Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
град Сливен,
09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря Кина И., като разгледа докладваното от мл.
съдия Толева въззивно гражданско дело № 630 по описа на Окръжен съд Сливен за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство ЕТ „Мечта – Д. Д.“, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град Сливен, ****, представлявано от Д. Р. Д. срещу Решение №
1097/15.10.2019г., постановено по гражданско дело № 920 по описа на Районен съд
Сливен за 2019 година.
С процесното решение Районен съд Сливен е осъдил ЕТ „Мечта
- Д. Д.“ да заплати на Х.Н.И., ЕГН: ********** сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди следствие
трудова злополука, настъпила на 25.05.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от 25.05.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът е отхвърлен за горницата над 12 000 лева до пълния
предявен размер от 35 000 лева. ЕТ „Мечта - Д. Д.“ е осъден да заплати на Х.Н.И.
и сумата от 570,09 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди следствие трудова злополука, настъпила на 25.05.2018г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от
25.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Страните по делото са осъдени
да заплатят разноски съобразно изхода на спора, съответно ответникът съобразно
уважената част от иска, а ищецът съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата
държавна такса и сторени деловодни разноски по сметка на Районен съд Сливен.
Препис от решението е връчен на страните.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство ЕТ „Мечта - Д. Д.“, действащ
чрез процесуален представител по пълномощие. Решението се обжалва в частта, с
която е уважена исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди над сумата от 2 000 лева до присъдения размер от 12 000 лева,
както и в частта, с която е уважена исковата претенция за обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 570,09 лева.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от Х. Н. И., действаща чрез процесуален представител по
пълномощие.
В срока по чл.
263, ал. 2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба, с която
първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата
над 12 000 лева до сумата от 20 000 лева. В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил и отговор по насрещната въззивна жалба.
Въззивникът счита първоинстанционното решениe в обжалваните му
части за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и нeобосновано. Намира извода на районния съд за липса на
съпричиняване от страна на ищцата за необоснован като излага подробни
съображения в подкрепа на това твърдение. Навежда оплакване, че съдът не е
ценил правилно събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.К.,
които са от значение за преценката дали е налице съпричиняване. Оспорва като
неправилен извода на съда, че стълбището, на което е настъпил инцидента, е било
необезопасено. Посочва, че причина за настъпилата трудова злополука е неспазване
от страна на ищцата на инструкциите за безопасност, както и неподходящото
работно облекло, което не е било съобразено с изискванията за такова на
работодателя. Релевира доводи, че от събраните по
делото доказателства – писмени и гласни такива, се установява, че е налице
проявена груба небрежност от страна на работника, която е основание за
намаляване на отговорността на работодателя. Счита, че е налице съпричиняване в
размер на 80 %. Навежда се оплакване, че присъденият размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди е неправилно определен. Твърди, че съдът
неправилно е ценил събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Д.
и А.А. относно
продължителността и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания.
Излага съображения, че по делото са събрани доказателства, че към дата
07.01.2019г. работоспособността на ищцата е възстановена. Въззивникът навежда
оплакване, че неправилно съдът е уважил претенцията за претърпени имуществени
вреди, а същата следвало да бъде отхвърлена изцяло. Намира, че представените по
делото разходни документи, касови бонове не доказват, че посочените в тях суми
са разходи, извършени от ищцата и че са свързани с лечението на получената
следствие трудовата злополука травма. В заключение моли въззивният
съд да постанови решение, с което да отмени решението в частта му, с която е
присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди над сумата от 2000 лева
до присъдения размер от 12 000 лева и да го отмени в частта, с която
предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди е уважен изцяло
за сумата от 570,09 лева, алтернативно да отхвърли иска за обезщетение за
имуществени вреди за горницата над сумата от 114,02 лева, като неоснователен.
Претендира присъждане на сторените разноски в първата и в настоящата инстанция.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна и намира, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна, а формираните
правни изводи са обосновани. Посочва се, че възражението за съпричиняване е
останало недоказано. Оспорва доказателствената стойност на събраните гласни
доказателства чрез разпитите на свидетелите Г.К. и В.Р. с аргумента, че
показанията на двете свидетелки са противоречиви. Намира за правилни изводите
на съда за недоказаност на твърдението на ищеца, че Заповед № 007/01.01.2015г., регламентираща изискванията за работно облекло
на работниците, е била връчвана на ищцата.Оспорва като недоказани твърдения за
проведен ежедневен инструктаж в деня на инцидента. Излага съображения, че
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е
доказана по основание и по размер. В заключение моли съда да остави въззивната
жалба без уважение като неоснователна.
В насрещната въззивна жалба се твърди, че
първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка съобразно
събраните по делото доказателства. Въззивникът оспорва размера на определеното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди като несправедлив предвид
характера и степента на увреждането, което е получил следствие трудовата
злополука. Излага подробни съображения в тази посока. Акцентира, че от
събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че
първоначалното физическо състояние на увредения крайник няма да се възстанови
напълно, което от своя страна ще води до сериозни затруднения в ежедневната му
дейност. Намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 20 000 лева. Моли
въззивния съд за решение в този смисъл.
В постъпилия в законовия срок отговор въззиваемият по
насрещната въззивна жалба изразява становище за неоснователност на същата.
Излага твърдение, че в насрещната въззивна жалба не се посочват нови доводи в
сравнение с тези, развити от ищцата пред първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба, отговора, както и в насрещната
въззивна жалба и отговора на същата не са направени доказателствени искания.
С
определение по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът е извършил проверка на въззивната жалба
и на насрещната въззивна жалба, счел ги
е за допустими и редовни, извършил е доклад на жалбите и на постъпилите в
законовия срок писмени отговори по тях и е насрочил делото в открито съдебно
заседание.
В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем по насрещната жалба ЕТ „Мечта - Д. Д.“ чрез
процесуалния представител адвокат Е.Д. поддържа въззивната жалба, оспорва
насрещната такава, не прави доказателствени искания. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба и
да отмени първоинстанционното решение, като остави насрещната въззивна жалба
без уважение. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В откритото
съдебно заседание въззиваемият и въззивник по насрещната въззивна жалба чрез
процесуален представител адвокат М. Й. оспорва въззивната жалба и поддържа
насрещната въззивна жалба. Не прави доказателствени искания. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение
въззивната жалба и да уважи насрещната въззивна жалба. Претендира присъждане на
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от процесуалния
представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Окръжен
съд Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната си
част и допустимо, тъй като има съдържанието на чл. 236 ГПК и съдът се е произнесъл спрямо
предявената с исковата молба претенция.
Решението не е обжалвано в частта, с която исковата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата от 2000, 00
лева, както и в частта, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлена над сумата от 20 000 лева до пълния претендиран размер
от 35 000 лева, поради което в тези си части е влязло в сила.
Районен съд Сливен е бил сезиран с първоначално обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 200,
ал. 1 КТ вр. с чл. 52 ЗЗД.
С
оглед процесуалното поведение на страните
и доводите, наведени във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК,
уреждащ т. нар. ограничен въззив (апелация), настоящата инстанция счита за безспорно по делото, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение, което е възникнало въз
основа на трудов договор № 146 от 06 декември 2017г., по силата на който ищцата
е изпълнявала длъжността „рецепционист“ с място на
работа семеен хотел „Мечта“ град Сливен,
***; 2) на 25.05.2018г. около 10:30
часа при изпълнение на трудовите си функции, работникът е претърпял трудова злополука като при
слизане по стъпалата към подземния етаж на хотела е политнал и паднал; 3) настъпилите телесни
увреждания на работника са в причинно следствена връзка с трудовата злополука. Следователно,
правният спор между страните се концентрира върху обстоятелството дали ищцата с
поведението си е допринесла за настъпването на неблагоприятния резултат, дали
определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени среди е съобразен
с правилото на чл. 52 ЗЗД, както и дали претенцията за обезщетение за
претърпени имуществени вреди е основателна.
I.
От фактическа страна
От
декларация за трудова злополука вх. №
5101-19-29 от 28.05.2018г. на ТП на НОИ, подадена от ЕТ „Мечта – Д. Д.“ се
установява, че е декларирано настъпването на трудова злополука за Х.И., случила
се на 25.05.2018г. в 10:30 часа на обичайното работно място по време на
изпълнение на служебните задължения, като е посочено, че е налице увредена
ръка. С
оглед на това съдът намира,
че работодателят е направил извънсъдебно признание на неблагоприятно
за него обстоятелство,
а извънсъдебното признание на факти е едно
от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския
процес, което преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства
води до изясняване
на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК
Представено е разпореждане №
5104-19-31 от 05.06.2018г. на Териториално поделение на НОИ Сливен, с което на
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната
злополука вх. № 5101-19-29 на ТП на НОИ Сливен от 28.05.2018г. от осигурителя
ЕТ „Мечта – Д. Д.“ станала с Х.Н.И. се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Липса
изрично отбелязване, че разпореждането е влязло в сила, но страните не спорят
по отношение на този факт, освен това работодателят не твърди, че е обжалвал
разпореждането и изрично признава, че не оспорва факта на настъпилата трудова
злополука.
От епикриза от 25.05.2018г.,
издадена от отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД се установява, че на Х.И. е поставена диагноза фрактура радии ин локо типико
синистри полифрагментозна, екскориацио регио карпи синистри, като е извършена мануална репозиция под обща
анестезия и рентгенов екран, гипсова имобилизация - ръкавна лонгета.
От епикриза от 28.05.2018г., издадена
от отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД се
установява, че на Х.И. е поставена диагноза фрактура антебрахии
синистри, като поради незадоволителен резултат от
проведеното лечение е предвидено хоспитализиране за поставяне на външен фиксатор „Булфикс“.
От епикриза от 27.07.2018г.,
издадена от отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД е поставена диагноза: статус пост операционем
про фрактура радии ин локо типико синистрис
партис дисталис. Като в епикризата е описано, че ищцата постъпва за демонтаж на
фиксиращото устройство и е с оплаквания за зачервяване в зоните на фиксатора.
От епикриза от 06.09.2018г.,
издадена от Специализирана болница за рехабилитация „Национален комплекс“ ЕАД -
филиал Павел баня е поставена диагноза - лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури, последици от счупване на китка и длан.
От представените по делото
болнични листове № Е20181549826 от 28.05.2018г., № Е 20181451398 от
26.06.2018г., № Е20181843538 от 30.07.2018г., № Е20182238941 от 26.09.2018г., №
Е20182291967 от 06.09.2018г., № Е 20182691211 от 17.10.2018г., се установява,
че в периода 25.05.2018г. – 05.11.2018г. ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност.
От експертно решение № 5758 от
17.12.2018г. на Трудово експертна лекарска комисия при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД се установява, че на ищцата е определена 10% трайно намалена
работоспособност за срок от три години, считано до 01.12.2021г.
Представени са фактури, както
следва: фактура № ********** от 08.06.2018г. на стойност 47.76 лева за
закупуване на лекарство „Ксарелто“, с приложен към
нея касов бон на същата стойност и рецепта, с която на ищцата е изписано закупеното
лекарство; фактура № ********** от 11.06.2018г. за закупуване на етилов спирт
70% на стойност 5,72 лева с приложен към нея касов бон за същата стойност и
рецепта от 28.06.2018г., с която на
ищцата е предписан етилов спирт; фактура № 2952/13.06.2018г. за сумата от 14,00
лева за закупуване на ортеза за ръка и касов бон, приложен към нея за същата
стойност; фактура № ********** от 08.06.2018г. за закупуване на „Репарил ТБ 20 мг‘ на стойност 25,87
лева с касов бон на същата стойност и рецепта, приложена към тях, с която е
изписано закупеното лекарство; фактура № ********** от 15.06.2018г. за
закупуване на „Дузофарм тб 50
мг“ за сумата от 4,26 лева с приложен касов бон за тази сума и рецепта от
14.06.2018г., с която е изписано закупеното лекарство; фактура № ********** от
28.06.2018г. за закупуване на „Дузофарм тб 50 мг“ за сумата от 4.26 лева ведно с касов бон за тази
сума и рецепта от 28.06.2018г. за изписване на това лекарство; фактура №
********** от 04.07.2018г. на стойност 5,72 лева за закупуване на етилов спирт
70%, ведно с касов бон за тази сума и рецепта, с която на ищцата е изписан
етилов спирт; фактура № ********** от 15.07.2018г. (дата на данъчно събитие от
13.07.2018г.) за сумата от 10,00 лева за закупуване на „Лиотон
1000 гел“ ведно с касов бон от 13.07.2018г. и рецепта
от 14.07.2018г.; фактура № ********** от 15.07.2018г. за закупуване на изписани
с рецепта от 14.07.2018г. лекарства на стойност 50,58 лева с приложен касов бон
за същата стойност; фактура № 4882 от 24.07.2018г. за закупуване на изписано с
рецепта лекарство „Далацин 300мг“ на стойност 9,73 лева с приложен фискален бон
към нея за тази сума, както и рецепта, с която на ищцата е изписано закупеното
лекарство; фактура № 4883 от 26.07.2018г. за закупуване на изписано с рецепта
лекарство „Далацин 300мг“ на стойност 4,87 лева с
приложен касов бон; фактура № ********** от 25.07.2018г. за потребителска такса
за медицинска услуга, извършена в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД на стойност
11,60 лева с приложен касов бон; фактура № ********** от 30.07.2018г. за
закупуване на лекарства, изписани с рецепта от 30.07.2018г., както следва „Тендивал емулгел“, „Етодин форт тб“, „Омепразол капсули“ на стойност 45,08 лева ведно с касов бон
за тази сума; служебна бележка от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с изх. №
РД-21-3016/08.08.2018г., в която се удостоверява, че
ищцата е лежала в отделение по травматология на болничното заведение с приложени
два броя касови бона, съответно от 25.05.2018г. за сумата от 5,80 лева, както и
от 30.05.2018г. за сумата от 11,60 лева; фактура № 7109928 от 30.08.2018г. от
СБР- НК ЕАД Филиал Павел Баня за заплатена потребителска такса в размер на 29,00
лева и касов бон; фактура № ********** от 18.10.2018г. от СБР- НК ЕАД Филиал
Павел Баня на стойност 181,20 лева ведно с касов бон; фактура № 11196 от
29.10.2018г. за закупуване на лекарства на стойност 19,60 лева ведно с касов
бон. Представени са и два касови бона, както следва от 29.05.2018г. за сумата
от 25,87 лева за закупуване на „Репарил тб 20 мг“ и касов бон от 30.05.2018г. за закупуване на „Аулин сашета 100 мг.“, етилов спирт 70 %, „Ксарелто
тб 10 мг.“ за сумата от 57,57
лева.Всички разходни документи възлизат на обща стойност 570,09 лева.
Ответникът - въззивник, както с отговора на исковата молба, така и с въззивната
жалба е оспорил от представените разходни документи, в частност касови бонове,
да се доказва, че претендираните суми са заплатени във връзка с лечение на
получените следствие на трудовата злополука увреждания.
От Заповед № 007/01.01.2015г. на
ЕТ „Мечта – Д. Д.“, издадена на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд е посочено, че за провеждан
ежедневен инструктаж и облекло на длъжност „рецепционист“ са задължителни
обувки с нехлъзгава платформа, като е забранено да се работи с чехли и други
отворени обувки, както и с обувки на висок ток и платформа.
В Заповед № 1/01.01.2018г. на ЕТ „Мечта – Д. Д.“, издадена на основание чл.
2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. са определени
видовете инструктажи за здравословни и безопасни условия на труд, които се
повеждат, както и на кои категории работници и служители какъв вид инструктаж
следва да се провежда. Като видно от т. 4 б “в“ от заповедта на работниците,
които заемат длъжност „рецепционист“, каквато е заемала ищцата, се провежда,
освен първоначален и периодичен инструктаж.
От представеното извлечение от
книга за инструктаж е видно, че на ищцата е бил провеждан периодичен
инструктаж, в това число и такъв е проведен и в деня на трудовата злополука.
В представеното от ответника
разрешение за ползване № ДК-07-58 от 03.04.2008г., издадено от Началник на
Регионална дирекция Национален строителен контрол – град Сливен е констатирано,
че обекта, част от който е и семеен хотел „Мечта“ отговаря на строителните
изисквания, поради което е разрешено използването му.
Събрани са гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите С. И. Д., А. И. А., Г.К. К., В. Р. Р..
От показанията на свидетелите Г.К.
и В.Р. се установява, че на 25.05.2018г. в началото на работния ден на всички
работници на въззивното дружество е проведен инструктаж за безопасни
условия на труд, като управителката е
направила забележка на ищцата за пусната коса, както и че е обута с чехли. Работниците
в хотела на длъжност „рецепционист“ и „камериер“ са били запознати със
заповедта, съгласно която същите следва да бъдат обути с обувки с нехлъзгава
платформа и са забранени чехли, обувки на висок ток или на платформа, да бъдат
с вързани коси. От показанията на свидетелката К. се установява, че при
провеждане на инструктажа управителката е направила забележка на ищцата, че е
обута с чехли, като непосредствено преди злополуката също ѝ е направила
забележка затова. Установява се още, че в момента на падането по стълбите
ищцата е била обута с чехли, както и че не е изчакала осветлението, което е
автоматично, да се включи преди да започне да слиза по стълбите.
От показанията на свидетелката С.Д.
се установява, че след изписването от болницата ищцата изпитвала интензивни
болки, не можела да движи ръката си, монтираният фиксатор ѝ притискал
корема, не можела да се обслужва сама. В периода, през който ръката била в гипс
и с външния укрепител ищцата не излизала навън. След премахването на гипсовата
лонгета се получили усложнения- възпаление на ръката, ищцата отново търпяла
болки, ръката не била зарастанала правилно и се наложило провеждане на
рехабилитация. Получила подобрение след втория курс рехабилитация, но все още имало
ограничение в движенията и в хватателната способност на ръката.
От показанията на свидетелката А.А. се установява, че след изписването от болницата тя се е
грижила за ищцата около два месеца, тъй като ищцата не е била в състояние да
извършва никакви домакински битови дейности сама, както и да се грижи за личния
си тоалет. Ищцата е търпяла болки, които са пречели на съня ѝ, външното
устройство, притискало корема ѝ, тежало ѝ, ищцата не можела да
излиза навън. Налагало се е многократно посещение при лекар специалист за
наместване на железата, както и ежедневното им третиране със спринцовки със
спирт, за да се предотврати гноясване. Установява се, че, макар след втория
курс на рехабилитация, да е имало леко подобрение, все още ищцата има
ограничения в хватателната способност на ръката,
както и в движенията ѝ.
Настоящата
съдебна инстанция приема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като, преценени
по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни
и житейски логични, като не се
доказа, че те са заинтересовани от изхода на правния
спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някои детайли от показанията на свидетелката К., това не може
да доведе до извод за
противоречивост, нелогичност
и непоследователност на нейните
показания. Нещо повече, логично
е с оглед изминалия период от време
от момента на злополуката, свидетелите да си спомнят случая
по-общо, допускайки неточности
в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. В този смисъл настоящата инстанция не споделя твърдението на въззивника по
насрещната въззивна жалба за противоречия в показанията на свидетелката К.. Въззивнкиът не посочва конкретно противоречие, а както съдът
вече отбеляза, неточността по отношение на някои детайли, в случая, не може да
обоснове извод за наличие на противоречие. Същественото е, че техните субективни
възприятия по отношение на правнорелевантните
факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи
се. Необходимо е да се изясни, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли по
различен начин, според собствената си гледна точка.
Обстоятелството, че част от свидетелите работят при въззивника - ответник не може
изначално да изключи възможността те да дават
достоверни показания.
Напротив, те свидетелстват под страх от
наказателна отговорност, като при преценката
на подобни показания съдът трябва да подхожда
със завишена критичност.
Прието и неоспорено
е заключението на съдебно-медицинската експертиза, което настоящата инстанция кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото
не е доказано, че при извършване
на заключението вещото лице е било
заинтересовано от изхода на правния
спор. От заключението се
установява, че ищцата е получила контузия в лявата половина на главата и многофрагментарно счупване на долния край на лъчевата кост
на лявата ръка с изразена дислокация на костните фрагменти. В деня на
получаване на травмата ищцата е приета в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, където
е извършена мануална репозиция
на фрактурираната кост и на ръката е поставена
гипсова имобилизираща превръзка. Три дни след зпополуката
поради резултати за незадоволителна репозиция на
костните фрагменти на ищцата е извършена оперативна интервенция за монтиране на
външен фиксатор, който да задържи костите в желаната
позиция. Установява се, че описаната фрактура осъществява медико- биологичния
признак трайно затрудняване движенията на левия горен крайник и в общия случай
води до затруднения в движенията и осъществяването на основната функция на
ръката за срок от около два - три месеца при нормално протичане на възстановителния
процес. Установява се, че в конкретния случай са фрактурирани множество
фрагменти, налице е изразена дислокация и е засегната ставната повърхност на
костта. Горното обстоятелство характеризира увреждането като по-тежко от
обичайните. От експертизата се установява, че полученото от ищцата увреждане е
закономерно да е настъпило в пряка причинно следствена връзка с описания в
исковата молба механизъм на падане. Единадесет месеца след инцидента
възможностите на ръката за извършване на активна физическа дейност са
възстановени в значителна степен, което обуславя възможност да се извършват
дейности, които не изискват високо натоварване. Съгласно кредитираното
заключение малко вероятно е ръката да се възстанови до първоначалното
състояние.
От допуснатата и
извършена съдебно почеркова експертиза във връзка с извършеното от ищеца
оспорване на заповед № 007/01.01.2015г.
на ЕТ „Мечта - Д. Д.“ и откритото производство по чл. 193 ГПК, чието заключение
не е оспорено от страните и е прието от съда, не се установява заповедта от 01.01.2015г.
да е подписана в по-късен период, тоест да е създадена за целите на настоящото
производство. При спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК настоящата инстанция цени
заключението като обективно, компетентно и добросъвестно, експертът е отговорил
изчерпателно и точно на поставения въпрос.
Други релевантни за правния спор
доказателства не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда са
неотносими.
II.
От правна страна:
За да възникне имуществена
отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от
трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени вреди,
трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив,
увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на
неимуществените вреди – претърпени болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените
имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда
възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг
негов работник или служител е виновен за увреждането – арг.
чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал.
1 КТ е обективна, поради което
дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена
отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при
самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на
вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван
термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
В практиката на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК, безпротиворечиво се приема, че,
за да възникне вземането на увредения работник/служител срещу работодателя за
репариране на вредоносните последици от трудовата злополука, е необходимо
признаването на злополуката за трудова от надлежен административен орган. В
Решение № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., ГК, е
изяснено, че „липсата на влязъл в
сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е
пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по
този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по
съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може
да бъде игнориран” – в същия смисъл е
и Решение № 339/10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
859/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 31/02.02.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1894/2009 г., ІV г. о.
Следователно, вземането за
обезщетение при настъпила трудова злополука възниква от смесен фактически
състав с гражданскоправни последици, т. е.
признаването на злополуката за трудова с индивидуален административен акт е конститутивна част от фактическия състав на обезщетението
по чл. 200, ал. 1 КТ. В случая безспорно е установено, че процесната злополука
е призната за трудова с разпореждане № 5104-19-31 от 05.06.2018г. на длъжностно
лице на ТП на НОИ Сливен, за което работодателят не твърди да е обжалвал.
Безспорно е по делото, че на
25.05.2018г. около 10:30 ч., докато е изпълнявала трудовите си функции на
работното си място в семеен хотел „Мечта“ в град Сливен Х.И. е претърпяла
трудова злополука - слизайки по стълби в хотела е паднала. Не се оспорват и
настъпилите следствие падането увреждания – многофрагментарна фрактура в
долната част на лъчевата кост на лявата ръка.
Този съдебен състав намира,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука и претърпените
телесни увреждания. В случая
това обстоятелство се установява не
само от кредитирано
заключение на СМЕ, част от свидетелските показания и писмени доказателства – медицинските
документи,
като съдът отчита и извънсъдебното признание, което самият работодател е направил в Декларация за трудова злополука,
че е налице увредена ръка. В приетото и ценено от тази инстанция заключение на СМЕ
експертът детайлно е посочил естеството на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, както и усложненията, които
са настъпили в процеса на лечение. Изцяло в подкрепа на посоченото в СМЕ относно
уврежданията, периода на лечение, съответно търпените болки и страдания са и
показанията на свидетелите С.Д. и А.А., като двете
описват относително идентично как е протекъл периодът на лечение и
възстановяване, в това число и настъпилите усложнения във връзка с монтираното
външно устройство, както и след демонтирането му и свалянето на гипса. В процесния случай
безспорно се доказва наличието на пряка причинно следствена връзка, че
увреждането не само е в следствие на трудовата злополука, но то се е
осъществило по начина твърдян от ищеца (както се посочва и в точка четири от
заключението на вещото лице по СМЕ), като в случая съдът намира, че при
установяване на причинно следствената връзка трябва да бъдат отчетени и
опитните правила и тези на формалната логика, които са част от процеса на
доказване и изграждане на връзките между явленията. Предвид изложеното съдът не споделя твърденията на въззивника, че се касае
за типичен случай на увреждане за този тип фрактури, без настъпили усложнения и
че извършените медицински манипулации са рутинни. Както вече се посочи, видно
от част от медицинските документи по делото – епикризи, така и от заключението
на СМЕ е, че в процесния случай са настъпили усложнения първоначално след
поставянето на гипсовата имобилизация – незадоволителна репозиция, а след
премахване на фиксиращото устройство и гипса – такива, свързани с неправилно
зарастване на фрактурата.
По
отношение размера на ищцовата претенция следва да се
има предвид, че чл. 212 КТ препраща пряко към разпоредбите на гражданското законодателство – за неуредените от Кодекса на труда въпроси
за имуществената отговорност на работодателя. Доколкото в Кодекса на труда липсва
метод за оценка на заместващото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да
се приложи правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД, а именно
– обезщетението да се определи по
справедливост. В тази връзка следва да се отбележи, че определянето на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид. Размерът на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания, се определя с оглед на комплексен
критерий, включващ обстоятелства като характер, интензитет и продължителност на увреждането, остатъчни последици, причинените морални страдания, възрастта на увреденото лице, икономическите условия в страната в момента
на настъпване на увреждането - в този смисъл и т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правнорелевантното обстоятелство,
че понятието „справедливост“ по
чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно, а се определя конкретно според обстоятелствата по делото. В конкретния случай при определяне размера на
заместващото обезщетение настоящата инстанция ще вземе предвид следните
обстоятелства: 1) че следствие на
процесната трудова злополука ищцата е претърпяла счупване на лъчевата кост на
лявата ръка в долната трета, което при типично прочитане на оздравителните
процеси води до затруднение във функцията на ръката в продължение на два-три
месеца, тоест сравнително дълъг период от време; 2) извършването на три оперативни интервенции – мануална
репозиция, монтаж и демонтаж на външно фиксиращо
устройство; 3) необходимостта от поставяне
на външно фиксиращо устройство, наложила се три дни след увреждането, поради
продължаващи болки и незадоволителен резултат от извършената репозиция; 4) създадените
затруднения във връзка с поставения фиксатор, който е тежал, допълнително
ограничавал движенията на ищцата, изисквал ежедневно дезинфекциране със спирт и
се демонтиран 57 дни след поставянето му; 5)
дългия период, в който ищцата е била в отпуск поради временна неработоспосбност
от 25.05.2018г. до 05.11.2018г., като видно от представените медицински
документи лечението, в това число и проведения курс по рехабилитация, е
продължило през целия период, 6) обстоятелството,
че в първите два-три месеца интензитета на болките и страданията е бил
сравнително висок, както и че движението на ръката, макар и възстановено в
значителна степен, няма да бъде напълно възстановено; 7) че през първите два месеца след увреждането ищцата не е могла да
се грижи за себе си и да се обслужва сама; 8)
възрастта ѝ – към момента на увреждането е на 63 години - възраст, при
която по принцип травматични увреждания се възстановяват по-бавно и много рядко
изцяло; 9) икономическата обстановка
в страната в периода на настъпване на увреждането – в края на първата половина
на 2018г., при наличие на относителна стабилност с положителни икономически
тенденции, като минималната работна заплата за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г., определена с Постановление на Министерски съвет № 316 от 19.12.2017г.
е 510,00 лева. Предвид всички изложени обстоятелства съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в
размер на 12 000 лева. Предвид изложеното претенцията на въззивника по
насрещната жалба за определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 20 000 лева, следва да се остави без уважение за разликата над
12 000 лева до претендираната сума, като недоказана по размер.
Иска с правна
квалификация чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за претърпените имуществени вреди, настоящата инстанция
намира за частично основателен по следните съображения:
Този
състав намира, че от някои от представените разходни документи не може да се
направи извод, че закупените с тях медикаменти са били приложени за лечението
на ищцата. Посоченият разход от 5,72 лева във фактура № ********** от
11.06.2018г. за закупуване на етилов спирт 70% с приложен към нея касов бон за
същата стойност и рецепта от 28.06.2018г, с
която на ищцата е предписан етилов спирт, не се установява да е във
връзка с лечението, тъй като фактурата е издадена 17 дни преди изписването с
рецепта на закупеното с нея лекарство. Не се доказва и сумата от 10,00 лева, претендирана по
фактура № ********** от 15.07.2018г. (дата на данъчно събитие от 13.07.2018г.)
за закупуване на „Лиотон 1000 гел“ ведно с касов бон от 13.07.2018г. и рецепта
от 14.07.2018г., тъй като рецептата е от 14.07.2018г. , а закупуването на
предписаното лекарство е един ден преди то да бъде изписано от лекар. Следва да
се отбележи, че към представените два касови бона от 29.05.2018г. и от
30.05.2018г. (л.23 от делото на Районен съд Сливен) няма приложена рецепта, от
която да се установи дали на ищцата са предписани закупените медикаменти.
Въпреки това съдът намира, че претенцията от 57,57
лева по касовия бон от 30.05.2018г. е основателна. Видно от първата епикриза,
издадена в деня на настъпване на увреждането – 25.05.2018г. в графа „препоръки
за лечение“ е предписано при болки да се закупи аулин
на прахчета. По делото има доказателства, че след
извършената мануална репозиция
и поставянето на ръкава в гипсова лонгета ищцата е
имала болки, имала е такива и след поставяне на външния фиксатор.
В епикризата, съставена след престоя на ищцата в
болница 28.05.2018г. – 30.05.2018г. за поставяне на външния фиксатор,
е предписана терапия с „Ксарелто 10мг“ за 20 дни.
Именно тези два медикамента са закупени на дата 30.05.2018г., както и етилов
спирт, за който по делото се доказва, че
е бил необходим за ежедневна дезинфекция на фиксатора. Претендираните с
касов бон от 29.07.2018г. разходи от 25,87 лева за закупуване на „Репарил тб 20мг“ настоящата
инстанция намира, че не се доказва пълно и главно да са извършени в пряка
причинно следствена връзка с проведеното лечение, тъй като няма представен медицински
документ, с който този медикамент да е изписан на ищцата. В обобщение този
съдебен състав намира, че за сумите в общ размер – 41,59 лева , претендирани с
описаните разходни документи не се установява при условията на пълно и главно
доказване да са направени във връзка с лечението. Дори и медикаментите да са
закупени във връзка с лечението, при наличието на изрично оспорване в отговора
на исковата молба в тежест на ищцата е било да проведе пълно и главно доказване
за всяка една сума от претенцията за имуществените вреди, че е извършена в
причинно следствена връзка с проведеното лечение. Това не е сторено и съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК недоказаният факт се счита за неосъществен. Предвид горното
претенцията за обезщетение за имуществени вреди не следва да бъде уважаване за
сумата от 41,59 лева.
От другите представени разходни документи – фактури и
касови бонове се установява, че претендираните разходи са извършени за
закупуване на лекарства, медицински изделия и ползване на болнични и санитарно-
курортни услуги във връзка с лечението и рехабилитацията на настъпилите
следствие на трудовата злополука увреждания - към всички фактури, извън
горепосочените, са приложени съответни рецепти от периода на провежданото
лечение, с които на ищцата са изписани лекарства, като описаните във фактурите медикаменти
съответстват на предписаните с рецептите. Този съдебен състав не счита за
основателно възражението на въззивника, че претендираните от ищцата суми за
платени потребителски такси за престой в болницата не се дължат, тъй като
същата била здравно осигурена и престоят ѝ в болница бил за сметка на
бюджета на общественото осигуряване. Фактът, че ищцата е здравно осигурена
изрично е отделен като безспорен по делото, но това обстоятелство не обуславя,
че същата е освободена от заплащане на всякакви такси за ползваните медицински
услуги. От представените доказателства
по делото служебна бележка от МБАЛ „Д –р Иван Селимински“ и касови бонове с
дати, съотвестстващи на датите, през които ищцата е била хоспитализирана, както
и изричното отбелязване в епикриза от 25.05.2018г. за платена потребителска
такса за един ден, в епикриза от 30.05.2018г. – платена потребителска такса за
два дни, в епикриза от 27.07.2018г. – платена потребителска такса за два дни,
са достатъчни, според тази инстанция, да докажат, че претендираните суми за
потребителски такси действително са заплатени.
Предвид
изложеното претенцията за имуществени вреди се явява основателна за сумата от
528,50 лева.
Въззивният съд
намира, че възражението на въззивника за съпричиняване от страна на работника (допринасяне от
страна на работника за настъпване
на неблагоприятните последици) и наличието на проявена груба
небрежност от страна на ищеца е основателно и доказано. По делото се установява, че
ищцата е полагала труд съгласно сключения с ответния ЕТ трудов договор на
длъжност „рецепционист“, установяване, че
работодателя е издал нарочна заповед, която е разпоредил да се сведе до
знанието на работниците и служителите, за работното облекло в това число и
обувки и външния вид на работниците на длъжност „рецепционист“.
От разпита на свидетелите К. и Р. се установява, че заповедта е била сведена до
знанието на работниците, в това число и двете свидетелки са знаели за
съществуването и съдържанието ѝ. Доказва се, че работното място на ищцата
– семеен хотел „Мечта“ отговаря на строителните норми и изисквания, част от
които са и изисквания за безопасна експлоатация на сградата следователно и
стълбището, на което е настъпил инцидента е отговаряло на изискванията за безопасно
ползване. Работодателят е провеждал периодичен инструктаж за безопасни и
здравословни условия на труд на ищцата, включително такъв е проведен и в деня
на настъпване на трудовата злополука, отделно се установява, че системно
управителката е правела забележка на ищцата да не бъде обута с чехли, тоест
работодателят е осъществявал контрол по спазването на изискванията за безопасни
условия на труд на работничката, заемаща длъжността „рецепционист“.
Всичко изброено доказва, че работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията
си за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на своите
работници и служители, сред които и ищцата. От друга страна се доказа, че в
момента на падането ищцата е била обута с отворени обувки – чехли, не е
изчакала автоматичното осветление да се включи, а е започнала да слиза по
стълбите на тъмно. С поведението си - да бъде обута с чехли, ищцата пряко е
нарушила процесната заповед на работодателя, в която за заеманата от нея
длъжност се изисква задължително да е обута със затворени обувки и се забранява
да носи чехли или обувки на висок ток/платформа. Горното поведение настоящият
съдебен състав квалифицира като груба небрежност. Съгласно теорията на
гражданската отговорност груба небрежност е това поведение, което и най- неспособният
управител на дадена работа не би имал и поради това се явява укоримо и се
санкционира. Пренесено на полето на трудовото право грубата небрежност е
неполагане на дължимата грижа от пострадалия работник или служител да изпълнява
добросъвестно своите задължения по трудовото правоотношение. А съгласно чл. 125
вр. с чл 126, т. 5 и т. 6 КТ част от задълженията на работника/служителя са да
спазва техническите и технологични правила, да спазва правилата за здравословни
и опасни условия на труд. Следва да се отбележи, че понятието „груба
небрежност“ не е идентично по съдържание със съзнаваната непредпазливост като
форма на вина по чл. 11, ал. 3 НК, следователно при преценка дали е налице
груба небрежност не се изследва субективното отношение на работника/служителя
към настъпилия вредоносен резултат – дали той е предвиждал настъпването на
вредите, но е мислил да ги предотврати. Поведението на ищцата представлява
пряко нарушение на здравословните и безопасни условия на труд – работи с такъв
вид обувки, за които има забрана, била е уведомена от работодателя за
изискуемото работно облекло, в това число и вида обувки, не е изчакала да се
включи осветлението преди да слезе по стълбите, и в този смисъл тя е извършила
такива действия, които и най- небрежният работник не би извършил. Поради което
с противоправното си поведение е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Като съдът намира, че с оглед съвкупната преценка на доказателствата
процентът съпричиняване, който следва да се определи е 30%. Предвид определения
процент съпричиняване определения размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди следва да се намали със сумата от 3 600 лева и да се
присъди сумата от 8 400 лева. А размерът на обезщетението за претърпени
имуществени вреди следва да се намали със сумата от 158,55 лева и да се присъди
сума в размер на 369,95 лева.
Тъй като правните
изводи на настоящата инстанция частично съвпадат с правните изводи на Районен
съд Сливен, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която Районен съд Сливен е осъдил въззивникът да заплати на Х.И. обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 8 400 лева до присъдения размер от
12 000 лева, както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Х.И.
обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата над 369,55 лева до пълния
присъдения размер от 570,09 лева, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумите, считано от 25.05.2018г. до
окончателното изплащане на възнаграждение, като в останалата част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид частично съвпадащите
правни изводи за размера на дължимите суми по предявените искове, следва да се
преразгледат и претенциите за разноски в първоинстанционното производство.
Предвид извода за частична основателност и на двата обективно кумулативно
съединени иска с право да претендират разноски за първоинстанционното
производство разполагат и двете страни, съответно ищецът- съобразно уважената
част от исковете, а ответника – съобразно отхвърлената. И двете страни
претендират и доказват разноски.
При този изход на
спора ответникът следва да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адвокат М.С.Й. 463,48 лева. Следователно решението следва да се
отмени в частта, с която ЕТ „Мечта – Д. Д.“ е осъдена да заплати адвокатско
възнаграждение над 463,68 лева до присъдения размер от 890,00 лева.
Предвид уважената
част от исковата претенция и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на РС Сливен държавна такса в размер на 386,00 лева.
Следователно решението следва да се отмени в частта, с която ЕТ „Мечта – Д. Д.“
е осъдена да заплати на РС Сливен държавна такса над 386,00 лева до присъдения
размер от 530,00 лева.
За пълнота следва
да се отбележи, че според този съдебен състав ответникът е следвало да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати целия размер на платените от
бюджета на съда депозити за изготвяне на съдебно – медицинска и съдебно- почеркова експертиза, такава е повелята на правната норма,
както и преобладаващата съдебна практика. Тъй като в тази част решението не е
предмет на обжалване и при условията на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не
може да го ревизира.
Ищцата следва да
бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати разноските, претендирани
от ответника – 1700 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. Предвид извода на въззивната инстанция
за размера на уважените искове на ответника се следва адвокатско вънаграждение в размер на 1280,86 лева. С
първоинстанционното решение е присъдена сумата от 1220,00 лева. Следователно Х.И.
следва да заплати допълнително на ЕТ „Мечта – Д. Д.“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 60,86 лева, представляваща допълнителни разноски в
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете.
По разноските във
въззивното производство – предвид изхода на спора, такива се следват само на
въззивника ЕТ „Мечта – Д. Д.“. Същият претендира и доказва разноски, както
следва – 1000 лева адвокатско възнаграждение с приложено доказателство за
заплащането му по банков път и 225,00 лева – държавна такса. Претендираните
10,00 лева – банкови такси за внесената държавна такса този съд не счита за
деловодни разноски, същите са комисионна, която се дължи на банката за
извършена банкова услуга, преценка на страната е дали да заплати на каса или по
банков път, в този смисъл е и преобладаващата съдебна практика по въпроса. Възражението
за прекомерност на претендираното от въззивника
адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение – предмет на
въззивната жалба е уважителната част на решението по иска за неимуществени
вреди над 2 000 до 12 000 лева и по иска за имуществени в цялост –
570,09лева. Изчислен по материалния интерес в това производство минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 880,00 лева. Делото е с
относителна фактическа и правна сложност, поради което няма основание претендираното адвокатско възнаграждение в размер малко над
минимума да бъде намалявано. Така предвид целия предмет на въззивно обжалване и
съразмерно уважената част от въззивната претенция Х.И. следва да бъде осъдена
да заплати на ЕТ „Мечта- Д. Д.“ сумата от 446, 59 лева.
Така мотивиран
Районен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1097 от 15.10.2019г., постановено по
гражданско дело № 920 по описа на Районен съд Сливен за 2019г., в частта, с която по иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ вр с. чл.
52 ЗЗД ЕТ „Мечта- Д. Д.“, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: град Сливен, **** е осъден да заплати
на Х.Н.И., ЕГН: **********, адрес: *** сумата над 8 400 (осем хиляди и
четиристотин) лева до присъдения размер от 12 000 (дванадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания следствие трудова злополука, настъпила на 25.05.2018г. в семеен хотел
„Мечта“, град Сливен, ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 25.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която по иск с правна
квалификация чл. 200, ал. 1 КТ ЕТ „Мечта-Д. Д.“, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: град Сливен, **** е осъден да заплати на Х.Н.И., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата над 369,95 (триста шестдесет и девет и деветдесет и пет) лева
до присъдения размер от 570,09 (петстотин и седемдесет и 0,09) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение на увреждания
следствие трудова злополука, настъпила на 25.05.2018г. в семеен хотел „Мечта“,
град Сливен, ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
25.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските, с която ЕТ „Мечта-Д. Д.“, ЕИК: *********
е осъдена да заплати на адвокат М.С.Й., ЕГН: ********** на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата над 463, 48 (четиристотин шестдесет и
три и четиридесет и осем) лева до присъдения размер от 890,00 (осемстотин и
деветдесет) лева, както и в частта за
разноските, с която ЕТ „Мечта-Д. Д.“, ЕИК: ********* е осъдена да заплати по
сметка на Районен съд Сливен държавна такса над сумата над 386,00 (триста
осемдесет и шест) лева до присъдената сума от 530,00 (петстотин и тридесет)
лева, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Н.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***-Д. Д.“, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град Сливен, **** иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ вр. с
чл. 52 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
следствие трудова злополука, настъпила на 25.05.2018г. в семеен хотел „Мечта“,
град Сливен, *** за сумата над 8 400 (осем хиляди и четиристотин) лева до размера
от 12 000 (дванадесет хиляди) лева и иск с правна квалификация чл. 200,
ал. 1 КТ за обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение
следствие трудова злополука, настъпила на 25.05.2018г. в семеен хотел „Мечта“,
град Сливен, *** за сумата над 369,95 (триста шестдесет и девет и деветдесет и
пет) лева до размера от 570,09 (петстотин и седемдесет и 0,09) лева.
ОСЪЖДА Х.Н.И., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на ЕТ „Мечта-Д. Д.“, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град Сливен, **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 60,86
лева, представляваща допълнителни разноски в първоинстанционното производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1097 от
15.10.2019г., постановено по гражданско дело № 920 по описа на Районен съд Сливен
за 2019г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х.Н.И., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплати на ЕТ „Мечта-Д. Д.“, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: град Сливен, **** на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 446,59 (четиристотин четиридесет и шест и петдесет и девет) лева,
представляваща дължимите разноски за въззивното производство съразмерно на
уважената част от въззивната претенция.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от получаването му от страните пред ВКС, при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: