Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2020 г.
СГС, VI-4
състав, в
открито съдебно заседание на седми февруари хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Светлана Влахова,
като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело №
391/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с която по реда на чл.649 ал.1 ТЗ е предявен иск по чл.135 ЗЗД срещу „М.Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност и „Д.“
ЕООД-в несъстоятелност за обявяване недействителност на договор за продажба на
недв.имот, сключен във формата на нот.акт N
36, том I, дело N 36/2015 г.
и по реда на чл.649 ал.2 ТЗ е предявен иск за връщане на имота в масата на
несъстоятелността. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на
длъжника „М.Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност, а вземането е придобито по договор за
цесия от 15.10.2018 г., с който му е прехвърлено от „У. У.“ АД вземане по
договор за банков кредит N 001/21.03.2018 г., обезпечено от длъжника с
договорна ипотека върху УПИ XLI, кв.202 по плана
гр.Ботевград, с площ от 6 725 кв.м., заедно с построената в имота сграда.
Придобитото с договора за цесия вземане е било включено от синдика в списъка с
приети вземания на кредиторите на длъжника. Сочи се, че с процесния договор за
продажба длъжникът е прехвърлил в полза на ответника „Д.“ ЕООД-в
несъстоятелност собствеността върху УПИ XLI, кв.202 по плана гр.Ботевград,
с площ от 6 725 кв.м., заедно с построената в имота сграда, с което
кредиторите на длъжника са увредени, защото уговорената продажна цена от
70 000 лв. с ДДС е многократно по-ниска от пазарната цена на имота, тъй
като по данъчна оценка имотът е на стойност от 687 807,70 лв., а срещу
собствеността длъжникът е придобил необезпечено вземане към неплатежеспособно
дружество. Въпреки учредената ипотека се уврежда цялото имущество на длъжника,
защото в него не постъпва еквивалентно по стойност имущество и е излезъл имот.
Налице е знание на длъжника, защото се е разпоредил с имота след възникване на
задължението му по договора за банков кредит, а приобрететателят „Д.“ ЕООД-в
несъстоятелност е знаел за увреждането, защото при сключване на процесния договор
е била вписана ипотеката, от която се установява съществуването на задължения
на продавача. Излагат се твърдения, че
управител и едноличен собственик на капитала е Х.Г.Х., което е свързано
лице с Е.Д., с който живее на съпружески начала и който чрез „С.П.“ ЕООД е
собственик на капитала на прехвърлителя. Излага се е и съображения за
симулативност на производството по откриване на приобретателя в
несъстоятелност. Иска се от ищеца да се обяви за относително недействителен по
отношение на кредиторите на длъжника „М.Б.К.“ ЕООД- в несъстоятелност договорът
за продажба на недв.имот, сключен между двамата ответници, както и да се осъди
„Д.“ ЕООД-в несъстоятелност да предаде владението.
Синдикът на длъжника „М.Б.К.“ ЕООД-в
несъстоятелност изразява становище за допустимост и основателност на иска.
Ответникът „Д.“ ЕООД-в несъстоятелност
чрез синдика е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражение за
недопустимост поради липса на правен интерес, защото ищецът е ипотекарен
кредитор и ще се ползва от продажбата по чл.717н ТЗ, която ще се извърши в
производството по несъстоятелност на „Д.“ ЕООД-в несъстоятелност. Искът се
оспорва и като неоснователен, защото продажбата е извършена преди сключване на
договора за цесия, по който ищецът е придобил вземане срещу прехвърлителя.
Освен това не е налице увреждане, защото продаденият имот е ипотекиран в полза
на ипотекарния кредитор, чийто положение не се влошава от разпоредителната
сделка, защото и след нея продължава да се ползва от обезпечението. Поддържа
се, че е нормално при наличие на ипотека имотът да се продаде при по ниска
цена.
Ищецът е подал допълнителна искова молба,
с която поддържа предявения иск по чл.135 ЗЗД с довода, че няма значение кога е
сключен договорът за цесия, защото цесионерът придобива вземането на цедента с
всички негови права. Поддържа се, че е налице правен интерес за обезпечения с
ипотеката кредитор да води иска по чл.135 ЗЗД, защото е с прието вземане в
производството по несъстоятелност на прехвърлителя и може да влияе чрез участие
в събранието на кредиторите по какъв начин ще се оценя и осребрява имуществото,
но не е кредитор в производството по несъстоятелност на приобретателя и не може
да влияе относно начина на осребряване на имота. Излага правни съображения
относно наличието на увреждане, произтичащо от излизане на имота от имуществото
на длъжника, както и поради това, че срещу отчуждения имот не е постъпило
еквивалентно по стойност имущество.
Синдикът на „М. Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност в качеството на
съищец е подал допълнителна искова молба, с която поддържа иска по чл.135 ЗЗД.
Навежда довод, че целта на иска е връщане на имота в масата на
несъстоятелността, което ще ползва всички кредитори с приети вземания, а не
само предявилия иска кредитор. Сочи се, че увреждаща е всяка разпоредителна
сделка, с която се намалява имуществото на длъжника.
Ответникът „М. Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност, призован по
реда на чл.50 ал.2, вр. с чл.619 ТЗ, не е подал писмен отговор и не взема
становище по иска.
Представен е договор за банков кредит N 001/21.03.2008 г., от който се установява, че между „У.Б.” АД и „С.П.Б.” ЕООД е
възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да
предостави кредит в размер на 1 800 000 ЕВРО – инвестиционен и от
400 000 ЕВРО - револвиращ, а кредитополучателят е поел задължението да
върне кредита в срок до 8 месеца. Страните са уговорили, че за обезпечение на
вземането ще се учреди ипотека върху УПИ XLI,
кв.202 по плана
на гр.Ботевград с площ от 6725 лв., както и залог по ЗОЗ върху вземания на
кредитополучателя. Солидарен длъжник по договора е „Б.БГ.Г.” ЕООД.
С анекси от 14.11.2008 г., 23.03.2009 г., 15.09.2009 г.,
30.12.2009 г., 19.01.2010 г., 31.03.2010 г. срокът за погасяване на
дълга по кредита е продължен до
31.10.2010 г.
Представен е нот.акт за учредяване на
договорна ипотека върху недв.имоти N 27, том IV, дело 586/2008 г., от който
се установява, че за обезпечение на вземането на банката по договор за банков
кредит N 001/21.03.2008 г. „С.П.Б.” ЕООД е уредил ипотека върху УПИ XLI, кв.202
по плана на гр.Ботевград с площ от 6725 лв.
С молба, вписана на 14.08.2018 г., е поискано
на основание чл.172 ал.1 ЗЗД да се поднови вписването на договорна ипотека по
нот. акт N 27, том IV, дело 586/2008 г.
Представен е нот.акт за учредяване право
на ползване върху недв.имот N 36, том I, дело
34/2013 г., от който се установява, че „С.П.Б.” ЕООД е учредило в полза на Х.Г.Х.
право на ползване върху процесния имот.
Представен е нот.акт за покупко-продажба
на недв.имот от 05.02.2015 г. N 36, том
I, дело N 36/2015 г., от който се установява, че „С.П.Б.” ЕООД е
продал на „Д.” ЕООД срещу цена от 70 000 лв. собствеността върху поземлен
имот с идентификатор 05815.303.119 в гр. Ботевград, който по документ за
собственост представлява УПИ XLI, кв.202 по плана на
гр.Ботевград с площ от 6725, който по данъчна оценка е на стойност
687 807,70 лв.
Представено е уведомление от 01.04.2015 г.,
с което ЧСИ Н.Д.е уведомила „Д.” ЕООД в качеството на ипотекарен длъжник, че по
изп.дело N 20157930400054 e насточен опис на процесния
имот за 11.05.2015 г.
В протокола за опис от 10.07.2015 г. се
сочи, че върху имота е вписана възбрана на 03.04.2015 г.
Представен е договор за цесия от
15.10.2018 г., ведно с приложение N 104, част /А/ и част /Б/ от който се установява, че „У.Б.” АД е
прехвърлил на ищеца вземанията си срещу „М.Б.К.”- в несъстоятелност,
произтичащи от договор за банков кредит N 001/21.03.2008 г., които са
обезпечени с ипотека върху УПИ XLI, кв.202 по плана на
гр.Ботевград с площ от 6725 лв.
Установява се от показанията на св.П., че
не знае негови познати или роднини да са били управители или съдружници в някое
от дружествата, страни по делото. Свидетелят е имал връзка с лицето Х.Г.Х. от
2005 г. до 2011 г., с която са били съдружници в „Платинум 21”ООД. След като
през 2011 г. връзката на свидетеля с лицето Х. е била преустановена, тя е
започнала връзка с Е.Д., с който е започнала да живее на семейни начала. И към
2017 г., когато свидетелят ги е видял заедно, Х. и Е.Д. са били заедно.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на спора пред първоинстанционния съд е предявен по реда на чл.649 ал.3 ТЗ иск
по чл.135 ЗЗД и предявен по реда на чл.649 ал.2 ТЗ иск за връщане на имота в
масата на несъстоятелността.
По
допустимостта на иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Ищецът е предявил иска в
качеството на кредитор на несъстоятелността на „М.Б.К.“ ЕООД и в интерес и за
защита интересите на всички кредитори в несъстоятелността. Обстоятелството, че
ищецът е ипотекарен кредитор, е ирелевантно за наличието на правен интерес, защото
искът е предявен в интерес на всички кредитори на несъстоятелността и крайната
преследвана с иска цел е да се защити колективният интерес на всички кредитори.
Вземането на ищеца е обезпечено с
ипотека, но това обстоятелство би могло да има значение едва при
разпределението на суми, постъпили при осребряване на процесния имот след
неговото връщане в масата на несъстоятелността и е от значение за конкуренцията
между ищеца и другите кредитори. Привилегията на ищеца няма значение за
процесуалната допустимост на предявения в интерес на всички кредитори на
несъстоятелността иск по чл.135 ЗЗД.
Искът
е предявен по реда на чл.649 ал.1 ТЗ и с него се иска да се обяви относителна
недействителност по отношение на всички кредитори в несъстоятелността /молба от
23.10.2019 г./, а в този случай ищецът има качеството на процесуален
субституент, който защитава не свой личен интерес, а защитава интересите на
всички кредитори в несъстоятелността, спрямо които ще се формира на основание чл.649
ал.5 ТЗ СПН.
Процесуалната фигура на кредитора ищец по чл.649 ал.1 ТЗ е идентична с
процесуалната фигура на синдика ищец по отменителен иск – процесуален субституент,
който защитава чужди права и интереси – на всички кредитори. На процесуалния
субституент, който защитава чужди интереси, не могат да се релевират
възражения, касаещи негова лична правна сфера, защото той не защитава свои
права, а чужди. Евентуалната основателност на иска по чл.135 ЗЗД ще ползва всички
кредитори на несъстоятелността – чл.649 ал.5 ТЗ, а не само ищецът, който е
обезпечен с ипотека кредитор. Както се поддържа в молбата на синдика съищец от
29.07.2019 г., при уважаване на иска по чл.135 ЗЗД всички кредитори ще имат
правната възможност да получат удовлетворение от стойността на имота, предмет
на иска по чл.135 ЗЗД. Дори и някой от кредиторите на несъстоятелността да е
ипотекарен и да има право да се удовлетвори с предимство, е възможно да има
остатък, който ще послужи за удовлетворение на останалите „непривелигировани“
кредитори.
Вземането на „У.Б.“ АД по договор за банков
кредит N 001/21.03.2008 г. е включено в списъка с приети вземания на
длъжника и има качеството на прието вземане по чл.693 ТЗ. Това вземане по силата
на договор за цесия от 15.10.2018 г. е придобито от ищеца, който така е
придобил качеството на кредитор на несъстоятелността и в едногодишния срок е
предявил отменителния иск - на 27.02.2019 г., а решението за откриване на
производството по несъстоятелност е вписано в ТР на 01.03.2018 г.
От представения по делото нот.акт за покупко-продажба
на недв.имот N 36, том I, дело N 36/2015 г., се установява, че на 05.02.2015 г. длъжникът
с предишно наименование „С.П.Б.“ е продал на „Д.” ЕООД собствеността върху процесният
имот. Атакуваната сделка поражда типичното за всеки договор за продажба
вещноправно действие и води до отчуждаване на собствеността. В този случай е
извършена от длъжника разпоредителна сделка с имот, който поради разпореждането
не се намира в имуществото на длъжника към откриване на производството по
несъстоятелност, от което следва, че имотът не би могъл да послужи за
удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността.
Всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за
удовлетворяване на кредиторите, защото е налице законова пречка синдикът да
извърши действия по осребряване на имот, който не е включен в масата на
несъстоятелността. Налице е увреждане на кредиторите на несъстоятелността,
възможността за удовлетворение на които е ограничена от масата на
несъстоятелността, в която обаче влиза само имуществото, което е било
собственост на длъжника към откриване на производството по несъстоятелност - чл.614 ал.1, т.1, вр. с чл.616 ал.1 ТЗ.
За наличието на увреждане на кредиторите е без
значение дали ищецът, или друг от кредиторите, се ползва от учредено обезпечение
и дали разполага с възможност да се удовлетвори чрез индивидуално принудително
изпълнение по реда на чл.638 ал.3 ТЗ. Искът по чл.135 ЗЗД е предявен за защита
на колективния интерес на всички кредитори, поради което се преценя дали с
разпоредителната сделка се накърнява възможността всички кредитори да се
удовлетворят от имота. В този смисъл възражението, че ищецът е ипотекарен
кредитор, е неоснователно, защото това възражение не може да се релевира спрямо
всички кредитори в несъстоятелността, в
чийто интерес искът е предявен от ищеца в качеството на процесуален
субституент.
Възможността всички кредитори да се удовлетворят от имота е изключена,
защото имотът е отчужден от длъжника, поради което е налице увреждане на
кредиторите в несъстоятелността.
За основателността на предявения по реда на
чл.649 ал.1 ТЗ иск с правно основание чл.135 ЗЗД е необходимо да се установи
още една предпоставка – знание на длъжника за увреждането, а тъй като сделката
е възмездна, е необходимо да се установи и знание на приобретателя по сделката.
Според съда достатъчно е длъжникът да знае, че с разпореждането се уврежда дори
само един негов кредитор и не е необходимо да се установява знание за увреждане
на всички кредитори, които в едно производство по несъстоятелност могат да
бъдат много на брой, като вземанията на едни кредитори могат да предхождат
сделката, а вземанията на други да следват във времето сделката.
Доколкото
искът не е основан на чл.135 ал.3 ЗЗД – предназначение за увреждане преди
възникване на вземането, следва да се прецени дали е налице знание на длъжника
за увреждане на кредитор, чието вземане е съществувало към датата на
разпоредителната сделка.
В
обстоятелствената част на исковата молба са повдигнати фактически твърдения
единствено за знание на длъжника, че сделката уврежда кредитора му по договора
за банков кредит от 21.03.2008 г. - „У.Б.“ АД, на който ищецът е правоприемник
в качеството на цесионер. Ето защо при преценката за наличието на субективния
елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД следва да се провери дали длъжникът
е знаел, че този кредитор се уврежда – чл.8 ал.2 ГПК.
Според съда няма никакво съмнение за това, че разпоредилият се със
сделката длъжник е знаел и е съзнавал / чрез своя управител/, че с прехвърляне
на имота се намалява имуществото му, от което има възможност да се удовлетвори
кредиторът по договора банков кредит от 21.03.2008 г., чието вземане е
съществувало към извършване на разпоредителното действие. Тук обаче следва да
се отбележи, че вземането по договора за банков кредит е обезпечено с учредена от
длъжника ипотека именно върху процесния имот, функцията на която е да позволи
на ипотекарния кредитор „У.Б.“ АД, на
който ищецът е правоприемник, да се удовлетвори от имота независимо от
прехвърляне на собственосттта и независимо от това в чие имущество е прехвърлен.
Разпоредилият се с имота длъжник, който е учредил вписаната още на 26.08.2008
г. ипотека, е знаел, че върху имота е учредил ипотека за обезпечение вземането
на кредитора по договора за банков кредит. Следователно длъжникът е знаел и че
разпореждането с ипотекирания от него имот не уврежда кредитора по банковия
кредит, който се защитава от ипотеката, която следва имота – чл.173 ал.1 ЗЗД.
След като длъжникът е учредил ипотека върху
имота, той е знаел, че предназначението на тази ипотека е да се обезпечи
възможността на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от имота - дори и при прехвърляне
на собствеността. Длъжникът е знаел, че с учредената от него ипотека се
защитава кредиторът по договора за банков кредит от последващи прехвърлителни
сделки и се гарантира възможността му да се удовлетвори от имота. Ето защо съдът
приема, че към момента на сключване на разпоредителната сделка длъжникът е
знаел, че тази сделка не уврежда ипотекарния кредитор по договора за
банков кредит, защото със сделката не се създава пречка и не се осуетява
възможността този кредитор да се удовлетвори от стойността на имота - и то по
предпочитание. Само на това основание искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен.
За
пълнота на изложението следва да се посочи и следното – приобретателят по
сделката не е знаел за увреждането на кредитора „У.Б.“ АД, на който ищецът е правоприемник.
Съдът изцяло споделя тезата в исковата молба, че след като към извършване на
разпоредителната сделка е била вписана учредената върху процесния имот ипотека,
приобретателят на имота е знаел за ипотечното право на „У.Б.“ АД и за съществуването
на негово вземане, обезпечено с ипотеката. В това се изразява и публичността на
вписванията – да се даде гласност на неограничен кръг лица за вписаните
обстоятелства. Приобретателят по сделката е знаел за учредената ипотека в полза
на кредитора по договора за банков кредит, но е знаел и че след придобиване на
собствеността имотът ще продължи да служи за обезпечение на ипотекарния кредитор,
който ще може да се удовлетвори от имота въпреки смяната на собствеността. В
този смисъл съдът приема, че приобретатетят по сделката е знаел, че
прехвърлителната сделка не уврежда ипотекарния кредитор на продавача,
защото не създава пречки и не осуетява възможността му да се удовлетвори, и то
по предпочитание от имота, който и след смяната на собствеността ще продължи
поради ипотеката да служи за обезпечение – чл.173 ал.1 ЗЗД.
При тези факти съдът намира, че и двете
страни по атакуваната сделка са знаели, че разпореждането с имота не уврежда
кредитора по договора за банков кредит, защото не пречи и не осуетява
възможността му в качеството на ипотекарен кредитор да се удовлетвори от
стойността на имота. По-горе се спомена, че сделката уврежда колективния
интерес на кредиторите в несъстоятелността, но преценката за наличието на
субективния елемент /знание за увреждането/ се извършва съобразно въведените
в исковата молба фактически твърдения.
Освен ищецът, кредитор на несъстоятелността
е НАП, което се установява след проверка по партидата на длъжника, но от страна
на ищеца не са повдигнати фактически твърдения, че и двете страни по сделката
са знаели за увреждане на този кредитор, а още по-малко са събрани
доказателства за тези факти. Кредиторът НАП не е встъпил като съищец по реда на
чл.649 ал.3 ТЗ и не е навел твърдения, че страните по сделката са знаели за
неговото увреждане, респ. за този факт не са събирани доказателства, както и за
това кога са възникнали вземанията му срещу длъжника – дали преди или след
сделката.
Като
съищец на основание чл.649 ал.3 ТЗ служебно е конституиран синдикът на
длъжника, който също не е въвел фактическото твърдение, че страните по сделката
са знаели за увреждане и на друг кредитор, освен на този по договора за банков
кредит.
Разпоредителната
сделка от обективна страна уврежда всички кредитори на несъстоятелността
на длъжника „М.Б.К.“ ЕООД, защото пряко рефлектира върху имуществото му, от което
се изважда имот, който не се намира в масата
на несъстоятелност и не може да
служи за тяхно удовлетворение. Длъжникът и приобретателят обаче са знаели, че
тази сделка не уврежда кредитора по договора за банков кредит, защото той е
защитен от ипотеката, поради което няма основание сделката да се обяви за
относително недействителна спрямо всички кредитори на несъстоятелността. Сделката
е извършена след датата на неплатежеспособността, но този факт е ирелевантен,
защото съдът не е сезиран с иск по чл.647 ал.1, т.3 ТЗ.
В
исковата молба, а и в писмената защита,
ищецът се позовава на решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което обаче е
разгледан спор, при който обезпечен с ипотека кредитор атакува сделка с имот,
върху който не е учредената в негова полза ипотека, поради не намира приложение
в настоящия случай, при който с иска по чл.135 ЗЗД се атакува сделка с
ипотекирания имот.
При
тези факти съдът намира, че предявеният иск по чл.135 ал.1 ЗЗД е неоснователен.
Искът по чл.135 ЗЗД изрично е включен сред визираните искове в нормата
на чл.649 ал.1 ТЗ, които са за защита кредиторите на несъстоятелността, поради
което кредиторът на несъстоятелността е легитимиран на основание чл.649 ал.2 ТЗ,
вр. с ал.1, да предяви и обусловения иск връщане на имота в масата.
Неоснователността на предявения по реда на чл.649 ал.1 ТЗ отменителен иск е
основание за отхвърляне на предявения по реда на чл.649 ал.2, вр. с ал.1 ТЗ,
обусловен иск за връщане на имота в масата.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл.649 ал.1 ТЗ от „А.з.с.н.в.“ ЕАД иск с правно основания
чл.135 ал.1 ЗЗД, по който е конституиран като съищец синдикът на „М.Б.К.“ ЕООД-в
несъстоятелност, срещу „М.Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност и „Д.“ ЕООД-в несъстоятелност, с който се
иска да обяви за относително недействителен по отношение на кредиторите на „М.Б.К.“
ЕООД-в несъстоятелност договор за продажба на недвижим имот, сключен на
05.02.2015 г. във форма на нот.акт N 36, том I, дело N 36/2015 г., с който „С.П.Б.” ЕООД сега „М.Б.К.“ ЕООД-
в несъстоятелност е продал на „Д.” ЕООД поземлен имот с идентификатор 05815.303.119
с площ от 6 806 кв.м., находящ се в гр. Ботевград, ул.“Цар Освободител“, заедно
с построената в имота сграда с идентификатор 05815.303.119.1, както и
предявения по реда на чл.649 ал.2 ТЗ, вр. с ал.1, срещу „Д.“ ЕООД-в
несъстоятелност иск за връщане на посочения по-горе имот в масата на
несъстоятелността на „М.Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност.
ОСЪЖДА „М.Б.К.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК ********, чрез масата на
несъстоятелността да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 6405,96 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: