РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Рени Ковачка
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000537 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба „К.С.Ф“ обжалва решение № 174 от 02.03.2022 г.,
постановено по т.д. № 1 701/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
8 състав, с което е отхвърлен предявените от “К.С.Ф.” ЕООД против Мюсюлманско
изповедание, искове е правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от
95 238.10 лева, представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 2/21.04.2011 г.
за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., сумата от 4 761.90 лева , представляваща
неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 3/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до
21.04.2021 г., и законната лихва върху претендираните главници в общ размер на 100 000
лева, считано от 19.08.2021 г. до окончателното им плащане, като неоснователни и е осъдил
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.С.Ф.” ЕООД да заплати на Мюсюлманско изповедание
сумата от 3 530 лева - разноски по делото пред СГС.
В жалбата са инвокирани доводи, че решението е постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, че е необосновано и
незаконосъобразно, поради противоречие с доказателствата и неправилно приложение на
закона. По отношение на нарушението на съдопроизводствените правила твърди, че съдът
не се е съобразил с представената практика, от които се установява, че е налице валидно
сключен договор, одобрен от върховния орган, както и е допуснал нарушение на
1
процесуалните правила относно определяне на датата, на която е сключен процесния
договор. Твърди, че само по отношение на трети лица частния документ има достоверна
дата от момента на нотариалната заверка. Твърди, че съдът не е обсъдил валидни документи,
не е взел предвид устава на Мюсюлманскто изповедение, установяващи правосубекността
на Мюсюлманско джамийско настоятелство- Пловдив. Твърди, че съдът е допуснал и
процесуално нарушение при тълкуването на закона. По отношение на необосноваността на
решението твърди, че съдът неправилно е приел за установено датата на сключването на
договора. По отношение на незаконсъобразността, поради противоречие със закона релевира
доводи, че съдът неправилно е квалифицирал претенцията като такава за неустойка, а не за
обезщетение за неизпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД. С оглед на това неправилно е приложил
закона, като е приел за нищожна уговорката за неустойка, като противоречаща на добрите
нрави. Твърди, че дори да се приеме, че уговорката е за неустойка, то същата не нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да уважи
предявените искове, като претендира и разноски пред двете инстанции.
Ответникът по въззивната жалба Мюсюлманско изповедание оспорва жалбата.
Твърди, че още с отговора на исковата молба е възразил относно сходната фактическа
обстановка по отношение на представената практика. Твърди, че при разпределението на
доказателствената тежест са спазени процесуалните правила. Твърди, че ищецът се опитва
да установи правосубектността на „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ Пловдив, а от
друга страна е насочил претенцията си към друго юридическо лице. Оспорва и доводите
относно правосубектността на настоятелството, като твърди, че същото е правосубектно
само вписване в съответния регистър при съда, а от доказателствата се установява, че
същото е било заличено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски за настоящата
инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следната:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 174
от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 1 701/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 8 състав, съдът е отхвърлил предявените от “К.С.Ф.” ЕООД против
Мюсюлманско изповедание, искове е правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
сумата от 95 238.10 лева, представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем №
2/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., сумата от 4 761.90 лева ,
представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 3/21.04.2011 г. за периода от
13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., и законната лихва върху претендираните главници в общ
размер на 100 000 лева, считано от 19.08.2021 г. до окончателното им плащане, като
неоснователни и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.С.Ф.” ЕООД да заплати на
2
Мюсюлманско изповедание сумата от 3 530 лева - разноски по делото пред СГС.
Не се спори, а се установява и от представения от ищеца договор за наем № 2
от 21.04.2011 г., с нотариална заверка на подписите с per. № 2804/10.06.2011 г. на нотариус
С. К. - Н., с per. № *** на НК, сключен между „Мюсюлманско джамийско настоятелство“
Пловдив, чрез председателя А. А., като наемодател, и “К.С.Ф.” ЕООД, чрез управителя С.
К., като наемател, че наемодателят е поел задължението да отдаде под наем на наемателя
следния недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, а именно: триетажна жилищна сграда
със смесено предназначение и застроена площ от 193 кв.м. с идентификатор
56784.518.1146.1., с административен адрес: ул. “Райко Даскалов” № 23, състояща се от
следните обекти: първи етаж - търговска площ с три броя магазина с вход откъм ул. “Райко
Даскалов” и галерия от 66 кв.м. с избено помещение от 124 кв.м. и стълбище от 4,6 кв.м. с
вход от ул. “Софроний Врачански”, и втори етаж - с вход откъм ул. “Софроний Врачански”
и обслужващо стълбище. Видно от разпоредбата на чл. 2 от договора за наем, същият влиза
в сила от датата на подписването му, като срокът му е 10 години, считано от 12.09.2011 г.
Не се спори, а се установява и от чл. 3, ал. 1 от договора, че страните са
определили месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 800 евро по
фиксинга на БНБ към момента на плащането, от които за първи етаж - 500 евро и за втори
етаж - 300 евро. Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от договора (втората разпоредба,
предвид еднаквата номерация в договора), наемодателят дължи на наемателя обезщетение за
претърпените загуби и пропуснати ползи в размер на уговорения месечен наем, за всеки
един месец от срока на договора, в случай, че не бъде въведен във владение на описания
имот не по-късно от три месеца след посочената в чл. 2.2 дата - 12.09.2011 г.
Не се спори, а се установява и от допълнително споразумение от 21.04.2011 г.
към договор за наем № 2, сключено между „Мюсюлманско джамийско настоятелство“
Пловдив, чрез председателя А. А., като наемодател, и “К.С.Ф.” ЕООД, чрез управителя С.
К., като наемател, с нотариално удостоверяване на препис, снет от оригинала, с per. № 2
808/10.06.2011 г. на нотариус С. К. - Н., с per. № *** на НК, че страните са постигнали
съгласие за промяна на договорената наемна цена, като същата е в размер на 1 750 евро, от
които за първи етаж - 1 500 евро и за втори етаж - 250 евро.
От представеният от ищеца договор за наем № 3 от 21.04.2011 г., сключен
между „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ Пловдив, чрез председателя А. А., като
наемодател, и “К.С.Ф.” ЕООД, чрез управителя С. К., като наемател, с нотариално
удостоверяване на препис, снет от оригинала, с per. № 2 784/10.06.2011 г. на нотариус С. К. -
Н., с per. № *** на НК се установява, че наемодателят отдава под наем на наемателя следния
недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, а именно: триетажна жилищна сграда със
смесено предназначение и застроена площ от 193 кв.м. с идентификатор 56784.518.1146.1., с
административен адрес: ул. “Райко Даскалов” № 23, състояща се от следния обект: трети
етаж - с вход от към “Софроний Врачански” и обслужващо стълбище, а наемателят е поел
задължението да заплаща наемна цена в размер на левовата равностойност на 100 евро по
фиксинга на БНБ към момента на плащането. Видно от представените договори
3
разпоредбите на чл. 2 и чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 3 са идентични на описаните по-
горе от договор за наем № 2.
От представения от ищеца протокол от 15.04.2011 г. на „Мюсюлманско
джамийско настоятелство“ Пловдив се установява, че настоятелството е приело решение за
отдаване под наем на наемателя “К.С.Ф.” ЕООД недвижими имоти, включително
процесиите имоти. Представено е и решение с изх. № 42/18.04.2011 г. на председател на
Висшия мюсюлмански духовен съвет - Н. Г. за разрешаване на А. А. да преотдаде
недвижим имоти на “К.С.Ф.” ЕООД, включително процесиите имоти. Така
представеното решение от 18.04.2011 г., подписано от Н. Г., като законен представител на
Мюсюлманското изповедание, по същество представлява упълномощителна сделка,
насочена към пораждането на представителна власт за А. А., за която с оглед процесния
договор няма изискуема форма за действителност.
От представеното споразумение от 21.04.2011 г., сключено между “К.С.Ф.”
ЕООД и А. Х. А., с нотариална заверка на подписите на А. Х. А., в качеството му на
председател на „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ гр. Пловдив и С. Н. К. - като
управител на “К.С.Ф.” ЕООД, с per. № 2 806/10.06.2011 г. на нотариус С. К. - Н., с per. № ***
на НК се установява, че в изпълнение на чл. 3.3. от подписаните три договора за наем от
същата дата „К.С.Ф.“ ЕООД е предоставил на А. Х. А. левовата равностойност на сумата от
7 100 евро, като с това същият е заплатил дължимия наем по процесния договор № 2 за
първия месец и част от дължимия наем за втория месец след изтичането на гратисния
период. С разпоредбата на чл.3 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че
наемодателят не въведе наемателя в 3 дневен срок след изтичането на уговорения срок А. Х.
А. следва да върне полученият наем в двоен размер.
От представеното удостоверение от 04.02.2011 г., издадено по ф.д. № 1 659/03
г. по описа на Софийски градски съд, Фирмено отделение се установява, че Софийски
градски съд е регистрирал промени в Мюсюлманско изповедание, като е вписал устав,
изменен и допълнен, приет на Върховната мюсюлманска шура, проведена на 07.08. 1996 г.,
утвърден на основание чл.6 от ЗВ (отм) със заповед № Р-42 от 10.09.1996 г., нови органи за
управление и представителство на изповеданието.
От представените две писма от Община Пловдив от 2010 г. се установява, че в
регистъра на религиозните общности, на основание чл.19, ал.2 от ЗВ е вписано
„Мюсюлманско джамийско настоятелство“ гр. Пловдив, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Железарска“.
От представената от ищеца нотариална покана от 10.02.2012 г., с рег. № 656,
том 1, акт 23 на нотариус Т. К., връчена на 24.02.2012 г. на адреса на „Мюсюлманско
настоятелство“ , представлявано от С. М., че ищецът е поканил настоятелството да предаде
имотите по трите договора за наем в едноседмичен срок от получаването им. В поканата
„К.Ф.С.“ ЕООД е уведомило настоятелството, че при неизпълнение в дадения срок ще
потърси по съдебен ред дължимите неустойки, както и реално изпълнение.
4
От представената нотариална покана от „К.Ф.С.“ ЕООД, с рег. № 5 234, том1,
акт 187 от 10.08.2016 г. по описа на нотариус Т. К., рег. № ***, връчена на 10.08.2016 г. на
адреса на „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ чрез Т. М. Я., секретар, че ищецът е
поканил настоятелството да предостави фактическата власт върху имотите, предмет на
трите договора за наем, като се яви на 19.08.2016 г. за предаване на ключовете и изготвяне
на приемателно-предавателни протоколи. В поканата е уведомил настоятелството, че ако не
се яви и не предостави фактическата власт върху имотите, то на основание чл.87, ал.1 от
ЗЗД счита договорите за наем за развалени, с произтичащите от това последици – връщане
на предварително полученият наем в двоен размер и заплащане на обезщетение за
претърпените загуби и пропуснати ползи, съгласно чл.5, ал.3 от договорите.
От представеното писмо от 15.08.2016, изпратено от „Мюсюлманско
изповедание“ до нотариус Т. К. се установява, че изповеданието е уведомило нотариуса, че
поканата е изпратена до неперсонифицирано местно поделение, както и че такива договори
за наем не съществуват.
От представеният от ищеца констативен протокол № 198, том 1, per. № 5 434 от
2016 г. от 19.08.2016 г. на нотариус Т. К., се установява, че на 19.08.2016 г. в кантората на
нотариуса се е явил представител на “К.С.Ф.” ЕООД, а представител на „Мюсюлманско
джамийско настоятелство“ Пловдив, не се е явил.
От представеното от ответника решение № 21.07.2010 г. по ф.д. № 168/09 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд, Търговско отделение се установява, че съдът е вписал в
регистъра за местните поделения на вероизповеданията при Пловдивския окръжен съд
заличаване на местно поделение на вероизповеданието с наименование “Мюсюлманско
джамийско изповедание“ гр. Пловдив”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. “Железарска” № 2.
Не се спори, а се установява и от представеното решение № 638/20.04.2011 г.,
постановено по ф.д. № 854/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско
отделение, 6 състав, че съдът е отменил решение от 24.02.2011 г., постановено по ф.д. № 1
659/03 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е
отказано на основание чл. 18 от ЗВ вписването в регистъра на вероизповеданията по
партидата на „Мюсюлманско изповедание“ на промени в обстоятелствата, възникнали по
силата на решение на Извънредна Национална Мюсюлманска конференция от 12.02.2011 г.,
проведена в гр. София, и е постановил да се впишат по партидата на същото устав на
„Мюсюлманско изповедание“, приет на ИНМК на 12.02.2011 г. и нови ръководни органи на
„Мюсюлманско изповедание“. Същото обстоятелство се установява и от представеното
удостоверение от 10.06.2011 г., издадено от Софийски градски съд, Фирмено отделение, по
ф.д. № 1 659/03 г.
От представеното решение № 209/04.04.2012 г. на Висшия мюсюлмански съвет
се установява, че ръководния орган на изповеданието Висш мюсюлмански съвет е
отхвърлил, не приел и не е одобрил сключените три договора от 21.04.2011 г. от А. А. -
председател на “Джамийско настоятелство“- Пловдив” с „К.С.Ф.“ ЕООД за посочени имоти,
5
включително тези на ул. “Райко Даскалов” № 23, намиращи се в триетажна сграда.
По делото е представен договор за наем от 01.08.2006 г. с трето за делото лице
- “Любимец 13” ООД, с които процесния имот в гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов”, и анекс
от 12.07.2007 г. към този договор за продължаване на срока с пет години, считано от
12.09.2011 г., както и справка от отдалечен достъп по данни за имот в Служба по
вписванията - гр. Пловдив относно вписването на същите в регистъра.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е
сезиран с обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, за заплащане на за сумата от 95 238.10 лева,
представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 2/21.04.2011 г. за периода от
13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., сумата от 4 761.90 лева , представляваща неустойка по чл. 5,
ал. 3 от договор за наем № 3/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., и
законната лихва върху претендираните главници в общ размер на 100 000 лева, считано от
19.08.2021 г. до окончателното им плащане.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
подадена в установените срокове и от упълномощени лица, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
С атакуваното решение № 174 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 1 701/21
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, съдът е отхвърлил
предявените от “К.С.Ф.” ЕООД против Мюсюлманско изповедание, искове е правно
основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 95 238.10 лева, представляваща
неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 2/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до
21.04.2021 г., сумата от 4 761.90 лева , представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от
договор за наем № 3/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., и законната
лихва върху претендираните главници в общ размер на 100 000 лева, считано от 19.08.2021
г. до окончателното им плащане, като неоснователни и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК “К.С.Ф.” ЕООД да заплати на Мюсюлманско изповедание сумата от 3 530 лева -
разноски по делото пред СГС.
Релевираните от въззивника-ищец основания за незаконосъобразност на
решението са свързани с твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в несъобразяване от страна на съда с представената с исковата молба
практика, вкл. и неправилност на изводите на съда по отношение на датата, на която е
сключен процесния договор. По отношение на законосъобразността и обосноваността на
атакуваното решение твърди, че съдът не е обсъдил валидни документи, не е взел предвид
устава на Мюсюлманскто изповедение, установяващи правосубекността на Мюсюлманско
6
джамийско настоятелство- Пловдив, допуснато е процесуално нарушение при тълкуването
на закона, както и че съдът неправилно е квалифицирал претенцията като такава за
неустойка, а не за обезщетение за неизпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД. С оглед на това
неправилно е приложил закона, като е приел за нищожна уговорката за неустойка, като
противоречаща на добрите нрави. Така наведените доводи за незаконосъобразност на
решението съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Видно от представените и приети като доказателства по делото между
„Мюсюлманско джамийско настоятелство“ Пловдив, представлявано от председателя А. А.,
като наемодател, и “К.С.Ф.” ЕООД, представлявано от управителя С. К., като наемател е
сключен договор за наем № 2 от 21.04.2011 г., с нотариална заверка на подписите с per. № 2
804/10.06.2011 г. на нотариус С. К. - Н., с per. № *** на НК, по силата на който наемодателят
е поел задължението да отдаде под наем на наемателя следния недвижим имот, находящ се в
гр. Пловдив, а именно: триетажна жилищна сграда със смесено предназначение и застроена
площ от 193 кв.м. с идентификатор 56784.518.1146.1., с административен адрес: ул. “Райко
Даскалов” № 23, състояща се от следните обекти: първи етаж - търговска площ с три броя
магазина с вход откъм ул. “Райко Даскалов” и галерия от 66 кв.м. с избено помещение от
124 кв.м. и стълбище от 4,6 кв.м. с вход от ул. “Софроний Врачански”, и втори етаж - с вход
откъм ул. “Софроний Врачански” и обслужващо стълбище. Видно от разпоредбата на чл. 2
от договора за наем, същият влиза в сила от датата на подписването му, като срокът му е 10
години, считано от 12.09.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от така сключеният
договор наемодателят дължи на наемателя обезщетение за претърпените загуби и
пропуснати ползи в размер на уговорения месечен наем от момента на едностранното
прекратяване на договора, или лишаване от правото на ползване на имота, до крайния
уговорен срок, в следните случай: при предсрочно прекратяване от страна на наемодателя,
без доказано виновно неизпълнение от страна на наемателя, при сключване на договор от
страна на наемодателя с трето лице, преди да изтече уговорения в чл.2.1, при прекъсване на
ел.захранването, водоснабдяването и други консумативи от страна на наемодателя, без
доказано виновно неизпълнение от страна на наемателя. С повторена разпоредба на чл.5,
ал.3 от същият договор (стр.7), страните са постигнали съгласие, че наемодателят дължи на
наемателя обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи в размер на
уговорения месечен наем, за всеки един месец от срока на договора, в случай, че не бъде
въведен във владение на описания имот, не по-късно от три месеца от посочената дата –
12.09.2011 г. Претенцията на ищеца се основава на повторената разпоредба на чл.5, ал.3 от
договора. Първоинстанционния съд е квалифицирал претенцията на ищеца като такава за
неустойка. Във въззивната жалба са наведени твърдения за неправилна квалификация от
страна на съда на претенцията за заплащане на претендираната сума в размер на 100 000 лв.
Наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя
функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и
7
обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и при
липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се
проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от
неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на
обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която
изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди,
които не се покриват от неустойката. Неустойката може да бъде уговаряна за различни
форми на неизпълнение. Страните по един договор могат да
уговорят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както и мораторна неустойка за
забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. С разпоредбата на чл.5, ал.3 (втората
разпоредба на договорите) от сключеният между страните договор страните са уговорили
неустойка за виновно неизпълнение на поетото с договора задължение от наемодателя да
предаде държането върху процесните имоти. Тълкувайки така посочената разпоредба, при
условията на чл.20а от ЗЗД, настоящият състав намира, че така уговореното обезщетение за
претърпени загуби и пропуснати ползи, има характер на неустойка, освобождаваща
изправната страна от необходимостта да установява размера на вредите, дължимо при
неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на наемодателя да въведе във
владение наемателя в тримесечен срок от 12.09.2011 г. По своето съдържание така
уговорената неустойка има мораторен характер, тъй като обезщетява вредите за наемателя
от забавеното изпълнение на поетото задължение. С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявеният иск е
правилна, т.е. съдът се е произнесъл по предявен иск.
За да бъде успешно проведен така предявеният иск ищецът следва да установи
при условията на пълното и главно доказване, че съществуването на действителен договор
за наем, съдържащ и валидна клауза за неустойка, дължима от ответника на ищеца в случай
на неизпълнение на поетото от наемодателя-ответник задължение за въвеждане в обекта,
предмет на договора. Така установените от закона предпоставки са кумулативни, като
липсата на една от тях е основание за недължимост на претендираната неустойка. Спорно
пред настоящата инстанция, както и пред първоинстанционния съд е съществуването на
валидно правоотношение, възникнало по силата на представеният и неоспорен от страните
договор за наем № 2, договор №3 и допълнително споразумение към договор за наем,
всички с дата 21.04.2011 г. С оглед на това, както и предвид наведените доводи за
незаконосъобразност на решение във въззивната жалба и свързани с твърдението за
неправилно определяне на датата на сключването на договора, за правосубектността на
ответника да отговаря по сключеният договор и необсъждането на всички представени по
делото документи (необоснованост), настоящият състав намира, че следва да се произнесе по
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните.
Съобразно тълкуването на закона, обективирано в решение № 80 от 25.07.2017
г., постановено по т.д. № 1 141/16 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска
колегия, ако към датата на сключването на процесния договор джамийското настоятелство в
8
гр. Пловдив е самостоятелно юридическо лице, волеизявленията на председателя му
обвързва самото юридическо лице. В случай, когато същото не е юридическо лице към
датата на сделката, последната може да бъде потвърдена по чл.42, ал.2, изр.1 от ЗЗД от
принципала. Изявлението на представляващия принципала е достатъчно да обвърже
юридическото лице (принципал) в отношенията му със съконтрахента, като ако принципала
се представлява от физическо лице, то не е необходимо да се изследва въпроса дали е
налице валидно взето решение от страна на колективния орган на управление за да настъпи
саниращия ефект на сделката.
От събраните по делото доказателства (решение от 21.07.2010 г., постановено
по ф.д. № 168/09 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение) се
установява, че към датата на сключването на процесния договор (21.04.2011 г.)
„Мюсюлманско джамийско настоятелство“ Пловдив не съществува като самостоятелно
юридическо лице, тъй като същото е заличено от регистъра на юридическите лица. С оглед
на така цитираната по-горе практика на Върховен касационен съд за да се обвърже
ответника като принципал на лицето, посочено като страна по сделката е необходимо
потвърждение от страна на принципала, в случай, че сделката (сключването на договора) е
извършено без представителна власт.
Представеното по делото и неоспорено от ответника решение с изх. №
42/18.04.2011 г. на председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет - Н. Г. за
разрешаване на А. А. да преотдаде недвижим имоти на “К.С.Ф.” ЕООД, включително
процесиите имоти е подписано от Н. Г., като законен представител на Мюсюлманското
изповедание, по същество представлява упълномощителна сделка, насочена към
пораждането на представителна власт за А. А., за която с оглед процесния договор няма
изискуема форма за действителност. Така установените по делото факти налагат обоснован
извод, че председателят на настоятелството Асанов е представлявал Мюсюлманско
вероизповедание при сключване на договорите от 21.04.2011 г., както и анекса от същата
дата към договор №2 по пълномощие въз основа на упълномощаването от Н. Г. - законен
представител на юридическото лице, към момента на упълномощаването. От текста на
решението се установява, че се касае до изрично упълномощаване за сключване на договори
за наем чрез настоятелството, съответно председателя като негов представител, което е
адресирано както до пълномощника и до ответната страна. С оглед на изложеното
настоящия състав намира, че не следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд
относно липсата на валидно възникнало правоотношение между страните по сключените два
договора и допълнително споразумение от 21.04.2011 г.
Като основателни следва да се възприемат и наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение по отношение на изводите на
първоинстанционния съд относно датата на сключването на договорите и споразумението.
Видно от мотивите на атакуваното решение съдът е приел, че същите са сключени на
10.06.2011 г., на която дата е извършена нотариалната заверка на подписите. При направено
оспорване на датата на представен частен документ същата е непротивопоставима по
9
правилото на чл.181 от ГПК по отношение на третите лица. В конкретния случай, с оглед
изложеното по-горе ответникът не е трето лице, поради което за дата на съставяне на
документа (договора) следва да се приеме отразената в него – 21.04.2011 г.
Съгласно задължителните указания по приложението на закона дадени с
Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/13 г. на ОСГTК на ВКС в
хипотеза на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение,
подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се
дължи - в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за
онази част от сделката, чието действие се запазва. Уговорената в чл.5, ал.3 от договорите
неустойка има мораторен характер, тъй като обезщетява вредите за наемателя от забавеното
изпълнение на поетото задължение. Ето защо настоящият състав намира, че претенцията на
ищеца е основателна за периода от 12.12.2011 г. до прекратяването на договора от страна на
наемателя – 19.08.2016 г. Размерът на така уговорената неустойка за посочения период по
договор №2 и допълнителното споразумение към него е в размер на 96 250 евро, а с оглед
периода на заявената претенция дължимата сума е в размер на 92 750 евро, с левова
равностойност от 181 403.23 лв. Размерът на договорената неустойка по договор № 3 за
претендирания период е в размер на 5 300 евро, с левова равностойност от 10 365.90 лв.
Като основателни следва да се възприемат и наведените от въззивника доводи
свързани с изложеният от страна на съда за изчерпателност на изложението извод за
нищожност на уговорката за неустойка. Настоящият състав отново за пълнота на
изложението ще разгледа въведените твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
решение, които не са решаващи мотиви за постановеното такова.
Със задължителна тълкувателна практика на ВКС, обективирана в т.3 на
ТРОСТК № 1/09 г. е разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на
задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен
примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса
като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност
на възражението. Т.е. следва да съобрази всички събрани по делото доказателства и
направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със задължителна
тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на ответника.
Функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Тези функции се определят по договаряне между страните с оглед естеството на
10
престацията, предвиденото неизпълнение на задължението, както и предвидените последици
от неизпълнението. В случая не е налице накърняване на добрите нрави като основание за
нищожност на тази клауза в т. 5.3. от договора. Клаузата предвижда, че при забава
изпълнението за въвеждане в имота, предмет на договора се дължи неустойка от страна
наемодателя. Размерът, който е определен от страните е измерим с дължимия от наемателя
месечен наем до края на договора. При неизпълнение на задължението да въведе наемателя
в имота, наемодателят не получава наемна цена, а наемателят не може да използва наетия
имот за целите, за които го наема. От друга страна, ако е уговорена така неустойка в размер
на всички неплатени по договора наемни вноски до края на срока му/прекратяването му,
наемателят ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто страните
предварително са се съгласили, че обезщетява наемателя при забавеното изпълнение на
задължението за предаване на фактическата власт. В конкретния случай ползването на веща
не е предоставено, от страна на наемателя не са заплащани наемни вноски, с които същият
да е обеднял, но същият е претърпял вреди от забавеното изпълнение. Следователно
уговорената по този начин неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение,
следва да се приеме, че не излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката и не
създава условия за неоснователно обогатяване на наемателя, с което да се нарушава
принципа за справедливост.
Основателни са обаче изводите на първоинстанционния съд по отношение на
релевираното в срок възражение от ответника за погасяване по давност на претендираната
неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.111, б. “б“ от ЗЗД с три годишна давност се
погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен договор. С оглед изложеното по-горе по
отношение на основателността на претендираната неустойка (същата е дължима до
развалянето/прекратяването) на договора от страна наемателя и предвид датата на
предявяване на иска, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че
същата е претенцията за заплащане на неустойки е погасена с изтичането на три години от
прекратяването на договора, т.е. същата е погасена на 19.08.2019 г., тъй като иска е предявен
след тази дата.
По изложените съображения и предвид съвпадането на крайните изводи на
двете инстанции, настоящият състав намира, че следва да се постанови решение, с което да
се потвърди атакуваното.
По отношение на изявленията за присъждане на разноски в настоящето
производство, съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, с оглед изхода на
спора. Ето защо и предвид липсата на възражение за прекомерност въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 3 530 лв., представляваща разноски
за един адвокат.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДА решение № 174 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 1 701/21 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА “К.С.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, община Пловдив, район “Централен”, ул. “Райко Даскалов” № 44
да заплати на „Мюсюлманско изповедание“, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.
София, ул. “Братя Миладинови” № 27 сумата от 3 530 лева (три хиляди петстотин и
тридесет лева), представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция, на
основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12