Р
Е Ш Е
Н И Е
№
389/17.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
А*** Л*** и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №312/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208
и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №187 от 18.05.2018г.,
постановено по АНД №409/2018г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №18-0996-000254/21.02.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Монтана, с което на А.Б.Ц. ***, основание чл.175, ал.1, т.4 от
Закон за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административно наказание глоба в размер на
100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно. В съдебно заседание касатора поддържа жалбата си и развива доводи,
че обжалваното решение е неправилно.
Ответникът, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д*** оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение,
като развива доводи, че същото е обосновано и правилно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложеното
административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение
на разпоредбата на чл.103 ЗДвП. В
мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в случая правилно е
приложена и разпоредбата на чл.27 ЗАНН, което е дало основание да се приеме
жалбата за неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора писмени
и гласни доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са
налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.103 ЗДвП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата
обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на
съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на
АУАН, като свидетелските показания на свидетеля В*** В*** и свидетеля М*** Д***
са установили по безспорен и категоричен начин, че касатора, на когото е бил
подаден сигнал и посочено място къде да спре, в нарушение на разпоредбата на
чл.103 ЗДвП не го е изпълнил. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид
събраните по делото доказателства, въззивния съд извежда обоснован извод, че
във връзка с преминаването му на червена светофар и предвид опита му да се
изтегли бързо от кръстовището, касатора не е имал възможност да изпълни
подадения му сигнал да спре на посочено място на което да му бъде извършена
проверка. Изцяло ирелевантно, както правилно приема в мотивите си и въззивния
съд, е обстоятелството на какво разстояние е спрял касатора, тъй като
законовото изискване е да спре на посоченото от контролните органи място, а
това в случая безспорно не е сторено, тоест не е изпълнил законовото изискване,
което е имал по силата на чл.103 ЗДвП.
Следва с оглед
изчерпателност да се посочи, че в случая не са налице основания да се приеме,
че е налице маловажност на извършеното нарушение, тъй като този вид
административни нарушения са свързани с относително висока степен на обществена
опасност, тъй като неспазването на подадени разпореждания на органите по
контрол на движението следва да се разглеждат като отегчаващо обстоятелство,
респективно не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. С
оглед постигане на целите на наложеното наказание по смисъла на чл.27 ЗАНН
следва да се посочи, че с налагането на административни наказания към минимума
на санкционните разпоредби те са постигнати. В тази връзка следва да се посочи,
че представените от касатора писмени доказателства, които установяват здравословното
му състояние, не установяват обстоятелства, които да дават основание да се
отмени обжалваното решение, тъй като аналогични са ангажирани и пред въззивния
съд, който ги е обсъдил в мотивите си.
Настоящият съдебен състав установява в
рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №187 от 18.05.2018г., постановено по АНД №409/2018г. по описа на
Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: