Номер 117622.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100501555 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Даниел Стойков Пашов, чрез гл. юрисконсулт Б.Й., срещу Решение №
1730/26.03.2020 г., постановено по гр. д. № 16888/2019 г. по описа на ВРС, XXXV състав, с
което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Н. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, местност Зеленика, ул. 10, № 10, сумата от 1407,79 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за
периода 17.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 17.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 175,15 лв., представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху
главниците за неизплатено трудово възнаграждение в общ размер от 1407,79 лева за
периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да
дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на
издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на
допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите
на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че
същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи,
че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на
сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира
приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефицент от
1
1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. В. Н. , чрез адвокат С.Т., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван
нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефицент 1,143.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - Варна, редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият Д. В. Н. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат С.Т..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. В. Н. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, местност Зеленика, ул. 10, № 10, срещу Областна дирекция
на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за
заплащане на сумата от общо 1240,00 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 200 часа за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
99,72 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за
неизплатено трудово възнаграждение в общ размер от 1240,00 лева за периода от 17.10.2016
г. до 30.09.2019 г., считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане, до датата на предявяване на иска. Претендират се и направените съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност старши
полицай в Четвърто районно управление при ОД на МВР - Варна. Предвид непрекъсваемия
работен процес, същият полагал труд на смени, съобразно утвърден месечен график.
Твърди, че за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1400 часа,
който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1600 часа, или води до допълнителни 200
часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в
размер на 1240 лева. Претендира и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
Б.Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна. Не оспорва, че ищецът за исковия период е полагал труд по служебно
правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден и нощен
труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно
съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове. Оспорва възможността за
преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и
НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца
нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежни
бележки от АИС „ТРЗ“ – МВР, за процесния период.
В съдебно заседание е допуснато изменение чрез увеличение на размера на
2
предявените от Д. В. Н. срещу ОД на МВР – Варна, искове, както следва: по иска с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за сумата от 1407,79 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 17.10.2016 г. - 30.09.2019 г.; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от
175,15 лева, представляваща лихва за забава.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 17.10.2016 г. до 31.10.2019 г.
ищецът Д. В. Н. е полагал труд като старши полицай в Четвърто районно управление при
ОД на МВР – Варна.
Видно от кадрова справка № 59130/15.11.2019 г., младши експерт Д. В. Н. в
процесния период е заемал последователно длъжностите: командир на отделение в група
„Охранителна полиция“ към Четвърто районно управление при ОД на МВР – Варна,
считано от 15.04.2015 г.; командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто районно управление при ОД на МВР – Варна,
считано от 31.08.2018 г. до настоящия момент.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период,
включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника
платежни бележки.
Видно от съпоставянето на платежни бележки, справки за ползване на платен
годишен отпуск, както и справка за въведени болнични листи, за процесния период ищецът
е положил нощен труд, както следва: от 17 октомври до 31 декември 2016 г. – 120 часа; от 1
януари до 31 март 2017 г. – 96 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 104 часа; от 1 юли до 30
септември 2017 г. – 8 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 160 часа; от 1 януари до
31 март 2018 г. – 104 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 136 часа; от 1 юли до 30 септември
2018 г. – 120 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 120 часа; от 1 януари до 31 март
2019 г. – 160 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 112 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г.
– 139 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от
17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Д. В. Н. е положил общо 1379 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР –
Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1407,79 лева за разликата от 196 часа
преобразуван нощен труд, както и 175,15 лева лихва за забава.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
3
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът
намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на
действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (математическият
смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефицент 1,143). Липсата на изрична
норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на
отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ, брой 9 от
26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. /. В чл.
9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. коефицент 1,143.
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
4
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда. Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на
по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се
изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при
условията на нощен труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Наведеното в евентуалност възражение, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за неоснователно.
Цитираната разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на
работника или служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а
единствено методиката на отчитане на работното време през нощта пред Инспекцията
по труда. В подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото
право в посочения период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1379 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 196 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на 1407,79 лева.
Основателността на иска за главното вземане, обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост.
Следователно предявените искове, като основателни, следва да се уважат, а
решението на първоинстанционния съд - да се потвърди.
5
Относно съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд
не може да преразглежда произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 360.00 лева с вкл. ДДС (300 лв.
без вкл. ДДС), представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в писменото становище на процесуалния
представител на въззивника е неоснователно, тъй като размерът на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е съобразен с минималния такъв,
предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1730 от 26.03.2020 г., постановено по гр. д. № 16888 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXXV състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на
Д. В. Н. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност Зеленика, ул. 10, № 10, сумата в
размер на 360,00 лева с вкл. ДДС, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-
деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7