О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 347/09.Х.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

          С решение №82/08.III.2019 г. постановено по гр.дело №1691/ 2018 г. Районен съд-Димитровград отхвърля като неоснователен  и недоказан, предявения от „Дейзи Нова" ЕООД, ЕИК ********* *** установителен иск с правно основание чл.422 вр., вр. чл.210 от ГПК против Д.А.Г., ЕГН ********** ***  - за установяване съществуването на вземанията си-сумата от 332.26/триста тридесет и два лева и 26 ст./, представляваща обезщетение за нанесени на дружеството имуществени вреди по заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност по чл. 210 от Кодекса на труда с №6/25.04.2018 г., изразяващи се в изкривяване на линеал, състоящ се от основа, магнитна линия и размерителна линия, на новозакупена с фактура №**********/26.02.2018 г. производствена машина, представляваща циркуляр която сума е стойността на повреденото имущество - линеала /основа, магнитна линия и размерителна линия/ съгласно ценоразписа и офертата на фирмата - доставчик на машината, както и сумата от 7,68/седем лева и 68 ст./ - лихва за забава, считано от 25.04.2018 г. /датата на издаване на заповедта/до 13.07.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 13.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането-предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №632/16.07.2018 г. по ч.гр.д. N 1142/2018 г. по описа на РС -Димитровград.

          С решението си съдът осъжда „Дейзи Нова" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д.А.Г., ЕГН ********** *** разноски в общ размер на 350.00 лв.

 

Обстоятелства по въззива

 

          „Дейзи Нова" ЕООД атакува описаното решение като неправилно и незаконосъобразно,необосновано,постановено в противоречие с доказателствата по делото.Процесната заповед №6/24.IV.2018 г. за налагане на имуществена отговорност на въззиваемият била връчена редовно на адресата си на 21.V.2018 г.Самият въззиваем се позовал на въпросната заповед,като твърдял,че сумата по нея вече му е удържана,в представените възражения по чл.414 от ГПК.

          От датата на връчване на тази заповед-21.V.2018 г. започвал да тече и месечния срок за Д.А.Г. да представи възражения по тази заповед,каквито същият не представил.В тази насока неправилни били мотивите на съда,че издаването на заповед по чл.210 ал.IV от КТ предпоставяли предварително наличие на заповедта по чл.210 ал.I от КТ,тъй-като самият закон не изисквал подобна поредност и обусловеност.

          Дружеството излага подробни доводи в горните насоки.

          В отговор на въззивната жалба Д.Г. представя отговор,с който извежда неоснователността й,като иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно.

          Въззивникът посочва,че не оспорва връчването на заповед №6/25.IV.2018 г.,като обаче оспорвал връчването на заповед по чл.210 от КТ,каквото естество първата нямала.Въпроса относно естеството на заповед №6/25.IV.2018 г. бил правен и дали същата има правния характер на акт по чл.210 от КТ.Самото изявление в процесната заповед,че се издава на основание чл.210 ал.IV вр. с чл.203 ал.I вр. с чл.206 ал.I от КТ,предпоставя,че Г. е имал възможност и не е оспорил същата.Естеството на търсената сума от въззиваемият-имуществена отговорност на работника предпоставяло спазване изцяло на процедурата по чл.210 от КТ и едва след това да се предприемат сезиранията на съда.

          Въззиваемият подробно обосновава и обстоятелството,че търсената сума му е удържана от трудовото възнаграждение по прекратеното му на 25.V.2018 г. трудово правоотношение.

 

Правни съображения

 

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици,с която се упражнява налично субективно право.         Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.          Постановеното от Районен съд-Димитровград е правилно и следва да се потвърди.

Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1142/2018 г. на Районен съд – Димитровград. По това дело заявител е дружеството,а ответник-физическото лице.След представено възражение по чл.414 от ГПК от страна на сочения за длъжник,съдът поканва и ищецът  предявява иска си като  кредитор по отношение на длъжника.

Страните по делото са били и страни по трудово правоотношение,прекратено по искане на Г. на 25.V.2018 г.В рамките на същото няма спор,че е издадена въпросната заповед №6/25.IV.2018 г. относно осъществяване на ограничена имуществена отговорност на работника поради допуснати от него вреди изразяващи се в изкривяване на линеал, състоящ се от основа, магнитна линия и размерителна линия, на новозакупена с фактура №**********/ 26.02.2018 г. производствена машина, представляваща циркуляр която сума е стойността на повреденото имущество - линеала /основа, магнитна линия и размерителна линия/ съгласно ценоразписа и офертата на фирмата - доставчик на машината,чрез удържане на сумата от 350.09 лв. от трудовото възнаграждение на Г..Тази заповед е връчена на адресата си на 21.V.2018 г.Този акт на работодателя намира основание в чл.210 ал.IV от КТ,който дава право на същия да осъществи реализиране на ограничената имуществена отговорност спрямо работника.Това право е екзекутивно,тъй-като директно се пристъпва към удържане на определената сума като вреда от трудовото възнаграждение на работника.За да се породи обаче това субективно право на работодателя,същото следва да е безспорно и да е ясно очертано като основание и обстоятелства,както и да не е оспорено от работника.Правото на защита на последния е изведено от законодателя веднага след издаването на заповедта по чл.210 ал. I от КТ,с която именно се очертават субективните и обективни предели и основания на отговорността.Самата заповед задължително следва да се връчи на работника,за да може същият да се запознае с нея и да упражни възможното си право на защита на този етап от осъществяването на ограничената имуществена отговорност в рамките на трудовото правоотношение чрез оспорване на същата по чл.210 ал.III от КТ в месечен срок от връчването.В случая няма издадена генерираща заповед по отношение отговорността на Г. по чл.210 ал.I от КТ по която същият да упражни надлежно правото си на защита или да не го упражни.Тези два етапа са задължителни юридически факти за правната валидност на заповедта по чл.210 ал.IV от КТ,тъй-като пораждат екзекутивното право на работодателя да събере вече безспорно очертания размер на ограничената имуществена отговорност от работника.В случая подобен фатически състав не е доказан,поради което и издаването на заповед №6/25.IV.2018 г е неоснователно.Работодателят не е осъществил установителната  и правногенерираща част за имуществената отговорност по чл.210 ал.I и III  от КТ,което има за последица безспорността на вземането,за да осъществява изпълнителната му част,обусловена от първата.Ето защо изведеното вземане,послужило като основание за издаване и на процесната заповед за изпълнение не е породено и не съществува.

Предвид на изложеното доводите по въззивната жалба се явяват неоснователни и заявеното субективно право от страна на въззивникът чрез това действие следва да се остави без уважение. Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Ще следва предвид изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК „Дейзи“ ЕООД да заплати на Д.Г. разноските пред въззивния съд в размер на 350 лв. за адвокат.

          Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

Р  Е  Ш  И

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №82/08.III.2019 г. постановено по гр.дело №1691/ 2018 г.  на Районен съд-Димитровград.

          ОСЪЖДА „Дейзи Нова" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д.А.Г., ЕГН ********** *** разноски в размер на 350.00 лв.

 

          РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

 

          Председател:           

                 

 

 

 

 

          Членове:1.                                         2.