Р Е Ш
Е Н И Е
№ 266
гр.Бургас,26.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 61 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „*“ ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление – гр. *,
бул. „*“ № 73, чрез управителя *, срещу Наказателно постановление № */20.12.2019г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. с чл. 1, ал.2 КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. На първо място се изразява възмущение от
начина, по който е протекла проверката от страна на контролните органи, като
поведението на инспекторите от Д „ИТ“ се квалифицира като арогантно. Именно
поради това отношение се твърди, че служителите са изпаднали в стрес и не са
могли адекватно да отговарят на поставените им въпроси, което пък от своя
страна е довело до формирането на погрешни изводи у длъжностните лица. Твърди
се, че лицето * към датата на проверката е изпълнявал длъжността „мениджър“ и е
подписал трудов договор, който е бил обявен пред НАП и за което са били
представени необходимите документи. В тази връзка се изразява недоумение защо
инспекторите са приели, че за лицето не е имало сключен трудов договор и защо
се е стигнало до издаването на НП. Подчертава се, че дружеството не е допуснало
до работа * без да има сключен трудов договор, поради което и се оспорват
изводите за извършеното нарушение. Представят се писмени доказателства, сред
които и трудов договор.
В допълнителна писмена молба от
управителя се посочва, че жалбата се поддържа по изложените в нея доводи и се
иска отмяна на санкционния акт.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
пълномощник – адв. * – БАК, която заявява, че също поддържа жалбата и моли за
отмяна на наказателното постановление. Моли за предоставяне на срок за
депозиране на писмени бележки, но въпреки това в определения срок (до.
25.02.2020г.) такива бележки не са постъпили в съда.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от
юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което
е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Застъпва, че работникът е
попълнил на място справка, в която е декларирал, че не е сключвал писмен
договор с дружеството, което се доказва и от представения договор, който не е
подписан от работника. В тази връзка се застъпва, че дружеството е извършило
вмененото му нарушение и следва наказателното постановление да се потвърди
изцяло. Претендира се присъждането на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставка на л.20 - НП е връчено
на представител на жалбоподателя на 02.01.2020г., а жалбата е депозирана директно
в съда на 08.01.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 11.10.2019г. около
11.50 часа св. А.Д. – главен инспектор при Д„ИТ” - Бургас, извършила проверка на
обект – офис на куриерска служба „*“ ООД, находящ се
в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Перущица“ № 43. На място св. Д. установила, че
в обекта труд полага * на длъжност „мениджър“ на офиса. Св. Д. предоставила на * да попълни справка по реда на чл. 402, ал.1, т. 3, вр. с чл. 402, ал.2 КТ (л.23), в която той собственоръчно
декларирал, че работи в посочения обект, като „мениджър“ от 09.10.2019г. с работно време от 09.00
до 18.00 часа, с един час обедна почивка и трудово възнаграждение от 560 лева. * изрично
посочил, че няма сключен трудов договор с дружеството. Справката била попълнена
в 11.50 часа на 11.10.2019г.
На място била
връчена призовка (л.21-22) за явяване на представител на „*“ ООД в Дирекцията и
за предоставяне на допълнителни документи. В последствие били връчени още две
призовки (л.24-25 и л.26-27), с които били изискани допълнителни документи.
След приобщаване на документите св. Д. констатирала, че е приложено копие
трудов договор № 159/08.10.2019г. (л.28-30), заверено на 24.10.2019г. от
пълномощник – *(пълномощно на л.40), в което липсвал подпис на работника *. В
договора било посочено, че работникът следва да започне работа на 09.10.2019г.
Била представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ от 08.10.2019г. (л.31), касаеща отново работника *,
в която отново липсвал подпис на служителя. Представената длъжностна
характеристика (л.32-35) също била неподписна към датата на заверката - 24.10.2019г.
Неподписана от работника била и Служебна бележка № 31/09.10.2019г. за проведен
начален инструктаж (л.36). Бил представен трудов график (л.39), от който се
виждало, че първият пълен работен ден на * е бил именно на 09.10.2019г.
На база горните
факти на 07.11.2019г. св. Д. съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН с бл. № */07.11.2019г., като преценила,
че с поведението си дружеството е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 62, ал.1, вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. Актът
бил предявен за запознаване и подпис на упълномощеното лице, като в графата за
възражения изрично било посочено, че към датата на проверката за лицето * е
имало писмен трудов договор, който НЕ е бил подписан от работника, а
само от страна на работодателя, което според пълномощника сочи, че всичко
спрямо работника е коректно.
В срока по чл. 44,
ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
На 20.12.2019г. въз основа на АУАН административнонаказващият
орган издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. АНО не дал вяра на изложеното във възражението по
акта, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, вр.
с чл. 1, ал.2 КТ, поради което и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена
санкция” в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на разпитания свидетел – Д., подкрепени напълно от описаните по-горе писмени доказателства. Като цяло между страните няма спор, че считано от 09.10.2019г. лицето * е започнал да полага труд за дружеството-жалбоподател на длъжност „мениджър“, като е бил установен от служителите на Д „ИТ“ на 11.10.2019г. Спорът се съсредоточава около това дали дружеството е изпълнило задължението си да уреди тези отношения с писмен договор или не.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
На база на горната фактическа обстановка, съдът
счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а разпоредбата на
чл. 62, ал.1 КТ изисква винаги това уреждане да се обективира в писмен трудов
договор между работника и работодателя.
Видно от
представените от самия пълномощник писмени документи, заверени на 24.10.2019г.,
а именно: трудов договор, справка, длъжностна характеристика и служебна бележка
– се установява, че трудовият договор е бил подписан само и единствено от
работодателя. В подкрепа на това е и Справката, попълнена от работника, в която
той е заявил, че няма сключен писмен договор, както и се признава от
дружеството във възражението му по акта, в което изрично е записано, че
трудовият договор на * е бил подписан само от работодателя. В тази връзка съдът
не кредитира приложените към процесната жалба трудов договор, длъжностна
характеристика и справка, на които е направен опит да се придаде вид, че са
подписани от работника на 08.10.2019г., защото те противоречат на всички
описани по-горе доказателства. Очевидно е, че представените с жалбата документи
са анти-датирани, защото няма как на 24.10.2019г.
пълномощникът на дружеството да представи в Д „ИТ“ заверени копия, на които
липсва подпис на работника, самият работник да декларира, че към датата на
проверката не е сключвал писмен договор и това да бъде потвърдено в акта от
самото дружество, и едновременно с това по незнаен начин към жалбата да се
приложат копия на същите документи, но вече с предаден вид, че са подписани на
08.10.2019г. Поради това съдът не кредитира приложените с жалбата писмени
документи и не ги взима предвид при формиране на вътрешното си убеждение, а
приема, че те са създадени за нуждата на настоящето производство и са опит за
изграждане на защитна позиция.
Поради това съдът
приема, че към датата на започване на работата – 09.10.2019г. и към датата на
проверката 11.10.2019г. * не е подписал трудовия си договор. С Решение № 21 от 23.02.2012г. по гр.д. №
595/2011г., ВКС, III г.о. е дадено разрешение на въпроса, действителен ли е
трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма подпис на работника
или служителя, ако е регистриран в ТД на НАП и е започнало изпълнение му от
работника или служителя и работодателя. В мотивите на решението е посочено, че
сключването на трудовия договор се предхожда от преддоговорни
отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните както
в частта за необходимото му минимално съдържание – място, характер на работата
и трудово възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни
елементи, които са поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването
на трудовия договор работникът или служителят има задължение да представи и
необходими писмени документи. Съгласно действащата редакция на чл. 62, ал. 1 от КТ съвпадащите насрещни волеизявления на договорящите
трябва да се материализират в писмена форма. И без това да е изрично записано
няма съмнение, че писмената форма е необходима за действителността им.
Въведената в закона писмена форма за действителност на трудовия договор
изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, например с конлудентни действия. В този смисъл за съществуването му са
без значение косвените прояви, свързани с изпълнението на договора – регистрацията
в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. /Решение № 1393/11.01.1994г. по гр.д. № 1393/1993г. на III г.о./. В
този смисъл е и практиката на касационната инстанция – Решение № 2034/09.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1884/2018г. на АдмС-Бургас,
където се приема, че обстоятелството, че трудовият договор, макар и неподписан
от двете страни, е бил регистриран в ТД на НАП, не санира
липсата на подпис на работника върху него.
Казано по друг
начин – липсата на подпис на работника върху трудовия договор води до
недействителност на този договор и последващите
действия на работодателя по регистрирането му в ТД на НАП – Бургас не могат да
изправят тази нередовност. Щом като не е спазена формата за действителност, то
и договорът е нищожен и не може да породи правни последици, поради което и
съдът счита, че следва да се приравни на липса на договор.
В конкретния
случай категорично се установява, че считано от 09.10.2019г. * е полагал труд
за дружеството, като е изпълнявал трудова функция, която се е осъществявала на
определено работно място. С разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ е вменено
задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника
преди постъпването му на работа. В конкретния
случай, видно от горните мотиви, съдът приема, че това задължение не е било
изпълнено, а работникът на практика е престирал труд
за жалбоподателя, който именно поради това се явява негов работодател, съгласно
§1, т.1 от ДР на КТ. Поради така установеното, правилно е била ангажирана отговорността
на „*“ ООД, именно в качеството на работодател, като е съставен
акт и впоследствие издадено НП.
Съдът не обсъжда
възраженията за арогантно поведение от страна на проверяващите. От една страна
доказателства в тази насока не са ангажирани, а от друга – това е напълно
ирелевантно за отговорността на жалбоподателя.
На последно място
- настоящият състав споделя доводите на АНО, досежно това, че в конкретния
случай е неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Както се приема в актуалната
практика на касационната инстанция - Решение
№ 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н.
д. № 1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС
- Бургас по к. а. н. д. № 1158/2017 г. и много други - нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2 КТ, а тази
регламентация в специалния закон изключва приложението на общата норма на чл.
28, б."а" от ЗАНН.
Отделно от това,
дори да се приеме, че нормата на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл.
28 ЗАНН, то крайният извод на съда отново би бил същият. Действително преценката
за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид, въпреки че няма данни за предишни нарушения на
жалбоподателя.
Фактът, че
нарушението е първо такова обаче не е ирелевантен. Той правилно е бил отчетен
от АНО при индивидуализация на размера на санкцията, която следва да се наложи.
Нормата на чл. 414, ал.3 КТ предвижда за конкретното нарушение
„Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния случай всички
смекчаващи отговорността обстоятелства са били взети предвид, поради което и
правилно санкцията е наложена в минималния размер, поради което и няма как да
бъде допълнително намалена от съда.
С оглед всичко казано по-горе настоящият
състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно
индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане
за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от
80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита,
че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № */20.12.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. с чл. 1, ал.2 КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „*“ ООД с ЕИК: * е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „*“ ООД с ЕИК: * да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. * сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.