О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 318 18.05.2023
г. град
Стара Загора
Старозагорският административен съд – VIII състав, в закрито заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
разгледа докладваното
от съдия Златко Мазников административно дело № 297 по описа за 2023 г. и за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по
чл.
60, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „АНИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж. к. „Трите чучура“ № 47, ет.
4, ап. 16, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
наложена принудителна административна мярка (ПАМ), постановено със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-188-01168776 от 05.05.2023 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
разпореждането за предварително изпълнение на наложената ПАМ по съображения за
неговата необоснованост недоказано наличие на нормативно регламентираните
основания по чл.
60, ал. 1 от АПК за упражненото административно правомощие и несъобразяване
с целта на закона. Поддържа се от жалбоподателя, че в мотивите за разпореденото
предварително изпълнение на ПАМ не са посочени конкретни фактически съображения
за необходимостта от това предварително изпълнение. Счита, че допуснатото
нарушение само по себе си не може да обоснове извод за съществуването на
основания за предварителното изпълнение на ПАМ. С подробно изложени в жалбата
съображения за липсата на законово предвидените материалноправни предпоставки
по чл.
60, ал. 1 от АПК и за несъответствие с целта на закона е направено искане
да бъде отменено разпореждането за предварително изпълнение на наложената ПАМ
със ЗНПАМ № ФК-188-01168776 от 05.05.2023 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в представено по делото
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ е
обосновано, правилно и законосъобразно от гледна точка наличието на
материалноправните предпоставки по чл.
60, ал. 1 от АПК, за което излага подробни съображения. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес в нормативно регламентирания срок по чл.
60, ал. 5 от АПК е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към жалбата и от представените с
административна преписка доказателства, се установява следната фактическа
обстановка:
Със ЗНПАМ № ФК-188-01168776 от 05.05.2023 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на „АНИ ГРУП“ ЕООД
гр. Стара Загора, ЕИК *********, е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Гълъбово, ул. „Съединение“
№ 29, стопанисван от „АНИ ГРУП“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл.
186, ал. 1 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
В заповедта е посочено, че при извършена на 29.04.2023 г. в 11:50
часа проверка на търговски обект по смисъла § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Гълъбово,
ул. „Съединение“ № 29, стопанисван от „АНИ ГРУП“ ЕООД, е констатирано, че
дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ),
с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.
Нарушението е установено при скрито наблюдение в търговския обект, в резултат
на което е констатирана покупка от клиент на картофи и един пакет червен пипер на
стойност 7,30 лева, платени в брой на лицето Даниела Димчева – продавач, за
което не е била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ
на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Нарушението се доказвало
от генерираната контролна лента на електронен носител (КЛЕН)
от ФУ в обекта за деня на проверката и установената касова разлика в размер на 29,03
лева. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.
110, ал. 4 във връзка с чл.
50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) Протокол за извършена
проверка, серия АА, № 0116876 от 29.04.2023 г. Въз основа на констатациите е
направен извод, че „АНИ ГРУП“ ЕООД Загора не е издал документ за продажба по чл. 118
от ЗДДС. Извършеното нарушение на чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е възприето като основание по смисъла на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ със заповед по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС.
На основание чл. 188 от ЗДДС във връзка с чл. 60 от АПК е разпоредено предварителното изпълнение на наложената ПАМ „запечатване
на търговски обект“, мотивирано с необходимост от предварителното изпълнение за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
както и поради следното: 1. за да се защити особено важен държавен интерес, а
именно спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните
устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на
неговите публични задължения; 2. съществуваща опасност изпълнението на акта да
бъде осуетено или сериозно затруднено и 3. съществуваща опасност от
закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди
за бюджета. Сочи се, че разпоредбите на чл. 186
и 187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни
регламенти, като същите имат и санкционен, и превантивен характер, тъй като ПАМ
по принцип се налага за преустановяване и/или предотвратяване на
административни нарушения и последиците от тях, поради което, ако не бъде
допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши
ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна
практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена.
Обосновано е, че нарушението има негативни последици за фиска, тъй като не се
отчитат приходи и по този начин не може да се установи фактически реализирания
оборот от проверявания търговец. Сочи се, че неизпълнението на задължението за
издаване на съответен документ за продажба, местоположението на обекта и характера на
дейността благоприятстват разрастването на причиняваните вреди, още повече, че
в случая при проверката била установено несъответствие между касовата наличност
по документи – 166,40 лв., и фактическата такава – 245,30 лв., от които 50 лв.
въведени чрез ФУ, а от друга страна по отношение на дружеството и друг път било
констатирано такъв вид нарушение при сходна фактическа обстановка, за която
била издадена ЗНПАМ № ФК-376-0118208 от 23.11.2022 г. Прието е, че с това си поведение
проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика
на държавата, тъй като не позволявало да бъдат проверени извършените от него
продажби, последица от което се явявало неправилното определяне на дължимите
данъци. Необходимостта от предварително изпълнение се свързва и с начина и вида
на организиране на отчетността, които в случая са довели до извършеното деяние
и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки че бил
запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът извършил
административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и
следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати
веднага възможността за неотчитането на приходите от негова страна. Като
основание за допускането на предварително изпълнение на ПАМ е възприета възможността
без него да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и
възможността от закъснението на изпълнението на ПАМ да последва значителна или
трудно поправима вреда – съществено отклонение от данъчното облагане по
отношение на конкретния субект, тъй като нарушението препятствало нормалната
контролна дейност на приходната администрация и не позволявало проследяване на
търговския оборот в цялост.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните
правни изводи:
На оспорващото дружество е наложена ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, според която норма ПАМ „запечатване на
обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118
от ЗДДС. Следователно юридическият факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС да наложи ПАМ „запечатване на обект“, е
неизпълнението на задължението по чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка.
Възприемайки установеното на място в проверения търговски обект на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба от Наредбата и съответно като
източник на правомощието по чл.
186, ал. 3 във връзка с ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, административният орган е приложил със ЗНПАМ №
ФК-188-01168776 от 05.05.2023 г. ПАМ – запечатване на търговския обект, в който
е прието, че е осъществена противоправната деятелност, кумулативно с нея и при
същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС –забрана на достъпа до обекта.
Съгласно чл. 188 от ЗДДС ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на чл.
60, ал. 1 – 7
от АПК, т.
е. то може да се допусне с разпореждане, както е в случая, при наличие на
предпоставките, регламентирани в чл.
60, ал. 1 от АПК. За да пристъпи към допускане на предварително изпълнение
на издадената ЗНПАМ, административният орган следва да съобрази налице ли е
някое от основанията, включени в хипотезата на 60, ал. 1 от
АПК и да мотивира разпореждането за предварително изпълнение – чл.
60, ал. 2 от АПК, включително като установи, че то се налага – за да се
осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес.
В случая съдът приема, че нито е обосновано, нито е доказано
съществуването на обстоятелства, които законът в разпоредбата на чл.
60, ал. 1 от АПК регламентира като материалноправно основание за допускане
на предварителното изпълнение на заповедта и на наложената с нея ПАМ.
На първо място оспореното разпореждане за предварително
изпълнение на наложената ПАМ не съответства на изискването по чл.
60, ал. 2 от АПК за мотивираност – не е обоснована нито нуждата от защита
на особено важен държавен интерес, нито съществуваща опасност от закъснението
на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за фиска.
Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните
с наложената ПАМ обществени отношения, на държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, както и с вероятността от закъснението на изпълнението
да настъпят значителни и трудно поправими вреди, не изпълняват изискването по чл.
60, ал. 2 от АПК за мотивираност на разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение на ПАМ. Оспореният акт не съдържа конкретни и
относими факти и съображения, които да обосновават извод за необходимост от
предварително изпълнение на наложената мярка при прилагането на някоя от
законово регламентираните предпоставки по чл.
60, ал. 1 от АПК. Единствените конкретни факти, на които се основава
административното решение за издаване на разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на наложената ПАМ, се свързват с местоположението на
търговския обект, характера на осъществяваната
в него дейност, констатацията за установена при проверката разлика между
касовата наличност по документи и фактически наличните в касата парични
средства и предходна ЗНПАМ за същото по вид нарушение. Повечето от тези
обстоятелства обаче (местоположението
на търговския обект, характера на
осъществяваната в него дейност и констатацията за установена касова
разлика) са взети предвид и за преценката тежестта на извършеното
нарушение при определянето на срока за налагането на ПАМ, поради което не могат
да бъдат разглеждани като такива и за мотивиране на материалноправна
предпоставка за постановяване разпореждане за предварителното изпълнение на ПАМ
в хипотезата на чл.
60, ал. 1 от АПК. Що се отнася до другия конкретен мотив – предходна ЗНПАМ,
административният орган не ангажира доказателства същата да е влязла в сила или
за нарушението, за което е била издадена, да е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, още по-малко за това нарушение търговецът да е
бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление. На практика
изложените мотиви за разпореденото предварително изпълнение се свеждат до
обосноваване на фактическото основание за налагане на ПАМ на основание чл.
186, ал. 1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС, целите на налаганата ПАМ от гледна
точка на нейния преустановителен и превантивен характер и общи съждения относно
държавния интерес за спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на
извършваните продажби на стоки и услуги в търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки, което обаче по никакъв начин не изпълнява изискването
по чл.
60, ал. 2 от АПК за мотивираност на разпореждането за предварително
изпълнение на акта.
Въз основа на представените по делото документи съдът
приема, че не е доказано и съществуването на възприетите от административния
орган материално правни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение
на наложената ПАМ по следните съображения:
Превантивният характер на ПАМ, противно на приетото от
решаващия административен орган, не предпоставя автоматично извод за наличие на
предпоставка за допускане на предварително изпълнение на акта, с който се
налагат. Предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от
същия вид, както и коригирането поведението на търговеца и налагането на
финансова дисциплина, принципно се постига с налагането на самата принудителна
мярка и са предпоставки за издаване на заповедта за налагане на ПАМ. На
следващо място целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за
реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки.
Действително обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки или услуги във или от търговските обекти, са пряко свързани
с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана в законово
очертаните рамки – съобразно целите на закона (чл. 4,
ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6,
ал. 2 АПК). Както ПАМ, така и допускането на нейното предварително
изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да
са съразмерни по тежест с установените факти и с преследваната цел. Следва да
се отбележи и че законодателят не презюмира наличието на особено важен държавен
интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения във връзка с
регистрирането и отчитането на продажбите чрез ФУ и се налага ПАМ по чл. 186
от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по
силата на закона, а обуславя допускането на изпълнението й с наличие на
предпоставките по чл.
60 АПК, като защитата на обществения интерес, който се засяга от
поведението на търговеца, се осигурява от предвидената и наложена ПАМ,
включително чрез продължителността на срока, за който е наложена.
В случая, освен че посочената като цел за допускане на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ, се смесва с целта на самата ПАМ,
имаща преустановителен и превантивен характер, не е доказано и наличието на
която и да е било от материалноправните предпоставки за упражняване на
правомощието по чл.
60, ал. 1 от АПК. Административното решение за издаване на разпореждане за
допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ се свързва с
необходимостта от защита на особено важен държавен интерес по смисъла на чл.
60, ал. 1 от АПК, какъвто несъмнено е интересът от надлежното регистриране
и отчитане на приходите от задълженото лице чрез издаването на съответния
документ за продажба по чл. 118
от ЗДДС и заплащането на данъци върху действителния им размер. Действително
регистрирането и отчитането на извършваните продажби на стоки или услуги в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски
обекти по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС. Съответно неизпълнението на това задължение има за
последица нерегистриране и неотчитане на приход от продажби, като неиздаването
на съответния документ за продажба по чл. 118
от ЗДДС законът в разпоредбата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС предвижда като материалноправна
предпоставка за издаването на заповед за налагане на ПАМ „запечатване на
търговски обект“. Но доколкото в ЗДДС липсва регламентирано предварително
изпълнение на мярката по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, следва извода, че за постановяването на разпореждане за
предварително изпълнение на ПАМ е необходимо във всеки конкретен случай да бъде
доказана нуждата от защита на особено важен държавен интерес по смисъла на чл.
60, ал. 1 от АПК, което доказване не се свърза с доказването наличието на
накърнен държавен интерес от допуснатото нарушение, нормативно установено като
материалноправно основание за налагане на самата ПАМ. След като законът не
презюмира наличието на засегнати от обуславящото налагане на ПАМ нарушение
права и интереси по смисъла на чл.
60, ал. 1 от АПК, които е необходимо да бъдат защитени чрез допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на административния акт, с който се
налага мярката, недопустимо е охраняваният с предварителното изпълнение по чл.
60, ал. 1 от АПК държавен интерес да се презюмира от правоприлагащия орган
по съображения за засегнат държавен интерес от самото извършено нарушение,
съставляващо основание за налагане на ПАМ, както е направено в случая. Не е
обосновано, още по-малко е доказано как точно създадената организация в
търговския обект „няма за цел и не води до изпълнение на установени правни
регламенти“. Както вече беше посочено, установената в обекта при проверката
положителна касова разлика в размер на 29,03 лева сама по себе не доказва
нуждата от предварителното изпълнение на акта от гледна точка наличието на
материалноправните предпоставки по чл.
60, ал. 1 от АПК. Неподкрепени с каквито и да е било фактически констатации
и доказателства (от гледна точка на реализираните от
търговеца обороти, съответно приходи в предходни периоди, и дали те са
значителни по размер) са и съображенията за „съществено
накърняване на обществения интерес и фискалната политика на държавата“. Не е
ясно по какъв начин сочените характеристики на обекта и осъществяваната в него
търговска дейност „благоприятстват разрастването на причиняваните вреди на
фиска“. Не е обосновано и защо административният орган е приел, че от
закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими
вреди за фиска. Както беше посочено, несъмнено неиздаването на съответния
документ за продажба се свързва с неотчитането на приходи (доходи),
но не става ясно по какви конкретни съображения е прието, че в случая ще
настъпят значителни или трудно поправими вреди за държавата, ако не се допусне
предварително изпълнение на наложената ПАМ. Абсолютно немотивирано, бланкетно и
недоказано е и соченото като основание за допускането на предварителното
изпълнение на ПАМ твърдение, че има опасност изпълнението на акта да бъде
осуетено или сериозно затруднено.
Следователно разпореденото предварително изпълнение на
наложената ПАМ се явява фактически и доказателствено необосновано от гледна
точка съществуването на твърдените от административния орган материалноправни
предпоставки за упражняване на правомощието по чл.
60, ал. 1 от АПК, което обуславя извод и за неговата несъразмерност в
нарушение на принципа по чл. 6,
ал. 1 от АПК.
По изложените съображения разпореждането за предварително
изпълнение на ПАМ, наложена със ЗНПАМ №
ФК-188-01168776 от 05.05.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
При този изход на делото НАП следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие –
240 лева, който размер съдът намира, че е не е прекомерен с оглед на
фактическата и правна сложност и нормативно установения минимален размер на
адвокатските възнаграждения по този вид дела Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „АНИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж. к. „Трите чучура“ № 47, ет.
4, ап. 16, разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложена
принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-188-01168776 от 05.05.2023 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „АНИ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ж. к. „Трите чучура“ № 47, ет. 4, ап. 16, направените по делото разноски в
размер на сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДДС.
СЪДИЯ: