Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
гр.Севлиево 03.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
публично заседание
на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА, в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 156 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят
А.А.А. е обжалвал наказателно
постановление № 35-0000127 от 11.03.2020 год. на Директора на Регионална
дирекция „АА” гр.Плевен, с което за извършено нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П / Закона за автомобилните превози / му е
наложено наказание глоба в полза на държавата в размер от 2 000.00лева.В
жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което
се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното
постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно призован, не се явява представител при
разглеждане на делото.В писмото придружаващо администратиивно-наказателната
преписка се прави предложение НП да бъде потвърдено.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.А.А.А. работел
като водач на превозно средство във фирма „Си Транс Логистикс“ ООД гр.София.Притежавал
Карта за квалификация на водача валидна до 08.02.2020 г. и поради тази причина
преминал периодично обучение, за което му било издадено Удостоверение за
професионална компетентност и за извършване на превоз на товари №
160-000555/14.02.2020 г.По този повод на 07.03.2020 год. му била издадена Карта
за квалификация на водач на МПС със срок на валидност до 11.02.2025 г.На 19.02.2020
г. жалб.А. управлявал ППС, състоящо се от влекач „МАН 18.430 БЛС“ от кат. N 3 с рег. № СВ ****РА, собственост на дружеството, в което работел.С
посоченият автомобил извършвал обществен превоз на товар /амбалаж/ по
маршрут Търговище-София.Във
връзка с така посочения превоз бил изготвен Пътен лист № 112242 от 17.02.2020 г.Около
16.00часа, с управляваното от него ППС, посочено по-горе, се движел по Главен
път I-4.При км. 82+750 от посоченият по-горе път, в
землището на гр.Севлиево, бил спрян за проверка от свид.И.И.К. и свид.М.Г.Г. – инспектори
в Регионална дирекция „АА” гр.Плевен.При извършената проверка жалб.А.
предоставил на контролните органи всички документи, изискуеми от закона и
подзаконовите нормативни актове, с изключение на карта за квалификация на
водача.Пред тях представил обаче Удостоверение за професионална компетентност и
за извършване на превоз на товари № 160-000555/14.02.2020 г.Проверяващите счели,
че жалб.А. осъществява посоченият по-горе превоз без карта за квалификация на
водача.На същата дата – 19.02.2020 г. свид.К., в присъствието на свид.Г., съставил
против жалбоподателя А.А.А. Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ за това, че на 19.02.2020 год., около 16.00 часа, на път I-4 км.82.+750,
извършва обществен превоз на товар /амбалаж / с пътен лист серия ВА № 112242 от
17.02.20 г. с влекач „МАН 18.430 БЛС“ от кат. N 3 с рег. № СВ ****РА,
собственост на „Си Транс Логистикс“ ООД, Булстат ********* с адрес гр.София,
ул.“Джеймс Баучер“ бл.99-101, ет.1 и полуремарке „Ханглер 3 СДЕЛ 24“ от кат. О4
с рег. № РА **** ЕМ, собственост на Вели Арт Мюзик ЕООД, Булстат *********, с
адрес гр.Велинград, ул.“Бачо Киро“, блок 5, по маршрут Търговище-София, като в
хода на проверката се установи следното нарушение 1. Водачът на гореописания
превоз с карта за квалификация на водача № Р111311/04.03.2015 г. с изтекъл срок
на валидност – 08.02.2020 г.От направена справка в регистъра на ИС на ИА „АА“
се установи, че водачът няма издадена валидна карта за квалификация към момента
на проверката, с което е нарушил разпоредбите на чл.18, т.4 от Наредба №
33/03.11.1999год. на МТ.При съставяне на АУАН и след запознаване със
съдържанието жалбоподателят е направил писмени възражения, за това, че има
удостоверение за завършен курс № 160-000558 от 14.02.2020 г..Възражения от
страна на жалб.А. не са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора
на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-0000127 от 11.03.2020 г.Същото е
издадено против А.А.А. ***, за това, че на 19.02.2020 г., около 16.00часа, в
гр.Севлиево гл. път I-4 км.82.+750, извършва обществен превоз на товар / амбалаж
/ с пътен лист серия ВА № 112242 от 17.02.20 г. с влекач „МАН ТГА 18.430 БЛС“
от кат. N 3 с рег. № СВ ****РА, собственост на „Си Транс Логистикс“ ООД,
Булстат ********* с адрес гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ бл.99-101, ет.1 и
полуремарке „Ханглер 3 СДЕЛ 24“ от кат. О4 с рег. № РА **** ЕМ, собственост на
Вели Арт Мюзик ЕООД, Булстат *********, с адрес гр.Велинград, ул.“Бачо Киро“,
блок 5, по маршрут Търговище-София, като в хода на проверката се установи
следното нарушение 1. Водачът на гореописания превоз с карта за квалификация на
водача № Р111311/04.03.2015 г. с изтекъл срок на валидност – 08.02.2020 г.От
направена справка в регистъра на ИС на ИА „АА“ се установи, че водачът няма
издадена валидна карта за квалификация към момента на проверката.Наказващият
орган е приел, че жалб.А. е извършил нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № 33 от
03.11.1999 год. на МТ, за което му е наложил наказание по реда на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвт.П глоба в полза на държавата в размер от 2000.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира
за установена от показанията на свидетелите И.И.К. и М.Г.Г. и писмените
доказателства – АУАН № 270987 от 19.02.2020 г.; Пътен лист серия ВА № 112242 от
17.02.20 г.; Карта за квалификация на водача № Р111311/04.03.2015 г.; Удостоверение
за професионална компетентност и за извършване на превоз на товари №
160-000555/14.02.2020 г.; Карта за квалификация на водача № Р259370/07.03.2020
г.; НП № 35-0000127 от 11.03.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „АА”
гр.Плевен и Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига
до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление
е връчен на жалбоподателя на 31.03.2020 г.От клеймото на пощенският плик, с
който жалбата е изпратена се установява, че същата е подадена на 06.04.2020 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен
орган, във връзка с което е
представено заверено копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020
г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице,
което е оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП, предвид заеманото от
него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие
въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл.18, т.4
от Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ.
Разпоредбата на чл.18, т.4 от
Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България гласи: “Водачът на автомобил за обществен
превоз на пътници трябва да отговаря на следните изисквания: да
притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по
чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози.
Административно-наказващият орган
на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложил на жалб.А. в наказание глоба в
размер от 2000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение”.
Жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание.Поддържа
депозираната срещу НП жалба и искането за отмяната му.Твърди се, че същото е
неправилно и незаконосъобразно в подкрепа на което се излагат няколко
съображения.
Настоящият съдебен състав счита,
че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно като споделя доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в съдебно заседание.В
случая несъмнено жалб.А. е извършил обществен превоз на товари в качеството си
на водач, като за управление на посоченото в акта и НП МПС е следвало да
притежава карта за квалификация на водача.По делото е представена такава карта
на водача – жалб.А.А.А., която е със срок на валидност – 08.02.2020 г.По делото
не се твърди и не се представят доказателства, че към датата на проверката - 19.02.2020
г., няколко дни след изтичането на валидността на този документ, водачът се е
снабдил с друг валиден такъв.Такъв е бил издаден едва на 07.03.2020 г.В случая
деянието му не се изразява в това, че управлява въпросното ППС, без да е налице
квалификация за това, а че не притежава валидна карта за квалификация на водача
– за липса на валиден документ.Такова е и изискването на сочената като нарушена
нормативна разпоредба.В случая санкционната разпоредба съответства на вида на
деянието.
По делото няма спор, че жалб.А. е
правоспособен водач на МПС от типа на това, с което е осъществяван при
проверката процесния превоз на товари, за което той е представил на контролните
органи Удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на
товари № 160-000555 от 14.02.2020 г., т. е. издадено преди датата на
осъществената проверка.От този официален и неоспорен документ е видно, че жалб.А.
е преминал периодично обучение по чл.18 на Наредба № 41/2008 г. в периода от
04.02.2020 г. до 14.02.2020 г. /преди датата на извършване на проверката/.
Целта на процесната наредба е
регламентирана в чл.1 от нея. С нея се определят условията и редът за
провеждане на курсове за начална квалификация на кандидатите за придобиване на
карта за квалификация на водача; провеждане на курсове за периодично обучение
на кандидатите за придобиване на карта за квалификация на водача; извършване на
регистрация и издаване на удостоверение за регистрация на лицата, организиращи
и провеждащи курсове за обучение на кандидатите за придобиване на карта за
квалификация на водача; организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за
придобиване на начална квалификация.Несъмнено в случая не са нарушени
изисквания, свързани с тези основни функции на наредбата.
Съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата
министърът на транспорта или оправомощено от него лице издава карта за
квалификация на водача на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение
на водача.Всъщност за разлика от удостоверението, тази карта не е първичен
документ, с който се признава и удостоверява квалификацията и преминатото
обучение.Не следва да се прилагат едни и същи санкции за липса на удостоверение
и за липса на такава карта, още по-малко за наличие на карта с изтекъл срок и
то само няколко дни преди проверката, с която това е установено.Санкцията,
предвидена в ЗАвтП е фиксирана, поради което не може да се индивидуализира
наказанието, съобразно неговата тежест.Не е справедливо обаче, а от там се
явява и незаконосъобразно, с една и съща тежест да се третират нарушения, като
управление на МПС, превозващо товари, без лиценз, разрешение, регистрация,
удостоверение за квалификация и липса на карта на водача.Тя не създава и не
доказва наличието на правнорелевантни факти и обстоятелства, които не биха
могли да се установят с удостоверението.Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата
изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит.В случая това изискване е спазено.
В настоящия случай по-важното
условие, което е от значение за упражняване на съответния вид дейност и за
безопасността на пътниците, е притежаването на познания и квалифицирани умения,
придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит. Това условие е
изпълнено.Картата за квалификация по същество представлява официален
свидетелстващ документ, удостоверяващ факти с правно значение, а именно, че
водачът е преминал началната квалификация или задължителното периодично
обучение.С други думи конкретният водач може да извършва превоз, когато
притежава познания, придобити чрез посещение в курсова за обучение, и е положил
успешно изпит или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на
познанията.Видно от вписаното в представеното Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари, то е достатъчно доказателство
за придобито периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба № 41
на МТ и Директива 2003/59.Съдът счита, че картата за квалификация е необходима,
още повече, че е изискуема по закон и директива, но доколкото се касае за първо
нарушение и тя се явява само едно обективиране на изпълнението на условията за
нейното притежаване, органът е следвало да предупреди водача, че при следващо
констатиране на нарушение ще понесе съответната санкция.Предвидената по закон
санкция е висока и затова следва да бъде преценявано много конкретно и
аналитично нейното прилагане.В този случай процесното нарушение излиза извън
рамките на този вид обществено опасни деяния и настоящият състав счита, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В обективното право липсва
легална дефиниция на понятието "маловажен случай" по чл.28 от ЗАНН.По
силата на чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността
следва да се приложи общата част на НК, конкретно легалното определение по
чл.93, т.9 от НК.Съгласно тази разпоредба "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Законодателят изрично не е изключил
преценката за "маловажен случай" по чл.28 от ЗАНН за нарушения като
процесното.Следва да се съблюдава принципът за пропорционалност между деянието,
последиците от същото и предвидената санкция, произтичащ от чл.35, ал.3 от НК -
наказанието да бъде съответно на престъплението и да постига целта му по чл.36
от същия кодекс, както и от легалното определение по чл.93, т.3 от НК - да бъде
съобразена липсата или незначителността на вредните последици.Безспорно в
настоящият казус, е че водачът има необходимите познания за да управлява
товарен автомобил, не са налице вредни последици и самото деяние представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите деяния по ЗАвтП и
другите подзаконови нормативни актове.Наложената санкция е несъразмерно с
извършеното, макар и да е предвидено като формално нарушение от законодателя и
е несъответна на принципа на пропорционалност.
По изложените съображения съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и следва да се отмени.
В този смисъл е и Решение № 58 от
18.04.2019 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 35/2019 г.
От страна на процесуалния
представител на жалб.А. към съда се отправя молба в полза на доверителя му да
бъдат присъдени направените по делото разноски.По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено договорно
възнаграждение в размер на 400.00 лева.С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, така направените разноски
следва да бъдат присъдени в полза на жалб.А..
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
35-0000127 от 11.03.2020
г. на Директора
на РД „АА” гр.Плевен, с което на А.А.А.
***, ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и
на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложено административно наказание
глоба в полза на държавата в размер от 2000.00 / две хиляди / лева, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Плевен, да заплати на А.А.А. ***, ЕГН **********, сумата от 400.00 / четиристотин
/ лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.