Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.07.2020 г.

Град

М..

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 17.07.2020 г. год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

383

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

С.И.Н., ЕГН ********** ***, е предявил искове при условията на обективно кумулативно съединяване против ОД на МВР В., гр. В., ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 10, с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1690.05 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от 15.05.2020 г. - датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и сумата от 231.34 лв. лихва за забава за посочената по-горе главница считано от 01.03.2017 г. до 15.05.2020 г. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 и сл. ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

В исковата молба се твърди, че страните са в служебни правоотношения. В периода от м. март 2017 г. до м. март 2020 г. ищецът сочи, че е работил на длъжност „командир на отделение“ в РУ на МВР М.. към ОД на МВР - В.. Твърди се, че трудовата дейност се осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. З от ЗМВР. От м. 03.2017 год. били издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - В. и графици от Началник РУ на МВР М.. за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Поради непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, намира, че следва да се приложи субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007 г./, като в съответствие с чл. 9 ал. 2 от същата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се превърнат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди се, че за процесния период от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г. е положил нощен труд от общо 1624 часа, който, преизчислен с коефициент 1.143, се равнява на 1856.232 часа, което на свой ред води до извънреден труд от 232.232 часа, който претендира да му бъде заплатен допълнително. Съобразно получаваното от него трудово възнаграждение, поддържа, че часовата ставка е в размер на 6.00 лв., като за положени 232.232 часа извънреден труд поддържа, че ответникът му дължи сумата от 1393.39 лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати процесната сума ведно със законна лихва върху нея, считано от депозирането на исковата молба до нейното погасяване. Предявен в условията на кумулативно съединяване е и иск за заплащането на лихва забава върху главницата за периода от 01.03.2017 г. до 15.05.2020 г. в размер на 100.00 лв. Претендира и направени деловодни разноски.

В подадения в срок отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелството, че в процесния период ищецът е бил служител на РУ на МВР М.. при ОД МВР - В.. Поддържа, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР, в която е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като съгласно  ал. 5 на същия текст, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в случая не е налице хипотеза на незаплатен извънреден труд, тъй като ищецът действително не е работил извън установеното работно време. Не оспорва и факта, че ищецът осъществява служебната си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. Поддържа, че на ищеца редовно е заплащано в процесния период както положен извънреден, така и нощен труд. Счита, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че трудът, положен между 22.00 - 06.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Поради тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и разноски.

В проведеното открито съдебно заседание на 17.07.2020 г. с протоколно определение съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, като същите да се считат предявени за сумата 1690.05 лв. главница за периода 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г. и сумата от 231.34 лв. лихва за забава за по периоди на възникване на всяко едно от задълженията до предявяване на иска.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

С отговора на исковата молба са представени и приети като доказателства по делото платежни бележки за 2017, 2018, 2019 и 2020 год.

Прието по делото е и заключение по назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно изготвено.

В заключението вещото лице е отговорило на поставените въпроси, като е посочило, че в процесния период от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г. общия брой часове положени като нощен труд съгласно платежните бележки приложени по делото, са 1624 часа. В процесния период няма преобразуване на нощен труд към дневен при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Отразено е, че на основание направени констатации и математически изчисления, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен такъв за процесния период е 1690.05 лв. Размерът на дължимата мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд след преобразуването му от нощен към дневен, положен за процесния период е в размер на 231.34 лв.

По иска по чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 ЗМВР:

Предявеният иск за главница след допуснатото от съда изменение е за сумата от 1690.05 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода 01.03.2017 г. - 31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

За основателността на предявения иск за главница следва да се докаже, че ищецът: 1/ се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период; 2/ е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно; 3/ е положил твърдените часове извънреден труд извън редовното работно време. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е  изпълнил задължението си за плащане на претендираното допълнително трудово възнаграждение в неговия дължим размер.

По делото безспорно се доказаха обстоятелствата, че ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника през процесния период, както и че е полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника, и се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, представени с отговора на исковата молба.

Съгласно  разпоредбата на  чл. 176  от  ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178 ал. 1 т. 3. Според нормата на чл.187 ал. 9 от  ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период от 01.03.2017 г. - 31.03.2020 г., е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3 ал. 3 се сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В действаща в предходен период Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл. 31 ал. 2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна, е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което до този момент е била действаща Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.

Следва да се посочи, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма в последващите наредби обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, тъй като такава забрана би била противоконституционна - би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба , касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), като в чл. 9 ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В този смисъл е и константната практика на съдилищата – напр. Решение № 464/29.03.2019 г. по в. гр. дело № 255/2019 г. на ОС Варна, Решение № 38/10.05.2019 г. по в. гр. дело № 76/2019 г. на ОС Видин, Решение № 4656/16.11.2018 г. по гр. дело № 19403/2017 г. на РС Варна, Решение от 02.07.2019 г. по гр. дело № 1538/2019 г. на РС Плевен, и др.

Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31 ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., а след отпадане действието й, при липсата  на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване  на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9 ал. 2 от нея. В чл. 140 ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187 ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга - задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е., това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.

По изложените съображения искът за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказан по своето основание. За процесния период е субсидиарно приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предявеният иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР следва да бъде изцяло уважен, така както е предявен, и според заключението на вещото лице, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до окончателното и изплащане.

По иска с правно основание чл.86 ал. 1 от ЗЗД:

С оглед на основателността на главният иск,  основателен се явява и акцесорния иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок, месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. С оглед заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава за процесния период върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, възлиза на предявената след изменението на иска сума. И този иск ще следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 400 лв.

На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на МзРС сумата от 267.60 лв., от които 117.60 лв. държавна такса и 150.00 лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. В., ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 10, ЕИК: ********* да заплати на С.И.Н., ЕГН **********, сумата от 1690.05 лв., на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, представляваща дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2020 г. до окончателното и изплащане, сумата от 231.34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от възникване на всяко едно от задълженията до предявяване на иска, както и сумата от 400 лв. представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. В., ул. „Поп Косто Буюклийски“ № 10, ЕИК: *********, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, да заплати в полза на МзРС сумата от общо 267.60 лв., от които 117.60 лв. държавна такса и 150.00 лв. възнаграждение за вещо лице.

Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                      Районен съдия: