РЕШЕНИЕ
№ 1429
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. Г.
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110209762 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „М “ ЕООД, ЕИК: , със седалище и
адрес на управление гр.Н И, кв.“К“, ул.“З“ №, ет., ап., представлявано от
управителя К В Д, срещу наказателно постановление №575363-
F578889/29.04.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-гр.София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, и в противоречие с
действителната фактическа обстановка.
Твърди, че направеното описание на нарушението в процесното НП не
съответства на посочената като нарушена правна норма на чл.118, ал.1 от
ЗДДС, доколкото последната е доразвита в чл.25, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
1
обекти чрез фискални устройства, но тази разпоредба не е посочена. Счита, че
релевираното процесуално нарушение е довело до ограничаване правото на
защита на нарушителя, и тъй като порокът е неотстраним в съдебната фаза на
процеса, се налага отмяна на издадения санкционен акт.
Навежда доводи, че в процесното НП липсват мотиви относно
приложението на чл.28 от ЗАНН и относно всички обстоятелства по чл.27,
ал.2 от ЗАНН, което също е ограничило правото на защита на нарушителя и
води до отмяна на санкционния акт.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Д М от АК-П, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП на
посочените в жалбата основания.
Допълнително навежда доводи, че от събраните по делото
доказателства не се установява, както времето на извършване на
нарушението, така и точната фактическа обстановка, което също съставлява
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Освен това твърди, че
твърдяното за нарушение представлява ниска стойност – 4,50 лева, а в
процесното НП не се съдържат мотиви дали съставлява маловажен случай.
Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна по жалбата: ЦУ на НАП, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – юрк.С Л, след приключване
на съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП. Оспорва
направеното възражение от жалбоподателя, относно неустановеното време на
извършване на вмененото нарушение, доколкото в съставените протокол,
АУАН и НП са посочени, както дата и час, така и точна сума.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекоменост на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл.59, ал.2
2
от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено лично на управителя на
дружеството на 13.06.2021 г., а жалбата е изпратена по пощата на 18.06.2021
г., съгласно пощенското клеймо върху приложения плик, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 01.11.2020 г., в 13:34 часа, инспектори по приходите в ЦУ на НАП –
Ант. С. Г. и Т Б К, извършили проверка на място в търговски обект –
сладкарница, находяща се в гр.Н И, ул.“И д“ №, стопанисван от „М“ ЕООД,
ЕИК: . Проверяващите установили, че в търговския обект се предлагат
сладкарски изделия, торти, кафе, безалкохолни напитки, че обектът е с нетна
търговска площ около 60 кв.м. и разполага с 10 места на закрито и 10 места на
открито. Преди да се легитимират, инспекторите по приходите извършили
контролна покупка на три броя тулумбички и един брой кафе на обща
стойност 4,50 лева, заплатени в брой от Ант. С. Г.. Плащането било прието
лично от управителя на дружеството – К В Т, за което същата не издадала,
нито фискален бон от наличното в обекта фискално устройство, нито касова
бележка от кочан с ръчни касови бележки. Контролните органи се
легитимирали и започнали проверката с отпечатване на КЛЕН за периода от
00:00:00 часа на 01.11.2020 г. до 13:34:30 часа на 01.11.2020 г., в който
извършената продажба при контролната покупка не била отразена като
регистрирана, чрез издаване на фискален бон.
За така направената констатация в хода на проверката, органите по
приходите съставили Протокол за извършена проверка №0454703/01.11.2020
г., надлежно предявен и връчен срещу подпис на управителя на дружеството –
К В Т.
Въз основа на така направените констатации в хода на извършената
проверка в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател,
компетентно длъжноство лице: инспектор по приходите Ант. С. Г. в ЦУ на
НАП, в присъствието на един свидетел, присъствал при проверката в обекта,
при установяване на нарушението и при ъставяне на акта: Т Б К, съставиля
АУАН №F578889 на 09.11.2020 г., против „М“ ЕООД, за това, че:
3
На 01.11.2019 г., в 13:34 часа, при извършена проверка на търговски
обект – сладкарница, находяща се в гр.Н И, ул.“И д“ №, стопанисван от „М“
ЕООД, ЕИК: , е установено, че при извършена контролна покупка в 13:30
часа на три броя тулумбички и един брой кафе на обща стойност 4,50 лева,
платени в брой и лева от Ант. С. Г. – инспектор по приходите при ЦУ на
НАП-София, е прието плащане от К В Т – управител на задълженото лице за
сметка на „М“ ЕООД, за което не е издаден фискален бон от монтираното и
функциониращото в обекта фискално устройство модел DATECS DP-150, с
индивидуален №DT821354 и номер на фискална памет 02679429, регистриран
с потвърждение в приходната администрация с №4317928/03.08.2019 г., нито
е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Плащането е
осъществено преди легитимирането на органите на НАП. След легитимацията
на органите по приходите от фискалното устройство е отпечатан КЛЕН за
времето от 00:00:00 часа на 01.11.2020 г. – 13:34:30 часа на 01.11.2020 г., от
който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана
чрез издаване на фискален бон.
Актосъставителят отразил, че от констатираното следва, че
дружеството не е изпълнило задължението си за направеното плащане да
издаде фискален бон, и с което е нарушило разпоредбата на чл.118, ал.1 от
ЗДДС.
АУАН е предявен и връчен лично на управителя на дрежеството, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 09.11.2020 г., без възражения по
направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да представи в законоустановения 3-
дневен срок писмени възражения против съставения АУАН пред наказващият
орган.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган – Началник на
Отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, издал процесното НП
№575363-F578889/29.04.2021 г., против „М“ ЕООД, с което на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер
на 500 лева, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в
неизпълнение на задължението за направеното плащане да издаде фискален
бон.
Наказващият орган отразил в НП, че нарушението е за първи път, че
4
установеното нарушение се потвърждава от приложените доказателства, че
АУАН е надлежно предявен и връчен и срещу него не е постъпвало
възражение, че административното наказание е определено, при вземане
предвид обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН, както и че не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелката Ант. С. Г., които съдът кредитира като логични, обективни и
непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения,
без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от
приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
Протокол за извършена проверка №0454703/01.11.2020 г.; Протокол за
извършена проверка №0454709/09.11.2020 г.; КЛЕН за периода от 00:00:00
часа на 01.11.2020 г. – 13:34:59 часа на 01.11.2020 г.; опис на парични
средства в касата; два броя декларации от управителя на дружеството от
01.11.2020 г.; Заповед №1149/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния
директор на НАП.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално
и териториално компетентни органи /съгласно представената заповед/, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Съдът констатира, че в АУАН и НП е допусната явна техническа
грешка при изписване на годината на извършване на нарушението, като
вместо 2020 г. е посочена 2019 г. Фактът на допусната техническа грешка се
установява от правилно отразената година на отпечатания КЛЕН – 2020 г.,
която е изписана и в обстоятелствените части на АУАН и НП. Извод за
правилната година, както на констатиране на нарушението, така и на неговото
извършване, се съдържат във всички останали документи, приложени в
преписката – два броя съставени протоколи за извършени проверки от
5
01.11.2020 г.; два броя декларации от управителя на дружеството също от
01.11.2020 г., както и от отпечатания КЛЕН на 01.11.2020 г. за посочения
период от време. Тези данни дават основание на съда да приеме, че след като
в обстоятелствените части на АУАН и НП става ясно коя е правилната година
на вмененото нарушение, допусната техническа грешка при нейното
изписване не е от естество да доведе, нито до изначална липса на посочена
година на извършване на деянието, нито до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога го е
извършило, доколкото в хода на проверката в обекта е присъствал лично
управителя на дружеството и лично той е приел плащането, при извършената
контролна покупка от органите по приходите.
Направеното възражение от процесуалния представител на
жалбоподателя, че не е установен конкретния час на извършване на
вмененото нарушение, съдът намира за неоснователно. Действително, в
АУАН и НП са посочени два часа - 13:30 часа и 13:34 часа, но от направеното
словесно описание логично следва, че в 13:30 часа е извършена контролната
покупка, а в 13:34 часа е констатирано нарушението от отпечатания КЛЕН.
Относно това има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, съдът намира
следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговския обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова
бележка от интегралната автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Конкретният случай касае първата първата възможност –
издаване на фискална касова бележка /фискален бон/ от фискално устройство,
надлежно регистрирано в НАП. За да възникне задължение за издаване на
фиксална касова бележка е необходимо да са осъществени кумулативно
6
следните предпоставки: да е налице извършена продажба на стоки или
доставка на услуги, да е извършено плащане и в тази връзка да не е издадена
касова бележка от ФУ. В случая са налице доказателства по делото относно
наличието и на трите посочени предпоставки. Безспорно се установява от
показанията на свидетелката Г., че на посочените в акта дата, час и място, при
извършената проверка в процесния обект, стопанисван от жалбоподателя,
лично е извършила в качеството си на длъжностно лице контролна покупка на
три броя толумбички и на един брой кафе на обща стойност 4,50 лева,
заплатена от нея и приета от управителя на дружеството, за която покупка не
е бил издаден касов бон от ФУ. Показанията на свидетелката Г. подкрепят
отразените констатации в съставения ПИП, а липсата на отразено
регистриране чрез издаване на фискална касова бележка на извършената
продажба в ФУ, безспорно се установява от приложения по делото КЛЕН за
посочения часови интервал на 01.11.2020 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят,
притежаващ качеството на данъчен субект, не е изпълнил предвиденото в
закона задължение да регистрира извършената продажба на стока в
търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, с което е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение.
Санкцията е наложена на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и
безвиновна, поради което не следва да се обсъжда субективната страна.
Аналогична правна уредба, относима към уребата на чл.118, ал.1 от
ЗДДС, е налична в поззаконов нормативен акт - разпоредбата на чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, съгласно която независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане, с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Следва да се отбележи, че
към посочения подзаконов нормативен акт препраща разпоредбата от ЗДДС,
но в случая приоритет има уредбата в закона. Че описаното нарушение в
АУАН и НП е правилно квалифицирано, като такова по чл.118, ал.1 от ЗДДС,
следва и от приложената санкционна разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
7
Последната съдържа едновременно и санкция и състав на административно
нарушение, тъй като предвижда санкцията да се налага на юридическо лице,
което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Събраните по делото
доказателства сочат, че именно в това се е изразило поведението на
санкционираното лице, констатирано в хода на проверката в обекта от
контролните органи. То е описано достатъчно ясно и недвусмеслено в АУАН
и НП, и по начин, който не е ограничил правото на защита на
санкционираното лице да разбере какво точно нарушение, кога и къде го е
извършило.
С процесното НП на „М“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева на основание чл.185, л.1 от ЗДДС, според която разпоредба
на юридическо лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Правилно
наказващият орган, при отчитане на обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път от дружеството, е наложил на същото имуществена
санкция в минималния размер, предвиден в закона, в който размер, съдът
намира, че ще способства в пълна степен за постигане на целите по чл.12 от
ЗАНН.
Извършеното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. В случая, ниската стойност на продажбата – 4,50 лева,
сама по себе си не може да обуслови маловажност на случая, макар и
нарушението да е извършено за първи път. Ето защо, тези обстоятелства
правилно са били взети предвид при определяне на санкцията към
предвидения в закона минимум. Извършеното нарушение засяга утвърдения
ред за данъчна дисциплина. Спазването на този ред от една страна осигурява
пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация,
както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти,
и друга страна – гарантира правото на всеки клиен за извършената от него
покупка и заплащане на цена, да получи съответен документ от фискалното
устройство, т.е. засегнати са съществено правата на потребителите. Ето защо,
не може да се приеме, че е извършеното нарушение разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от
същия вид.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
8
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, приложив в настоящото производство на
основание чл.87 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Разноски се претендират и от двете страни, но с оглед изхода на
делото право на такива има ответната страна по жалбата, с оглед на което
претенцията се явява основателна. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, която разпоредба от
своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита в производството
по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящото /въззивно/ производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото не разкрива завишена
фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, в
което е разпитан един свидетели. При това положение, справедливият размер
на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства
на минималния предвиден размер в Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР на
АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от
което е част административнонаказващият орган – в случая това е
Национална агенция по приходите, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.1 от
ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№575363-F578889/29.04.2021 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-гр.София в ЦУ на НАП, с което на „М“ ЕООД, ЕИК: , със
седалище и адрес на управление гр.Н И, кв.“К“, ул.“З“ №, ет., ап.,
представлявано от управителя К В Д, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.118,
ал.1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
9
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.5 от ЗАНН, „М“
ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.Н И, кв.“К“, ул.““ №,
ет., ап., представлявано от управителя К В Д, да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, със седалище гр.София, сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10