Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 30
ноември 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в о т
к р и т о съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева търг.дело
№ 1669 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.452, ал.3 от Гражданско
процесуалния кодекс и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
С исковата си молба „Х.К.“ ЕООД
предявява против „П.И.Б.“ АД иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК за
осъждането да му заплати сумата в общ
размер на 25983, 05 лева, която сума е предмет на запор наложен по изп. д. №653/2019 г. и изп. дело№
64/2020 г. от ЧСИ В. Н.с peг. № 914 на КЧСИ и с която сума ответникът се е
разпоредил в полза на длъжника „А." ЕООД с ЕИК ********;
-
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горната сума, считано от 06.03.2020 г. до датата на завеждане на иска, а именно
- 606, 27 лева
-
законната лихва за забава върху
сумата от 25983,05 лева считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата и направените
разноски в настоящото производство.
Твърди се, че
ответникът е нарушил вменените му задължения на пазач с оглед разпоредбата на чл.507, ал.3 ГПК, като се е разпоредил със запорирани от ЧСИ
В.Н.парични средства по сметката на длъжника „А.“ ЕООД, в полза на други негови
кредитори. Разпореждането е извършено
след като ЧСИ е наложил запор върху вземанията, които длъжникът е имал по
отношение на банката.
С
писмения си отговор ответникът оспорва иска, като твърди, че към датата на
налагане на запора от ЧСИ по банковата сметка на длъжника „А.“ ЕООД не е бил
налице авоар над размера, за който вече е бил наложен запор със запорно
съобщение изх.№ С180018-003-0060094/22.03.2018 г. от НАП. Твърди, че банката е
изпълнявала разпорежданията на публичния съдебен изпълнител, съобразно чл.191 ДОПК и чл.229, ал.5 ДОПК.
С
Допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията, че разпореждането с
наличните суми е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.191 ДОПК и на
конкуренцията между публично и изпълнително производство. Твърди, че е бил
налице авоар, който не съставлява имущество по см. на чл.191 ДОПК и запорът на
публичния изпълнител не се разпростира върху него; че липсва изрично
разпореждане на публичния изпълнител за извършване на конкретно посочено
плащане и освен това не е допустимо заобикаляне на законово уредени привилегии
и ищецът – кредитор е следвало да бъде удовлетворен от запорираните суми.
Третото лице помагач не изразява становище по
иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е, че ищецът „Х.К.“ ЕООД има
парично вземане спрямо длъжника в изпълнителното производство „АБВ – Р.“ ЕОД –
трето лице помагач по делото, в размер на сумата от 25 983, 05 лева, съставляваща
неплатена цена на стоки по фактури -73 бр., ведно със законна лихва върху нея,
за обезщетение за забавено плащане в размер на 1 318, 61 лв., както и разноски
в размер на 3 937, 06 лв., обезпечено с наложен запор със запорно
съобщение от 31.07.2019 г. по изп.дело № 20199140400653 на ЧСИ В.Н.с рег. № 914
на КЧСИ и район на действие ОС Р., а ответникът има качеството на трето лице по
чл.507, ал.3 ГПК. Възоснова на влязло в сила съдебно решение по търг.дело №
267/2019 г. по описа на ОС Р. за вземането е издаден и изпълнителен лист от
13.01.2020 г. и е образувано изпълнително дело № 20209140400064 по описа на ЧСИ
В.Н.с рег.№ 914 на КЧСИ и район на действие ОС Р. за принудително му
удовлетворяване. В хода на образуваното изпълнително производство е наложен
запор на вземания по същата банкова сметка *** – ответник със запорно съобщение
с изх.№ 568/17.01.2020 г., получено на 20.01.2020 г.
С
разпореждане изх.№ С190018-031-0002524/04.07.2019г. на публичен изпълнител при
НАП и във връзка с постановление за
налагане на обезпечителни мерки от 22.03.2019 г. и запорно съобщение изх. №
С180018-003-0060094/22.03.2019 г. с което наложен запор на банковата сметка на
„А.“ЕООД, ЕИК: ******** е дадено временно разрешение за неотложни плащания, на
основание чл.229, ал.3, т.1 и т.2 ДОПК . От приетите като доказателства по
делото отчет по сметка на търговското дружество „АБВ –Р.“ ЕООД и заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът възприе като
обективно и компетентно изготвено, се установи че за периода, считано от
01.08.2019г. до 16.10.2020 г. постъпилите
и налични суми по месеци, са както следва: Постъпили суми по банковата сметка:
на 02.08.2019г. -532 819,75 лв. и на 13.03.2020г. - 12 615, 12 лв., или общо в размер на 545
434,87 лв. От заключението е видно какъв е размера и основанията на извършените
плащания за периода:
-
на 02.08.2019г.
-113 440,45 лв. - получател „П.И.04“ЕООД Основание: ф-ра **********/10.07.2019
г. дограма
-
на 02.08.2019г. - 95 969,85 лв. - получател „А.“
ООД
Основание:
ф.**********, 45348, 45497, 45575, 4566, 46044, 46094, 46148,46209.46231.
-
на 02.08.2019г. - 108 864,00 лв. - получател
„РДС И.“ЕАД Основание: по фактура 400000002П11,07.2019г.
-
на 02.08.2019г. - 828,00 лв. - получателК.НА
СТР.В БЪЛГАРИЯ Основание: ЦЕНА НА ГОДИШНО ОБСЛУЖВАНЕ
-
на 02.08.2019г. — 50 690,75 лв. - получател
НАП
Основание: ИД 18110003074/20.06.2011г. РАЗП.
С190018-000-0335440/04.07.2019г. Задължено лице: АБВ - Р. ЕООД
-
на 02.08.2019г. - 60 000,00 лв. - получател „К.
С.“ЕООД Основание: ф-ра 242/1007/2019г. услуга
-
на 02.08.2019г. - 20 000,00 лв. - Наредител: В.С.С.Основание:
ТЕГЛЕНЕ НА КАСА
-
на 05.08.2019г. - 25 000,00 лв. - Наредител: В.С.С.Основание:
ТЕГЛЕНЕ НА КАСА
-
на 06.08.2019г. - 30 000,00 лв. - Наредител: В.С.С.Основание:
ТЕГЛЕНЕ НА КАСА
•
на 12.08.2019г. - 1 600,00 лв. - Наредител: В.С.С.Основание:
ТЕГЛЕНЕ НА КАСА, или общо извършени плащания и тегления за м.08.2019г. в
размер на 506 393.05 лв.
-
на 16.01.2020г. - 26 000,00 лв. - получател:
ТД НАП гр.Р. Основание: ИД 18110003074/20.06.2011г.
Задължено
лице: АБВ - Р. ЕООД, или общо
извършени плащания за м.01.2020г. в размер на 26 000,00 лв.
-
на 13.03.2020г. - 12 600,00 лв. - получател
НАП
Основание: ИД 18110003074/20.06.2011г. изх.№ С
180018-031-0005156/03.12.2018г. Задължено лице: АБВ - Р. ЕООД, или общо извършени плащания за м.03.2020г.
- 12 600,00 лв.
Видно от заключението на вещото лице и извлечението от
сметка е, че общо извършените плащания и
тегления от банковата сметка на длъжника за периода 01.08.2019г. - 16.10.2020г. са в размер на 544
993,05 лв. За основание за извършените плащания ответникът посочва Разпореждане
изх.№ С190018-031- 0002524/04.07.2019г.
на публичен изпълнител при НАП - ТД Варна. офис Р., което е в
сила до 03.10.2019 г. Общият размер на извършените плащания към НАП ТД Варна,
офис Р. от банковата сметка за периода 01.08.2019г. - 16.10.2020 г., съгласно
абзац последен от даденото разрешение е 89 290,75 лв., в т.ч. плащанията
извършени през м.01.2020 г. и м.03.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
предявените искове за основателни. Запорът
върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на
вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез
плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази
запорираните суми. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане
на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава
за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да
се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника.
Отговорността на третото задължено лице може да бъде ангажирана при нарушение
на задълженията му по чл.507, ал.3 ГПК на пазач спрямо запорирани суми по
банкови сметки на длъжника. Запорът върху вземания на длъжника спрямо третото
задължено лице, включително по сметка в банка, се счита наложен от деня, в
който му е връчено запорното съобщение (в случая 01.08.2019 г.). От този момент
третото задължено лице има задълженията на пазач по отношение на сумите
съгласно чл.507, ал.3 ГПК, а ако към датата на налагане на запора наличните в
банковата сметка суми са недостатъчни за изплащане на задължението, то запорът
има действие, както по отношение на наличните авоари по сметката, така и по
отношение на последващите постъпления общо до размера, посочен в запорното
съобщение. Ако третото задължено лице от своя страна неоснователно откаже да се
съобрази с наложената обезпечителна, респ. изпълнителна мярка, вследствие на
което е осуетило реализацията на правата на взискателя в хода на принудителното
изпълнение, то отговаря пред взискателя по реда на чл.
452, ал.3 ГПК.
Безспорно е, а
и установено от приетите по делото доказателства, че в полза на ищеца е наложен
запор върху вземания на длъжника, чието действие е настъпило към датата на
твърдяното разпореждане с парични средства. Видно
от доказателствата по делото избраният от ищеца в качеството му на взискател
изпълнителен способ е запор на банковата сметка на длъжника "А.“ ЕООД при
ответника, който преди това е бил предшестван от налагането на обезпечителен
запор по реда на чл.
390 и сл. ГПК. Спорният въпрос е дали същото е било извършено правомерно, като
ответникът твърди, че разпорежданията не са в нарушение на забраната по чл.452
от ГПК, тъй като са извършени в изпълнение на разпореждане по чл.229, ал.5 ДОПК
и чл.191 ДОПК и са противопоставими на ищеца, в чиято полза в наложен последващ
обезпечителен запор, като ответникът твърди,
че като трето задължено лице не е нарушил задълженията си като пазач по см. на чл.
507, ал.3 ГПК.
Поначало след налагане на запора, считано от
момента на получаване на запорното съобщение, до вдигането на запора банката
няма право да изпълнява нареждания на титуляра на запорираната сметка за
плащане със средства по нея до размера на сумата, за която е наложен запорът и
има задълженията на пазач на паричните средства до този размер (чл.
507, ал.3, вр. чл.
400, ал.1 ГПК). В противен случай
извършените плащания са непротивопоставими на взискателя, респ. кредитора с
обезпечен иск и третото задължено лице дължи плащане на взискател, респ.
кредитора с обезпечен иск, въпреки извършените плащания - чл.
452, ал.3, вр. чл. 401 ГПК. Изключение от посочената забрана за изпълнение на нареждания на
длъжника на плащания след налагане на запора е предвидено в нормата на чл.
229, ал.1 ДОПК. Тя гласи, че по писмена молба на длъжника публичният
изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от
постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на
временно разпореждане на длъжника за неотложни плащания във връзка с дейността
на последния. Разрешението се дава, при условие, че сумите са дължими по
договори, свързани с основната дейност на длъжника, и забавянето или
неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за
длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му
дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски
договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни. В
разпореждането за извършване на неотложни плащания се посочват плащанията и
срокът, за който се дава разрешението - чл.
229, ал.4 ДОПК. Въз основа на това разпореждане банката е длъжна да извърши
плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с
длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението - чл.
229, ал.5 ДОПК.
Неоснователно ответникът в настоящето
производство твърди, че е налице конкуренция на публично и частно изпълнително производство,
в който случай преимуществено би било публичното вземане, както и че извършените
разпореждания са в съответствие с даденото разрешение на публичния изпълнител. Разпореждането
по чл.
229, ал.1 от ДОПК допуска извършването на неотложни плащания от сметката на
дружеството за неотложни плащания, свързани с основната дейност на дружеството.
Същото дава възможност на длъжника да прави директни плащания в полза на
контрагенти (съобразно поредността, посочена в
разпореждането), но не води до дерогиране действието на
чл. 191 от ДОПК и чл. 136
от ЗЗД. Нещо повече – вземането на ищеца, също има характер на
неотложно вземане и е предмет на издаденото разпореждане от публичния
изпълнител, но същото не е било удовлетворено. Същевременно са извършени плащанията,
посочени по-горе, в полза на НАП и на
други контрагенти, вкл. са изтеглени пари в брой от титуляра. Всички посочени разпореждания са извършени след получаването
на запорното съобщение и от постъпили след този момент парични средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 507, ал.2 ГПК третото задължено лице не е имало
право да се разпорежда с имуществото, спрямо което вече е бил наложен запор. В този случай взискателят има право да иска плащане, с
което длъжникът се е разпоредил
въпреки наложения запор, което е осуетило реализацията на изпълнителния способ - изпълнение върху вземания
и на правата на взискателя в хода на
принудителното изпълнение.
Извършените от банката плащания към
трети лица и
тегленето на пари в брой от титуляра са направени с достоверни дати след получаване на запорното
съобщение от него, поради което те не могат да се противопоставят на кредитора
- ищец в настоящото настоящото производство. Възраженията на ответника са
неоснователни и поради това, че банката не е била в
правото си да удовлетворява предпочтително трето за спора лице, напротив следвало е
да изпълни наложения обезпечителен запор
и да се въздържи от разпоредителни действия с постъпилите по банковата сметка
на длъжника суми, респ. след налагането на изпълнителния запор да преведе
същите на съдебния изпълнител.
Изложените мотиви налагат извод, че в случая са
налице основанията на чл.
452, ал.3 ГПК за ангажиране отговорността на третото задължено лице и да се
иска плащане на сумите, с които то се е разпоредило след връчване на запорното
съобщение от съдебния изпълнител, независимо че с това са били погасени други
задължения на длъжника. Ето защо предявеният
иск се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен, като се осъди
ответника да заплати посочената сума на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска 28.05.2020 г. до окончателното й погасяване.
Основателен е и акцесорният иск по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава, за въведения с исковата молба период,
който обхваща периода след датата на получаване на писмената покана до ответника,
до предявяване на исковата молба, и размерът му е установен съобразно чл.162 ГПК и чрез програма електронен калкулатор.
При този изход на делото, на основание чл.
78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, направени в хода на
производството по настоящото дело в размер на 1809, 32 лв. за държавна такса,
400 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице и 1300 лв. адвокатско
възнаграждение, за които по делото са представени доказателства пълномощно и
вносен документ от 27.04.2020 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД с ЕИК ********
да заплати на „Х.К.“ ЕООД с ЕИК ********, на правно основание чл. 452, ал. 3
Гражданско процесуалния кодекс сумата от 25983, 05 лева, която
сума е предмет на запор наложен по изп. д. №653/2019 г. и изп. дело№ 64/2020 г.
от ЧСИ В. Н.с peг. № 914
на КЧСИ и с която се е разпоредил в полза на длъжника „А." ЕООД с ЕИК ********,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.05.2020 г. до окончателното
й погасяване; на правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, сумата от 606, 27 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 25983, 05
лв., считано от 06.03.2020 г. до 27.05.2020 г.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД с ЕИК ********
да заплати на „Х.К.“ ЕООД с ЕИК ******** сумата от 2789, 32 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач
на ответника „АБВ –Р.“ ЕООД с ЕИК ********.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: