РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Белоградчик, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20251310200037 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. С. от гр. Б., обл. М., ул. “Ал. С.“ № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 24-0242-000671/28.01.2025 г. на ВПД Началник
Група в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което е санкциониран за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1
от ЗДвП му е наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е
постановено лишаването му от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат общо оплаквания за необоснованост и не
законосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени НП. По
делото впоследствие жалбоподателят не се явява лично, но е ангажирал
адвокат, който в с. з. сочи, че поддържа жалбата и моли същото - за отмяна на
НП, като в пледоарията му се излагат аргументи по същество на казуса - а
именно липса на умисъл за извършеното деяние, незнание за прекратената
регистрация, за която жалбоподателят не бил уведомен, личната ангажираност
на жалбоподателя, довела до не изпълнеине на админ. задължение за
пререгистрация на МПС, разминаване в сочената датата на съставяне на АУАН
в акта и в НП - относно издаденото прокурорско постановление за отказ да се
1
образува ДП, разминаване в правната квалификация – нарушената норма на
ЗДвП, в НП и АУАН. Претендират се и разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо препис ката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 15.01.2024 г., около 15.10 ч., жалбоподателят Ив. С., управлявал л. а.
м. ”Фолксваген Голф“ с регистрационен номер М 7874 ВС, по улица “Г. Д.” в
с. Р., обл. В., с посока на движение към с.Д.. Автомобилът бил негова
собственост, закупен по надлежния ред – с писмен документ, с нотариално
заверени подписи, на 16.10.2023 г. На посочената улица, имот с админ. адрес
на № 31 в селото, той бил спрян за рутинна проверка от полицейски
служители – инспектори, при РУ-Белоградчик – свидетелите Бр. Б. и В. И..
Представителите на МВР, след справка в системата на „ПП“ констатирали, че
регистрацията на спряното за проверка на улицата МПС е прекратена от
18.12.2023 г. Прекратяването пък на регистрацията било на осн. чл.143 ал.15
от ЗДвП – поради не извършено в срок пререгистриране на МПС от новия му
собственик в двумесечен срок от закупуването. С. не отрекъл, че е закупил
проверяваното МПС, но заявил, че не е знаел за прекратената вече
регистрация, но и че е забравил да извърши пререгистрирането на
автомобила.
Поради това нарушение - управляваното от Ив. С. МПС не било
регистрирано по надлежния ред, св. Б. съставил акт на провереното лице -
АУАН бланков № GA863402 още на място, за нарушение по чл.140 ал.1
предл.1 от ЗДвП, като свидетел-очевидец на установяване нарушението по
акта бил вписан колегата му В. И.. Самият нарушител подписал съставения му
акт и получил копие от него, като не възразил тогава. По повод посочения
АУАН, за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП – управление на
нерегистрирано МПС по надлежния ред и поради наличие на евентуален
състав и по НК – чл.345 ал.2 от НК, от била сезирана РП-Видин. Последната, в
рамките на своята компетентност – е образувала и провела предварителна
проверка само – прок. пр. № 155/2025 г. по описа на РП-Видин.
Ръководещият проверката по преписката прокурор, приел че поради
несъбрани достатъчно данни, от които да следва заключение за извършено
умишлено престъпление от общ характер – а именно липса на умисъл у дееца,
т. к. не бил уведомен последния за прекратената регистрация от органите на
МВР, отказал образуваното досъдебно производство по случая, с
постановление от 15.01.2025 г.
Предвид преценката на прокуратурата – че престъпление по НК няма,
Началник Група в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик въз основа на
2
постановлението за отказ да се образува ДП и съставения АУАН от свид. Бр.
Б., решил да санкционира И. С. за админ. нарушение – на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
и издал НП № 24-0242-000671/28.01.2025 г., с което му наложил “глоба” в
размер на 200,00 лв. и “лишаване от правото да се управлява МПС” за срок от
6 месеца, на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, макар и не поради сочените от страна на жалбоподателя
аргументи.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяната на наказателното
постановление.
Съдът приема за установено, че жалб. С. принципно е извършил
нарушение по чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП, която разпоредба на закона
вменява на участниците в движението по пътищата – по тях именно да
управляват само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От показанията на разпитаните свидетели Б. и И.
по делото, се установява, че жалбоподателят е имал поставени на МПС
валидни за Р. България регистрационни табели – те са и отразени в АУАН и
НП, но към момента на проверката от полицейските служители,
регистрацията на управляваното МПС е била прекратена “служебно” – поради
това, че собственикът на МПС / самият жалбоподател – ставайки такъв, след
като го е придобил с договор за покупко-продажба / не е спазил срока по закон
да представи МПС в съответния сектор на „ПП“ и да извърши
пререгистриране на автомобила – на името на новия собственик / юридическо
придобиване, станало въз основа на нотариално заверен договор на 16.10.23 г.
видно от Справка на Сектор „ПП“ към МВР , независимо, че в системата на
МВР се наименува „предстоящ“ собственик/, което свидетелят Б. и колегата
му, на място още, установили след справка в информационната система за
КАТ, показваща прекратената регистрация, и собствеността на МПС. Така
според свидетеля Б. и след това – и АНО, МПС не е било регистрирано по
надлежния ред в България към момента на извършената проверка на пътя –
15.01.2024 г., затова и полицейските служители на място и след това –
наказващия орган, счели за налично нарушение от страна на водача.
Не се спори по делото, че към 15.01.2024 г. собствеността на спряното за
проверка МПС, е на жалбоподателя, нито че той тогава го е управлявал.
Съгласно чл.143 ал.15 от ЗДвП "служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство“. Или – когато едно лице закупи МПС, по надлежния ред – с
3
оформен писмен договор за покупко-продажба, с нотариално заверени
подписи на страните по него, то се произвежда вещно-правния ефект на тази
сделка – именно на основание този договор, лицето става собственик на МПС.
Допълнително за подобно лице възниква и административното задължение в
30 дн. срок да се яви в съответната служба на сектор „ПП“ на МВР и да
извърши регистриране на свое име на придобитото МПС – т.е. да бъдат
изготвени нови документи на автомобила. /чл.145 ал.1 от ЗДвП/ След
изтичане на тази срок, собственикът на МПС може да бъде санкциониран с
наказание „глоба“ и „лишаване от правото да управлява МПС“, на осн. чл.175
ал.3 предл. І от ЗДвП, а след изтичане на още 30 дни – т.е. общо след два
месеца от момента на придобиване на МПС, контролиращият орган – МВР,
Сектор „ПП“ , без да уведомява никого, респ. собственика – извършва вече и
служебното прекратяване на регистрацията на МПС – на осн. чл.143 ал.15 от
ЗДвП. Това става с нарочно отбелязване в електронната система на „ПП“, а
собственикът е длъжен да знае закона и задълженията си по него, поради
което, както и нормативно въведените срокове за тези задължения той не бива
известяван изрично за извършеното служебно действие. /съвсем различно е
законовото положение, когато регистрацията на едно МПС се прекратява на
осн. чл.143 ал.10 от ЗДвП - „Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574 ал. 11 от Кодекса за застраховането“ , т.е. поради липса на сключена
задължителна застраховка „ГО“. Тогава именно, поредността на подлежащите
на извършване действия при не сключен договор за задължителна застраховка
“ГО” и институциите, които трябва да извършат тези действия са : ГФ следва
да уведоми съответният контролен орган – Секторът “ПП” при ОД-МВР, към
който е извършена регистрацията на МПС, този пък контролен орган следва
да прекрати служебно регистрацията на МПС и след това – да се уведоми
собственика на автомобила, респ. последното действие – следва да се
осъществи именно от Сектор “ПП” при съответното ОД-МВР, тъй като той се
явява контролиращ регистрацията на МПС – прекратяващ и възстановяващ
същата/.
Безспорно е, че жалбоподателят още на 15.01.2025 г. при извършената
му проверка, първоначално, както заявиха свид. Б. и И.а – е казал, че е знаел за
задължението за пререгистрация, но бил забравил да стори това. И за разлика
от престъпните деяния, които се санкционират от закона /НК/, когато са
извършени умишлено, и само ако е изрично предвидено – и непредпазливо, то
съгл. чл.7 от ЗАНН - админ. нарушения, които също могат да са умишлени
или непредпазливи, се санкционират принципно и при двете форми на вина, и
само ако е изрично предвидено, че непредпазливите такива няма да се
наказват, то отговорността на дееца отпада. /съдът не може да обсъжда тук
правилността на изводите на прокурора по проведената прокурорска проверка
– относно установено от прокуратурата или не престъпление по чл.345 ал.2 от
НК или само админ. нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, респ. ако прокурорът
е приел, че доказателства за деяние, умишлено няма, тъй като протичащото
4
сега пред съда, админ. нак. производство е друго, различно от
предварителната проверка на прокуратурата, съдът го осъществява
самостоятелно – непосредствено и прави своите изводи по представените му
доказателства – при съвсем друго тълкуване на разпоредбите на ЗДвП –
относно задължението на държавни органи за „уведомяване“/. Или доводът на
защитника на жалбоподателя – че няма „умисъл“ към нарушение, принципно
не освобождава дееца от админ. нак. отговорност /при липса на предвидено
отпадане на такава за „непредпазливо“ нарушение /
Относно излагани други доводи на представителя на жалбоподателя - за
допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на админ. нак.
производство, свързани с разминаване сочената дата на съставяне на АУАН–
тези аргументи също са неоснователни според съда в конкретния случай. За
съда е безспорно кога е съставен АУАН, на датата на проверката и на място – в
с. Ружинци, обл. Видин, на 15.01.2024 г. и именно в такъв вид АУАН е бил
връчен на нарушителя. Действително, в текстовата част на издаденото НП се
цитира , че то се издава въз основа на Постановление на прокурор за отказ да
се образува ДП по повод АУАН от 15.01.25 г., но веднага след това, при
описване съдържанието на самия АУАН е посочена правилната година – 2024
г., а грешното „15.01.25 г.“ очевидно е станало поради съвпадението в датата и
месеца на издаване на самото постановление на прокуратурата за отказ –
именно от 15.01.2025 г. Според съда, както за него самия, така и за
нарушителя няма съмнения и е напълно ясно в какво нарушение е обвинен С.,
респ. кога е извършено то. Няма съмнения и относно правната квалификация
на деянието – в АУАН посочена по –подробно „ чл.140 ал.1 пр.1 ЗДвП“, а в НП
– само „чл.140 ал.1 от ЗДвП“ В текста на акта и НП достатъчно подробно и
съвсем правилно е описана незаконосъобразната проява на С. и той няма как
да не е разбрал същата.
Съдът обаче, намира за основателни и „извинителни“ поведението на С.,
другите доводи на представителя му по делото – относно ежедневната
ангажираност на жалбоподателя с работа / в друго населено място/ и домашни
задължения по помощ на болни родители, провеждано обучение след работа и
лични здравословни проблеми, престой на автомобила при трето лице за
ремонт. Поради тях именно съдът счита, че С. не следва да понесе за
поведението си админ. наказателна отговорност, въпреки че е осъществил
формално фактическия състав на деянието. Може, и следва, според съда в
случая да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Деянието на С.,
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона, е
малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна. /
различно от „маловажното“ деяние по см. на чл.28 от ЗАНН, доскоро
неприложим за някои нарушения по ЗДвП, а съгл. Решение № 4 от 30.04.2025
г. на КС в Р. България по к.д. № 29/2024 г. - вече допустимо, но с действие на
това по-благоприятно изменение - за напред само/. Ангажираните
доказателства по делото за сочените от представителя на жалбоподателя по-
горе изброени обстоятелства – писмените / Епикриза, отпуск поради временна
5
нетрудостпособност и онлайн обучение, като студент в университет/ и гласни /
показанията на свид. Й. и С./, според съда установяват от една страна
наистина възможността С., и то не умишлено, а непредпазливо /небрежно/ -
да е пропуснал изпълнението на задължението си да пререгистрира своя „нов“
автомобил, а от друга – и ниската степен на обществена опасност на
поведението му – поради заетостта – трудова и в личен аспект на самия
„нарушител“, боледуване, и най-вече краткото време, в което е продължило
нарушението / считано от 18.12.23 г./, почти през цялото това време
автомобилът е бил при трето лице / свид. Славчев – указващ, че МПС му е
оставено в началото на м.01.24 г. докъм средата /, т.е. автомобилът не е бил
управляван по пътищата на страната, са все факти обуславящи почти пълната
липса на обществена опасност на деянието, а доколкото е налична – то тя не е
висока, поради посочените обстоятелства.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът присъжда в тежест
на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на
500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид представения по делото
договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно,
удостоверяващ, и че възнаграждението, и то в този размер, е платено, поради
което и има доказателства, че разноските са реално направени от
жалбоподателя, а съдът не намира същите за прекомерни.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0242-000671/
28.01.2025 г. на Началник Група в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което И.
И. С. от гр. Б., обл. М. ул. “Ал. С.“ № ..., с ЕГН **********, е санкциониран за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1
от ЗДвП му е наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е
постановено лишаването му от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин / към която е РУ-Белоградчик/, с адрес
гр. В., обл. В., ул. „Ц. С. В.” № ..., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. С. от с. Д., обл. В.,
ул. ”В.Л.” № ..., с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
6
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7