Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 24.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на девети
май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3845 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГК вр. с
чл. 353 и сл. от ГПК- въззивно производство по съдебна делба, ІІ фаза.
С Решение
№ ІІ-70-231/18.01.2016г. по гр.д. № 48770 по
описа за 2012г. на Софийски районен съд, 70-ти състав е извършена делба на
съсобствени имоти, като
1. в дял и
индивидуална собственост на А.Д.Б., ЕГН ********** е разпределен поземлен имот с идентификатор 68134.8693.49 с проектна площ от 3499 кв.м. при съседи имоти с идентификатори,
както следва: 68134.8693.50; 68134.8693.39; 68134.8693.7.; 68134.8693.1.;
68134.8693.43. съгласно скица-проект № 15-508892 от 23.11.2015г. на СГКК-гр.
София за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор 68134.8693.2. по
кадастрална карта и регистри за гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, неразделна част от
решението, със стойност на дела от 24500лв.
2. в дял и
индивидуална собственост на С.Д.В., ЕГН ********** е
разпределен поземлен имот с идентификатор 68134.8693.50 с проектна площ от 3000 кв.м. при съседи имоти с идентификатори,
както следва: 68134.8693.3; 68134.8693.24; 68134.8693.5.; 68134.8693.39.;
68134.8693.49.; 68134.8693.43 съгласно скица-проект № 15-508892 от
23.11.2015г. на СГКК-гр. София за изменение на КККР за поземлен имот с
идентификатор 68134.8693.2. по кадастрална карта и регистри за гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
неразделна част от решението, със стойност на дела от 21 000лв.
3. в общ дял и
собственост на Л.И.М., ЕГН **********, Ц.Б.Т.-Н.,
ЕГН ********** и Т.Б.М., ЕГН ********** земеделска земя-нива с идентификатор 68134.8696.4. с площ от 5 дка, находяща се в
гр. София, , район Кремиковци, Орландовци, местност „Ендеклия“ при съседи имоти
с идентификатори: 68134.8696.5; 68134.8696.22 и 68134.8696.3. със стойност от
35 000лв.
4. А.Д.Б., ЕГН
********** е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на Л.И.М.,
ЕГН ********** сумата от 1884,62лв.,
на Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** сумата от
1884,62лв., на Т.Б.М., ЕГН **********
сумата от 1884,62лв., на С.Д.В., ЕГН
********** сумата от 1750лв.
5. С.Д.В., ЕГН ********** е осъдена да заплати
за уравнение на дяловете на Л.И.М., ЕГН ********** сумата от 1615,38лв., на Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** сумата от 1615,38лв., на Т.Б.М.,
ЕГН ********** сумата от 1615,38лв.
6. А.Д.Б., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят по сметка на СРС сумата от по
805лв. държавна такса всеки;
7. Л.И.М., ЕГН **********, Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** и Т.Б.М., ЕГН ********** са осъдени да заплатят по сметка на СРС
сумата от по 536,67лв. държавна
такса всеки
7 А.Б. е осъдена да заплати на С. В. съдебни разноски от 105лв., Л.И.М., ЕГН **********, Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** и Т.Б.М.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на
С.В. съдебни разноски от по 70лв всеки.
Срещу така
постановеното решение са депозирани:
1.Въззивна
жалба вх. №
1017684/08.02.2016г. от съделителя А. Д.Б. в
частта, с която е осъдена да заплати за уравнение на дяловете, сумите, както следва: на Л.И.М., ЕГН ********** сумата от 1884,62лв., на Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** сумата от 1884,62лв , на Т.Б.М.,
ЕГН ********** сумата от 1884,62лв., на С.Д.В., ЕГН **********
сумата от 1750лв. Изложила е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че при установеното
стойност на имотите и при съобразяване на квотите на страните в
съсобствеността, то тя следвало да плати за уравнение на дяловете на Л.И.М.,
на Ц.Б.Т.-Н., на Т.Б.М. сумата от по 1458,33лв.
на всеки, а С.Д. трябвало на плати
на всеки от тях сумата от по 291,66лв. А.Б. не следвало да плаща суми за
уравнение на дяловете на С.Д..Претендирала е
разноски.
Съделителят С. Д.В. в предоставения й срок за отговор е оспорила жалбата в
частта за дължимите на С.Д. суми. Посочила е, че решението в тези части е
правилно. В останалата част било неправилно. Претендирала е разноски. Оспорила
е поради прекомерност претенция за разноски.
Съделителите Л.И.М.,
ЕГН **********, Ц.Б.Т.-Н., ЕГН **********
са оспорили жалбата. Посочили са, че действително в това решение имало грешки,
но те били поправени по реда на чл. 247 от ГПК. Оспорили са поради прекомерност
претенция за разноски.
Съделителят Т.Б.М., ЕГН ********** не е изразил становище.
2.Въззивна
жалба вх. № 1030751/29.02.2016г. С.Д.В.,
ЕГН ********** срещу решението в частта, за сумите за уравняване на
дяловете, с която е осъдена да заплати сумата от по 1615,38лв. на съделителите Л.И.М., Ц.Б.Т.-Н., Т.Б.М., ЕГН ********** Изложила е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочила е, че при установеното стойност на
имотите и при съобразяване на квотите на страните в съсобствеността, то тя не
следвало да плаща суми за уравнение, защото била получила най-малкия
имот.Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност претенция за
разноски.
Съделителят А.Д.Б. не е изразила становище по жалбата.
Съделителите Л.И.М.,
ЕГН **********, Ц.Б.Т.-Н., ЕГН **********
са оспорили жалбата. Оспорили са поради
прекомерност претенция за разноски.
Съделителят Т.Б.М., ЕГН ********** не е изразил становище.
С Решение от
24.10.2016г. по гр.д. №
48770/2012г. на СС, 70-ти състав е допусната поправка по реда на чл. 247 от ГПК на постановеното на
18.01.2016г. решение, като:
1.
в диспозитива на решението на ред 31
и ред 30 вместо сумата от 1884,62лв. е постановено да се чете 1458,33лв.;
2. в диспозитива на решението на ред 32 след ЕГН ********** се
постави точка и се заличава текста и 1750лв. на С. Д.В., ЕГН **********;
3. в диспозитива на решението на ред 35 и 36 вместо изписаната сума да се
чете 291,67лв.
Срещу така постановеното решение са
депозирани:
1.въззивна
жалба вх. № 1169850/15.11.2016г. от съделителя А.Д.Б. . Изложила е съображения, че решението е
недопустимо , а и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон, необосновано . Посочила е, че не била направила искания по чл. 247 от ГПК. Посочените в първоначалното решение на
СРС суми за уравнение били определени неправилно в мотивите на решението и
поправката на решението по реда на чл. 247 от ГПК не било правилно. СРС не бил
поправил грешка, а бил променил формираната воля. Претендирал е разноски.
Съделителят С. Д.В. не е изразила становище по жалбата.
Съделителите Л.И.М.,
ЕГН **********, Ц.Б.Т.-Н., ЕГН **********
са оспорили жалбата. Оспорили са поради прекомерност претенция за разноски.
Съделителят Т.Б.М., ЕГН ********** не е изразил становище.
2.Възизвна
жалба вх. №
1171895/17.11.2016г. на С. Д.В.. Изложила
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано . Посочила е, че не следва да заплаща суми
за уравнение изобщо, получавала най-малкия имот. Претендирала е разноски. Съделителят
А.Д.Б. не е изразила становище по жалбата.
Съделителите Л.И.М.,
ЕГН **********, Ц.Б.Т.-Н., ЕГН **********
са оспорили жалбата. Оспорили са поради
прекомерност претенция за разноски.
Съделителят Т.Б.М., ЕГН ********** не е изразил становище.
С определение от 24.10.2016г. по гр.д. №
48770/2012г. на СРС, 70-ти състав е допуснато на основание на чл. 248 от ГПК изменение на постановеното
решение в частта за разноските, като Л. М.и Ц.Н. са осъдени да заплатят на С.В.
разноски за особен представител от по 400лв.
всеки, Т.М. е осъден да заплати на С.В. съдебни разноски за особен представител
от 800лв., като молбата на С.В. по
чл. 248 от ГПК за вещо лице и за адвокат е отхвърлена.
Срещу така постановеното определение е депозирана
частна жалба вх. № 1171898/ 17.11.2016г. от С. Д.В. в частта, с която е
отказано да й се присъдят разноски за адвокат.
Изложила е съображения, че определението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано . Посочила е, че направените разноски
за адвокат в делбено производство, ІІ-фаза се разпределят по реда на чл. 78 от ГПК и извода на районният съд за обратното бил неправилен. Претендирала е
разноски.
Съделителят А.Д. е оспорила жалбата.
Съделителите Л.И.М.,
ЕГН **********, Ц.Б.Т.-Н., ЕГН **********
са оспорили жалбата. Оспорили са поради
прекомерност претенция за разноски.
Съделителят Т.Б.М., ЕГН ********** не е изразил становище
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № ІІ-70-388/29.02.2014г. по
гр.д. № 48770/2012г. по описа на СРС, 70-ти състав е допуснато извършване на
съдебна делба на: нива с идентификатор 68134.8693.2. по кадастрална карта и
регистри за гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 6500 кв.м. в гр. София, район
Кремиковци, Орландовци, местност „Кабата“ при съседи имоти с
идентификатори: 68134.8693.3;
68134.8693.24; 68134.8693.5.; 68134.8693.39.; 68134.8693.7.; 68134.8693.1 ; 68134.8693.43; на нива
с идентификатор 68134.8696.4. с площ от 5 дка, находяща се в гр. София, ,
район Кремиковци, Орландовци, местност „Ендеклия“ при съседи имоти с
идентификатори: 68134.8696.5; 68134.8696.22 и 68134.8696.3. между съсобственици
и при квоти, както следва:
-
3/12 ид.ч. за А.Д.Б., ЕГН **********
-
2/12 ид.ч. за Л.И.М., ЕГН **********
-
2/12 ид.ч. за Ц.Б.Т.-Н., ЕГН **********
-
2/12 ид.ч. за Т.Б.М., ЕГН **********
-
3/12 ид.ч. за С.Д.В., ЕГН **********
С прието по делото заключение по съдебно техническата
експертиза, вещото лице след запознаване с материали по делото и оглед на
имотите е посочено, че нивата от 6,500 дка е поделяема на два дяла, като е
изготвило скица за разделянето и на два дяла от 3500кв.м. и от 3000 кв.м.
Посочило е, че пазарна цена на дяловете е съответно от 24500лв. и от 2100лв.
Вещото лице е посочило, че нивата от 5 дка не е поделяема, пазарната й стойност
е в размер на 35000лв. Двата имота не били нанесени в кадастрално основа, нямало
изготвен подробен устройствен план за тях, това били ниви ІV-та категория,
ползвали се по предназначение , достъп до тях се осъществявал от земеделски
пътища. Това не била урбанизирана територия Имотите били нанесени в цифровия
кадастър, но не и в кадастрална основа, която служи за изготвяне на
регулационни планове.
Приета е скица-проект № 15-508892/23.11.2015г.,
издадена от СГКК-гр.София за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор
68134.8693.2., което изменение се състои в заличаването на този имот от КККР и
нанасяне на нови обекти в КККР, както следва: поземлен имот 68134.8693.49 с проектна площ от 3499 кв.м. при съседи имоти с идентификатори,
както следва: 68134.8693.50; 68134.8693.39; 68134.8693.7.; 68134.8693.1.;
68134.8693.43.; поземлен имот с
идентификатор 68134.8693.50 с проектна
площ от 3000 кв.м. при съседи имоти с идентификатори,
както следва: 68134.8693.3; 68134.8693.24; 68134.8693.5.; 68134.8693.39.;
68134.8693.49.; 68134.8693.43.
В производството по извършване на делбата пред СРС е
назначена експертиза за пазарна цена и поделяемост на имотите при
възнаграждение за вещото лице в размер от 420лв. вносимо от страните съобразно
квотите им в съсобствеността, заключение е прието и възнаграждение е изплатено,
но депозит за същото е внесен за пълния размер от съделителя С.Д., а останалите
съделители не са внесли такъв. Депозит от 300лв. по допълнително поставени
задачи от С.Д. е бил поставен от СРС в тежест на С.Д. .
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В конкретния
случай постановените по делото решения са валидни и в обжалваната част са допустими.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателя, че решението по чл. 247 от ГПК е недопустимо.
яма пречка съдът служебно да инициира производство по чл. 247 от ГПК и да
проведе такова независимо от липса на искане за същото от страна по делото. В
случая районният съд е приел, че такова искане има направено от страна и и е
провел производство по чл. 247 от ГПК. Дори да се приеме, че такова искане не е
имало, доколкото съдът служебно може да проведе такова производство, то съдът
приема, че решението по чл. 247 от е
допустимо.
По правилността на решението по чл.
247 от ГПК:
Съгласно
разпоредбата на чл.247 от ГПК във всеки един момент съдът по свой почин или по
молба от страна по делото може да поправя допуснатите в решението очевидни
фактически грешки. Такива грешки са само
онези, които представляват несъответствия между формираната от съда воля и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението – погрешно посочване на
съда, на страните, на цифри, числа при обозначения на имоти, суми и т.н. Поправката на очевидната фактическа грешка не
представлява изменение или отмяна на формирана воля на съда и затова
законодателят е предоставил в правомощията на съда, който е постановил
решението, да поправя очевидните фактически грешки в него. В това производство
съдът черпи данни за наличието на явна фактическа грешка както от мотивите на
решението, така и от досието на делото – например неоспорени документи, касаещи
обстоятелството, за което се твърди, че в решението е допусната грешка.
В случая с
решението на СРС от 18.01.2016г. районният
съд е формирал изводите си въз основа на техническата експертиза по делото, , като е приел, че А. и С. Д.получават имоти
за общо 45 500лв., а Л.М., Ц.Н. и Т.М. имот за общо 35 000лв., поради
което и последните трима трябва да получат общо
10 500лв., от които 5653,85лв. следва да им плати А.Б. – на всеки по
1/3 от тях, а по 1/3 от 4846,15лв. следва да им плати С.В.. Районният съд не е
направил уравнението с оглед отношението между участието в съсобствеността и
стойността на възложения в дял имот. Определил е сумата с оглед постигане
равенство между дяловете.
Районният
съд е посочил, че А.Д. следвало да плати на С.В. сумата от 1750лв., за да се
изравнят техните два дяла – първата получила имот от 24500, втората имот от 21 000лв. Тези мотиви на
районният съд обосновават извод, че сметките, които е направил са били с оглед
на изравняване на стойността на имотите и така всяка да получи имущество от 22
750лв. – ½ от 45 000лв. Районният съд не е направил уравнението с
оглед отношението между участието в съсобствеността и стойността на възложения
в дял имот. Определил е сумата с оглед постигане равенство между възложеното
имущество.
В мотивите
на основното решение сумите за уравнение на дяловете съответстват на сумите за
същото, посочени в диспозитива. От изложените мотиви се обосновава извод, че в
основното решение районният съд при
определяне на сумите за уравнение не е
съобразил квотите в съсобствеността и стойността на имотите, които разпределя в
дялове на страните. Точно това съотношение е съобразил районният съд при
постановяване на решението по чл. 247 от ГПК. При така установеното съдът приема,
че изявената воля и формираната такава в основното решение са си съответствали
и неправилно районният съд е приел, че са налице основанията по чл. 247от ГПК.
При така
възприето съдът приема, че с решението по чл. 247 от ГПК районният съд не е
поправил грешки, допуснати в изявяване на формирана воля, а е променил волята
си. При така възприето поради което и неправилно е постановил решение по чл.
247 от ГПК и същото следва да се отмени. На негово място не следва да се постановява
друго, доколкото молба по чл. 247 от ГПК не е била депозирана. Оплакванията във
въззивната жалба не са били с оглед коректно
изявяване на вече формирана воля , а срещу формирана воля като
неправилна такава.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Съсобствеността в
делбеното производство може да бъде прекратена по различни способи: чрез
разпределение на имотите; чрез теглене на жребие; чрез възлагане на имот при направена
възлагателна претенция; чрез изнасяне на имота на публична продан.
Основната цел на делбеното производство
е делбената маса да се разпредели така, че всеки съделител да получи дял в
натура, по начин който да не се раздробява имуществото, като евентуално
неравенство да се изравни в пари. Изборът на способ е в зависимост от
възможността за обособяване на самостоятелни реални дялове и доколко стойността
на тези реални дялове съответства на стойността дяловете на съделителите.
В случая
по делото не се оспорва решението в частта п извършването на делбата а само в
частта, в която са присъдени суми за уравнение на дяловете, поради което и
съдът не разполага с правомощие да провери правилността на решението в частта
приложения способ за извършване на делбата.
В случая
делбата е извършена чрез разпределяне на имотите при което в дял на
съделителите е поставен имот. Доколкото стойността на имотите не съответства на
дела на съделителя, който му е поставен при
разпределението, то правилно районният
съд е приел, че следва да присъди суми за уравнение на дяловете.
В случая
стойността на имотите е установено от приета техническа експертиза, която съдът
изцяло кредитира като вярна, задълбочена, неопровергана от другите
доказателства, че е общо 80 500лв., като при съобразяване на
квотите на страните в съсобствеността, то паричната стойнсот на дела на всеки
от тях е ккато следва:
-3/12 ид.ч. за А.Д.Б.
с парична равностойност от 20 125лв.
-3/12 ид.ч. за С.Д.В.
с парична равностойност от 20 125лв.
-2/12 ид.ч. за Л.И.М. с парична равностойност от 13 416,67лв.
2/12 ид.ч. за Ц.Б.Т.-Н.,
с парична равностойност от 13 416,67лв.
2/12 ид.ч. за Т.Б.М.,
с парична равностойност от 13 416,67лв.
Доколкото на А. Б. е поставен в дял имот с пазарна стойност
от 24 500лв. , а на С.В. в дял е поставен имот с пазарна
стойност от 21 000лв., то по
делото е установено, че поставените им в дял имоти превишават стойността на
дела им. Това превишение те следва да бъдат осъдени да заплатят на останалите
съделители, на които в дял е поставен имот, който не достига стойността на дела
му в съсобствеността. Така А.Б.
следва да заплати на съделителите, поучили имот на по-ниска стойност от стойността
на дела му сумата от общо 4375лв. С.В. следва да заплати на
съделителите, поучили имот на по-ниска стойност от стойността на дела му сумата
от общо 875лв. При определяне на
тези суми се съобразява съотношението между имота, поставен в дял на съделителя
и стойността на дела му в съсобствеността.
Съделителите Л.М., Ц.Н. и Т.М. получават имот на обща
стойност от 35 000лв., тоест за всеки от тях имот на стойност от 11 666,67лв. Същевременно,
всеки от тях тримата има дял в съсобствеността с парично изражение от общо 1750лв. повече.
Доколкото са равни дяловете на съделителите, получили
имот на по-ниска стойност от стойността
на участието им в съсобствеността, то А.Б. и С.В. следва да заплатят на Л.М., Ц.Н.
и Т.М. по 1/3 от общата сума, която всяка о първите две им дължи за уравнение
на дела им. Така А.Б. следва да им заплати по
1458,33лв (1/3 от 4375лв), а С.В. следва да им заплати по 291,67лв (1/3 от 875лв. По този начин Л.М., Ц.Н. и Т.М. ще
поучат за уравнение на дела си в съсобствеността сумата от по
1750лв.(1458,44 + 291,67).
При така възприето и като съобрази, че с решението по
делото районинят съд е присъдил други
суми, то съдът пирема, че решението на СРС в тази част следва да се отмени и
следва да се постанови друго, с което А.Б. бъде осъдена да заплати на Л.М., Ц.Н. и Т.М. по 1458,33лв, а С.В. бъде осъдена да заплати на Л.М., Ц.Н. и Т.М. по
291,67лв.
По частната
жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК:
Жалбата е в частта, с която е отхвърлена молбата за
присъждане на разноски за адвокат. Съдът приема, че определението на съда по
чл. 248 в тази част е правилно. Разпоредбата
на чл. 355 от ГПК е специална по отношение на чл. 78 и чл. 81 от ГПК. Тази
специална разпоредба се прилага тогава, когато няма спор между страните за
наличието на съсобственост, за участниците и за квотите в съсобствеността. Тя се
прилага и във втора фаза на делбата, но само пред І-ва инстанция. Това е така,
защото само в тези хипотеза всяка страна ще има качество на ищец и на ответник
по иска за делба. При спор в първа фаза на делба за наличието на съсобственост,
квотите и участниците, както и при обжалване на решението по извършване на
делбата в частта за способа за извършване на делбата, отговорността за разноски
се разпределя по правилото на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така,
защото в тези хипотези се отрича правото на делба на насрещната страна, тоест
оспорва се правото на насрещна страна на иск за делба, препятства се
реализиране на потестативното й право. Такова процесуално поведение е типично
за общото исково производство, поради което и няма основание да се приложи
специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК. Правила
по чл. 355 от ГПК ще се приложат по отношение на разноски за държавна такса, за
вещи лица, за свидетели , за събиране на доказателства с оглед на установяване
и ликвидиране на съсобствеността. Правилото на чл. 78 от ГПК ще се приложи
за разноски за адвокат по присъединените искове и при оспорване правата на
останалите съделители, както и на съществуването на съсобствеността. При
обжалване на решението по допускане или извършване на делбата съделителите
участват в качеството на жалбоподатели и на ответници по жалбата, поради което
и разноските пред възизвния и касационния съд се определят по правилото на чл.
78 от ГПК (В този смисъл Определение №
93/18.05.2018г. по ч.гр.д. № 1667/2018г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Определение № 692/29.09.2014г. по гр.д.№ 4283/2014г. на
ВКС, ІІІ-то Г..; Определение № 83/24.04.2014г. по гр.д.№ 948/2012г. на ВКС,
ІІ-ро Г.О на ВКС; т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973г. на ВС).В случая се търсят
разноски за адвокат в производство пред СРС, направени за адвокат, в което не
са направи претенции за разноски, поради което и по съображения, изложени
по-горе разпоредбата на чл. 355 от ГПК следва да се приложи и на С.В. не следва
да се присъждат разноски за адвокат. При така възприето съдът приема, че
частната жалба е неоснователна.
По отговорността за разноски в производството пред СГС:
По съображения изложени в мотиви
по частна жалба съдът приема, че разноските по делото пред СГС следва да се
определят по правилата на чл. 78 от ГПК.
Частната жалба на С.В. съдът прие
за неоснователна и разноски за същата не й се дължат. Жалбата й е частично уважена като насрещни
страни по нея са само Л.М., Т.М. и Ц.Б., поради което и всеки от тях следва да
й заплати сумата от по 18,05лв.
разноски за адвокат. Л. М.и Ц.Б. следва да й заплатят сумата от по 54,15лв. разноски за особен
представител. Други разноски направени пред СГС съделителят С.В. не е
претендирала и такива не й се следват.
Въззивните жалби на А.Б. са
изцяло уважени, поради което и на нея се следват всички направени разноски за производството
пред СГС, за които е предявила претенции – 402,50лв. държавна такса срещу
основно решение, 15лв. държавна такса срещу решение по чл. 247 от ГПК, общо
850лв. разноски за адвокат по жалбите срещу двете решения. Насрещните страни по
нейната жалба са всички останали съделители, поради което и в тяхна тежест
следва да се поставят нейните разноски. При така възприето Л.М., Т.М. и Ц.Б.
следва да й заплатят по 283,64лв., а С.В. следва да й заплати
сумата от 425,58лв За особеният
представител на Л.М. и на Ц.Б. по тази жалба следва да се съобрази, че А.Б. е
била освободена от задължение за предварително внасяне на разноски. Така Л. М.и
Ц.Б. следва да заплатят по сметка на СРС
сумата от по 300лв. разноски
за назначения им особен представител по жалбите на А.Б..
Възнагражденията за адвокат са определени от съда
съобразно уговорен и доказан по делото като платен хонорар. Същият не е
прекомерен, доколкото е съобразен с минималния размер по Наредба № 1/2004г. и е
съобразен със сложността на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
от 24.10.2016г. по гр.д. №
48770/2012г. на СС, 70-ти състав, с което е допусната поправка по реда на чл. 247 от ГПК на постановеното на
18.01.2016г. решение, като в диспозитива на решението на ред 31 и ред 30 вместо сумата от 1884,62лв. е постановено да се чете
1458,33лв. ; в диспозитива на решението
на ред 32 след ЕГН ********** се постави точка и се заличава текста и
1750лв. на С. Д.В., ЕГН **********;
в диспозитива на решението на ред 35 и
36 вместо изписаната сума да се чете 291,67лв.
ОТМЕНЯ
Решение № ІІ-70-231/18.01.2016г. по
гр.д. № 48770 по описа за 2012г. на Софийски районен съд, 70-ти състав в частта, с която А.Д.Б.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на Л.И.М.,
ЕГН ********** сумата от 1884,62лв.,
на Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** сумата от
1884,62лв., на Т.Б.М., ЕГН **********
сумата от 1884,62лв., на С.Д.В., ЕГН
********** сумата от 1750лв., както
и в частта, с която С.Д.В., ЕГН **********
е осъдена да заплати за уравнение на дяловете
на Л.И.М., ЕГН **********
сумата от 1615,38лв., на Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** сумата от
1615,38лв., на Т.Б.М., ЕГН **********
сумата от 1615,38лв. и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА А.Д.Б.,
ЕГН **********
да заплати на Л.И.М., ЕГН ********** на основание на чл. 353 от ГПК за уравнение
на дяловете сумата от 1458,33лв (хиляда четиристотин петдесет
и осем лева и 0,33лв), ведно със законната лихва от влизане в сила на решението
до плащането й.
ОСЪЖДА А.Д.Б.,
ЕГН **********
да заплати на Ц.Б.Т.-Н., ЕГН **********
на основание на чл. 353 от ГПК за уравнение на дяловете сумата от
1458,33лв (хиляда
четиристотин петдесет и осем лева и 0,33лв), ведно със законната лихва от
влизане в сила на решението до плащането й.
ОСЪЖДА А.Д.Б.,
ЕГН **********
да заплати на Т.Б.М., ЕГН ********** на основание на чл. 353 от ГПК за уравнение
на дяловете сумата от 1458,33лв
(хиляда четиристотин петдесет и осем лева и 0,33лв), ведно със законната лихва
от влизане в сила на решението до плащането й.
ОСЪЖДА С. Д.В., ЕГН ********** да заплати на Л.И.М., ЕГН ********** на
основание на чл. 353 от ГПК за уравнение на дяловете сумата от 291,67лв
( двеста деветдесет и един лева и 0,67лв), ведно със законната лихва от влизане
в сила на решението до плащането й.
ОСЪЖДА С. Д.В., ЕГН ********** да заплати на Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** на основание на чл. 353 от ГПК за
уравнение на дяловете сумата от 291,67лв (двеста деветдесет и един лева
и 0,67лв), ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до
плащането й.
ОСЪЖДА С. Д.В., ЕГН ********** да заплати на Т.Б.М., ЕГН ********** на
основание на чл. 353 от ГПК за уравнение на дяловете сумата от 291,67лв
( двеста деветдесет и един лева и 0,67лв), ведно със законната лихва от влизане
в сила на решението до плащането й.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 1171898/ 17.11.2016г.
депозирана от С. Д.В..
ОСЪЖДА С. Д.В., ЕГН ********** да заплати на А.Д.Б., ЕГН ********** на
основание на чл. 78 от ГПК сумата от
425,58лв., (четиристотин двадесет и
пет лева и 0,58лв), представляващи
съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН ********** да
заплати на А.Д.Б., ЕГН ********** на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 283,64лв.
(двеста осемдесет и три лева и 0,64лв), представляващи съдебни разноски за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** да заплати на А.Д.Б., ЕГН ********** на
основание на чл. 78 от ГПК сумата от
283,64лв. (двеста осемдесет и три
лева и 0,64лв), представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Т.Б.М., ЕГН ********** да
заплати на А.Д.Б., ЕГН ********** на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 283,64лв.
(двеста осемдесет и три лева и 0,64лв), представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН ********** да
заплати на С. Д.В., ЕГН ********** на
основание на чл. 78 от ГПК сумата от 72,20лв (седемдесет лева и 0,20лв),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** да заплати на С. Д.В., ЕГН ********** на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 72,20лв
(седемдесет лева и 0,20лв), представляващи съдебни разноски за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА Т.Б.М., ЕГН ********** да
заплати на С. Д.В., ЕГН ********** на
основание на чл. 78 от ГПК сумата от
18,05лв (осемнадесет лева и 0,05лв),
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Ц.Б.Т.-Н., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 300лв(триста лева), представляващи съдебни разноски за назначения
й особен представител за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
300лв(триста лева), представляващи
съдебни разноски за назначения й особен представител за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.