Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, …..02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 3195/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
565026/18.12.2018 г., постановено по гр. д. № 9253/2018 г. на СРС, II ГО, 53
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу З.Д.Д.
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1500
лв., представляваща доставена неплатена топлинна енергия и такса дялово
разпределение в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
представляващ апартамент № 96 с абонатен № 262839, за периода 01.07.2014 г. -
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 200 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.08.2014 г.
- 18.08.2017 г., за които суми по гр. д. № 58121/2017 г. на СРС, II ГО, 53 състав
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.11.2017 г. С решението
претенциите на ищеца за разликата до пълните предявени размери, съответно от
2544,74 лв. за главницата и от 546,06 лв. за обезщетението за забава, са
отхвърлени като неоснователни, като с решението си съдът е разпределил и
разноските в заповедното и исковото производство. Решението е постановено при
участие на „Б.“ ООД – трето лице помагач на страната на ищеца.
Недоволен от
постановеното решение, в отхвърлителната му част, ищецът е подал въззивна жалба
от 21.01.2019 г., в която са изложени твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на решението. От събраните по делото доказателства,
включително от приетата и неоспорена от страните експертиза, се установявало
съществуването на вземания на ищеца срещу ответника в претендирания размер. Счита,
че давността за главниците за периода 05.2013 г. - 06.2014 г. започнала да тече
след края на посочения отоплителен сезон, по-конкретно от 15.09.2014 г., на
която дата настъпвала изискуемостта на претендираните от ищеца вземания, обективирани
в общата фактура № **********/31.07.2014 г., в която били описани дължимите от
ответника суми за потребено количество енергия и обезщетение за забава върху
тях. Заявлението по чл. 410 ГПК било подадено на 24.08.2017 г., т.е. преди
изтичане на тригодишния давностен срок. Иска отмяна на решението на СРС, в
обжалваната част, уважаване на исковете в пълен размер, както и присъждане на
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на въззивната жалба, в който счита
същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа,
че вземанията на ищеца за топлинна енергия за периода 05.2013 г. – 06.2014 г.
представлявали задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“,
пр. 3 ЗЗД и като такива били погасени с изтичане на кратката тригодишна
давност. Издаването от ищеца на общата фактура от 31.07.2014 г. не променяло
вече настъпилата изискуемост на посочените вземания, отнасящи се за минал
период. Иска оставяне в сила на решението на СРС в отхвърлителната му част,
както и присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С разпореждане от 13.03.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал,
че не са заявени доказателствени искания от страните във въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният
съд е приел, че между страните по спора е налице облигационно отношение по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, при
което ответникът, като собственик на процесния апартамент, придобил качеството
потребител на топлинна енергия и дължал на ищеца заплащане на доставената в
имота топлоенергия в претендираните с иска размери и за посочения период, както
и такса сградна инсталация. Съдът е съобразил, че ответникът не е направил
възражение по отношение на качеството и количеството на доставената топлинна
енергия. Частично е уважил възражението на ответника за давност, като е приел,
че вземанията за топлинна енергия за периода 05.2013 г. – 06.2014 г. са
погасени с изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй
като заявлението по чл. 410 ГПК за тях било подадено едва на 24.08.2017 г. За останалия
претендиран период /01.07.2014 г. - 30.04.2016 г./ искът е бил уважен като
основателен. По отношение на размера на иска съдът е съобразил обстоятелството,
че посочените в експертизата вземания за месец май и юни 2014 г. също са
погасени по давност, поради което на основание чл. 162 ГПК е определил този
размер на сумата от 1500 лв. Относно акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
съдът е приел, че ответникът е изпаднал в забава от датата на съставяне на
изравнителната сметка, поради което дължи на ищеца обезщетение за забава в
размер от 200 лв. за периода 15.08.2014 г. – 16.08.2017 г.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Изготвянето на окончателна годишна
изравнителна сметка за предходния отчетен период и годишното изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия, уредени в чл. 71, ал. 2 и
чл. 72, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването не
могат да променят характеристиката на вземанията за топлинна енергия като
периодични плащания съгласно разясненията в мотивите към ТР № 3/18.05.2012 год.
по т. д. № 3/2011 год. на ВКС, ОСГК. При заплащане за доставена топлинна
енергия длъжникът трябва да престира повече от един път, най-често месечно, в
течение на определен срок, т.е. неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение, при което изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно в момент, който е известен на всяка от страните.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото -
отхвърляне на жалбата като неоснователна, право на разноски във въззивната
инстанция има въззиваемият в претендирания размер от 327 лв.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 565026/18.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 9253/2018 г. на СРС, II ГО, 53 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на З.Д.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 327 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от адвокат във
въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД, ЕИК ******като трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.