Р Е Ш
Е Н И Е
№ 146
гр. Враца, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 22.04.2021г./ двадесет и втори
април две хиляди двадесет и първа/ година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Даниела Ванчикова и с участието
на прокурор Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 615 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.256 АПК.
Образувано е по искане на „Д.“ ЕООД,
***, представлявано от управителя Д.Р.С. за преустановяване на
незаконосъобразно бездействие на ТД на
НАП “Големи данъкоплатци и осигурители“ гр.София- невъзстановяване на ДДС
регистрация на дружеството. Посочва се, че с определение
№494/13.10.2020г., по адм.дело №504/2020г. на
АдмС-Враца е отменен мълчалив отказ на Дирекция “ОДОП“ при ЦУ на НАП и
последвалия изричен отказ, обективиран в Решение №1538/06.10.2020г. за спиране
изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС от 01.09.2020г., издаден от
Гл.инспектор по приходите в ТД на НАП “Големи данъкоплатци и осигурители“.
Твърди се, че са налице всички предпоставки за допустимост и основателност на
искането- неизвършване на фактическо действие, задължение за извършване на
действието, произлизащо от закона, както и че редът за защита срещу
бездействието на администрацията да възстанови данъчната регистрация на
дружеството е именно по чл.256, ал.1 АПК. Прави се искане да се обяви за незаконосъобразно бездействието, изразяващо
се в невъзстановяване на ДДС регистрация на „Д.“ ЕООД и на основание чл.256,
ал.3 АПК да се осъди адм.орган да възстанови регистрацията на дружеството.
В с.з. дружеството
се представлява от адв.Д., който поддържа искането и моли за неговото
уважаване, за което се навеждат съображения. Претендира се присъждане на
направените в производството разноски, съгласно представен списък.
Ответникът- ТД на НАП „Големи
данъкоплатци и осигурители“ гр. София, в депозиран писмен отговор от
процесуалния си представител гл.ю.к. Д. Т. оспорва искането. Поддържа
становището за недопустимост на същото, за което се излагат съображения. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Враца, чрез
прокурор Лалов дава заключение за постановяване на решение, с което да се
уважи жалбата на дружеството, като
основателна. Счита, че от определението на съда произтича задължението на
органа за действия по възстановяване на ДДС регистрация по ЗДДС на дружеството.
Съдът,
след преценка на представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По отношение на „Д.“ ЕООД е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС №
290992002730369/01.09.2020 г. от главен
инспектор по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ гр.София,
връчен на дружеството на 08.09.2020г.
С определение
№494/13.10.2020 г. по адм. дело № 504/2020г. на АдмС
– Враца е отменен мълчалив отказ на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП и последвалия изричен отказ, обективиран
в решение № 1538/06.10.2020г., за спиране на изпълнението на акта за
дерегистрация и е спряно изпълнението на акта. На страните е указано, че
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
От директора на Дирекция „ОДОП“ - София е
подадена частна жалба до Върховен административен съд против определението на
АдмС – Враца, както и молба за спиране на изпълнението. С определение №
1166/29.01.2021 г. по адм. дело
№729/2021г. по описа на ВАС подадената частна жалба и направеното искане за
спиране на изпълнението са оставени без разглеждане. Определението е обжалвано
пред петчленен състав на ВАС, като същото е оставено в сила с определение
№4617/12.04.2021г., по адм.дело № 2687/2021г.
Във вр. с определение № 494/13.10.2020 г. по адм.
дело № 504/2020 г. на АдмС – Враца от „Д.“ ЕООД, представлявано от управителя Д.С.
е подадена молба до ТД на НАП “Големи
данъкоплатци и осигурители“, с копие до ЦУ на НАП, вх.№
26-Д-10924/19.11.2020г., с която е поискано да се възстанови регистрация по ЗДДС на дружеството.
Органа не е извършил действие по
депозираната молба, което е дало основание на дружеството да предяви иск по
чл.256, ал.1 АПК директно пред съда. С определение № 594/22.12.2020г.
постановено по делото жалбата е оставена без разглеждане, поради недопустимост
и е прекратено производството по делото. С определение №2983/08.03.2021г.,
постановено по адм.дело № 2281/2021г. на ВАС-София е отменено определението на
съда и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно мотивите на определението задължението на адм.орган произтича пряко от
нормативен акт-чл.153 ДОПК, респ.чл.166 АПК, като е посочено, че бездействието
се свързва с бездействие на орган от администрацията на дирекцията.
Представена е разпечатка от интернет страницата за
електронни услуги на НАП от 11.04.2020 г. и от която е видно, че от дружеството е подадена месечна
справка-декларация по ЗДДС за период 03/2021, като от съобщението е видно, че
получаването не се потвърждава.
В представения по делото писмен отговор
от ответника изрично е посочено, че ДДС
регистрацията не е възстановена на дружеството, който факт не е
спорен по делото.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните,
съдът намира от правна страна следното:
Искането
е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл.256,
ал.2 АПК. Видно от приетите по делото
доказателства, дружеството е подало молба до ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ на 19.11.2020г., поради и което подаденото до АдмС – Враца искане
от 30.11.2020 г. е депозирано в законоустановения
14-дневен срок.
Възражението на ответника за
недопустимост на производството е неоснователно. В тази насока е и определение
№2983/08.03.2021г., постановено по адм.дело № 2281/2021г. на ВАС-София, с което
е отменено постановеното по делото определение за недопустимост на
искането и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно мотивите на
определението задължението на адм.орган произтича пряко от нормативен
акт-чл.153 ДОПК, респ. чл.166 АПК, като е посочено, че бездействието се свързва
с бездействие на орган от администрацията на дирекцията.
Целта на исканията по чл.256, ал.
1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на
ищеца срещу ответника – административния орган, съществува неудовлетворено
субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на
административния орган, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се
предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият
съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото
действие, за което е задължен по закон и което не извършва /в този смисъл
определение № 12049 от 29.09.2020г. по адм. дело № 9543/2020 г. на ВАС/.
Наличието на правен интерес е задължителна
процесуална предпоставка, както за обжалване на административните актове, така
и за защитата по реда на чл. 256 АПК. Такъв интерес ще е налице, когато ищецът
твърди, че е налице бездействие на административен орган, което засяга правната
му сфера. Дали такова незаконосъобразно бездействие е налице е въпрос по
съществото на спора. В случая ищецът
твърди неизвършване на фактически действия от ответника, които е длъжен да
извърши по силата на закона и които засягат неблагоприятно правната му сфера, с
оглед на което съдът намира, че е налице правен
интерес от търсената защита.
Разгледано по същество, искането е основателно.
Съгласно чл.256, ал.2 АПК неизвършването на фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в
14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.
Разпоредбата на чл.256, ал.3 АПК регламентира какъв следва да бъде резултатът
от проведеното съдебно производство, а именно
с решението си съдът осъжда административния орган да извърши
действието, като определя срок за това или отхвърля искането.
Фактическият състав на цитираната правна норма
включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от
нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на
определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган –
неизвършването на тези действия. В конкретния случай, с оглед данните по делото
съдът приема, че е изпълнен фактическия състав на нормата на чл. 256, ал. 2 АПК.
С определение № 494/13.10.2020 г. по адм. дело
№ 504/2020г. на АдмС – Враца, след отмяна на мълчалив и изричен отказ на директора
на Дирекция „ОДОП“ за спиране на изпълнението, е спряно изпълнението на Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 290992002730369/01.09.2020 г. Определението е
окончателно, като следва да се посочи, че въпреки неговото оспорване същото е
оставено в сила с определение на ВАС. От определението на съда следва забрана
за прилагане на акта занапред. И без да има във връзка със спирането на
изпълнението разпоредба аналогична на тази на чл. 60, ал. 7, изр. 2 АПК във вр.
с §2 ДР на ДОПК за възстановяване на положението от администрацията след отмяна
на разпореждане за допускане на предварително изпълнение, същината на защитата
чрез спиране на предварителното изпълнение, когато изпълнение е осъществено и е
създало трайно правно състояние, предполага възстановяване на предишното положение /в този
смисъл е определение № 2983/08.03.2021г. по адм.
дело № 2281/2021 г. на ВАС/.
Обстоятелството, че на дружеството не
е възстановена ДДС регистрацията не е
спорно по делото, като същото се потвърждава и от ответника в представения от
него писмен отговор по делото. Доколко бездействието на органа по приходите да възстанови активната регистрация на дружеството по ЗДДС
/в програмния продукт на НАП/ след получаване на препис от определението за
спиране на изпълнението на Акта за дерегистрация има характер на неизвършване на фактическо
действие по смисъла на чл.256, ал. 2 АПК. До постановяване на съдебния акт за
спиране изпълнението акта за
дерегистрация е породил действия, но от определението на съда, с което е спряно
изпълнението на акта за дерегистрация за органа следва забраната за прилагане
за напред и възстановяване на предишното положение.
Производството по реда на чл.256 АПК цели да
осигури защита на гражданите и организациите срещу бездействието на
администрацията в хипотезата, когато административните органи са задължени да
извършат предписани от закона или от нормативен акт действия. В конкретния
случай тези предпоставки са налице, тъй като
ответникът не е изпълнил законовото си задължение по ЗДДС да възстанови ДДС регистрацията на
дружеството с оглед определение №
494/13.10.2020 г., по адм. дело №
504/2020 г. по описа на АдмС – Враца, с което е спряно изпълнението на акта за
дерегистрацията. Действието се дължи по силата на чл.153 ДОПК и чл.166 АПК вр. чл.60,
ал.7, изр.2 АПК вр. §2 ДР на ДОПК, които разпоредби задължават административния
орган да възстанови фактическото положение такова, каквото е било преди
проявлението на предварителното изпълнение на Акта за дерегистрация.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено, а
възраженията на ответника са неоснователни.
С оглед изхода на спора на оспорващото дружество следва да се присъдят
разноски по делото, като искането е направено своевременно. Съгласно представен
списък по делото се претендират разноски в настоящото производство в общ размер
на 3050 лева, от които 3000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, за което
са представени доказателства относно неговото плащане и държавна такса в размер
на 50.00 лева. От страна на ответника не е направено възражение по отношение на
адвокатското възнаграждение. Въпреки това съдът приема, че в полза на
дружеството следва да бъдат заплатени разноски по делото в общ размер на 1250
лева, от които 50.00 лева-държавна такса
и за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС, а до пълния
претендиран размер от 3050 лева искането следва да се отхвърли. От представена
по делото фактура №**********/07.01.2021г. е видно, че от дружеството е
заплатена сума в размер на 1 800 лева с ДДС за изготвяне на жалба срещу незаконосъобразно
бездействие-невъзстановяване на ДДС регистрация – адм.дело №615/2020г. От жалбата е видно,
че същата е подадена
от „Д.“ ЕООД чрез управителя Д.С., а не чрез адвокатското дружество на което е
заплатена сумата по фактурата, поради което и тази сума не следва да се
присъжда на дружеството. На адвокатското дружество е заплатена и сума в размер на 1200 лева с ДДС за
процесуално представителство по делото, видно от представена по делото фактура
№ **********/16.03.2021г., като в с.з. дружеството се е представлявало от
адв.Драшков, поради което и тази сума следва да бъде заплатена от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.256, ал.3 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ТД на НАП “Големи данъкоплатци и осигурители“ гр.София в 10 дневен срок от
влизане на настоящото решение в сила да извърши действия по възстановяване на
ДДС регистрация на „Д.“ ЕООД.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Д.“
ЕООД ***, представлявано от управителя Д.Р.С.
сума в общ размер на 1250/хиляда двеста и петдесет/ лева разноски по делото и отхвърля искането за
разноски над тази сума до пълния претендиран размер.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които
на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: