О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно търговско дело № 173 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от Е.К.Н. ***,
действащ чрез пълномощник адв.Р.Д., с която моли да бъде изменено решение №335/19.04.19г.
по в.т.д. №173/19г. на ВОС като се присъдят разноски на ответника, сторени в
заповедното производство по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.04г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната
страна ТРАНСФЕР ТВ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Ат.Христов №12, ет.1, ап.1, чрез адв.Б.З., е депозирала писмен отговор, с който счита молбата за неоснователна.
Съдът, след като се запозна с така
постъпилата молба, установи следното от фактическа страна:
С решение №335/19.04.19г. по в.т.д. №173/19г. на ВОС
съдът е отменил решение №5091/10.12.2018г., постановено по гр.д. №8717/2018г.
на Варненски районен съд, като е отхвърлил предявения от ТРАНСФЕР ТВ ООД, ЕИК
*********, срещу Е.К.Н., иск с правно основание чл. 415 във вр. с
чл.422 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че Е.К.Н.
дължи на ТРАНСФЕР ТВ ООД сумата от 2400
евро, представляваща неустойка по чл.3 от договор, сключен на 04.11.16г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.05.2018г. до оконч. й изплащане. Със същото решение е
присъдена в полза на процесуалния представител на ответника адв.Р.Д. сумата от
906лв, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл.
38, ал.2 във вр. с ал.1,
т.2 от ЗАдв., от която
за заповедното производство му е определено възнаграждение от 110лв на осн.
чл.6, т.3 и 5 от Наредба №1/09.07.04г.
Молбата за изменение на решението в частта на присъдените
разноски е депозирана в срока по чл.248 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. С Наредба №
6/20.02.2008г. на Министъра на правосъдието е утвърден образец на възражението
по чл.414 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение. В настоящата хипотеза
длъжникът е подал бланкетно възражение, в което единствено е заявил искане за
присъждане на разноски по реда на чл.38 ЗАдв. Законът изрично освобождава
длъжника от задължението да мотивира възражението си, и това е така, доколкото
то съставлява само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което именно исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си касателно основателността на иска. Или възражението
съставлява само една формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Ето
защо липсва и функционална обусловеност на възражението от изхода на спора за
материалното право. Депозирането на възражение по чл.414 ГПК е всъщност една от
възможностите за защита на длъжника срещу заповедта- той може още да обжалва
разпореждането за незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение в частта за
разноските, да направи искане за спиране на изпълнението. Ето защо и
адвокатското възнаграждение за този вид защита не може да се обуславя от
материалния интерес. Разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.04г. съдът
намира за неприложима в случая, доколкото тя касае определянето на дължимите
разноски в полза на молителя в едностранно протичащото несъстезателно
производство по издаване на заповед за изпълнение. И доколкото в Наредбата не е
определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на
възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, то
същото следва да се определи по аналогия при съобразяване на извършеното
процесуално действие. Основанието за възмездяване на тази процесуална дейност в
разглеждания случай е именно по чл. 6, т.3 и 5 от Наредбата, както е приел
настоящият състав в постановеното по делото решение.
С оглед на изложеното молбата по чл.248, ал.1 от ГПК
за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
молба вх.№ 15881/23.05.19г.,
подадена от Е.К.Н. ***, действащ чрез пълномощник адв.Р.Д., за изменение на
решение №335/19.04.19г. по в.т.д.№173/19г. на ВОС в частта за разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: