Определение по дело №1220/2017 на Районен съд - Панагюрище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ............... /29.11.2018 г., гр. Панагюрище

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година закрито заседание,  в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

като разгледа докладваното от съдия Татарева гр. дело  № 1220 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Постъпила е молба от ЗАД „Алинац България“ с искане да се измени постановеното по делото Определение № 384 от 23.07.2018 г. в частта за разноските. Посочено е, че при прекратяване на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК се дължи заплащане на разноските сторени по дело. Моли се да се измени постановеното по делото определение в частта на разноските.

На основание чл. 248, ал. 2 ГПК молбата е изпратена на насрещната страна, като в срок е получено становище, в което се излага, че не следва да се присъждат разноски, доколкото искането е заявено едва в молбата по чл. 248 ГПК, като видно от материалите по делото ответника не е представил и списък на разноските по см. на чл. 80 ГПК. Предвид изложеното моли молбата да се остави без уважение.

Молбата е подаден в срока по чл. 248 ГПК, от процесуално легитимирано лице,  поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество същата е основателна поради следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Авал-20014“ ЕООД срещу ЗАД „Алинац България“ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3031,73 лв. представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение за частични щети по лек автомобил, марка - Додж, модел – Рам товарен, с ДР№ ** **** **, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съдът е разменил книжата по делото като в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. С Определение № 384 от 23.07.2018 г. (влязло в сила) постановено по делото настоящият съдебен състав е приел предявеният иск за недопустим и на основание чл. 130 ГПК е прекратил производството по делото. В срока за обжалване на прекратителното определение е постъпила молба от ответника по чл. 248 ГПК с искане за допълване на определението в частта за разноските.

Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Разпоредбата на чл. 80 ГПК, предвижда че списъкът на претендираните разноски следва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, с оглед на което следва да се приеме, че в хипотеза, при която съдът решава спора по същество, т.е. провежда открито съдебно заседание, в което обявява съдебното дирене за приключило, искането за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде направено най-късно в това съдебно заседание. По допустимостта на предявените искове, обаче съдът се произнася съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК преди делото да бъде насрочено в открито заседание, като проверката за редовността и допустимостта на предявените искове може да бъде извършена служебно или по направено искане в подадения по реда на чл.131 ГПК отговор. Разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ГПК предвижда възможност по направените в отговора искания съдът да се произнесе и в първото съдебно заседание, като не съществува пречка и в това заседание ответникът за първи път да постави въпроса за допустимостта на предявените искове, респ. съдът да извърши служебно преценка за допустимостта. Във всеки момент, в който въпросът за допустимостта на предявените искове е поставен на разглеждане, ответникът би могъл да иска в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски, ако производството по делото бъде прекратено. И доколкото този момент не е точно определен в процесуалния закон, не би следвало възможността ответникът да поиска присъждане на направените разноски да бъде обвързана с подаването на отговор на исковата молба, вкл. и с оглед на обстоятелството, че разпоредбата на чл. 131 ГПК не установява преклудиране на това искане с изтичането на срока за подаване на отговор, нито с липсата на искане за присъждане на разноски в отговора на исковата молба. Освен това, както вече беше отбелязано, съдът извършва проверка по допустимостта на предявените искове и без да е налице искане от страна на ответника, а разпоредбата на чл.78, ал. 4 ГПК не свързва правото на ответника да получи направените разноски с наличието на искане за прекратяване на производството по делото, т.е. съдът би могъл да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове и без да е налице искане за това, което да се съдържа в подадения от ответника отговор на исковата молба, което не би могло да лиши ответника от възможността да претендира направените по делото разноски, доколкото подобно ограничение на това негово право в разпоредбата на чл.78, ал. 4 ГПК не е установено. Поради това настоящият състав приема, че когато производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове, какъвто е настоящия случай, ответникът би могъл да поиска да му бъдат присъдени направените разноски по реда на чл.248 ГПК дори в отговора на исковата молба подобно искане да не е било направено. В случая е налице произнасяне по допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК, поради което следва да се приеме, че ответникът имат право да получи направените по делото разноски, заявявайки искане за това по реда на чл.248 ГПК, макар в подадения от него отговор подобно искане да не се съдържа (така и в Определение № 455 от 12.11.2010 година, по  гр. д.№ 405/2010 г. на Второ гражданско отделение, ВКС, Определение № 688 от 27.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 5154/ 2015 г Четвърто гражданско отделение, ВКС. ). В този срок могат да бъдат представени и доказателства, че същите са реално сторени (така и Определение № 162 от 11.07.2016 година по ч. гр. д. № 2632/2016 год., Второ гражданско отделение, ВКС). В конкретния случай още в отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, като са представени доказателства, че същите са реално сторени- а  именно договор за правна защита и съдействие от 28.12.2017г. (л. 38 от делото) и платежно нареждане за сумата в размер на 442,22 лв.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с т. 8 и т. 9 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело 6/2012 на ОСГТК, ВКС е прието че своевременното представяне на списък с разноските по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за изменение на постановения краен съдебен акт в частта за разноските, но не и за допълване на акта, тогава когато съдът въобще не се е произнесъл по искането, какъвто е настоящия случай.

Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита подадената молба за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските за основателна и като такава следва да се уважи.

Мотивиран от горното Районен съд - Панагюрище

                                                                                                           

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПЪЛВА Определение № 384 от 23.07.2018 г. постановено по гр.д. № 1220/2017г. по описа на Районен съд - Панагюрище, като:

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Авал – 2004“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***  сумата в размер на 442,22лв., представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Определението подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, в едноседмичен срок от получаването му от страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: