Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………/………….2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на 12 април 2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело № 2601 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР) вр. чл.145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.С.Г. ***, чрез адв. М. срещу Заповед № 18-10525/02.11.2020 г. на началника на служба по геодезия, картография и кадастър - Варна, с която е отказано изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/ на гр. Варна по заявление рег. № 01-376385/20.08.2020 г. относно присъединяване на сграда 10135.****.3 към сграда 10135.****.2 и промяна очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.****.2.1.
Според
оспорващия обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорва
извода на ответника, че е налице спор за материално право, тъй като обект
№10135.****.3 представлява тераса към кухнята на недвижим имот №10135.****.2.1
и е включен в титула за собственост – постановеното в производство по съдебна
делба Решение от 04,11,1982г. по гр. дело №1371/1982г. на Варненски районен съд
и Нотариален акт № 44, том LXIV,
дело №1509/22.12.1993г. В жалбата се излагат твърдения, че процесната
постройка не представлява самостоятелна сграда или обект към нея, а напротив
изградена е върху съществуващо на полуподземния етаж изолационно антре. Твърди
се, че постройката е неразделна част от обект №10135.****.2.1 и нейната цел е
да обслужва нуждите на основния обект.
В
съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуален представител поддържа жалбата
си на сочените в нея основания. Отправя искане за присъждане на сторените
разноски.
Ответната
страна Началника на СГКК гр.
Варна, не се представлява, със
становище с.д. № 15761/15.12.2020г. оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана и моли същата да бъде отхвърлена, в условия на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че същият е над
предвидения в Наредба №1/2004г. минимум.
Заинтересованите стани – О.И.Б., Илиян О.Б.,
П.С.М., С.Г.Й., Л.И.З. редовно призовани, не изразяват становище по жалбата.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно съдебно решение на Районен съд –
Варна от 04.11.1982г., постановено по гр. дело № 1371/1982г., вписано в служба
по вписванията – Варна с № 168/04.03.1983г., том I, вх. рег. №784 и нотариален акт №
44/22.12.1993г., том LXIV,
дело 15609, вх. рег. № 15776 на ВРС, П.С.Г. е собственик на „жилище, заемащо I етаж на жилищна сграда, намираща се в гр.
Варна, ул. „Македония“ №57, състоящо се изцяло от външно стълбище, входно
антре, коридор, три стаи, кухня с тераса, две изби, 1/6 идеална част от избен
коридор, с входно стълбище, клозет, баня с изолационно антре“.
Административното производство е започнало по заявление с вх.№01-376385-20.08.2020 г. на П.С.Г. за изменение на КК и КР на гр. Варна, състоящо се в присъединяване на сграда 10135.****.3 към сграда 10135.****.2, в съответствие с извършени геодезически измервания. С изменението се променят очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.****.2.1. Към заявлението са били приложени Проект за изменението по реда на чл.54, ал.4 от ЗКИР, вр. чл.75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, документи, удостоверяващи, че жалбоподателят е съсобственик на процесния имот.
В
хода на административното производство е изпратено уведомление
№24-22433/18.09.2020г. до заинтересованите страни - О.И.Б., И О.Б., П.С.М., С.Г.Й.,
Л.И.З. за подаденото заявление. В указания срок са постъпили възражения от С.Г.Й.
и Л.И.З., с идентично съдържание. Заявяват, че като съсобственици на недвижимия
имот с идентификатор 10135.**** не са съгласни в общата собственост да се
обособяват части за лично ползване, за чието изграждане не са дали своето
съгласие. Въз основа на горните факти началникът на СГКК Варна е издал
процесната заповед, с която, на основание чл. 54, ал.4, във връзка с ал.2 от ЗКИР, е отказал изменение на КККР, одобрена със Заповед №РД-18-98/10.11.2008 г.
на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър,
състоящо се в присъединяването на сграда 10135.****.3 към сграда 10135.****.2 и
промяна на очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.****.2.1.
В обжалваната заповед като мотиви за отказа са посочени обстоятелствата, че са налице възражения от Й. и З., с които се изразява несъгласие със започната процедура. Исканите изменения, състоящи се в присъединяването на сграда с идентификатор 10135.****.3 към сграда с идентификатор 10135.****.2 и промяна на очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.****.2.1 са отказани на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и 51, ал. 1, т. 2, и 54, ал. 2 от ЗКИР, а именно наличие на спор за материално право.
По делото, по искане на жалбоподателя е допусната съдебно техническа
експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло като логично, компетентно,
непротиворечащо си с останалия доказателствен материал по делото и неоспорено
от страните. Според вещото лице инж. И.А. сграда с идентификатор №10135.****.3
не е самостоятелна сграда към момента на извършване на СТЕ, същата е функционално
свързана със сграда с идентификатор № 10135.****.2. Недвижим имот с
идентификатор №10135.****.3 е изграден върху поземлен имот №10135.****, като
към момента на изготвяне на експертизата е конструктивно обвързан с недвижим
имот № 10135.****.2. Вещото лице сочи, че достъпът до сграда с идентификатор
№10135.****.3 се осъществява от ул. „Македония“, входът до нея е чрез стълбище,
което служи за достъп до СОС 10135.****.2.1. Дадено е заключение, че сградата,
под формата на тераса към кухнята е обективирана в решение на Районен съд –
Варна от 04.11.1982г., постановено по гр. дело № 1371/1982г., вписано в служба
по вписванията – Варна с № 168/04.03.1983г., том I, вх. рег. №784 и нотариален акт №
44/22.12.1993г., том LXIV,
дело 15609, вх. рег. № 15776 на ВРС. Вещото лице сочи, че сградата не е
отразена правилно в КККР, тъй като НИ № 10135.****.3 може да бъде показан като
част от НИ 10135.****.2. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
надстройката е построена върху съществуваща тераса и заявява, че същата е
функционално свързана със сградата от основно застрояване, т.е. няма как да
бъде отразена като самостоятелен обект. Вещото лице заявява, че НИ с
идентификатор 10135.****.3 трябва да бъде част от етажа на основното застрояване.
Освен това уточнява, че останалите собственици използват вход през ул. „Цар
Асен“, а жалбоподателят има самостоятелен вход, като заявява, че не са налице
основания обекта да не бъде отразен в КК, като част от ет. 1 или част от самата
сграда.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният акт е съобщен на жалбоподателя на 10.11.2020 г., а жалбата
срещу него е депозирана на 24.11.2020 г.
При така установеното съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал.1 АПК. За жалбоподателя, като собственик на процесния имот, придобит с решение
на Районен съд – Варна от 04.11.1982г., постановено по гр. дело № 1371/1982г.,
вписано в служба по вписванията – Варна с № 168/04.03.1983г., том I, вх. рег. №784 и нотариален акт №
44/22.12.1993г., том LXIV,
дело 15609, вх. рег. № 15776 на ВРС, е налице правен интерес от оспорване на
отказа за извършване на изменение КККР, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения.
Оспореният
административен акт е издаден от
компетентен орган – началник на СГКК - Варна и в пределите на предоставената му
власт, съобразно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
В случая за да
издаде оспорения административен акт, административния орган е посочил като
правно основание разпоредбите на чл. 54, ал. 4
във вр. с чл. 54, ал. 1
и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, тоест изменението в КККР е свързано с отстраняване
на непълноти и грешки. Според §1, т.16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Безспорно е по делото, че КК и КР на гр. Варна са одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008
г. на ИД на Агенция по геодезия картография и кадастър.
Съгласно
приложимия текст на чл. 54, ал.1 ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен
от правоспособно лице по кадастъра /чл.51 ал.5 от ЗКИР/. В случая процедурата по
изменението е започнала по заявление на заинтересовано лице, към което са
налице документи, установяващи правото на собственост върху процесния поземлен
имот, а според ал. 2 на същия закон
когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Легално определение за
"спор за материално право" се съдържа в § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. Налице е, когато в
проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на
имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица
съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното
производство. Видно от съдържанието на оспорената заповед, с която е отказано
изменението на КК и КР, посочените фактически основания за отказа са
възраженията на заинтересованите страни С.Й. и Л.З..
Съдът намира, че ответникът няма собствени фактически установявания, от които да изведе извод за наличието на спор за материално право. Заповедта е процесуално незаконосъобразна - издадена е при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, в нарушение на чл.35 от АПК, а като това процесуално нарушение е довело и до следната материална незаконосъобразност на заповедта:
Съдът счита, че не съществува спор за материално право между жалбоподателят и заинтересованите страни. Съгласно константната съдебна практика, спор за материално право е налице тогава, когато и двете страни имат титул за собственост върху една и съща площ. В случая това не е така, видно от представените по делото писмени доказателства, а именно постановено в производство по съдебна делба решение на Районен съд – Варна от 04.11.1982г., по гр. дело № 1371/1982г., вписано в служба по вписванията – Варна с № 168/04.03.1983г., том I, вх. рег. №784 и нотариален акт № 44/22.12.1993г., том LXIV, дело 15609, вх. рег. № 15776 на ВРС, П.С.Г. придобива собственост върху жилище, представляващо първи етаж от жилищна сграда и състоящо се от външно стълбище, входно антре, коридор, три стаи, кухня с тераса, две изби, 1/6 идеална част от избен коридор , с входно стълбище, клозет, баня с изолационно антре. Същото се потвърждава и от заключението по назначената СТЕ. Вещото лице дава заключение, че полуприземен етаж с идентификатор 10135.****.3 има самостоятелен вход, но надстройката, отразена в КК заедно с полуприземния етаж ПИ 10135.****.3 не е самостоятелен обект и е конструктивно и функционално обвързана с НИ 10135.****.2, достъпът до нея се осъществява през стълбище, което служи за достъп до СОС 10135.****.2.1. С оглед, на което съдът намира, че с измененията не се засягат пряко правото на собственост на заинтересованите страни върху общите част от сградата. Освен изложеното, вещото лице дава заключение, че постройката под формата на тераса към кухнята е включена в документите за собственост на жалбоподателя, с оглед на което съдът намира, че в настоящия случай не е налице спор по материалното право, което категорично се доказва от писмените доказателства по делото.
Предвид заключението на вещото лице, че е
налице функционално свързване между кухнята, изградена върху полуподземния
етаж, представляваща НИ 10135.****.3 и сградата, представляваща НИ 10135.****.2
към СОС 10135.****.2.1 и сградата представлява едно цяло и следва да бъде
показана в КККР като част от сграда с
идентификатор 10135.****.2, съдът намира, че процесната заповед следва да бъде
отменена.
Съгласно чл.51, ал.1 т.2 от ЗКИР Кадастралната карта и кадастралните
регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят в случаите на
отстраняване на непълнота или грешка.
Видно от проекта за изменение на КК и КР, който е изготвен от лицензирана фирма и е приложен към искането за изменение, съгласно чл.54, ал.1 от ЗКИР, процесния обект е бил отбелязан грешно в досегашната КК, като отделна сграда с идентификационен №10135.****.3, съдът намира, че това се доказва и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Х., която се кредитира от настоящия съдебен състав като обективна и безпристрастна се установя, че постройка с идентификатор №10135.****.3 е включена в описанието на обект 10135.****.2, под формата на тераса към кухнята. От представения проект за изменение на КК и КР
Предвид изложеното съдът намира, че са налице законовите предпоставки за
изменение на КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г.
на ИД на Агенция по геодезия картография и кадастър и обжалваната Заповед
№18-10525/02.11.2020 г. на началника на СГКК – Варна, с която е отказано
изменението й следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
С оглед резултата от обжалването и
направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото, съдът намира, че на основание, чл.143, ал.1 от АПК, следва да осъди
ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 1075.10 лв., от които 10.00 лв.
държавна такса, 415.10 лв. за възнаграждение на вещо лице и 650.00 лв.
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 18-10525/02.11.2020 г. на началника на служба по геодезия, картография и кадастър - Варна, с която е отказано изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/ на гр. Варна по заявление рег. № 01-376385/20.08.2020 г. относно присъединяване на сграда 10135.****.3 към сграда 10135.****.2 и промяна очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.****.2.1.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна да заплати на П.С.Г. *** сумата от 1075.10 /хиляда седемдесет и пет лева и десет стотинки/ лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: