РЕШЕНИЕ
№ 01.10.2010г. гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградски районен съд
гражданска колегия
на четиринадесети
септември две хиляди и десета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Димитрова
секретар:
Н.С.
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Димитрова
гражданско дело №105 по описа на РС-Свиленград за 2008г.,
и за да се произнесе взе впредвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.69, ал.1 от Закон за наследството
вр. чл.278 и сл. от ГПК(отм.), вр. параграф 2, ал.1 от ПЗР
на ГПК, като производството е във втора
фаза - извършване на допусната съдебна делба.
Производството по делото е
образувано по искова молба на К.Д.К. ***, ЕГН:********** против Г.Д.П., ЕГН:**********
и С.П.П., ЕГН:**********,*** за допускане и
извършване на съдебна делба на следния недвижим имот – дворно място от
265кв.м., съставляващо поземлен имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в
кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993г., целият УПИ с площ от 254 кв.м., като 11 кв.м. от
поземления имот 818 попадат в улица, ведно с масивната двуетажна жилищна
сграда, при граници и съседи на поземления имот: улица, поземлен имот №819, поземлен имот №820, поземлен
имот №816 и поземлен имот №816 и поземлен имот №817 и при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ VIII-819, УПИ II-820, УПИ III-816, УПИ VI-817.
С влязло в сила Решение №68/19.05.2009г., постановено по
гр.д.№105/2008г. по описа на РС-Свиленград, е допусната съдебна
делба между К.Д.К. ***, ЕГН:********** против
Г.Д.П., ЕГН:********** и С.П.П.,
ЕГН:**********,*** върху недвижим имот - дворно
място от 265кв.м., съставляващо поземлен имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в
кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993г., целият УПИ с площ от 254 кв.м., като 11 кв.м. от
поземления имот 818 попадат в улица, ведно с масивната двуетажна жилищна
сграда, при граници и съседи на поземления имот: улица, поземлен имот №819, поземлен имот №820, поземлен
имот №816 и поземлен имот №816 и поземлен имот №817 и при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ VIII-819, УПИ II-820, УПИ III-816, УПИ VI-817, при квоти: 1/6 ид.ч. за
К.Д.К., 1/6 ид.ч. за Г.Д.П. и 4/6 ид.ч. за Г.Д.П. и С.П.П..
В първото по делото съдебно
заседание във втората фаза на делбата е приета за съвместно разглеждане,
предявената по реда на чл.286 ГПК (отм.) от ищеца К.Д.К. против ответниците
Г.Д.П. искова претенция по чл.12, ал.2 от ЗН за присъждане на сумата в размер
на 30 000 лв., представляваща извършеното приживе увеличение стойността на
наследството на Д.К.П., починал на 16.01.1998г., вследствие вложените от ищеца
К.К. средства в изграждането на делбената масивна двуетажна жилищна сграда,
построена в УПИ VII-818, в кв.37 по плана на гр.Свиленград от 1993г., чрез
присъждане на увеличението в имот или евентуално в паричната му равностойност
от 30 000 лв.
В съдебно заседание преди е
допуснато изменение на предявения иск по чл.12, ал.2 от ЗН, като е увеличен
размерът на същия от 30 000 на 54 887,93 лв. Ищецът К. претендира
извършване на съдебната делба чрез разпределение по реда на чл.292 от ГПК (отм.) и поставяне на първия жилищен етаж
от двуетажната жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от дворното място в негов
дял.
Становището на ответниците П.
по отношение на претенцията по чл.12,
ал.2 от ЗН е, че същата е погасена по давност, поради изтичане на общия
петгодишен давностен срок. Оспорва я й като неоснователна.
От своя страна в първото
съдебно заседание е приета за разглеждане и претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН,
предявена от ответниците Г. и С.П. против ищеца К.К. за присъждане на сумата в размер
на 8 500 лв., представляващи извършени подобрения в делбения имот от страна на ответниците П. ,
довели до увеличаване стойността на наследството на Д.П., починал на
16.01.1998г., чрез присъждане увеличението в имот или евентуално в паричната му
стойност от 8500 лв. Ответницата П. уточнява, че подобренията са правени със
знанието на ищеца К. и без противопоставянето му до смъртта на наследодателите,
а след това без негово знание.
К.К. е депозирал отговор по
претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН, в който изразява становище, че ако са
извършени подобрения, то същите представлявали такива по поддръжката на имота.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
За изясняване на делото бяха
ангажирани многобройни гласни доказателства и от двете страни по делото.
Св.Й.К. заявява, че
строителството на сградата е започнало през пролетта на 1971г. и продължил до
есента на същата година, като ищецът К. предоставял значителна част от
заплатата си за закупуване на строителни материали – тухки, керемиди, цимент и
т.н., като паричните суми изпращал на родителите си, тъй като работил в друго
населено място. Свидетелката твърди, че и личен труд бил полаган от К., който
прекарал ел. инсталацията и ВиК инсталацията, поставил също и дюшемето и
участвал в облицовката с ламперия на двата етажа. Св.К. сочи, че съседите им му
измазали, за което лично той бил платил, а за слагането на тапетите и те
помагали. Имало и изградени бани, но без канализация, бокс с мивка и на двата
етажа, като К. направил и асма пред къщата, която впоследствие изчезнала.
Свидетелката заявява, че първият етаж бил предназначен за К. и бил заключен, но
впоследствие синът на П. се нанесъл,
като свидетелката твърди, че била чула, че П. били направили основен ремонт на техния етаж,
както и на първия. Преди ремонта, къщата била на мазилка, а впоследствие била
измазана с боя.
В същия смисъл са и
показанията на свидетелката Н.П. В., която потвърждава, че баните не били
оборудвани, както и че преди година П. направили ремонт на къщата и уточнява, че
преди това стълбището било с цимент, а те поставили плочки, на втория етаж –
ламинат, циклили другите стаи. Сочи, че и на първия етаж бил правен ремонт. В
същия смисъл и показанията на св.А.Д.В..
На страната на ответниците
също бяха разпитани свидетели – С. И. С., която твърди, че родителите на
страните казвали, че те щели да построят къща за децата, като строителството
било около 1969г. Заявява, че не била чула К. да е помагал по някакъв начин,
тъй като го нямало. Свидетелката сочи, че къщата била замазана с варова
мазилка, мивки нямало, като баните били направени впоследствие. Помещенията
били по тухли и неизползваеми, като П. били направили баните, тоалетните и мивките,
стълбите с плочки, като преди това били с цимент. Св.С. сочи, че стаите сега
били шпакловани и измазани с латекс, а в банята бил поставен теракот. Според свидетелката изциклени били и двата
етажа, мивката на първия била нова, а на втория били отлята с мозайка, имало
поставен ламинат на двата етажа, също така П. лакирали и дограмата на прозорците и направили ВиК инсталацията и канализацията.
На приземния етаж нямало стаи за живеене, като те изградили такива, а
впоследствие боядисали стените, сложили тапети, дюшеме, коридора измазали и
т.н. Свидетелката сочи, че преди имало
асма, която изсъхнала и впоследствие П. направил нова. След изграждане на
канализацията по двора сложили и допълнителни нови плочки, в кладенеца
изградили хидрофорна водна помпа, ремонтирали покрива, като сложили черна
хартия, нови керемиди на мястото на счупените. Свидетелката заявява, че
първоначално помещенията за бани били изградени, но били по тухли, а
впоследствие вече били измазани от П. през 1982г., а останалите стаи били замазани с
вар и чак впоследствие - с латекс от П. . Вода в къщата нямало, но имало
прекарани тръби, като след това била изградена канализацията.
В този смисъл са и показанията на св. С. Д.
и св.В.Б., които заявяват още, че има и
навес до къщата, изграден от П., както и че К. след ремонтите посещавал имота и
знаел за тях.
По делото е назначена и
изслушана съдебнотехническа експертиза, заключението по която се възприема като
изготвено обективно и от компетентно вещо лице съобразно поставената задача. От
същото се установява, че жилищната сграда е поделяема, като вещото лице е
посочило, че всеки един от етажите може да бъде обособен като самостоятелно
жилище. Установено е, че стойността на първия жилищен етаж е 14 137,10
лв., а на втория – 14 204,18 лв., а стойността на цялата сграда –
56 029,40 лв. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на имота
е 104 000 лв. Стойността на имота
към 1971г. възлиза на 8 127,76 лв., от които 7 332,76 лв. е
стойността на сградата към този момент и 795 лв. – дворното място.Вещото лице е констатирало,
че делът на ищеца относно финансиране на строителните работи по жилищната сграда
възлиза на 52,77 %, което отнесено към пазарната стойност на имота към
настоящия момент се равнява на 54 887,93 лв. Стойността на подобренията,
направени от ответниците П. се равнява
на 12 143,76 лв., а с овехтяването – 9 157,31 лв. В съдебно заседание
вещото лице Т. допълва заключението си, като посочва, че стойността на
стопанските постройките е 3438 лв., което води до стойност на подобренията на
ответниците 13 282,91 лв. Сочи също, че пазарната стойност на първия етаж
е 31 143 лв., а пазарната стойност на втория етаж е 31 820 лв. спрямо
общата пазарна стойност.
От правна страна, съдът
достигна до следните изводи относно извършване на делбата:
По отношение метода на делба на процесния
имот и претенцията за възлагане:
Способите за ликвидиране на
съсобствеността са следните - чрез разпределение на имотите по реда на чл.292
от ГПК (отм.), чрез теглене на жребие, чрез възлагане по реда на чл.288, ал.2 и
3 от ГПК (отм.) или чрез изнасяне на имота на публична продан.
Искането на ищеца К. е
делбата да бъде извършена чрез разпределение на делбените имоти по реда на
чл.292 от ГПК (отм.) и предоставяне в негов дял на първия жилищен етаж от двуетажнаа
жилищна сграда на него, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, а на
ответниците втория жилищен етаж от сградата и ½ ид.ч. от дворното място.
Искането на отвтениците П.
е делбената сграда да се възложи на
отвтеника Г.П. на основание чл.288, ал.3 от ГПК или евентуално втрия етаж от
сградата да бъде предвоставен на двмата отвтеници П. , които не е спорно, че
ползват този етаж.
Съдът намира за
най-подходящо делбата да бъде извършена чрез разпределяне на имотите от съда по реда на чл.292 от ГПК (отм.)
съобразявайки и тяхната воля в тази насока, както и възможността за такова
разпределние съгласно експертното заключение на вещото лице М.Т..
От заключението по
съдебно-техничеката експертиза се установи, че жилищната сграда е поделяема,
като всеки един от етажите може да бъде обособен като самостоятелно жилище,
поради което следва да се приеме, че са спазени изискванията на строителните
правила и норми – чл.40 и чл.203 от ЗУТ, тъй като съответните
дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни
преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на
строителните правила и нормативи.
Поради съдът приема, че имотът е поделяем реално между съделителите
съобразно техните квоти и при спазване изискванията на строителните правила и
норми, като е възможно и следва да се обособят два самостоялни дяла – един в
полза на ищеца К. и един в полза на отвтениците П. , които изразиха съгласието
си в съдебно заседание да получат общ дял.
В общ дял на П. следва да се включи поисканият тях втори
жилищен етаж от масивната двуетажната жилищна сграда, който освен това се
ползва и от тях, ведно с 5/6 ид.ч. от дворното място от 265кв.м., съставляващо поземлен имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в
кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993г., целият УПИ с площ от 254 кв.м., като 11 кв.м. от
поземления имот 818 попадат в улица, при граници и съседи на поземления имот:
улица, поземлен имот №819, поземлен
имот №820, поземлен имот №816 и поземлен
имот №816 и поземлен имот №817 и при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ VIII-819, УПИ II-820, УПИ III-816, УПИ VI-817. А в дял на ищеца К. следва
да се постави първия жилищен етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, ведно
с 1/6 ид.ч. от дворното място от 265кв.м., съставляващо
поземлен имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със
Заповед №602/22.11.1993г., целият УПИ с площ
от 254 кв.м., като 11 кв.м. от поземления имот 818 попадат в улица, при граници
и съседи на поземления имот: улица, поземлен имот №819, поземлен имот №820, поземлен
имот №816 и поземлен имот №816 и поземлен имот №817 и при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ VIII-819, УПИ II-820, УПИ III-816, УПИ VI-817.
Съгласно заключението по
съдебно-техническата експертиза стойността на целия имот (сграда и дворно
място) е 104 000 лв., а стойността на първия етаж – 31 143 лв. и на
втория етаж – 31 820 лв., или 41 037 лв. представлява стойността на
дворното място. След като стойността на целия делбен имот е 104 000 лв.,
то 1/6 ид.ч. от делбената маса възлизат на 17 333,50 лв., а 5/6 ид.ч. са на стойност 86 666,50 лв.
Следователно делът, който следва да получи К. възлиза на 17 333,50 лв., а
общият дял на съделителите П. –
86 666,50 лв. Поставяйки в дял на ищеца К. първия етаж и 1/6 ид.ч. от
дворното място, то реалната стойност на това, което той получава е
37 982,50 лв. (от които 31 143 лв. – първи етаж и 6839,50 лв. –
дворно място), или с 20 649 лв. повече от това, което му се полага и което
се равнява на 17 333,50 лв. Що се отнася до общия дял на Г. и С. П. ,
същите получавайки в дял втория етаж и 5/6 ид.ч. от дворното място, придобиват
реален дял на стойност от 66 017,50 лв. (от които 31 820 лв. – втория
етаж и 34 197,50 лв. – дворно място), или с 20 649 лв. по-малко от
това, което им се полага от делбената маса, равняващо се на 86 666,50 лв.
С оглед на това и за уравняване на дяловете ищецът К. следва да бъде осъден да
заплати на ответниците П. сумата от
20 649 лв., представляваща разликата между полагащото се и реално
полученото при осъществяване на допусната съдебна делба.
Чрез разпределение на имотите по
този начин съгласно чл.292 от ГПК (отм.) се спазва и принципът за получаване на
дял в натура за всеки един от съделителите, а неравенството в дялове се
уравнява в пари, за да не се стигне до неоснователно имуществено разместване
между страните и обогатяване на К. без правно основание за сметка на П. .
Претенцията за възлагане на имота на съделителя Г.П., съдът
намира за неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК(отм.) “ако неподеляемият имот е жилище
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго такова може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари”. Следователно
предпоставките са четири-делбеният имот да представлява жилище, същият да има
наследствен характер /съсобствеността да е възникнала в резултат на
наследяване- решение № 229 от 05.04.2001г. на ВКС по гр.д.№573 от 2000г., І
г.о., решение № 293 от 26.04.2003г. на ВКС по гр.д.№617 от 2002г., І
г.о./, съделителят да е живял трайно в
него към момента на откриване на наследството и този съделител да няма друго
жилище към момента на откриване на наследството.
Допуснатият до делба имот е
жилищен етаж и
следователно
налице е първата предпоставка на чл.288, ал.3 от ГПК (отм). Безспорно по делото е, а и от представените
писмени доказателства се установи, че приживе наследодателият Вана
Манолова П. е
прехвърлила чрез
покупко-продажба собствените си 4/6
ид.ч. от процесния
имот на ответника Г.П. по време на брака му с ответницата С.П.. Следователно,
съсобствеността не е възникнала изцяло от наследяване, а и от друг юридически
факт – покупко-продажба, т.е. съсобствеността има смесен характер, поради което
не е налице втората предпоставка за уважаване на претенцията по чл.288, ал.3 от ГПК (отм.), като освен
това допуснатият до делба имот е и реално поделяем, а съгласно чл.288, ал.3 от ГПК (отм.) на възлагане по този ред подлежат неподеляеми имоти, какъвто
процесният по изложените по-горе мотиви не е. По тези съображения претенцията за възлагане
следва да се отхвърли, като неоснователна.
По претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН, предявена от ищеца К. по
реда на чл.286 от ГПК (отм.), съдът намира същата за основателна и доказана, но
до размера на сумата от 9 148 лв., представляваща 1/6 от 54 887,93 лв., за
колкото е предявена тази претенция срещу Г.П., имайки предвид делбения дял на
съделителя П. – 1/6 ид.ч. от делбената
маса. За да се уважи такава претенция следва ищецът по нея да има качеството на
наследник, който приживе на наследодателя да е спомогнал да се увеличи
наследството и да не е бил възнаграден по друг начин. К. несъмнено има това
качество, видно от Удостоверението за наследници от 21.01.2008г. на Д.К.П.,
негов баща, починал през 1998г. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че преди откриване на наследството ищецът К. е спомогнал за неговото
увеличаване чрез участието си в строителството на жилищната сграда. Това се
установи от ангажираните от ищеца гласни доказателства чрез показанията на св.Й.К.,
св.Н. В. и св.А.В., които не бяха опровергани от показанията на разпитаните на
страната на ответниците свидетели, от чиито показания се извличат данни за
състоянието на имота след изграждането му и извършени впоследствие от
ответниците П. подобрения в него. От
гласните доказателства на ищеца действително се установява, че строителството
на сградата е осъществено през 1971г., т.е. приживе на наследодателя Д.П.,
починал през 1998г., като ищецът К. предоставял значителна част от заплатата си
за закупуване на строителни материали – тухли, керемиди, цимент, тапети,
ламперии, дървен материал изграждане на ел.инсталция, изпращайки паричните суми
на родителите си. От техните показания се установи още, че включително и чрез личен труд е спомогнал за
увеличаване на наследството, както и че той е плащал на майсторите. При това
положение следва да се приеме, че ищецът К. приживе е спомогнал за увеличаване
на наследството на Д.П., влагайки средства и труд в изграждането на делбената
двуетажна жилищна сграда чрез покупката на строителни материали (тухли, цимент,
дървен материал, керемиди, вар, гвоздеи), заплащане на майстори, изглаждане на
ел.инсталация, коване на дюшеме, изграждане на втора железобетонна плоча,
ламперии и тапети. Не се събраха доказателства ищецът К. да е възнаграден по някакъв
начин за този му принос.
Следователно, налице са всички предпоставки за основателността на предявения иск по чл.12, ал.2 от ЗН.
Увеличението се изчислява към момента на съдебното решение. Установи се от приетата
съдебно-техническа експертиза, че стойността на увеличението
към настоящия момент се равнява на 54 887,93 лв., представляващи 52,77 %
участие на ищеца във финансирането на строителните работи по сградата. Изчислено на тази база увеличеното на
наследството, което следва да бъде присъдено на ищеца К. се равнява на 9 148
лв., представляващи равностойността на делбения дял на ответника П. - 1/6
ид.ч., срещу който единствено е предявен иска по чл.12, ал.2 от ЗН. За
разликата до пълния предявен размер от 54887,93 лв., искът следва да се
отхвърли, като неоснователен. Увеличението следва да се присъди в пари, а не в
имот, независимо от искането на ищеца К. увеличението на наследството да му
бъде присъдено в имот чрез предоставянето на първия жилищен етаж от сградата,
тъй като за да се пресметне увеличението в имот е нужно от делбената маса да се
отдели имот, чиято стойност да е съответна на стойността на това увеличение, а
останалото да бъде поделено. В случая стойността на този първи етаж е 31143
лв., а стойността на увеличеното, което следва да получи К. е 9 148 лв.,
т.е. стойността на имота значително надвиша стойността на увеличението, поради
което не е удачно да се присъжда това увеличение в искания имот, който освен
това е поставен в дял на този съделител по реда на чл.292 от ГПК (отм.). По
тези съображения следва увеличението да бъде присъдено в пари чрез осъждане на
ответника Г.Пипеов да му заплати сумата от 9 148 лв., представляваща
съответната му част от увеличеното на наследството. За пълнота следва да се
отбележи още, че претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН не е погасена по давност, в
какъвто смисъл има направено възражение от страна на адв.Иванов, пълномощник на
ответниците, тъй като съгласно т.4 на Постановление № 7 от 28.XI.1973 г. давността
започва да тече от предявяване на иска за делба (т.е. от 25.02.2008г.), поради
което до момента не е изтекъл общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
По претенцията на Г. и С. П. с правно основание по чл.61 от ЗЗД за
присъждане на подобренията, направени от тези двама съсобственик без
съгласието на другия – ищеца К.,
но и без неговото противопоставяне съдът намира, че същата следва да бъде
уважена до размера на направените разноски – 2024 лв., които ищецът К. следва да поеме
съобразно своята делбена квота от 1/6 ид.ч. В случая важими са правилата на водене на чужда работа
без пълномощие, регламентирани в чл.61 от ЗЗД, тъй като от ответниците бе
заявено, че ищецът К. е знаел за извършваните ремонтни дейности и не се е
противопоставял относно осъществяването им. По това обстоятелство ищецът К. не
спори и се потвърждава от показанията на свидетелите на ответната страна (Д. и Б.). Тук е нужно да бъде
извършена преценка дали тези подобрения са предприети от съсобствениците при предпоставките на
чл.61, ал.1 ЗЗД - уместно и в интерес на другите съсобственици или при предпоставките
на чл.61, ал.2 ЗЗД – едновременно в собствен интерес и в интерес на другите
съсобственици. Настоящият състав счита, че доколкото съделителите П. живеят в процесния имот, по отношение на
който са
извършвали
претендираните подобрения, същите са ги извършвали в свой интерес, а доколкото с тях са увеличавали и стойността на целия
имот, то те са
действали и в интерес на другия съделител. При това
претенцията следва
да се преценява по чл.61, ал.2 ЗЗД, т.е. до размера на обогатяването,
т.е. размера на увеличението на стойността на квотата на другия съсобственик. А ако размерът на
това обогатяване е по-висок от размера на направените разноски
ще
се приложи чл.61, ал.1 от ЗЗД и съсобственикът – подобрител може да иска
само
възстановяването на разноските.
Извършването на разходи
чрез осъществен от ответниците П. ремонт
на процесния имот се доказа в настоящото производство посредством показанията,
ангажирани от страна на ответниците
- свидетелите С. С.
С. Д. и св.В.Б., които потвърждават ремонта на
покрива, оборудване на бани, кухни, измазване на стаи, поставяне на дворни
плочки и т.н., подробно описани в исковата молба на ответниците. Техните
показания са в съответствие и с показанията на свидетелите на ищеца, които също потвърдиха, че П. са ремонтирали къщата.
Съгласно съдебно-техническата експертиза стойността на подобренията на ответниците възлиза на
12 143,76 лв. към настоящия момент, а с овехтяването 9 157,31 лв.,
като съдът счита, че така извършеното се окачествява на необходими разноски,
т.е. представлява подобрения, които не са довели до увеличаване стойността на имота, а такива направени за поддържането на отремонтираните
обекти. Няма доказателства
увеличила ли се е и с колко стойността на имота вследствие на извършените СМР,
поради което следва при присъждане на стойността им да се вземе предвид
стойността на направените разходите, които съгласно експертното заключение
възлизат на 12 143,76 лв. Не следва да се отчита стойността на
допълнителните постройки, изградени от ответниците в дворното място, равняваща
се на 3 438 лв. съгласно допълнението на експертизата, направено в съдебно
заседание, тъй като движимостите, които могат да бъдат
отделени без съществено увреждане на имота не се заплащат, тъй като не са подобрения съгласно т.8 на ППВС № 4/64. По тези съображения и съгласно чл.61, ал.1 от ЗЗД съсобственикът – подобрител може да иска само възстановяването
на разноските, поради което в
полза на П. следва да се присъди сумата
от 2024 лв., съответстващи на притежаваната от К. 1/6 ид.ч. от съсобствения
имот. За разликата до пълния предявен размер от 8500 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 293а от ГПК (отм.), във вр. с чл.8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите ще следва да
заплатят ДТ върху стойността на получените дялове, както следва: по 693,34 лв.
съответно от К.К. и 3 466,66 лв. общо от С. и Г. П. .
По претенцията по чл.12,
ал.2 от ЗН ищецът К. следва да заплати държавна такса съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 1829,60 лв., а ответниците П. следва да заплатят държавна такса по тази
претенция съответно на уважената й част – 365,92 лв.
По претенцията по чл.61 от ЗЗД ответниците П. следва да заплатят
държавна такса върху отхвърлената част в размер на 259 лв., а ищецът К. следва
да внесе държавна такса по този иск съответно на уважената му част в размер на
80,96 лв.
Разноските по делото следва
да останат за сметка на страните така, както са ги направили съгласно чл.64 от ГПК (отм.) съобразно отхвърлената и уважената част на исковете.
Ето защо и поради изложените
съображения и на основание чл.292 от ГПК (отм.), съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
в дял на К.Д.К. ***, ЕГН:**********
първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена
върху дворно място от 265кв.м., съставляващо поземлен
имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със
Заповед №602/22.11.1993г., ведно
с 1/6 ид.ч. от дворното място от 265кв.м., съставляващо
поземлен имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със
Заповед №602/22.11.1993г., целият УПИ с площ от
254 кв.м., като 11 кв.м. от поземления имот 818 попадат в улица, при граници и
съседи на поземления имот: улица, поземлен имот №819, поземлен имот №820, поземлен
имот №816 и поземлен имот №816 и поземлен имот №817 и при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ VIII-819, УПИ II-820, УПИ III-816, УПИ VI-817, на стойност от
37 982,50 лв.
ОСЪЖДА К.Д.К. ***, ЕГН:********** да заплати общо на Г.Д.П.,
ЕГН:********** и С.П.П., ЕГН:**********,*** сумата от 20 649 лв. за уравняване
на дяловете, считано от влизане в сила на решението.
РАЗПРЕДЕЛЯ в общ дял на Г.Д.П., ЕГН:********** и С.П.П., ЕГН:**********,*** втори жилищен етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда, построена върху дворно място от 265кв.м., съставляващо поземлен имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в
кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993г., ведно с 5/6 ид.ч. от дворното място от 265кв.м., съставляващо поземлен имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в
кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993г., целият УПИ с площ от 254 кв.м., като 11 кв.м. от
поземления имот 818 попадат в улица, при граници и съседи на поземления имот:
улица, поземлен имот №819, поземлен
имот №820, поземлен имот №816 и поземлен
имот №816 и поземлен имот №817 и при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ VIII-819, УПИ II-820, УПИ III-816, УПИ VI-817, на стойност от
66 017,50 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.Д.П., ЕГН:********** *** за възлагане на основание чл.288, ал.3 от ГПК
(отм.) на масивна двуетажна жилищна сграда, построена
върху дворно място от 265кв.м., съставляващо поземлен
имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със
Заповед №602/22.11.1993г., целият УПИ с площ
от 254 кв.м., като 11 кв.м. от поземления имот 818 попадат в улица, при граници
и съседи на поземления имот: улица, поземлен имот №819, поземлен имот №820, поземлен
имот №816 и поземлен имот №816 и поземлен имот №817 и при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ VIII-819, УПИ II-820, УПИ III-816, УПИ VI-817, като неоснователно.
ОСЪЖДА Г.Д.П.,
ЕГН:********** и С.П.П.,
ЕГН:**********,*** на основание чл.12, ал.2 от ЗН да заплатят на К.Д.К.
***, ЕГН:********** сумата в размер на 9
148 лв., представляваща извършено приживе увеличение на наследството на
наследодателя Д.К.П., починал на 16.01.1998г., б.ж. на гр.Свиленград, като
искът за разликата над 9 148 лв. до пълния предявен размер от
54 887,93 лв., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.К. ***, ЕГН:********** на основание чл.61 от ЗЗД да
заплати общо на Г.Д.П., ЕГН:********** и С.П.П., ЕГН:**********,*** сумата в размер на 2 024 лв., представляваща стойността на
извършените подобрения в делбения недвижим имот – дворно място от 265кв.м.,
съставляващо поземлен имот №818, за който е отреден УПИ VII-818 в
кв.37 по действащия регулационен план на гр.Свиленград, одобрен със Заповед №602/22.11.1993г., целият УПИ с площ от 254 кв.м., като 11 кв.м. от
поземления имот 818 попадат в улица, ведно с масивната двуетажна жилищна
сграда, при граници и съседи на поземления имот: улица, поземлен имот №819, поземлен имот №820, поземлен
имот №816 и поземлен имот №816 и поземлен имот №817 и при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ VIII-819, УПИ II-820, УПИ III-816, УПИ VI-817, като иска за разликата над
2 024 лв. до пълния предявен размер от 8 500 лв. ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.К. ***, ЕГН:********** да заплати по сметка на
РС-Свиленград държавни такси в общ размер на 2 603,90 лв.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН:********** и С.П.П., ЕГН:**********,*** да заплатят по сметка на РС-Свиленград
държавни такси в общ размер на 4091,58 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ХОС в 14-дневен срок от съобщението.
Районен
съдия: