РЕШЕНИЕ
№ 937
гр.Бургас, 15.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 07 юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина С.
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Ирина Ламбова, в присъствието на прокурора Х.К., като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 979 по описа на съда за 2022г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е МВМ-97 ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***.
Касаторът взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат И.С. ***.
Ответник по касация е директора на дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) гр.Бургас. Ответникът по касация взема участие в касационното
производство чрез пълномощник – юрисконсулт С. Н..
Касационната жалба е насочена срещу решение № 77/14.03.2022г.
по АНД № 41/2022г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 02-00035/24.11.2021 г. на директора на ДИТ (АНО), с което на МВМ-97
ЕООД за извършено нарушение по чл.414 ал.3, вр. с чл.62 ал.1 от Кодекса на
труда е наложена имуществена санкция 1 500 лв.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
АНО е приел за установено, че на 31.08.2021г. в 13.30 часа при проверка в обект
– магазин Верона с адрес гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ул.Инджекьойско блато 1,
стопанисван от дружеството, не е уредил като трудово правоотношение отношението
при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето Н.Д.Д.. При проверката Д. полагал труд като общ работник –
товарил и разтоварвал мебели и извършвал разнос по адреси. В писмена справка
работникът потвърдил пред контролните органи, че работи като общ работник в
магазина с работно време от 9 да 15 часа и трудово възнаграждение 40лв.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. В хода на производството не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът констатирал, че събраните доказателства сочат, че именно
жалбоподателят, като работодател, възложил работата на лицето Никола Димитров,
което е полагало труд на посочения обект при извършената проверка, но без
сключен трудов договор в изискваната от закона писмена форма. При тези изводи
съдът потвърдил наказателното постановление, като законосъобразно.
В касационната жалба се оспорват доказателствените и
правните изводи на първоинстанционния съд. Излагат се доводи, според които по
случая не са установени всички елементи на трудово правоотношение, при което
липсва основание да се констатира такова от контролните органи. Твърди се, че
жалбоподателят е възложил на физическото лице еднократно извършване на
определена работа срещу възнаграждение. Прави се оплакване, че
първоинстанционния съд неправилно не е ценил представения като доказателство
граждански договор между дружеството и физическото лице. Правят се доводи, че
при събраните доказателства изводът за наличие на трудово правоотношение не е
доказан, а административнонаказателната отговорност не може да се реализира въз
основа на предположение за извършено административно нарушение. Иска се първоинстанционното
решение да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което се
отмени обжалваното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита,
че е доказано съществуването на трудово правоотношение между работника и
дружеството,у което в нарушение на закона не е било уредено чрез писмен трудов
договор. Искането е за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Иска се
и присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на първоинстанционното решение касационната инстанция проверява в
съответствие с чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора
оплаквания, а по отношение съответствието на решението с материалния закон и служебно.
Първоинстанционният съд от фактическа страна е приел за
установено това, което е приел и АНО, а именно, че на 31.08.2021г. в 13.30 часа
контролните органи на ДИТ Бургас са извършили проверка на магазин Верона с
адрес гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, ул.Инджекьойско блато 1, стопанисван от жалбоподателя.
При проверката Д. полагал труд като общ работник – товарил и разтоварвал мебели
и извършвал разнос по адреси. В писмена справка работникът потвърдил пред
контролните органи, че работи като общ работник в магазина с работно време от 9
да 15 часа и трудово възнаграждение 40лв. Дружеството не представило трудов
договор в писмена форма с работника Н.Д.Д..
Фактите по делото са правилно установени въз основа на събраните
доказателства, а направените оплаквания в тази насока за неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд не е основал изводите си въз основа на
представения писмен договор за изработка между дружеството и работника. От една
страна липсват данни такъв договор да е съществувал към момента на проверката.
От друга страна, дори договорът да е съществувал, правилно съдът е преценил, че
квалификация на отношенията между дружеството и работника следва да се даде въз
основа на установените реални отношения между тях. Установено е, че Д. е
извършвал дейност като общ работник, която е обичайна част от общата дейност на
дружеството в посочения търговски обект. Д. е посочил, че му е възложено да
предостави труда си в рамките на работно време, а не за еднократно реализиране
на определен резултат. Тези характеристики на отношенията сочат трудовия им
характер, поради което правните изводи на съда, че за дружеството е възникнало
и неизпълнено задължение да сключи с това лице писмен трудов договор, са
правилни и законосъобразни.
Престирането на труд съгласно нормата на чл.62, ал.1 от КТ задължително се оформя чрез писмен трудов договор, какъвто в настоящия
случай липсва. Ето защо и отговорността на касатора правилно е ангажирана на
основание чл.414, ал.3 от КТ и на същия е определено наказание имуществена
санкция в размер на 1500 лева. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя
изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд.
Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касация 100лв. разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/14.03.2022г.
по АНД № 41/2022г. на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА МВМ-97
ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Бургас 100лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :