Решение по дело №446/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260017
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 2 септември 2020 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20205200500446
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260017       02.09.2020г., гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година:

                                                   

                                                        Председател: Минка Трънджиева

                                                                Членове: Венцислав Маратилов

                                                                                Димитър Бозаджиев

                                 

в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №446 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

         Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №867/19.11.2019г., постановено по гр.д.№356/2019г. по описа на РС- П. е признато за установено, че А.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявана от С.Н., О.Л., Д.Х.и И.Г., сумата от 2387,17лв.

Отхвърлен е като неоснователен иска на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, да се приеме за установено, че А.С.Д., ЕГН ********** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* разликата от 2387,17лв до 6838,21лв.- главница, както и 994,07лв.- неустойка.

Осъден е А.С.Д., ЕГН **********, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД ,ЕИК *********, представлявана от С.Н., О.Л., Д.Х.и И.Г., сумата от 190,04лв. разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „П.К.Б.“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.К.С., в частта му, в която е отхвърлена исковата претенция над 2387,17лв. до 3838,21лв., което вземане се формира, като от главницата и договореното възнаграждение /договорна лихва/ се извадят направените плащания по договора в размер на 612,83лв.

Твърди се, че е незаконосъобразен извода на съда, че следва да се присъди само падежиралата главница от договора, но не и другите вземания по него.

Счита се, че в полза на ищецът следва да се присъди и уговореното между странните договорно възнаграждение.

Визира се, че като се вземат предвид дължимите суми по договора, които се формират от главница в размер на 3000лв. и договорено възнаграждение в размер на 1451,04лв., както и плащанията в размер на 612,83лв. става ясно, че ответникът е следвало да бъде осъден да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 3838,21лв., а не както е постановено от първоинстанционното решение- 2387,17лв.

Твърди се, че изводът на съда за недействителност на договора за потребителски кредит е незаконосъобразен и неправилен.

Приема се, че са налице минималните изисквания на договора за потребителски кредит и поради това същия е действителен и  породил желаните от страните правни последици и е следвало да бъде спазван от тях.

В този смисъл са изложени съображения.

 Искането е за отмяна на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца по отношение на претендираните главница и договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №*********, като вместо него се постанови  друго, с което се уважат изцяло исковите претенции за главница и договорно възнаграждение по отношение на А.С.Д..

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски, включително и за настоящата съдебна инстанция.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- А.С.Д..

         В съдебно заседание, жалбоподателят „П.К.Б.“ ЕООД, редовно призован, представител не се явява. От същият е постъпило молба, в която е изразено становище в насока, че подадената въззивна жалба, като основателна следва да се уважи. Съответно се отмени решението в обжалваната му част, като се уважат изцяло исковите претенции. Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски.

         Ответникът А.С.Д., редовно призован не се явява.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд са предявени от страна на ищецът „П.К.Б.“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.К.Е.С. срещу А.С.Д., искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, в общ размер от: 7832,28лв., от които: 6838,21лв.- главница, както и 994,07лв.- неустойка.

В същата се визира, че в законноустановият срок по чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на РС- П. по ч.гр.д.№785/2018г. се предявява установителен иск, с правно основание по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу А.С.Д. в размер на 7832,28лв., включващо главница в размер на 6838,21лв. и неустойка в размер на 994,07лв.

Посочва се, че вземането на „П.К.Б.“ ЕООД произтича от това, че на 25.02.2015г. А.С.Д. е кандидатствал за отпускането на потребителски кредит в „П.К.Б.“ ЕООД, като за целта попълнил „Искане за отпускане на Потребителски кредит „П.К.С.“ №**********. В параметрите на искания потребителски кредит е посочено, че желае сума на кредит в размер на 5000лв., размер на месечната вноска: 517,44лв., срок на кредита 24 месеца, дата на погасяване 20 ден от месеца.

Визира се, че на 25.02.2015г., „П.К.Б.“ ЕООД е предоставил на А.С.Д., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит относно потребителски кредит „П.К.С.“ с пакет от допълнителни услуги Бонус, като са направени разяснения относно искания кредит.

Твърди се, че А.С.Д. с подписа си в Европейския формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити удостоверява, че е запознат с условията и параметрите на потребителския кредит.

Сочи се, че на 25.02.2015г. е сключен Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №**********, между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор, от една страна и А.С.Д. като длъжник, от друга страна.

Договорът е сключен при следните параметри:

По кредита: Сума на кредита: 3000лева.; Срок на кредита: 24 месеца.; Размер на вноската по кредита: 185.46лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49,90 %; Годишен лихвен процент: 41,17%; Лихвен процент на ден: 0,11 %.; Дата на погасяване: 20-то число от месеца; Дължима сума по кредита: 4451.04лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3000лв. Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 125,00лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 7451,04лв. Общ размер на вноска: 310,46лв.

Твърди се че „П.К.Б.“ ЕООД е изпълнила точно и в срок задълженията си по договора, като на 26.02.2015г. е превела паричната сума в размер на 3000лв. по посочената от А.С.Д. банкова сметка, *** (с референция: 067029970017223 от дата: 26.02.2015г.)

Сочи се, че ответникът не е изпълнил точно поетите с договора задължения, като е платил 1 пълна месечна вноска и 1 частична вноска.

Визира се, че резултат неизпълнението на длъжника и съгласно уговореното в чл.12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, а именно: „В случай че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 /тридесет/ календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други..“ на 07.07.2015г. договорът му за кредит е прекратен от страна на „П.К.Б.“ ЕООД, поради което до ответника А.С.Д. е изпратено писмо- уведомление на 08.07.2015г.

Твърди се, че съгласно уговореното в т.12.4 от Общите условия към Договора за потребителски заем: „При прекратяване на ДПК на основание чл.12.3. от ОУ, КЛ/СД дължи...неустойка в размер на 35% /тридесет и пет процента/ върху остатъчния размер на главницата по погасителен план...“.

След прекратяването му, размерът на кредита става предсрочно изискуем, начислява се неустойка за неизпъление на поетите договорни задължения от страна на длъжника, остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми.

Посочено е в исковата молба, че „П.К.Б.“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 11,45лв., поради липса на материален интерес, като се претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че с начисляване на описаните суми, общият размер на задължението на длъжника по Договор №********** възлиза на 7832,28лв.

Сочи се, че поради неизпълнение на договорното задължение, „П.К.Б.“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, входирано в PC- П.. По заявлението е образувано ч.гр.д.№785/2018. Издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК., с оглед на което съдът е изпратил съобщение с указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок, което е получено от „П.К.Б. ЕООД на 12.02.2019г.

Искането е, да се постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника А.С.Д., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №********** в общ размер на 7832,28лв., включващо главница в размер на 6838,21лв. и неустойка в размер на 994,07лв.

В срокът по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника А.С.Д..

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Заповед №262 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.дело №785/2018г., по описа на РС- П. се установява, че е разпоредено  длъжникът А.Д.,  да заплати  на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД, следните суми: главница в размер на 6838,21лв., неустойка в размер на 994,07лв., лихва за забава в размер на 11,45лв. за периода от 21.03.2015г. до 07.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2018г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 306,87лв., от които 150лв. юрисконсултско възнаграждение и 156,87лв.- платена държавна такса.

От Искане за отпускане на потребителски кредит- П.К.С., Декларация във връзка с обработката на лични данни, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ответникът е кандидатствал за кредит, в резултат на което между страните е сключен приетият  Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №**********, между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор, от една страна и А.С.Д. като длъжник,при следните параметри:

По кредита:

Сума на кредита: 3000 лева.

Срок на кредита: 24 месеца.

Размер на вноската по кредита: 185.46 лв.

Годишен процент на разходите (ГПР): 49,90 %

Годишен лихвен процент: 41,17%

Лихвен процент на ден: 0,11 %.

Дата на погасяване: 20-то число от месеца

Дължима сума по кредита: 4451.04 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3000лв. Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 125.00 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 7451.04лв. Общ размер на вноска: 310.46лв.

Заемната сума от 3000лв. е преведена на ответника, което не е спорно между страните по делото.

Видно от сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 25.02.2015г. са договорени следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

 Приети са също така по делото и  Общите условия на дружеството към процесния договор, както и погасителен план към процесния Договор за потребителски кредит.

 От Извлечение по сметка по Договор за потребителски кредит №********** е видно, че от страна на длъжника е погасена една цяла вноска от 310,46лв., както и по- голямата част от втората вноска, в размер на 302,37лв.

От Уведомително писмо от 08.07.2015г. се установява, че то е адресирано от ищеца до ответника, като е посочено в него, че едностранно се прекратява договора и се обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от 07.07.2015г. Доказателства по делото в насока, че това уведомление е връчено на ответника на това уведомление преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК не са налице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, че решение е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част, с която се отхвърля исковата претенция над 2387,17лв. до 3838,21лв.

В останалата му част- в която е уважена частично исковата претенция, съответно присъдени разноски, то не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е и влязло в законна сила.

По същество, решението в обжалваната му част е правилно. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. В тази връзка, настоящата инстанция няма основание да не ги приеме изцяло и изложените съображения в тази насока.

В конкретният казус, настоящата инстанция не може да приеме за основателни възраженията на жалбоподателя изложени в подадената от него въззивна жалба, че е незаконосъобразен извода на съда, че следва да присъди само падежиралата главница по договора, но не и другите вземания по него. В този смисъл се визира, че съдът е следвало да присъди изцяло договорното възнаграждение, изваждайки платеното от договора.

Основанието за този си извод, въззивният съд извежда от обстоятелството, че на практика от страна на „П.К.Б.“ ЕООД още от заповедното производство не се установява същия да е претендирал договорно възнаграждение. Това се потвърждава и от конкретно направеното искане в исковата молба на ищеца, в която се претендира сума в общ размер от 7832,28лв., от които единствено главница в размер на 6838,21лв., както и неустойка в размер на 994,07лв.

Прави се възражение, че изводът на първоинстанционният съд е незаконосъобразен и неправилен относно недействителността на договора за потребителски кредит.

Това възражение също не може да бъде прието за основателно, тъй като от страна на първоинстанционният съд не са извеждани изобщо изводи за недействителност на процесния договор. Същият е коментирал единствено липсата на предсрочна изискуемост, за настъпването на която не са ангажирани доказателства от страна на ищеца. Съответно е разсъждавал за дължимостта на всички падежирани вноски, които на практика са вноските дължими до края на договора, тъй като срокът на същия вече е изтекъл.

На практика, районният съд е приел за неравноправни клаузите касаещи допълнителния пакет услуги и неустойката, вследствие на което е приел, че се дължи единствено главницата по договора. Реално няма решение на съда в насока обявяване на недействителността на целия договор, а само на клаузи от него.

В конкретният казус, безспорно е установено по делото, че предсрочната изискуемост на кредита не е била съобщена на ответника, с оглед на което дължими се явяват само вноските, с настъпил падеж към датата на постановяване на решението по иска по чл. 422 от ГПК/ съобр. разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право/. Не може да има спор, че към тази дата е настъпил крайния срок за погасяване на кредита- 25.02.2017г., поради което дължим се явява целият остатък от главницата. Ответникът е внесъл общо 612,83лв., поради което дължи остатъка от главницата от 3000лв., а именно 2387,17лв.

При тези данни и за настоящата инстанция следва извод на приеме, че предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от  2387,17лв., като искът за главница над този размер до пълния претендиран размер от  6838.21лв. и неустойка в размер на 994,07лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на въззивния съд, решението на първия следва да се потвърди  в обжалваната му отхвърлителна част, а въззивната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Решението в останалата му уважителна част, с оглед необжалването му от страна на страните по делото е влязло в законна сила.

Предвид на този изход на делото, не са налице основание за присъждане в полза жалбоподателя на направените от него разноски пред въззивния съд.

С оглед на гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд                                              

    Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №867/19.11.2019г., постановено по гр.д.№356/2019г. по описа на РС- П., в обжалваната му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.                                          

                                                     

 

      Председател:                          

 

 

    

                                                            Членове:1.                        

 

 

 

                 2.