№ 3663
гр. С., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.й Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Н.й Димов Въззивно гражданско дело №
20241100506462 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение от 13.07.2020 г., постановено по гр.дело № 12268/2019 г. по описа на
СРС, ІІІ Г.О., 85 състав, е осъден Н. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.“****,
да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, гр.С., ул.“Ястребец“ № 23Б,
сумата от 573,29 лева главница за доставена ТЕ в периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
за аб.№ 257871, сумата от 171,20 лева лихва за забава за периода 15.09.2016 г. до
06.02.2019 г., сумата от 10,88 лева за извършено дялово разпределение за периода
м.01.2016 г. до м.04.2017 г. и 2,71 лева лихва за забава върху тази сума за периода
02.03.2016 г. до 06.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от
28.02.2019 г. до окончателното им плащане, като за разликата до пълните предявени
размери са отхвърлени предявените искове. С решението на съда е осъден Н. С. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.“****, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД,
ЕИК *********, гр.С., ул.“Ястребец“ № 23Б, сумата 441,93 лева - разноски в
настоящото производство.
Срещу решението на СРС, 85 състав е постъпила въззивна жалба от
„Топлофикация С.“ ЕАД, гр.С., подадена чрез юрк.И.М., с искане същото да бъде
1
отменено в частта, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за разликата над уважения до пълния
предявен размер/ над уважения размер от 573,29 лв. до пълния предявен размер от
1029,23 лв. за главница за потребена топлинна енергия, както и над уважения размер
от 171,20 лв. до пълния предявен размер от 199,51 лв., мораторна лихва за забава върху
главницата/ и вместо това да бъде постановено друго, с което същите да бъдат
уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че
решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на
материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник Н. С. Х., чрез назначения му по делото особен
представител адв.С. К., оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено в
обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, гр.С., не
взема становище по подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от
ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които
са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В настоящия случай, с петитума на исковата молба са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за вземане на ищеца за потребена от ответника топлинна енергия за следния
топлоснабден имот- апартамент № 8, находящ се в гр.С., ж.к.“****.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
2
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от
ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по
който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез
наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в
обжалваната от ищеца част, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното решение, първоинстанционния съд, не се е
произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на
исковата молба.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т.9 от ППВС
№ 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато
решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице
отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на
предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена
претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна
процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която
съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г.
на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на
материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет
се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право,
индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да
определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца
твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала,
решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В
случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал
иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и
въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на
първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
3
Отделно от изложеното, съгласно практиката на съдилищата, когато в
нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет,
за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй
като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да
определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като
е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното
право.
На следващо място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен
и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното
начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното
недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и
петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича
претендираното с исковата молба материално субективно право.
В процесния случай, настоящият въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявените осъдителни искове, така както са
заявени по петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо
решение. В диспозитива и в мотивите на обжалваното съдебно решение не е посочено
по отношение на кой топлоснабден недвижим имот се е произнесъл съда. В процесния
случай, диспозитивът на решението на първостепенният съд не изяснява предмета, по
който се е произнесъл - посочени са страните, но не е посочена точната правна
квалификация на спорното материално право - чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
както и не се установява по отношение на кой топлоснабден недвижим имот се е
произнесъл съда с предявените обективно съединени осъдителни искове. Предметът
на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и
петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение.
В процесния случай, съдът приема, че обжалваното решение в обжалваната от ищеца
част е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита. Предметът на иска се индивидуализира със
страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва да е ясно посочен
в резултативната част на съдебното решение. В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК
на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е
прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото,
изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право. По силата на
чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК , съдът се произнася с решение /като редовен
и надлежен съдебен акт/ по основателността респективно неоснователността на
исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението да
4
съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора". Релевираните
възраженията на страните, било правоизклюващи, правопроменящи или
правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на
обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно
имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество, доколкото тяхната
основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или
погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за неговата
трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност. Безалтернативен е изводът,
че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в
диспозитива му като констатация относно спорното право, а изложеното в мотивите -
само по изключение досежно възраженията за право на задържане и
прихващане/чл.298, ал.4 от ГПК/. В процесния случай, съдът приема, че обжалваното
решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита. Съдът е задължен да се произнесе по
предмета на спора, с който е сезиран, така както той е заявен от ищеца в исковата
молба, с изложените в нея обстоятелства и петитум. Както ищеца, така и ответника
има правен интерес от решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на заявеното в исковата молба спорно материално право. Разглеждането на
иск, който не е предявен, и не разглеждането на предявения иск, представлява
отклонение от диспозитивното начало в исковия процес, което има за последица
обезсилване на недопустимото решение.
С оглед на изложеното, обжалваното решение, като процесуално недопустимо
следва да се обезсили в обжалваната от ищеца част, на основание чл.270, ал.3, изр.3-то
от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд
и произнасяне по предявените обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД/ в частта, с която същите са
отхвърлени/, и по предмета на делото. Новото разглеждане би следвало да започне от
стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С оглед цената на предявените осъдителни искове и дадените задължителни за
съдилищата указания в т.8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - арг. чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящето производство при спазване на чл.78 от ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 13.07.2020 г., постановено по гр.дело № 12268/2019 г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85 състав, в частта, с която за разликата до пълните
предявени размери са отхвърлени предявените искове/ обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД/.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд на
предявените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД/ в частта, с която същите за разликата до пълните предявени размери са
отхвърлени/ за вземания за главница и мораторна лихва за забава, произтичащи от
доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот- апартамент № 8, находящ се в
гр.С., ж.к.“****, съгласно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Техем Сървисис“-
ЕООД, гр.С., като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация С.” ЕАД, гр.С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6