№ 216
гр. Горна Оряховица, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200499 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. И. П. е останал недоволен и чрез защитника
адв. В. К. от АК – П. обжалва наказателно постановление № 35-
0000707/26.07.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (по-
нататък в решението ЗАвтП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 от 4 август 2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация (по-нататък в решението Наредба № 41/04.08.2008 г.). Оспорва
фактическите констатации на актосъставителя. Поддържа, че в акта и в
постановлението липсват предвидени в закона реквизити и че е налице
несъответствие между твърдените нарушения и посочената като нарушена
норма. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
В допълнително представена писмена молба ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.
1
К. поддържа жалбата. Поддържа, че посочената в постановлението
санкционна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е регламентирано наказание
за водач, който извършва превоз без съответния документ за моторното
превозно средство, а картата за квалификация на водача не е такъв документ.
Поддържа, че в постановлението са посочени две отделни нарушения – че
водачът е без карта за квалификация и че не отговаря на изискванията за
извършване на превоза, без наказващият орган да е конкретизирал за кое от
двете нарушения е наказал жалбоподателя. Моли съда да отмени
наказателното постановление и да присъди на жалбоподателя направените
разноски за платено възнаграждение на защитника адвокат.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ПЛЕВЕН, редовно призован, не се явява и не се
представлява в откритото съдебно заседание. В съпроводителното писмо по
чл. 60, ал. 2 от ЗАНН предлага обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. В случай че се претендира адвокатско възнаграждение над
размера, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възразява за прекомерност на възнаграждението.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2022 г. по път I-5, в района на км 91+200, жалбоподателят Г.
И. П. управлявал товарен автомобил „М.“ с рег. № *** с прикачено ремарке за
товарен автомобил „М.“ с рег. № ***, двете собственост на „И.“ ЕООД, ЕИК
*********, с управител и едноличен собственик на капитала И. Г. П.. На ул.
„Васил Левски“ в с. Поликраище, срещу ОУ „Св. св. Кирил и Методий“,
управляваният от жалбоподателя състав от пътни превозни средства бил
спрян за проверка от свидетелите В. А. М. и А. Д. М. – инспектори в РДАА –
Плевен, които изпълнявали контролните си правомощия, регламентирани в
ЗАвтП. Въз основа на устните и писмени обяснения на водача и поставената
табела „Превоз за собствена сметка“ на предното обзорно стъкло на товарния
автомобил контролните органи приели, че П. извършва превоз за собствена
сметка по маршрут Свиленград – Плевен – Свиленград. При проверката на
2
документите на водача и след справка в информационната система на ИААА
проверяващите установили, че жалбоподателят извършва превоза за
собствена сметка, без да притежава карта за квалификация на водач.
За констатираното нарушение свидетелят В. А. М. съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение № 321938/05.07.2022 г. за това, че е нарушил разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Жалбоподателят подписал съставения
против него акт за установяване на административно нарушение и получил
срещу разписка препис от акта.
На 26.07.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по така
съставения акт за установяване на административно нарушение, директорът
на РДАА – Плевен издал обжалваното наказателно постановление № 35-
0000707/26.07.2022 г., с което приел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за
нарушаване на посочената в акта разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 22.08.2022 г. На 29.08.2021 г. защитникът адв. В. К. подала по пощата
жалбата против постановлението (пощенското клеймо върху плика на л. 5).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите В. А.
М. и А. Д. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е незаконосъобразно като издадено при
неправилно прилагане на материалния закон в следните два аспекта:
1) Жалбоподателят е наказан в качеството си на водач на описания по-
3
горе състав от пътни превозни средства за това, че е извършвал превоз на
товари за собствена сметка, без да притежава валидна карта за квалификация
на водач на МПС, с което според наказващия орган е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Така формулираната правна
квалификация на деянието противоречи на материалния закон. Съгласно
приложимата за случая редакция на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП (ДВ, бр. 60 от
2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) с предвиденото в тази разпоредба
административно наказание се наказва „водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“. С изменението на
разпоредба, обнародвано в посочения брой на „Държавен вестник“, преди
изброяването на отделните документи е добавен изразът „издадено за
моторното превозно средство“. Така извършеното изменение води до
категоричния извод, че новата редакция на разпоредбата, приложима за
процесния случай, се отнася само до хипотези, в които водачът извършва
съответния превоз без изискуем от закона документ за моторното превозно
средство. Картата за квалификация на водача не е документ за моторното
превозно средство, поради което управлението на последното без такава
карта не е нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, както е приел
наказващият орган.
2) Наказващият орган е приложил неправилно материалния закон и
като е приел, че в процесния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г.
С разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП е въведено изискване
лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е (извършващите пътна помощ) и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превози на
пътници и товари с водачи, които отговарят на изискването за квалификация
на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната
категория. Съгласно изречение второ от разпоредбата за удостоверяване на
съответствието с изискването за квалификация на водача министърът на
4
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени
от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок
на валидност 5 години. С разпоредбите на чл. 7б, ал. 5 (ал. 9 след
изменението, обн. в ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и чл. 7г, ал. 4 от закона на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
възложено да издаде наредба, с която да определи условията и реда за
провеждане на обучение за придобиване на квалификация по смисъла на чл.
7б, ал. 1, за провеждане на периодично обучение за усъвършенстване на
познанията, за реда за провеждане на изпитите по чл.7б, ал. 7 и 8 и за реда за
вписване и заличаване от регистъра на лицата, които организират курсове за
обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване
на познанията им. В изпълнение на така възложеното му задължение
министърът е издал приложената в настоящия случай Наредба №
41/04.08.2008 г. (Така изрично § 4 от преходните и заключителни разпоредби
на наредбата).
С оглед очертаното от закона предметно съдържание на наредбата,
цитирано по-горе, разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от същата не може да се
тълкува като норма, с която се въвежда задължение за водачите на моторни
превозни средства да придобият съответната квалификация и да притежават
карта за квалификация на водача, или като забрана водачите да управляват
моторните превозни средства, ако не са придобили съответната квалификация
по смисъла на чл. 7б от ЗАвтП и не притежават карта за квалификация на
водача. Това е така, защото тълкуване с посочения резултат означава на
издалия наредбата министър да се признае изрично отреченото от чл. 12 от
ЗНА правомощие да излезе извън границите на законовата делегация, като
издаде акт по прилагане на закон, в който да уреди материя, за която не е
предвидено този акт да бъде издаден. При това положение следва да се
приеме, че действието на чл. 2, ал. 1 от наредбата е ограничено до
възпроизвеждане на изискването по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП лицата,
осъществяващи обществени превози на пътници и товари, превози за
собствена сметка или пътна помощ, да извършват съответната превозна
дейност с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача
и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория.
Следователно субект на нарушението, изразяващо се в неспазване на
изискването по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП, възпроизведено в чл. 2, ал. 1 от
5
наредбата, е превозвачът или лицето, осъществяващо превоз за собствена
сметка или пътна помощ, а не водачът на моторното превозно средство, с
което се извършва тази превозна дейност.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при неправилно прилагане на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено на предвиденото в
чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН основание.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски в производството пред районния съд за платено възнаграждение за
един адвокат. От представените доказателства (разписката, включена в текста
на т. III от договора за правна защита и съдействие на л. 18) се установява, че
П. е платил на упълномощения защитник адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. С оглед материалния интерес от 2000 лв. размерът на така
уговореното и платено адвокатско възнаграждение надвишава с 30 лв.
минималния, регламентиран в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. в действащата към датата сключване на договора
за правна помощ и защита редакция на наредбата, но е по-нисък със 100 лв. от
минималния размер на адвокатското възнаграждение, регламентиран в
действащата към датата на откритото съдебно заседание и към настоящия
момент нова редакция на цитираните разпоредби от наредбата, обн. в ДВ, бр.
88 от 2022 г., в сила от 08.11.2022 г. При това положение съдът не намира
основание да уважи направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Ето защо
съдът следва да присъди на жалбоподателя пълния размер на претендираните
разноски от 400 лв.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е юридическо
лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и
съобщенията (чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИААА), а
регионалните дирекции към ИААА, вкл. РДАА – Плевен, нямат статут на
юридически лица (арг. от чл. 17 и чл. 22 от цитирания устройствен
правилник). С оглед изложеното и по аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК за следващите се на жалбоподателя разноски
следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна
6
администрация“, тъй като директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен е административен орган в структурата на това
юридическо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000707/26.07.2022 г. ,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, с което на Г. И. П., ЕГН **********, с адрес ***, с
адрес за призовки и съобщения *** – адв. В. К. от АК – П., е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000,00 лв. (две хиляди
лева) на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
за нарушаване на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4 август
2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. И. П. , ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и
съобщения *** – адв. В. К. от АК – П., сумата 400,00 лв. (четиристотин
лева), представляващи направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за представителство и защита в производството
пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7