№ 110
гр. Ботевград, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н.П. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200009 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. Г. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Н. И., ул. „К.“ № *, е
обжалвал в законния срок наказателно постановление № * г., издадено от
Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, упълномощен със
заповед № * от 14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., с което за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР С., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
1
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № * г., НП № * г., заповед № * от 14.05.2018 г. на
Директора на ОДМВР-С., и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите Г.В. и Е.К., се установява следната фактическа обстановка:
На 27.08.2021 г. в 17,14 часа, на автомагистрала Х., на 37-ти км в
посока гр. В., свидетелите Г.В. и Е.К. - полицейски служители при ОДМВР
С., сектор Пътна полиция, изпълнявали служебните си задължения по контрол
на движението на ППС и спрели движещия се в лентата за принудително и
аварийно спиране л.а. „М.“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя В. Г. Б..
За констатираното нарушение, а именно движение на водача в лентата за
принудително и аварийно спиране, без повреда на пътното превозно средство
и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство,
св. В. съставил на Б. АУАН № * г., който нарушителят подписал с
възражения.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № * г., издадено от
Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, в което е
възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно за това, че на 27.08.2021 г., в
17,14 часа, на автомагистрала Х., 37-ти км в посока гр. В., управлява лек
автомобил „М.“ с рег. № *, като водачът се движи в лентата за принудително
и аварийно спиране, без повреда на пътното превозно средство и без
здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство, с което
виновно е нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 178ж,
ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 1000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства. По делото не се събраха
доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени
в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
2
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство.
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП съдът намира за безспорно установена от приложените
по делото писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за наличие на технически проблем с превозното средство или
3
негов или на пътниците здравословен проблем. Не се доказаха твърденията
на жалбоподателя за наличието на здравословен проблем – аритмия. Не са
ангажирани доказателства в тази насока.
Деянието е било извършено от нарушителя при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същият е знаел, че няма повреда на пътното превозно
средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство, налагащи движение в лентата за принудително спиране, а вероятно
е целял да избегне задръстването и да се придвижи по-бързо.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 178ж,
ал. 1, предл. 1 ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв.
водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала,
без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 ЗДвП. Наложените наказания са
във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги измени.
Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая не следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а
деянието не може да бъде квалифицирано като "маловажно". Деянието не е
явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност.
Административното нарушение е формално, а не резултатно деяние, поради
което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за
правната му квалификация. Следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват подобно неправомерно поведение, като
единствено ефективните наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция на наказанието по смисъла на
чл. 12 ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
4
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът е длъжен да каже, че според изхода на делото и на осн.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР С.. Депозирането
обаче на писмени бележки, без юрисконсулт да е представлявал ОДМВР С.,
съдът не счита като защита от юрисконсулт, тъй като не са извършени от него
процесуални действия до приключване на устните прения.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № * г., издадено от
Началник група към ОДМВР - С., сектор Пътна полиция, с което за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на В. Г. Б. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр. Н. И., ул. „К.“ № *, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178ж, ал. 1, пр. 1
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00
лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като
законосъобразно.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5