Решение по дело №1852/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1146

 

гр. Пловдив , 25.09.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми граждански  състав, в закрито   заседание   на 25.09.2018г.  в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                                                       ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

 

разгледа  докладваното  от  съдията  Михова гр.д.  № 1852  по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба, подадена от адв.Н.Ш., като пълномощник на С.Н.Н. ЕГН **********, длъжник по изп. дело №53/2014г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова-Христова рег.№ 829, район на действие ОС Пловдив, против разпореждане на съдебния изпълнител от 17.05.2018г. , с което е оставена без уважение молбата на длъжника  за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че оспорваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Искането до съда е да бъде отменено , а  изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,тъй като   взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

  Ответникът по жалбата – „ЕВН България Топлофикация”ЕАД – взискател в изпълнителното производство, счита  същата за неоснователна.

   В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ  Зорница Добринова-Христова излага доводи за неоснователност  на жалбата.

   Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

   Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело №53/2014г. по описа на ЧСИ Добринова-Христова, с рег. № 829, с район на действие – ПОС, е образувано по молба вх. № 741/03.02.2014г. на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД ,  въз основа на изпълнителен лист от 21.01.2014г., издаден по ч.гр. д. № 19133/2013г. по описа на РС Пловдив срещу  длъжника С.Н., за непогасеното от нея парично задължение в размер от 607,65 лв. -  доставена топлинна енергия за имот в гр.Пловдив,ж.р.***,  през периода  01.11.2012г.- 30.04.2013г., ведно със законна лихва считано от 27.11.2013г.  до окончателното  й изплащане , за сумата от 43,92 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на посоченото парично задължение за периода от 01.01.2013г. до 26.11.2013г., както и сумата от 125 лева-разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното производство, на основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи и др., да определя начина на изпълнение.След извършване на справки за имущественото състояние на длъжника са предприети следните принудителни действия по изпълнителното дело: на 16.07.2015г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „ОББ“АД и „Банка ДСК“ЕАД, на 20.10.2015г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот,  с разпореждане от 26.08.2016г. е насрочен  опис на движими вещи на 19.10.2016г.

Предвид гореизложеното  разпореждането на съдебният изпълнител, с което е оставил без уважение искането на длъжника  за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е  правилно.

 Разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/ или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В процесния случай от приложените доказателства по делото е безспорно установено, че за периода след образуване на изпълнителното дело на 03.02.2014г., до подаване на молба от длъжника на 19.04.2018г.,а и към настоящия момент , взискателят е  предприел изпълнителни действия и сезирал многократно съдебния изпълнител с искане за предприемане  на такива , поради което не налице период от две години, през които взискателят да е бездействал, за да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право.Всяко едно от предприети изпълнителни действия- налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,  налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот,  насрочен опис на движими вещи за 19.10.2016г., са прекъсвали давността. Поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, с искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия и предприемане на изпълнителни действия, периода на погасителна давност не е изтекъл. Освен това следва да се има предвид, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 б "в" от ЗЗД, в която законодателят използва думата предприемане на изпълнителните действия, а не извършване. В цитираното Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи.Неоснователно е и поддържаното от жалбоподателя възражение за порочност на извършените изпълнителни действия, поради невнасяне от страна на взискателя на дължимите авансови такси. Съгласно разясненията в т.11 на посоченото Тълкувателно решение изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ.

Ето защо, не е налице основание за прекратяване на изпълнението в хипотезата по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което жалбата против разпореждането на съдебния изпълнител от 17.05.2018г., с което е оставил без  уважение молбата на длъжника с вх. № 5065/19.04.2018г. за прекратяване на изпълнителното производство е неоснователна и същата ще се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от С.Н.Н., ЕГН **********, чрез адвокат Н.Ш. с адрес *** – Легис център, *** – против разпореждане от 17.05.2018г. по изп. д. № 53/2014г. по описа на Частен съдебен изпълнител Зорница Добринова – Христова, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника с вх. № 5065/19.04.2018г. и е отказал прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                 2.