Решение по дело №4426/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 370
Дата: 18 януари 2017 г. (в сила от 5 юни 2017 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20141100104426
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…....................

гр. С., 18.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I – во Г. О., 5-ти състав, в публично заседание на девети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

 

при секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №  4426 по описа за 2014г. на СГрС, 5-ти състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 415  вр. с чл. 365 и сл. вр. с  124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).

Образувано е по искова молба вх.№ 2422/20.02.2014г. на  „Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр.С., ул.”******** срещу Т.и М.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумите, както следва: 56 236,47лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -10.12.2013г., до изплащането й, представляващи стойност потребена от ответника в периода от 01.11.2009г. до 31.03.2013г.  топлинна енергия за стопански нужди в имот в гр.С., ул. „********, код Т368295, с която ответник се обогатил  за сметка за обедняването на ищеца; сумата от 10 893,04лв., представляващи мораторна лихва за забава за плащането на главницата за периода от 01.01.2010г. до 31.03.2013г., за които  е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д.№ 20317/2013г. на СРС, 86-ти състав. Навел е твърдения,  че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в топлоснабдения имот, в сграда, в която не била въведена система за дялово разпределение н енергията,   не е имало валиден договор за същото сключен с ищеца, стойността на потребената енергия била в размер на главницата и това било стойността на обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца, изпаднал и в забава на плащането на сумите, доколкото същите съобразно Общите условия следвало да се плащат до 20-то число на следващия месец, поканил ответника да плати сумите на 29.08.2013г. Посочил е, че на 07.03.2013г. с ответника постигнали споразумение за плащане на сумите разсрочено, със същото погасителната давност била прекъсната, поради което и възражението на ответника за погасяването по давност на същите било неоснователно. Представения от ответника договор не носел подпис за ищеца, поради което и не установявал валидно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. Претендирал е разноски.Оспорил е поради прекомерност възнаграждението за адвокат, претенедирано от ответника.

Ответникът  в предоставения му срок е оспорили иска по основание и по размер. Навел е твърдения, че вземанията са периодични и са скрепени от кратката 3-годишна давност, поради което и тези възникнали в периода от 01.11.2009г. до 30.11.2010г. включително са погасени по давност.  Отделно в случая жилищната на ул. „******** и офисната сграда на ул. „******** се захранвали с една абонатна станция, ответникът не ползвал жилищната сграда, подаваната енергия не била само за стопански нужди, а и за битови такива, като същевременно ищецът включил разхода за жилищната сграда в начислени суми за офисната сграда, тоест ответникът не бил потребил енергия в количествата, посочени от ищеца. Отопляемия обем на имота, ползван от ответника бил с почти 1/3 по-малък от посочения от ищеца. Заявил е, че действително между страните няма сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, че ползва процесния имот, както и че топлинна енергия е подавана от ищеца за този имот. С писмената защита е посочил, че по делото не е установено че е носител на вещни права върху имота, както и че трите етажа от сградата са идентични с ап. 3, за които ищецът е издавал фактури. Споразумението от 07.03.2013г. не било подписано от двамата изпълнителни директори на ответника, а те можели да представляват ответника само заедно, поради което и това споразумение не прекъсвало погасителната давност за вземанията. Не бил изпаднал в забава на плащането на сумите, защото не бил получавал покана за същото от ищеца. На 17.01.2014г. поискал от ищеца да преизчисли задълженията съобразно реалния отопляем обем от  2685 куб.м., на 30.01.2014г. предложил на ответника да сключи споразумение, но  до момента отговор от ищеца не бил получен. Претендирало е разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело по гр.д. № 20317/2013г. на СРС, 86-ти състав, съгласно което по заявление вх.№ 3325018/10.12.2013г. е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК с която е разпоредено длъжникът да заплати на ищеца сумата от 56 236,47лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -10.12.2013г., до изплащането й, представляващи стойност потребена от ответника в периода от 01.11.2009г. до 31.03.2013г.  топлинна енергия за стопански нужди в имот в гр.С., ул. „********, код Т 368295, с която ответник се обогатил  за сметка за обедняването на ищеца; сумата от 10 893,04лв., представляващи мораторна лихва за забава за плащането на главницата за периода от 01.01.2010г. до 31.03.2013г., както и разноски от 1342,59лв. за държавна такса и 1121,30лв. възнаграждение за юрисконсулт. За така издадена заповед длъжник е  уведомен на 07.01.2014г.,  на 16.01.2014г. е депозирано възражение срещу същата,  ищец е уведомен за задължение да предяви установителен иск за вземания на 20.01.2014г., на 20.02.2014г.  е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията. В заявлението изрично е посочено че топлоснабден имот е в гр.С., ул. „********, код Т 368295.

По делото са приети покана от ищеца до ответника от 29.08.2013г., с която ищец е поканил ответника да сключат договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, както и му е отправил покана да заплати незаплатените до момента падежирали вноски за погасяване на задълженията по споразумението от 07.03.2013г. за имот на ул. „********, с код на платец № Т 368295 в размер на 20 000лв., както и натрупаните суми за март-юли 2013г. в размер на 3379лв..

По делото е прието известие за доставяне, съгласно което на 02.09.2013г. ответник е получил писмо от ищеца за имоти с Т 368295 и Т 398075.

По делото е прието заявление от ответника до ищеца без дата, с което е поискано да се сключи договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имот с код Т 368295 в гр.С., ул. „********, ет. 3,4,5 отопляем обем на които е 3885куб.м.

По делото е приета молба от ответника до ищеца от 02.08.1995г., съгласно което ответник е поискал д0а бъде открита отделна партида за имот на ул. „******** с отопляем обем от 3885 куб.м.

По делото е приета справка от ищеца, съгласно която жилищна сграда на ул. „******** и офисна сграда на ул. „******** се топлозахранват от една абонатна станция, намираща се в сутерена на сградата на у. „********, присъединени са към две отоплителни инсталации , като към всяка от тях са включени имоти от двете сгради, тоест те  са физически неделими.

По делото е приет констативен протокол носещ подписи на служители на ищеца, съгласно който на 25.05.2009г. при извършена проверка е установено, че сградата на бул. „******** не е с въведена система за дялово разпределяне на топлинна енергия.

По делото са приети фактури, издавани от ищеца на ответника за имот на ул. „********, вх.1, ап. 3, код на платеца Т 368295 за периода ноември 2009г.- март 2013г., кредитни и дебитни известя за периода.

По делото е прието заявление от ответника до ищеца от 01.11.2013г. , носещо подпис на С.С. , с което е заявено желание за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имот на ул. „********, ет.3,4,5 с код на платеца Т 368295 с обем от 2685 куб.м.

По делото е приета скица, носеща подпис за представител на ищеца  енергетик, съгласно който ползваните от ответника ет.3,4,5 на ул. „******** са с отопляем обем от 2686 куб.м.

Приет е неподписан от ищеца договор за доставка на топлинна енергия в  имот на ул. „********, ет.3 с код на платеца Т 368295, който е подписан за ответника от С.С..

По делото е приета молба от ответника до ищеца от 17.01.2014г., с която ответник е поискал от ищеца да коригира сметки за имот с Т 368295 като се съобрази реалния отопляем обем на същия от 2685 кум.

По делото е прието предложение за споразумение от ответника чрез управителя С. до ищеца за сключване на споразумение  във връзка с процесните задължения по заповедното дело, като се съобрази реалния обем на имота, както и че има сум, които са погасени по давност.

По делото е прието споразумение от 07.03.2013г., носещо подпис положен за ищеца и подпис на С.С. положен за ответника, с което са се съгласили че за периода февруари 2009-януари 2013г. стойност на потребена енергия в имот на ул. „********, код Т 368295 е 55 967,01лв., лихва върху тази сума до 28.02.2013г. е 9276,10лв., като ответник се е съгласили да плати сумите на вноски ежемесечни до 30.12.2013г., а текущи задължения ще се погасяват до 30-то число на следващия доставката месец.

При служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че ответникът се представлява от двамата управители С.С. и П. С.  само заедно.

С приетото по делото заключение по основна и допълнителни съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че сградата на ул. „******** е жилищна, а сградата на ул. „******** е офисна сграда, двете се захранват с топлинна енергия с една обща абонатна станция, която захранва и обект със самостоятелен вход на ул. „********, представляващ фоайе и салон и което е „Цирк на сцена“, няма въведена система за дялово разпределение в нито една от сградите, поради което и разпределението на топлинна енергия се извършва въз основа на показания на общия топломер и на отопляемия обем на имотите, топломер е преминал през проверки през 2008г., 2010г., 2012г. и е съответствал на изисквания, ежемесечно са правен отчети на същия и са отчислявани технологични загуби.. Вещото лице е посочило че при обем на имотите, ползвани от ответника от 3885 куб.м. и отопляем обем на цялата сграда от 13146 куб.м. стойността на реално доставената енергия за процесния период  от 01.11.2009г. до 31.03.2013г. в включен ДДС е 57 062,81лв. , а за периода от 01.11.2010г. до 31.03.2013г. е 44 897,13лв. Посочил е че при измерване на място е установил че пълния отопляем обем на всеки от трите етажа, които ползва ответника е 1020куб.м., тоест общо 3060 куб.м., а отопляемия обем на всеки от тях , който реално се ползва от ответника е от по 784,20куб.м., тоест общо 2353 куб.м. Вещото лице в приложените и изготвени от него скици (лист 122,123,124 от делото) изрично е посочило, че е определило обема на реално ползваните от ответника помещения съобразно акт за корекция на отопляем обем. Вещото лице е посочило, че за процесния период стойността на потребената енергия при изчисления от вещото лице обем на имота е 37713,29лв. с ДДС (посочена е в Приложение № 4, а ив приложение № 8 към последното заключение), а за периода от 01.11.2010г. до 31.03.2013г. е 29558,22лв. , като тези суми са определени за сградна инсталация при обем от 3060 куб.м., но в останалата част е съобразен обем от 2353 куб.м. Посочило е, че стълбищната клетка не е отопляема, , защото през тях не преминават тръби, щрангове. Посочило е, че реално ползвания обем е определен при изключване на помещения от всеки етаж, като това е състоянието, установено към декември 2015г. Вещото лице е посочило, че за определяне на сградната инсталация определящ е пълния отопляем обем, а не обема на реално ползваните помещения.

По делото ответник е поискал да се приеме акт за изключване на отопление от за 2014/2014г. (л. 96,64), протокол за проверка на отопляем обем от 29.04.2014г.(лист 98 от делото)  в подкрепа на заключението на вещото лице, но съдът е отказал да приеме същия поради това, че са за период след процесния.

С приетото  по делото заключение по основават и допълнителното  съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило,  че ищецът е начислил като дължими процесните суми в тежест на ответника, но част от тях не са за топлинна енергия а са за дялово разпределение (55,08лв. и 13,86лв), като общо дължима главница е 57 159,90лв. за целия процесен период. Вещото лице е посочило, че на 20.05.2013г., на 30.05.2013г. и на 21.06.2013г. са платени общо 1409,87лв. и с тях са погасени задължения за процесния период за топлинна енергия.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с  чл. 59 вр. с чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ползвайки без основание топлинна енергия в имота за периода, както и за обезщетение за забава, за които е издадена заповед по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, че той е носител и на вещни права върху имота, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия,  стойността и количеството на потребената енергия, активно поведение за събиране на вземанията, съответно обстоятелства, които са прекъснали / спрели погасителната давност, следва да докаже и че е поканил ответника да плати сумите.

При така депозирания отговор ответникът следва да докаже, че между две последователни действия на ищеца за събиране на процесните вземания е изтекъл определен период от време и така същите са погасени по давност, че споразумението от 07.03.2013г. страда от порока, за който е навел твърдения, както и че този порок води до нищожност на същото, че извънсъдебните изявленията му за отопляемия обем на имота не са от естество да обосноват основателност на претенцията по чл. 59 от ЗЗД, ако се установи че този обем е по-малък .

При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно-следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче, трябва да са последица от други общи за двете факти,  без да е нужно да произтичат едно от друго. Размера на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца. Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е настъпило разместването на благата, и от този момент тече погасителната давност. Забавата за плащане на същото, обаче, доколкото не е скрепена със срок, настъпва след покана и то за вече възникнало вземане. (В този смисъл Решение  № 4/23.01.2009г. по гр.д.№ 5382/2007г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; т.4 и т. 5 от Постановление №1/28.05.1979г. на Пленума на ВС;  ТР № 82/28.02.1975г. по гр.д.№ 74/1974г. на ОСГК на ВС; Решение  № 131/18.02.2009г. по гр.д.№ 6346/2007г. на ВКС, ІV-то Г.О.).

По делото се установи, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и същото е уважено по дело № 20317/2013г. на СРС, като основанието на което е поискано издаване на заповедта е неоснователно обогатяване на ответника потребил топлинна енергия в имота от което ищецът обеднял. Основанието на вземането изрично е посочено в заявлението, същото макар и недокрай прецизно е посочено и в заповедта за изпълнение, поради което и доколкото това е основанието на което са предявени и процесните искове, то съдът приема, че същите не е налице недопустимост на исковете на това основание, а доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни. Установява се, че длъжникът е депозирал в срок възражението по чл. 414 от ГПК, както и че заявителят е предявил установителния иск в срока по чл. 415 от ГПК, поради което и съдът приема, че исковете са допустими.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

По делото е установено от приетите по делото писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза, която в тази част съдът кредитира като неопровергана от другите доказателства по делото, че сградата на ул. „******** е седеметажна и е топлофицирана, че всички имоти в тази сграда се ползват от търговци по смисъла на Търговския закон, топлозахранването се осъществява чрез абонатна станция, която захранва и жилищна сграда на ул. “********, както и фоайе и салон, които са с отделен вход на ул. „********, система за дялово разпределение на топлинна енергия  не е въведена в тези сгради, топлинната енергия е разпределяна на база на показанията на общия топломер, който е бил годен за същото през процесния период и преминал през съответни проверки, както и съобразно отопляемите обеми на имотите по правилата на Наредбите за топлоснабдяване.

Съдът приема, че по делото е установено, че за процесния период ответникът, който е търговец по смисъла на Търговския закон, е ползвал ет.3,4,5 от сградата на ул. „********, като е потребявал  доставената в този имот топлинна енергия, същата е отчитана при ищеца  по код на платец № Т 368295. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото изявления на страните по делото, а и същите са признати от страните. По делото не се спори, че между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е сключван, такъв не е и представен по делото за процесния период, поради което и съдът приема, че за потребена от ответника в процесния имот топлинна енергия доставена от ищеца не могат да намерят приложение разпоредбите  на договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди на ЗЕ, включително и в частта за определението на „потребител на топлинна енергия“. Това е така, защото за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто е случая, форма за валидност на договора за доставка на топлинна енергия съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията й към процесния период  е писмен договор. В случая, доколкото ответника е юридическо лице - търговец, то единствената възможност за същия да се обвърже с договор за доставка на топлинна енергия с ищеца е писмен договор за доставка на енергия за стопански нужди. Това е така, защото юридическо лице може да е потребител само на енергия за стопански нужди. Този извод се налага по аргумент от обратното на § 1, т. 42 от ЗЕ в редакцията й към процесния период. Писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е сключен между страните, поради което и разпоредбите на ЗЕ за продажба на топлинна енергия на основание на договор са неприложими. Неприложими са и изискванията на §1, т. 43 от ЗЕ за придобиване на качество на потребител, доколкото тази разпоредба е само при хипотеза на договор за покупко-продажба на енергия. Този извод се налага при граматическо тълкуване на разпоредбата на § 1, т. 43 от ЗР на ЗЕ, сочеща че потребител е този, който „купува“, тоест обвързан с договор за покупко-продажба, какъвто не е случая. При така възприето съдът приема за неоснователни доводите на ответника в писмената му защита, че липсата на доказателства че е носител на вещно право върху имота, обосновават неоснователност на иска.

При така възприето и като съобрази установеното по делото, че ищецът е доставял , а ответникът е потребявал топлинна енергия в процесния имот, представляващ ет.3,4,5 от сграда на ул. „******** с код на платеца № Т  368295, то съдът приема, че правоотношението между страните се урежда от правилата на чл. 59 от ЗЗД.

Съдът приема за установено по делото от приети по делото протоколи, а и неоспорени от страните доказателства, че в процесната сграда не е въведена система за дялово разпределение на топлинната енергия, поради което и съдът приема, че потребената от ответника енергия в имота следва да се определи въз основа на доставената топлинна енергия по показанията на общия топломер и отопляемия обем на имотите в сградите, захранвани от абонатната станция. Така потребената от ответника топлинна енергия ще е такава част от общата доставена в сградите топлинна енергия, която съответства на съотношението на обема на ползваните от ответника имоти към обема на останалите имоти в тези сгради. Стойността на потребената енергия ще се определи с оглед на цената на енергията за стопански нужди. Това е така, защото това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил.

Съдът приема, че от приетото по делото основно заключение по съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че реално доставената топлинна енергия в процесния имот за периода от 01.11.2009г. до 31.03.2013г. е в размер на 57 062,81лв. Съдът изцяло кредитира заключението в тази му част като задълбочено и обосновано само с документи, които са приети по делото и работило при отопляем обем на сградата такава каквато е по проект – 13146 куб.м. и обем на имотите, ползвани от ответника по проект от 3885куб.м. Съдът не кредитира допълнителните заключения на вещото лице в частта, сочещи, че пълния отопляем обем на имота е 3660 куб.м., , а на сградата е 7025,30 куб.м., като реалния отопляем обем на имотите, ползван от ответника е  2353 куб.м. Изводите на вещото лице по допълнителните експертизи са обосновани с документи, които не са приети по делото и за което съдът е постановил изрични определения в о.с.з. от 20.05.2015г. и 11.05.2016г.– актове и протоколи за 2014/2015г.(лист 64, 96,98 от делото). Тези документи  сочат промяна на отопляемия обем на реално ползваните от ответника имоти, но тази промяна е настъпила след процесиня период, поради което и не са от естество да установят че през процесни период обем е бил такъв. Напротив, тези документи доколкото сочат промяна, биха могли да обосноват обратния извод – че през процесния период, отопляемия обем е бил различен. Измерванията и проверките на вещото лице на място са от декември 2015г.,  тоест повече от 2 години след края на процесния период, поради което и поради липса на доказателства в подкрепа на извода му, съдът не кредитира допълнителното заключение на вещото лице в частта, сочеща че  стълбищната клетка и прилежащите й площадки не са отопляеми и следва да се извадят от прилежащите на процесния имот части, съответно от обема на цялата сграда. Общият отопляем обем на сградата е сбор между отопляемите обеми на индивидуалните имоти в сградата, от обема на помещенията, които са общи части , които са предвидени за отопление по проект. Вещото лице не е установило, че по проект стълбищната клетка и прилежащите й части не са предвидени за отопление, напротив – посочило е че не е открил проект по отопление и вентилация.Констатацията на вещото лице от декември 2015г., че няма видими следи от замазване на отвори  по мозайки не е от естество да установи, че по проект тези общи части не са били предвидени за отопление. По делото не е представен акт за изключване на отоплението в тях. Същевременно заявлението на ответника от 02.08.1995г. сочи че обе на имот е 3885куб.м. и толкова е взето предвид от ищеца. С оглед гореизложеното съдът не кредитира допълнителните заключения по техническата експертиза в частта за обем на сграда и на имотите, ползвани от ответника, съответно за потребена от ответника топлинна енергия за процесния период.

При така възприето съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 57 062,81лв, представляваща стойност на реално доставена и потребена в периода от 01.11.2009г. до 31.03.2013г. топлинна енергия от ответника  топлофицирани имоти , разположени на целите ет.3,ет.4,ет.5 от сграда на ул. „******** с код на платеца № Т  368295. Това  е стойността на обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца за този период. Доколкото съдът пие за установено валидно възникнало вземане на ищеца на основание на техническата експертиза и приети писмени доказателства, ирелевантно за извода на съда е валидността на споразумението от 2013г. носещо подпис за един от представителите на ответника.

По делото се установи от прието по делото заключение по съдебно счетоводната експертиза, което в тази част съдът кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото, че ответник е погасил чрез плащане сумата от 1409,87лв., поради което и съдът приема, че по делото е установено, че ответник не е погасил чрез плащане задължението за сумата от 55 652,94лв.

По възражението на ответника за недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност:

Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е настъпило разместването на благата, и от този момент тече погасителната давност. Вземането е скрепено с общата 5-годишна погасителна давност. В случая не е приложима кратката 3-годишна давност доколкото вземането не е периодично по смисъла на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Извъндоговорния характер на процесното вземане изключва възможността същото да се приеме, че е за периодично плащане. Периодично е само онова задължение за плащане, което отговаря на изискванията да е трайно,  еднородно и повтарящо се през определен период от време, което е възможно само, ако източник на задължението е сделка или е налице специална разпоредба на закона, какъвто не е процесния случай.

При така възприето и като съобрази обстоятелство че първото разместване на благата е от 01.11.2009г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 10.12.2013г. , тоест преди да изтекат 5 години, то съдът приема, че процесните вземания не са погасени по давност и възражението на ответника е  неоснователно.

При този извод на съда безпредметно е съда да се произнася по твърденията на ответника, че споразумението от 2013г. е нищожно. Същото е представено с оглед на твърденията на ищеца че давността е прекъсната, но съдът прие, че възражението е неоснователно на друго основание, тоест безпредметно е да се изследва валидността на това споразумение

Доколкото по делото не са наведени твърдения и не са ангажирани други доказателства за погасяване на задълженията то съдът приема, че иска за главница от 55 652,94лв. следва да се уважи, като горницата до пълния предявен размер от 56 236,47лв. следва да бъде отхвърлен.

Следва да се уважи  иска за лихва от подаване на заявлението до изплащането й  върху главницата, за която съдът прие, че иск е основателен.

По претенцията за лихва до подаване на заявлението:

Вземането на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е настъпило разместването на благата, и от този момент тече погасителната давност. Забавата за плащане на същото, обаче, доколкото не е скрепена със срок, настъпва след покана и то за вече възникнало вземане.

В конкретния случай предмет на делото е мораторна лихва за периода от 01.01.2011г. до 31.03.2013г. По делото не са ангажирани доказателства, че ищец е отправил покана за плащането на главницата преди 31.03.2013г., поради което и претенцията  за лихва е неоснователна. Приетото споразумение е от 07.03.2013г., но то не съдържа покана за плащане. Единствената покана, приета по делото , която е от ищеца до ответника е от 29.08.2013г., тоест тя е съставена след периода, за който се претендира мораторна лихва, поради което и не е от естество да обоснове извод за изпадане в забава на ответника за периода до 31.03.2013г.

По разпределяне отговорността за разноски по заповедно дело:

С подаване на възражение срещу заповедта и образуване на исково дело по реда на чл. 422 вр. к чл. 415 от ГПК изпълнителната сила на заповедта по чл. 417 от ГПК отпада, като заповедния съд не разполага с правомощие да издава изпълнителен лист за същите. Разноските по заповедно дело не са самостоятелна претенция, която да подлежи на установяване в хода на исково дело. Същевременно, произнасянето на съда по иска по чл. 422 от ГПК предоставя правомощието на исковия съд да разпредели отговорността за разноски по заповедно дело и съдът дължи изричен осъдителен диспозитив в хода на исковото дело по тези разноски. Това е така, защото отговорността за разноски по заповедното дело се разрешава с оглед на изхода на делото по иска по чл. 422 от ГПК  и съобразно разпоредба на чл. 81 от ГПК именно исковия съд следва да разпредели тази отговорност, като съд , слагащ край на спора по вземането по повод на което тези разноски са направени.. (В този смисъл т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС)

С оглед гореизложеното и като съобрази че със заповедта в тежест на ответник е поставена сумата от  1342,59лв. разноски за  за държавна такса и сумата от 1121,30лв. възнаграждение за  юрисконсулт, като съобрази изхода на делото по исковете по чл. 422 от ГПК , то съдът приема че следва да постанови осъдителен диспозитив в настоящото дело в полза на ищеца за сумата от 1113,06лв., представляваща разноски за държавна такса и сумата от 929,56лв., представляваща възнаграждение за  юрисконсулт.

По  отговорността за разноски по исково дело:

Разноските следва да се разпределят между страните с оглед на направените такива от тях по делото и изхода на делото. Съдът приема, че възражението на ищеца срещу претендираното от ответника възнаграждение за адвокат е неоснователно. Същото е в рамките на минималното по Наредбата. Същевременно на ищеца възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи съобразно минималния такъв по Наредбата доколкото доказателства че е платено по-високо по делото не са ангажирани, а правна и фактическа сложност не обосновава по-висок размер.

При така възприето съдът приема, че ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1113,06лв. за държавна такса; сумата от 455,95лв. разноски за вещи лица и сумата от 2108,88лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 436,05лв. разноски за адвокат, сумата от 195,62лв. разноски за вещи лица и сумата от 3,01лв. банкови такси за превод на депозити за вещи лица.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, срещу Т.и М.“АД, ЕИК ********, положителни установителни искове с правно основание  чл. 422 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, че Т.и М.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** дължи на „Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр.С., ул.”******** сумите в размери и на основание, както следва:  сумата от 55 652,94лв., (петдесет и пет хиляди шестстотин петдесет и два лева и 0,94лв), ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 10.12.2013г., до изплащането й, представляващи стойност потребена от ответника в периода от 01.11.2009г. до 31.03.2013г.  топлинна енергия за стопански нужди в имот в гр.С., ул. „********, код на платец Т 368295 без сключен писмен договор, с която ответник се обогатил  за сметка за обедняването на ищеца, за които  е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д.№ 20317/2013г. на СРС, 86-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за сумите, както следва: за главница за горницата над 55652,94лв. до предявения размер от 56 236,47лв. и за лихва върху тази горница от 10.12.2013г.; за мораторна лихва върху главницата от 56236,47лв. за периода от 01.01.2011г. до 31.03.2013г. в  размер от 10893,04лв.

ОСЪЖДА Т.и М.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр.С., ул.”******** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2677,89лв.(две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и 0,89лв), представляващи разноски по исковото дело.

ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр.С., ул.”******** да заплати на Т.и М.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 634,68лв.( шестстотин тридесет и четири лева и 0,68лв), представляващи разноски по исковото дело.

ОСЪЖДА Т.и М.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес: гр.С., ул.”******** на основание на чл. 81 и 78, ал.1 от ГПК сумата от 929,56лв (деветстотин двадесет и девет лева и 0,56лв) разноски за юрисконсулт по заповедно дело № 20317/2013г. на СРС, 83-ти  състав и сумата от 1113,06лв. (хиляда сто и тринадесет лева и 0,06лв) разноски за държавна такса по  заповедно дело .№ 20317/2013г. на СРС, 83-ти  състав.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

След влизане на настоящото решение в сила да се върне заповедното дело гр.д.№ 20317/2013г. на СРС, 83-ти  състав,  ведно със служебно изготвен препис на съдебния акт с отбелязване за момент на влизане в сила.

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ