на страните, намира, че направените с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция са неоснователни. Същите са преклудирани, като не се сочат факти, попадащи в обхвата на чл. 266, ал. 2 и /или ал. 3 ГПК, обуславящи събирането им във въззивната инстанция. На следващо място фактите, които се домогва да установи въззивницата с исканите доказателства няма отношение към спора.

           Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Й.С.С. от гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Е. С. *** въззивна жалба срещу Решение № 5316/21.12.2018 год., постановено по гр. дело № 4443/2018 год. по описа на РС-Варна;

           ОТХВЪРЛЯ, направените с въззивната жалба на Й.С.С. от гр. Варна, искания за събиране на доказателства в настоящата инстанция, а именно: 1) за приемане и приобщаване към делото на представени с въззивната жалба писмени доказателства - Приемо - предавателен протокол от 15.02.2018г. и Заповед № 204/31.01.2018г.; 2) за допускане на съдебно - графологична (почеркова) експертиза, вещото лице по която след запознаване със съдържанието на Заповед № 204/31.01.2018г., представена с исковата молба (за която е прието по делото, че носи подписа на лицето Виктор Ставрев) и Заповед № 204/31.01.2018г., представена с въззивната жалба, да отговори идентични ли са подписите за работодател в двата документа, респективно едно и също лице ли се е подписало за работодател, както и сравнявайки с подписа на Л.Р., да отговори последният ли е подписал Заповед № 204/31.01.2018г., представен с въззивната жалба;  

           НАСРОЧВА делото за 25.02.2019 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

    Членове:1.            

 

 

                   2.