Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,03.05.2018 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на трети април през двехиляди и осемнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2867
по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е
искова молба от "ЕВРОЛИЗИНГ
- МО" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управлевие: гр.София, район Овча купел, ж.к."Овча купел", бл.414, вх.В, ап.16; с адрес за кореспонденция:
гр.София, район "Възраждане", ж.к."Зона
Б - 18", ул.„Димитър Петков" №69, ет.1, офис 2, представлявано от Управителя - А.С.Д., с ЕГН ********** против Л.И.А., с ЕГН **********; Я.В.А., с ЕГН **********; А.В. А.А, с ЕГН **********;
Д.В.А., с ЕГН ********** ***, в качеството им на
наследници на В. С.А., с ЕГН ********** /починал на 01.08.2011г./, в която ищецът твърди, че по силата на
Договор за лизинг от 16.10.2007г., В. С. А.,
с ЕГН ********** /починал/
е получил стока - 1 бр. преносим компютър /лаптоп/, марка и модел „MSI MEGABOOK ER710X - 052" на
стойност 1399.00 лв. Сочи, че оскъпяването е при лихва - 11.1% за периода на срока
на договора - 18 календарни месеца, което означава, че лицето е получило
стока с обща лизингова стойност 1598.04 лв., в която е включен ДДС, еднократна такса за обслужване
- 6.00 лв. и месечна такса за управление
на лизинга - 0.15% от общата стойност
на стоката. Твърди, че В. С.А. се е задължил да заплати
по цитирания Договор 18 лизингови вноски по 88.78 лв. всяка една,
като лизинговата вноска е следвало да бъде внесена
преди изтичане на календарния месец, за който
се отнася. Същият е обезпечил изпълнението на задълженията си по Договора за
лизинг чрез издаване в полза на ищеца на Запис на
заповед от 16.10.2007г. за сумата 1 598.04 лв., представляваща общата лизингова стойност на получената стока.
Твърди, че
поради пълно неизпълнение на задълженията по цитирания Договор от страна на
лизингополучателя, на
30.06.2009 год. предприели срещу последния
действия по съдебен ред по
реда на 417 ГПК. Районен съд Пазарджик, VII с-в, издал Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №4312/2009 год., след което
било образувано изпълнително дело №20107500400669 по описа на ЧСИ - Никола Торнев, с peг.№750 на
КЧСИ и район на действие - района на Окръжен съд
Пазарджик. Предвид възникнали предпоставки на основание чл.чл.31-35 от ЗЧСИ, горепосоченото изпълнително дело било прехвърлено на ЧСИ Тодор Луков,
с peг. №820 на КЧСИ и район на действие - района
на Окръжен съд-Пловдив и образувано от последния под
№20118200402525.
Сочи, че длъжникът В. С.А., с ЕГН
********** е починал на
01.08.2011г., видно от Удостоверение за наследници, копие от което прилагат. С Разпореждане от 07.04.2017 год. на ЧСИ Тодор
Луков, с peг. №820 на КЧСИ и район на действие
- района на Окръжен съд Пловдив,
като длъжници по изпълнително дело №20118200402525 са конституирани наследниците на В. С.А. - ответници по настоящото дело.
Във връзка с подадено възражение от наследниците на длъжника В. С.А., на основание чл.415 ал.1 от ГПК, предявяват настоящия
установителен иск. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че всяко едно от лицата изброени, както следват: Л.И.А.,
с ЕГН **********; Я.В.А., с ЕГН **********, А.В. А.а, с ЕГН ********** и Д.В.А., с ЕГН ********** *** дължат на ищеца 1/4 от сумата 1598.04 лв., представляваща неизплатено парично задължение по Запис
на заповед, издаден от починалия
длъжник В. С.А. за обезпечаване на вземанията на ищеца по цитирания Договор
за лизинг и обективирана в Заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, издадени от Районен
съд Пазарджик, VII състав, по ЧГД №4312/2009г. Моли делото по заповедното производство да бъде присъединено към настоящото съдебно дело. Моли също така ответниците
да ми заплатят
разноските, направени в това съдебно производство.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направено
е доказателствено искане – за прилагане на
заповедното производство.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им, с който изразява
становище, че от изложените в исковата молба обстоятелства и предвид дадените с TP
№4/18.06.2014г., точка 26, счита,
че предявените обективно и субективно съединени искове са недопустими поради това, че
изложените в заявлението по чл.410 от ГПК обстоятелства не са идентични с тези, изложени
в предявения по чл.422 от ГПК иск. Сочат, че видно е от постановена по
ч.гр.д.№4312/2009г. Заповед за
изпълнение на парично задължение, че със същата,
на длъжника е разпоредено да заплати на заявителя
сумата от 1 598,04лв., на основание настъпил
менителничен ефект по издаден запис
на заповед, без да е посочено
наличие на каузално правоотношение. В депозираната по чл.422 от ГПК искова молба
се сочи вече
и наличието на каузално правоотношение като към исковата молба са приложени и доказателства за съществуването му. Считат, че
е недопустимо в производството
по чл.422 от ГПК, заявителят по
чл.417 от ГПК тепърва да се позовава
на съществуването на каузална сделка,
освен на твърдения в производството по чл.417 от ГПК настъпил менителничен ефект.
Ответниците правят възражение за неоснователност
на предявените искове. Считат предявените искове за неоснователни поради това, че
наследодателят им не е подписал
представения Запис на заповед, на чийто менителничен ефект се позовава
ищеца. Предвид това на
основание и в срока по чл.193(1) от ГПК оспорват истинността
на представения Запис на заповед,
като оспорват твърдението, че подписът за издател
е поставен от В. С.А. - наследодател на ответниците. Разпределяйки тежестта на доказване, предвид
разпоредбата на чл.193(3) от ГПК, молят съда да
има предвид, че оспореният документ не носи подпис
на никой от оспорващите го ответници. Оспорва също така посочената в представения запис на заповед дата
на предявяване на същия за
плащане. Оспорването се прави
предвид това, че с исковата молба се твърди наличие
на каузално правоотношение - сделка, обезпечена с представения запис на заповед.
Оспорват възникването на твърдяното с исковата молба каузално правоотношение между ищеца и наследодателя на ответниците, предвид разпоредбата на чл.344 от ТЗ, във връзка с чл.230 от ЗЗД. На основание и в срока
по чл. 193(1) от ГПК оспорват истинността на представения Договор за лизинг
като оспорват твърдението, че подписът за лизингополучател
е поставен от В. С.А. - наследодател на ответниците.
Разпределяйки тежестта на доказване, предвид
разпоредбата на чл.193(3) от ГПК, моли съда да
има предвид, че оспореният документ не носи подпис
на никой от оспорващите го ответници.
Предвид изложеното
молят съда да отхвърли предявените
на основание чл.422 от ГПК, респ. чл.415 от ГПК искове като
неоснователни и недоказани.
Молят за присъждане на
сторените разноски.
В хода на
производството по делото ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа така
предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по делото, както
и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Излага доводи по същество.
Ответниците, чрез пълномощника си, оспорват иска, като
недоказан и неоснователен и молят съда
да го отхвърли. Претендира сторените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответниците в писмения отговор и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 30.06.2009
год., ищецът „ЕВРОЛИЗИНГ - МО“ ЕООД е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу наследодателя на ответниците
– В. С.А., в качеството му на длъжник, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело №33688/2009г. по описа на Софийския районен съд, преминало в
ч.гр.д.№4312/2009г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Същото е било уважено
и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2686 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 30.12.2009г., с която е
разпоредил длъжникът да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 1598,04 лева – по Запис на
заповед от 16.10.2007г., предявен на 01.11.2007г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.06.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата 31,96 лева
– разноски по делото.
Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ответниците,
в качеството им на законни наследници на починалия им наследодател В. С.А. са
подали възражения в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в които са
отразили, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. В законния едномесечен срок, ищецът е предявил настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК,
във връзка чл.415 ал.1 от ГПК.
При тези
данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим.
Намира за
неоснователно възражението на ответниците в
писмения отговор, че предявеният иск е
недопустим, поради това, че изложените в заявлението по чл.417 от ГПК
обстоятелства не са идентични с тези, изложени в предявения иск по чл.422 от ГПК, предвид на това, че в заповедното производство заявителят се позовава на
настъпил менителничен ефект по издаден запис на
заповед, а в исковата молба за първи път се сочи наличието на каузално
правоотношение. Съгласно приетото в мотивите на т.17 на Тълкувателно решение
№4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, при въведено твърдение на ищеца с
исковата молба по чл.422 от ГПК, че вземането му по издадената заповед за
изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението, по
което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът
на делото.
Като прецени доказателствата по делото, възраженията на ответниците
в отговора на исковата молба, съдът приема исковата претенция за неоснователна
и недоказана. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят обещава
безусловно да плати на поемателя или на негова
заповед определена сума пари. Основанието за задължаване не е елемент от
фактическия състав на тази абстрактна сделка и поради това причината за
обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, които
формират съдържанието на записа на заповед. Формата и неговото съдържание
изключват възможността той да служи като доказателство за предхождащи или
съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя. В същото време абстрактният характер на записа
на заповед, като едностранна правна сделка, не следва да се абсолютизира
и това в пълна сила се отнася за случаите, при които в производството по чл.422
от ГПК страните твърдят, че записът на заповед, изпълнил функциите на документ
по чл.417, т.9 от ГПК, е издаден по повод на каузално правоотношение.
В процесния случай – с исковата молба от страна
на ищеца - заявител в заповедното производство - е въведено каузално основание
за издаването на записа на заповед. Предвид на това всяка от страните трябва да
докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства, от
които извлича изгодни за себе си правни последици. В този смисъл са и
указанията на съда, дадени с доклада по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.342 ал.1 от ТЗ, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение.
Договорът за оперативен лизинг, какъвто е процесният /предвид страните и клаузите му/, представлява консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Основните
задължения на лизингодателя са: да предаде
лизинговата вещ на лизингополучателя, да му
предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения
срок и да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет на договора, а
за лизингополучателя се пораждат следните правни
задължения: да заплати уговореното лизингово възнаграждение, да пази вещта,
като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща
всички разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и да я
върне след изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни
своето право да придобие правото на собственост върху нея.
В хода на производството по делото ищецът доказа обезпеченото със запис на
заповед лизингово правоотношение като представи като доказателства оригинала на
процесния Договор за лизинг от 16.10.2007г. и
Декларация на лизингополучателя от 16.10.2007г. Ищецът
обаче не представи протокол или друг документ, доказващ изпълнението на
задължението на лизингодателя да предаде на лизингополучателя
вещта, предмет на лизинговия договор. Отразяване в този смисъл липсва в процесния договор за лизинг. Съдът счита, че предаването
на лизинговата вещ не следва да се счита за доказано с факта на подписване на
декларацията на лизингополучателя от 16.10.2007г.,
която касае сключването на договора за лизинг, но не и предаването на вещта. Последното
обстоятелство не следва да се счита за доказано и с издаване на записа на
заповед. Това, че наследодателят на ответниците е
подписал процесния Договор за лизинг
№5776/16.10.2007г. като лизингополучател и че той е издателят
на процесната запис на заповед и че е подписал същата
се доказва от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
извършената съдебно-почеркова експертиза.
От съдържанието на представения запис на заповед, издаден на 16.10.2007г. /находящ се в оригинал в приложеното заповедно производство/
също не може да се направи извод за предаване на лизинговата вещ, доколкото
документът удостоверява единствено безусловното обещание на наследодателя на ответниците да плати на ищеца сумата от 1598,04 лева на предявяване.
Успешното провеждане на иска по чл.422 ал.1 от ГПК възлага върху ищеца
тежестта да докаже претенцията си. При наведени твърдения за наличие на
каузално правоотношение, за чието обезпечаване е издаден запис на заповед, послужил
като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 от ГПК,
редовността на документа от външна страна, респ. абстрактният характер на
сделката, не са достатъчни за доказване на претенцията. Ищецът следваше да
докаже не само пораждането на задължението по каузалното правоотношение /което
направи/, но и изпълнението на задължението му за предаване на лизинговата вещ,
което в процесния случай не е направено.
Положителното произнасяне по иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК не може
да почива на предположения, че по сключения договор за лизинг е предадена от лизингодателя на лизингополучателя
лизинговата вещ и че последното е породило задължението, гарантираното със
записа на заповед, за заплащане на лизинговите вноски.
В настоящето производство ищецът не доказа предаването на вещта, предмет на
договора за лизинг. Няма данни и за връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя или от неговите наследници – ответниците по делото след изтичането на срока на договора
/лизингополучателят е починал на 01.08.2011г., видно
от приложеното удостоверение за наследници/. Връщането на вещта би било едно
признание или поне индиция, че след като вещта е
върната, то тя е била получена преди това. Няма и покана от лизингодателя
към лизингополучателя или неговите наследници за
връщане на вещта, предмет на договора за лизинг, нито доказателства за
придобиване на собствеността върху лизинговата вещ. След като ищецът претендира
цялата сума по договора за лизинг – в размер на 1598,04 лева /това е и сумата
по записа на заповед/, то се налага извода, че по процесния
договор за лизинг няма извършено плащане на нито една лизингова вноска.
Плащането на една или повече лизингови вноски би било показателно за това, че лизингополучателят ползва лизинговата вещ. Още повече, че
съгласно т.2.1 от договора за лизинг, месечните лизингови вноски е следвало да
се удържат от трудовото възнаграждение на лизингополучателя
и да се превеждат по банков път от касиер-платец по месторабота, в който смисъл
е и даденото от лизингодателя съгласие в декларацията
от 16.10.2007г.
След като ищецът не доказа изпълнението на задължението си за предаване на
лизинговата вещ, то не е възникнало и задължението за лизингополучателя,
респ. за неговите наследници за заплащане на дължимите месечни лизингови
вноски.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа своята претенция,
поради което установителният иск се явява недоказан и
неоснователен.
Предвид изхода на делото, в тежест на ищеца следва да се възложат претендираните от ответната страна съдебни разноски за
възнаграждение на вещото лице в размер на 120 лева.
В случая са налице предпоставките на
разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка
с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА за присъждане в полза на пълномощника на ответниците
- адв.П.П. на адвокатско възнаграждение по
смисъла на горепосочената разпоредба. Възнаграждението следва да се присъди в полза
на пълномощника на ответниците, а не в полза
на ответниците. Като
съобрази това, както и обстоятелството, че трима от ответниците са малолетни и се представляват от тяхната
майка и законен представител – първата ответница
и като взе предвид размера на
исковата претенция, настоящият
съдебен състав изчислява, че в полза на адв.П.П.
следва да се присъди едно адвокатско възнаграждение в размер
на 341,86 лева, определено
на основание чл.36 ал.2 от ЗА, във връзка
с чл.7 ал.2, т.2
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплащането на същото следва
да се възложи
в тежест на ищеца по
делото.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "ЕВРОЛИЗИНГ
- МО" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управлевие: гр.София, район Овча купел, ж.к."Овча купел", бл.414, вх.В, ап.16; с адрес за кореспонденция:
гр.София, район "Възраждане", ж.к."Зона
Б - 18", ул.„Димитър Петков" №69, ет.1, офис 2, представлявано от Управителя - А.С.Д., с ЕГН ********** против Л.И.А., с ЕГН ********** лично и като майка и законен представител на
малолетните деца: Я.В.А., с
ЕГН **********; А.В. А.А, с ЕГН **********; Д.В.А., с ЕГН ********** ***, в качеството им на наследници
на В.С.А., с ЕГН **********
/починал на 01.08.2011г./, иск с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК – за приемане
за установено, че всеки един от ответниците дължи на ищеца 1/4 от сумата 1598.04 лв., представляваща неизплатено парично задължение по Запис
на заповед, издаден от починалия
длъжник В.С.А.за обезпечаване на вземанията на ищеца по Договор за
лизинг от 16.10.2007г. и обективирана в Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени от Районен съд
Пазарджик, VII състав, по ЧГД №4312/2009г., като неоснователен.
ОСЪЖДА "ЕВРОЛИЗИНГ - МО" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управлевие:
гр.София, район Овча купел, ж.к."Овча купел", бл.414, вх.В, ап.16; с адрес за кореспонденция:
гр.София, район "Възраждане", ж.к."Зона
Б - 18", ул.„Димитър Петков" №69, ет.1, офис 2, представлявано от Управителя - А.С.Д., с ЕГН ********** да заплати на Л.И.А., с ЕГН ********** лично и като майка и законен
представител на малолетните деца: Я.В.А., с ЕГН **********; А.В. А., с ЕГН **********; Д.В.А., с ЕГН ********** направените в настоящето производство разноски за
вещо лице в размер на 120 лева.
ОСЪЖДА "ЕВРОЛИЗИНГ - МО" ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управлевие:
гр.София, район Овча купел, ж.к."Овча купел", бл.414, вх.В, ап.16; с адрес за кореспонденция:
гр.София, район "Възраждане", ж.к."Зона
Б - 18", ул.„Димитър Петков" №69, ет.1, офис 2, представлявано от Управителя - А.С.Д., с ЕГН ********** да заплати на пълномощника на ответниците - адв.П.П.,***, офис 22 адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, във връзка
с чл.38 ал.1, т.2 от ЗА, чл.36 ал.2 от ЗА и чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 341,86 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: