Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 02.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10 състав, в
публичното заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11177/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано е по искова молба от „Ю.Б.“ АД, с която са предявени срещу П.Г.К.,
искове, както следва:
- частичен иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ за
сумата от 48829,92 швейцарски франка, представляваща вземане за неплатена част
от заета сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34609 от
14.05.2008 г., формирана от предсрочно изискуема главница и вноски за главница
с падеж от 10.11.2015 г. до датата на предсрочната изискуемост на вземането;
- иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за
сумата от 408,05 швейцарски франка, представляващи договорни такси за периода
23.05.2018 г. – 15.10.2020 г.;
- иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за
сумата от 514,06 лв., представляващи разноски за нотариални такси.
Ищецът претендира и
законна лихва върху главницата от 16.10.2020 г. (датата на исковата молба),
както и сторените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че по сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL34609 от 14.05.2008 г. е
предоставил на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 30000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които:
равностойността в швейцарски франкове на 9010 евро за покупка на описания в договора
недвижим имот (ателие) и равностойността в швейцарски франкове на 20990 евро за
други разплащания с краен срок за погасяване на кредита - 360 месеца, считано
от датата на усвояване на предоставената сума. Твърди, че кредитът е усвоен в
пълен размер на 23.05.2008 г. по банкова сметка ***а е в размер на 49730
швейцарски франка при приложен към тази дата курс за швейцарския франк на
банката към еврото в размер на 1,6576431. Вземането по процесния
договор за кредит е прехвърлено на 12.06.2008 г. на „Б.Р.С.“ АД с договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит. С допълнителни споразумения към
договора за кредит от 30.09.2010 г. и 29.09.2011 г. „Б.Р.С.“ АД и
кредитополучателя са изменили първоначално уговорените условия на договора за
кредит. С договор за цесия от 27.05.2015 г. „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило обратно
на банката вземанията по процесния договор за кредит.
На 29.11.2019 г. „Б.Р.С.“ АД е преобразувано чрез вливане в „Ю.Б.“
АД. През 2012 г. кредитополучателят е спрял да обслужват кредита като първата
просрочена вноска за главница е с падеж 10.11.2012 г., a първата просрочена
вноска за лихви върху главницата е с падеж 10.03.2012 г. Поради просрочията, банката е направила кредитът изцяло предсрочно
изискуем, за което е уведомила кредитополучателя с нотариална покана, връчена
на 14.08.2020 г. Твърди претендираната сума за
главница в размер 48829,92 швейцарски франка да е формирана от предсрочно
изискуема главница и вноски за главница с падеж, считано от 10.11.2015 г. до
датата на предсрочната изискуемост. Твърди до момента дългът по кредита да не е
платен.
Ответникът
е представляван от назначен служебен защитник като особен представител в
процеса. Защитникът, който първоначално е бил назначен не е извършвал
процесуални действия, поради което е заменен по искане на съда. Новоназначеният особен
представител е подал отговор в едномесечния срок от призоваването му. Съдът
счита, че ответникът не следва да понася неблагоприятните последици от бездействието
на първоначално назначения служебен защитник. Поради това представеният от последващо назначения служебен защитник отговор следва да
се поеме за подаден в срок. В отговора се излагат съображения
за неоснователност на исковете; оспорва се кредитът да е сключен във валута
швейцарски франкове; навеждат се съображения за нищожност на поемането на
валутния риск от кредитополучателя; навеждат се твърдения за нищожност на
договора за цесия от 12.06.2008 г. поради липса на предмет – прехвърленото
вземане касаело бъдещи вземания, а цесията не била съобщена на длъжника и
поради това не го обвързва. В договора за цесия от 27.05.2015 г. също липсва
индивидуализация на задължението на ответника и поради това не можел да породи
действие спрямо кредитополучателя; липсват и доказателства за уведомяването на
длъжника за извършената цесия. Твърди, че с двете цесии се постига заобикаляне
на закона - в противоречие със ЗКИ. Навежда доводи за неравноправност на
клаузите, касаещи размера на възнаградителната лихва.
Твърди неравноправност на клаузата, предвиждаща такса за управление на кредита.
Оспорва редовността на обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Прави
възражение за погасени по давност вземания.
В
хода на процеса по делото е конституирано като трето лице – помагач на страна
на ищеца дружеството „С.Г.Г.“ АД - цесионер по договора за цесия от 30.06.2021 г., с който
банката-ищец е прехвърлила вземанията си по процесния
договор. Прехвърлянето на спорното право е извършено в хода на процеса.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По
иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:
1.
Относно материалноправната
легитимация на ищеца:
От процесния
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34609 от 14.05.2008г. се
установява, че между банката - ищец (с предходно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) и ответника е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът се е
задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 30000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита като от тази сума
равностойността в швейцарски франкове на 9010 евро е за покупка на определен в
договора недвижим имот – ателие, а равностойността в швейцарски франкове на
20990 евро – за други разплащания (чл. 1, ал. 1).
Установява се от приложения
договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.06.2008
г., че банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД всички свои вземания по договори за
жилищни и потребителски кредити, които са обезпечени с ипотека, изброени в
приложение № 1 към договора за цесия (т. 1 към договора). Действително, по
делото не е приложено приложение № 1 към договора за цесия, в което са изброени
прехвърлените вземания. Но, в т. 1 на договора за цесия по ясен начин е
отразена волята на страните да бъдат прехвърлени всички вземания по договори за
жилищни и потребителски кредити, които са обезпечени с ипотека, какъвто
безспорно е процесния договор за кредит.
Следователно, волята на страните е ясно изразена и вземанията, предмет на
договора са определяеми (всички вземания на банката по договори за жилищни и
потребителски кредити, които са обезпечени с ипотека). В закона няма забрана
кредитна институция да прехвърли на дружество, което не е кредитна институция
вземанията си по договор. Следователно, неоснователни са възраженията на
ответника за нищожност на договора за цесия поради заобикаляне на закона
и нарушение на ЗКИ.
След цесията цесионерът „Б.Р.С.“ АД и длъжника по процесния
кредит са сключили две допълнителни споразумения - с дата
30.09.2010 г. и 29.09.2011 г. От съдържанието на споразуменията се установява
ответникът да се е задължил в качеството на кредитополучател. И в двете
споразумения страните изрично са се договорили, че споразуменията са сключени
като неразделна част към процесния договор за кредит,
сключен с банката. „Б.Р.С.“ АД е посочен изрично в споразуменията като кредитор
по договора за кредит. Не се твърди, а и не се доказва по делото ответниците да са
сключили с „Б.Р.С.“
АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния и споразуменията да са към
този друг договор. Ясно изразена е волята на ответника с допълнителните
споразумения да изменят клаузи в процесния договор за
кредит с новия кредитор. Изявлението за знание за извършената цесия е
извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и оценката му, наред със
сключените допълнителни споразумения, доказва, че ответникът е бил уведомен за
извършената цесия. Действително, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД съобщението за прехвърлянето на вземането следва да се съобщи на длъжника от
предишния
кредитор и оттогава прехвърлянето има
действие спрямо длъжника и спрямо третите лица. Съобщаването на договора за цесия, обаче, не е
елемент от фактическия състав на прехвърлянето, тъй като вземането преминава
върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за
прехвърляне на вземането. Уведомяването на длъжника от предишния кредитор е условие
за противопоставимост на цесията на длъжника и на
трети лица. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на
предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде
противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания
длъжник (в т. см. решение № 139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. №
4025/2008г.). В настоящия случай не са наведени възражения, че след извършената
цесия от 12.06.2008 г. плащанията по кредита са отишли в полза на първоначалния
кредитор, няма събрани такива доказателства; първоначалният кредитор – банката,
не само че не оспорва валидността на извършената цесия, но и се позовава на
същата. Установява се волята на ответника да третира „Б.Р.С.“ АД за кредитор по
договора за кредит, поради което неуведомяването от банката на длъжника за
цесията не се отразява на валидността и съществуването на вземането, не се
отразява и на валидността на допълнителните споразумения.
С договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 27.05.2015 г. „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило на
банката всички свои вземания, произтичащи от договори за ипотечни кредити
(жилищни и потребителски договори на физически лица, които са обезпечени с
ипотека), както и от всички анекси към тези договори, с длъжници,
изброени в приложения № 1, 2, 3, 4, 5 и
6 към процесния договор за кредит (т. 1). Ясно
изразена е волята на страните да бъдат прехвърлени всички вземания на цедента, произтичащи от договори за ипотечни кредити
(жилищни и потребителски договори на физически лица, които са обезпечени с
ипотека), както и от всички анекси към тези договори. Освен това, представено е
приложение № 3 към договора за цесия от 27.05.2015 г., в което изрично е
посочен длъжника П.Г.К. и процесния договор
за кредит.
Следователно, волята на страните е ясно изразена, вземанията, предмет на
договора са определяеми (всички вземания, произтичащи от договори за ипотечни
кредити (жилищни и потребителски договори на физически лица, които са
обезпечени с ипотека), а вземането по процесния
договор изрично е посочено като предмет на договора за цесия. Ето защо
неоснователни са твърденията на ответника за липса на индивидуализация на
вземането по процесния договор за кредит и за
нищожност на договора за цесия.
От
вписванията в ТРРЮЛНЦ към АВ се установява, че на 29.11.2019 г. „Б.Р.С.“ АД е
преобразувано чрез вливане в „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД (вписване № 20191129101635). На
02.04.2020 г. „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД е преобразувано чрез вливане в „Ю.Б.“ АД
(вписване № 20200204154820). Следователно, „Ю.Б.“ АД е правоприемник на
дружеството „Б.Р.С.“ АД. Следователно,
по делото се установява материалноправната
легитимация на банката да предяви исковете срещу ответника по делото – като
носител на вземане по договор за банков кредит към момента на сезиране на съда.
С молба от 17.06.2022 г.
ищецът е депозирал уведомление пред съда, че на основание сключен договор за
цесия от 30.06.2021 г. „Ю.Б.“ АД е прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на „С.Г.Г.“
АД. Налице
е хипотеза, уредена в чл. 226 ГПК – прехвърляне на спорно право в течение на
производството, в който случай делото следва своя ход между същите страни (чл.
226, ал. 1 ГПК). По молба на банката „С.Г.Г.“ АД е привлечено като трето лице – помагач (чл. 226, ал.
2 ГПК). По делото е приложено уведомление от банката до длъжника, в което го
уведомява за извършената цесия в хода на процеса, връчено на особения
представител на ответника в открито съдебно заседание от 22.06.2022 г. Съдът
поддържа становището, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител, включително относно
извършената цесия. Следователно, считано от 22.06.2022 г. длъжникът е уведомен
за извършената цесия от
30.06.2021 г. и същата е породила действие спрямо него.
2.
Относно съществуването на претендираното вземане и неговия размер:
От процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот се
установява, че по възникналото правоотношение по договор за банков кредит,
ищецът се е задължил да предостави на П.Г.К. кредит в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 30000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита за посочените в договора цели
(чл. 1, ал. 1). С клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора страните са се задължили
в деня на усвояване на кредита да подпишат приложение №1 към процесния
договор, в което да посочат приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на
банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в
швейцарски франкове (чл. 1, ал. 3). Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. първо от процесния договор разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя в банката – IBAN ***а
служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарски франкове към
евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда
по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро IBAN *** (чл. 2, ал.
3). Договорено е, че крайният срок за погасяване на погасяване на кредита е 360
месеца, считано от датата на усвояване (чл. 5, ал. 1); кредитът се погасява на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план (чл. 6, ал. 1) и погасяването се извършва във валутата, в
която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2, изр.
първо); в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата
и/или лихвата не е осигурена дължимата сума в швейцарски франкове по сметката
на кредитополучателя, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката,
погасяването на кредита може да с извърши от банката, освен във валутата на
кредита, и в лева или в евро след служебно превалутиране
на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за
швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят с подписването на
договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката (чл. 6, ал. 2, изр. второ)..
От
писмените доказателства (извлечение от сметка и приложение №1 от 14.05.2008 г. към договора за
кредит) и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
– счетоводна експертиза се установява, че на 23.05.2008 г. сметката, уговорена
в чл. 2,
ал. 1, изр. първо от договора за кредит, с титуляр П.Г.К. е заверена със сума в размер
на 49730 швейцарски франка с основание „усвояване на кредит“ като към датата на
усвояване по кръстосан курс на банката за валутна двойка CHF/EUR (1,657643)
сумата от 49730 швейцарски франка е равностойна на 30000 евро. Освен това, в
приложените по делото допълнителни споразумения ответникът е признал размера на
дължимата сума по договора за кредит (чл. 2 (1) от допълнителнoто
споразумение с дата 30. 09.2010 г. и чл. 2, ал. 1 от допълнителнoто
споразумение с дата 29.09.2011 г.). Доколкото заявеното от ответника в
приложението и споразуменията е извънсъдебно признание на неизгоден за него
факт и поради това – с доказателствена стойност, и предвид заключението на
вещото лице, съдът приема за установено, че банката е изпълнила задължението си
по договора да предостави на кредитополучателя уговорената в договора за кредит
сума, а за последният е възникнало задължението да я върне.
Ответникът
е физическо лице, на което по силата на сключения с банката договор е
предоставен банков кредит за покупка на апартамент и за други разплащания. Не
се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът
да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
страна на ответника, поради което същият има качеството на потребител по см. на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник
съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2
от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответника са приложими разпоредбите за защита на
потребителите в същия закон.
Настоящият
състав споделя формираната съдебна практика с решение № 295/22.02.2019г. по
т.д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II отделение, според която е неравноправна
неиндивидуално уговорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора. Когато се установи, че клаузата създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не
намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. За формиране на този извод съдебният
състав се е позовал на задължителната практика на СЕС, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017 г. по
дело С-186/16, EU:C:2017:703, определение от 22.02.2018 г. по дело
С-119/17, EU:C:2018:103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13,
EU:C:2014:282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU:C:2015:262, решение
от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU:C:2010:309/, както и практиката на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК /решение № 95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС,
II т. о./.
Съгласно
чл. 20, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят има право да поиска от
банката да превалутира предоставения му кредит в
швейцарски франкове съответно в българския лев или евро, като за услугата се
съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката като съгласно ал. 2 на
чл. 20 в случаите на ал. 1 се съгласява да превалутира
кредита в лева или евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски
франкове за датата на превалутирането, както и да
прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната
валута и вид на кредита. С чл. 22, ал.1 кредитополучателят е декларирал, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от
промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. С чл. 22, ал. 2 кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.
2 и чл. 20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. С
клаузата на чл. 22 кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички
вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро.
Разпоредбата
на чл.147, ал.1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно
ал.2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. Договорната клауза на чл. 22, ал.1 не
отговаря на изискването за яснота и разбираемост.
По
делото не са представени доказателства банката да е представила на кредитополучателя
подобна информация и да му е разяснила реално икономическите аспекти и рискове
на превалутирането на кредита в швейцарски франкове.
Поради това, кредитополучателят не е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който
поема със сключването на договора за кредит в швейцарски франкове. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в тази валута, и се е съгласил с установените
предварително от търговеца /банката/ условия, без да може да повлияе на съдържанието
им, вкл. на изявленията в чл. 22, ал. 2 от договора, че е „запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20 - 22 от договора“. С непредоставянето на необходимата информация на
потребителя, банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение процесната договорна клауза на
чл. 22, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните. Потребителят
не е защитен и от клаузите на чл. 20 от договора, тъй като упражняването на
правото на превалутиране е предпоставено
от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя
икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя. Поради това че с
клаузата на чл. 22, ал. 1 във вреда на потребителя върху него се прехвърля
изцяло валутния риск, в процесния договор е създадено
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по смисъла на
чл. 143, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда,
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен
ако клаузата е уговорена индивидуално. Предвид изложените по-горе съображения,
клаузата на чл. 22, ал. 1 е неравноправна, тъй като не е индивидуално
договорена, последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя, същата не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора, сключена е в нарушение на
принципа за добросъвестност и създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Предвид неравноправния й характер, спорната клауза се явява нищожна на
основание чл. 143, т. 19 (т. 18 преди изм. с ДВ,
бр.57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно чл. 6, ал. 2, изр. първо от договора погасяването
на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. Съгласно изр. второ на чл. 6, ал. 2 в случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във
валутата на кредита, и в лева или евро след служебното им превалутиране
в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към
евро, за което кредитополучателят е подписването на настоящия договор дава
своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката. Клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 от договора е проявление на
поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора валутен
риск, приета по изложените по-горе съображения за неравноправна, и поради това,
клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 от договора е също неравноправна и
съответно – нищожна на основание чл.143, т. 19 (т. 18 преди изм. с ДВ, бр. 57
от 2015 г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без
клаузите на чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 22, ал. 1, тъй като тези клаузи не
изменят естеството на основния предмет на договора.
С чл.
1, ал. 1 от договора за кредит е уговорено кредитният лимит да се предостави в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30000
евро по курс „купува” за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита; с ал. 3 е
уговорено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора, в което посочват приложимия към
същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове; съгласно
ал. 5 курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от
официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния
курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката. В
чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, но
сметката е блокирана и практически кредитополучателят не е имал достъп до тази
сметка. Съгласно чл. 2, ал. 3 усвоеният кредит в швейцарски франкове от
блокираната сметка се превалутира служебно от банката
в евро по курс „купува“ швейцарския франк към евро на банката за съответната
валута в деня на усвояването и се превежда по посочена в договора еврова сметка на кредитополучателя в банката. Следователно,
страните са договорили сумата да бъде предоставена в евро, реален паричен поток
от банката-кредитор към кредитополучателя в швейцарски франкове не е
осъществен, а действителното усвояване на кредита е в евро - резервната валута
на страната (режимът на Паричен съвет е регламентиран в чл.29 и сл. на ЗБНБ).
Същевременно, кредитът е остойностен в чуждестранна
валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна
валута. Съставът е запознат с решение №
136 от 20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II отд.,
с което съдебният състав е формирал извод, че в хипотеза на банков кредит, по
който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), но е уговорен и остойностен в чуждестранната валута (швейцарски франкове) и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута,
договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането
на кредита се дължи в чуждестранната валута (швейцарски франкове). В акта си
съдебният състав се е позовал на задължителната практика на Съда на Европейския
съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС
(определение от 22.02.2018г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103 и решение от
20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703), както и на практиката на ВКС
(решение № 295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.,
образувано по описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. №
2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. №
1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. №
1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019г. по т. д. №
1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020г. по т. д. №
2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.).
Видно от съдържанието на договора за кредит
кредитополучателите са изразили ясно съгласието си да получат равностойността
на 30000 евро във франкове. Волята на страните за предоставяне на кредита в
швейцарски франкове, равностойни на 30000 евро по курс „купува” за швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита и връщането на кредита
на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план, оформен като приложение към договора и представляващ
неразделна част от него, е ясно изразена в клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3,
чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от процесния
договор. Уговорката
за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 30000 евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита определя
основна, характеризираща договора за кредит престация
и не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл.
430, ал. 1 ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитора към
кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото
предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателя в
резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски
франкове), уговорена в кредитния договор, въз основа на заявени от
кредитополучателя искане за усвояване на суми по кредита с посочен размер на
швейцарските франкове и искане за превалутиране с
посочени размер на швейцарските франкове и курс на швейцарския франк към
еврото, не обуславя извод, че договорът е сключен в резервната валута на
страната (евро), т. е. че валутата, в която е договорен и предоставен кредитът,
е евро (в т.см. Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС, ТК, II отд.).
Предвид уговорката за предоставяне на равностойността в
швейцарски франкове на определена сума в евро по курс „купува“ за швейцарски
франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита; че курс „купува“ на
швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“
на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката, следва да се направи извод, че механизмът
за изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс са
изложени ясно, така че средният потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, може да прецени въз основа на точни и
ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи от договора за
кредит по отношение на размера на общата заета сума и обменния курс.
Предвид
изводът по-горе за нищожност поради неравноправност на клаузата за поемане на
валутния риск от кредитополучателя (чл. 22, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 изр. второ от процесния договор) и предвид това, че кредитополучателят е
формирал ясно съгласие да му бъде предоставен кредит във франкове и като са
посочили изрично приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката към
евро към датата на усвояването, въпросът за наличието на дължими суми по процесния договор следва да се реши като се обследва
наличието на дължими суми при хипотеза, че е предоставен кредит в
равностойността на швейцарски франкове на 30000 евро по първоначално определения
курс, т.е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита (1,6576431 съгласно приложението към договора).
Установява
се от допълнителните споразумения, че страните са договаряли т. нар.
капитализиране на лихви и такси - преоформяне на
просрочени лихви и такси към главницата по кредита (чл. 4 от допълнително
споразумение от 30.09.2010 г., чл. 3 от допълнително споразумение от 29.09.2011
г.). Съдът споделя формираната съдебна практика, че уговорката за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ (в т.см.
Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II отд.), какъвто не е настоящия случай. Олихвяването на
просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по
кредит, върху които се начислява възнаградителна
лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.3 ЗЗД (в т.см. Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г.,
ТК, II отд.). Поради това, съдът приема, че в размера на дължимата главница
не следва да се включват уговорите в допълнителните споразумения капитализирани
лихви.
Ответникът
е направил възражения за неравноправност на уговорките за размера на възнаградителната лихва. Доколкото съдът е обвързан от диспозитивното начало и предвид, че предмет на настоящото
дело не е вземането за възнаградителна лихва, съдът
няма да разглежда клаузите в процесния договор за
кредит и допълнителните споразумения относно размера на възнаградителната
лихва или договореното обезщетение за забава при просрочие
на погасителна вноска.
В
чл. 15 от допълнителното споразумение от 29.09.2011 г. страните са уговорили
ползваният кредит да се погасява на 10-то число на съответния месец.
Съгласно
чл. 18, ал. 1 от договора за кредит кредиторът може да направи кредитът изцяло
или частично предсрочно изискуем при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора.
Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
последното плащане на задълженията по кредита е извършено на 29.05.2012 г.,
когато по сметката е постъпила сумата от 217,77 швейцарски франка, с която е
погасен остатък от възнаградителна лихва по вноска от
10.02.2012 г. и частично е погасена възнаградителна
лихва по вноска от 10.03.2012 г. . Следователно, към датата на връчване на
нотариалната покана, с която ищецът е уведомил ответника за предсрочната
изискуемост на кредита (вж. по-долу) за банката е възникнало правото да направи
кредита предсрочно изискуем.
От
приложената по делото нотариална покана с рег. № 4467 от 16.06.2020 г., том
3, № 5 на н-с ****, с рег. № 260 на НК се установява, че
банката е отправила
уведомление до ответника, че поради просрочие на
погасителните вноски по договора за кредит, обявява цялото задължение за
незабавно изискуемо. Нотариалната покана е връчена на адреса на ответника, посочен в
допълнителните споразумения: гр. София, ж.к. „****. Връчена на ответника на
20.07.2020 г. със залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и
изтичане на двуседмичен срок за явяване в кантората на нотариуса за получаване
на поканата (ал. 5, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 на чл. 47 ГПК). От разписката към нотариалната покана се установява, че
са спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК за най-малко три посещения на
адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден като разписката е редовно оформена.
Следователно, неоснователни са възраженията на ответника за нередовност на
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. С оглед изложеното, съставът приема, че
нотариалната покана, съдържаща волеизявление на кредитора за обявяване на кредитa за предсрочно изискуем, е достигнала до ответника
на 20.07.2020 г.
От гореизложеното следва, че
към датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката, са
били налице обективните обстоятелства за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем (просрочени вноски) и субективния елемент – уведомление, че кредитът
става предсрочно изискуем, връчено на длъжника и поради това, съставът приема,
че кредитът е обявен валидно за предсрочно изискуем, считано от 14.08.2020 г.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при постъпилите
суми за погасяване на задълженията по договора за периода от усвояването му до
датата на спиране на плащанията – 29.05.2012 г. са в размер общо на 11 290,28
CHF. След превалутиране първо в лева и после в евро,
по валутен курс „купува” на банката за BGN/CHF за съответната дата и 1,95583
курс за лева- евро. В резултат на извършените изчисления, без да зачита капитализацията
на лихвите, но отчитайки договорките за облекчено плащане в споразуменията, вещото
лице сочи, че непогасената главница в евро към 14.08.2020 г. би била
28 981,94 EUR, формирана от сбора на 24 267,93 EUR – редовна главница
(предсрочно изискуема) и 4 714,01 EUR – просрочена падежирала
главница по 109 броя вноски. Доколкото ищецът е предявил частичен иск и
претенцията му е за предсрочно изискуемата главница и вноски
за главница с падеж от 10.11.2015 г. до датата на предсрочната изискуемост на
вземането, то видно от данните в Приложение №3 към заключението, вноските за
главница с падеж от 10.11.2015 г. до 14.08.2020 г. (преди обявяване на
предсрочната изискуемост) са в общ размер на 2747,98 EUR. От
тук следва, че дължимата главница в евро, включваща предсрочно изискуемата
главница и вноски за главница с падеж от 10.11.2015 г. до датата
на предсрочната изискуемост е в общ размер на 27015,91
EUR (24 267,93 EUR + 2747,98
EUR).
Това е действителният размер на задължението за претендирания
период, което превалутирано във валутата на кредита
по курса към датата на усвояване на кредита (1,6576431 швейцарски франка за 1
евро) е в размер на 44782,74 швейцарски франка. Следователно,
общият размер на неплатената предсрочно изискуема главница и вноски за
главница с падеж от 10.11.2015 г. до датата на предсрочната изискуемост на
вземането (14.08.2020 г.) е 44782,74
швейцарски франка. Ищецът е претендирал сумата от 48829,92
швейцарски франка като неплатена част от главница. Установеният действителен
размер на вземането - 44782,74
швейцарски франка е по-малък от претендирания от
ищеца по размер. Поради това, искът
следва да бъде уважен за сумата до 44782,74 швейцарски франка, като това е
пълния размер на неплатената главница, а за остатъка, включително относно
заявената претенция за частичен размер - отхвърлен.
Съгласно
изричните уговорки на страните дължимата сума може да бъде заплатена както във
валутата, в която е уговорен кредитът - швейцарски франкове, така и в
равностойността й в лева или евро, но съобразно курс „купува“ за швейцарския
франк към датата на усвояване на кредита /предвид извода за нищожност на част
от чл. 6, ал. 2 и на чл. 22 от договора/ и изрично да отрази това в диспозитива на решението, посочвайки, че присъдената в
швейцарски франкове сума, е платима от ответниците и
в лева или в евро, по курса, определен в договора при усвояването на сумата –
съответно 1,6576431 швейцарски франка за 1 евро (Решение № 60108 от 28.01.2022
г. на ВКС по т.д. № 1159/2020 г., II т.о., ТК).
По
иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за договорни такси за периода 23.05.2018 г. –
15.10.2020 г.:
В чл.
4 от процесния договор за кредит страните са
уговорили заплащането на следните такси: такса за управление на кредита – 1,5 %
върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на
кредита (чл. 4, т. 1); годишна такса за управление в размер на 0,3 % върху
размера на непогасената главница към началото на всяка следваща година, която
такса се плаща в началото на всяка следваща година считано от датата на
усвояване на кредита (чл. 4, т. 2); административна такса за обработка на
документи в размер на 20 лв. – еднократно платима при подаване на молба за
кредит (чл. 4, т. 3).
Предвид
заявената от ищеца претенция за периода от 23.05.2018 г. до 15.10.2020 г.,
съдът приема, че претенцията на ищеца не касае такси за обработка на документи,
свързани с искането за кредит (т. 3). От текста на т. 1 и т. 2 следва, че
ищецът, от една страна, дължи такса, начислявана върху размера на заемната сума
и, от друга страна – такса върху размера на остатъка от непогасената сума.
Следователно, една и съща такса за управление се начислява неколкократно
върху една и съща сума – пълен или частичен размер на предоставената заема
сума. Освен това, не е ясно какво конкретно представлява „управлението“, за
което е дължима таксата. Клаузите на т. 1 и т. 2 покриват общата хипотеза на
неравноправна клауза на
чл. 143, ал. 1 ЗЗП - уговорки във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Не е доказано клаузите
да са индивидуално договорени. Следователно, на осн.
чл. 146 ЗЗП клаузите са нищожни.
С чл.
10, т. 2 от договора за кредит страните са се уговорили, че кредитополучателят
ще заплаща такси и комисионни съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите
и комисионните, които банката прилага за операциите си. От текста на клаузата
следва, че банката прилага Тарифата към датата на всяка конкретна операция.
Клаузата представлява хипотеза на неравноправна клауза изрично предвидена в чл.
143, ал. 1, т. 11 ЗЗП (клауза, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание). Не са налице изключенията на чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП. Не е
доказано клаузата да е уговорена индивидуално, поради което, клаузата е нищожна
на осн. чл. 146 ЗЗП. От клаузите на договора не се
установява страните да са уговорили конкретен размер на приложимите такси и
комисионни по Тарифата. Не е приложена Тарифата, от която да се установи
конкретния размер, както и съгласието на кредитополучателя с прилагането й
между страните. По делото е приложен погасителен план към допълнителното
споразумение от 29.09.2011 г., в който е включен размер на годишната вноска за
такса, но видно от погасителния план същият не е подписан от кредитополучателя.
Поради това, че не е доказано страните да са се договорили за конкретен размер
на таксите или конкретно как ще се изчисляват същите, претенцията за такси и
комисионни, начислени на осн. Тарифата на банката
следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 13, изр. първо от допълнителното споразумение от 30.09.2010 г.
кредитополучателят заплаща на кредитора месечна такса за администриране на
просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита на падеж съгласно чл. 7 от договора за кредит, в
размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забава
Тарифа на банката. В изр. второ е посочено, че таксата служи за покриване на
административните разходи на кредитора, свързани с извършваните от последната
действия по събиране на изискуемите просрочени плащания по договора за кредит и
допълнителното споразумение (включително, но не само, телефонни обаждания,
изпращане на напомнителни писма и др.) и се дължи до
пълното им погасяване. Чл. 12, изр. първо и второ от допълнителното
споразумение от 29.09.2011 г. е с идентично съдържание. Тези клаузи от двете
допълнителни споразумения са нищожни по съображения вече изложение по-горе
относно клаузата на чл. 10, т. 2 от договора за кредит.
По
изложените по-горе съображения, искът
следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По
иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ за разноски:
С чл.
10, т. 3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря за
разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и
застраховане на обезпеченията, както и разноски по
организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното
обезпечение. С приложената по делото нотариална покана кредитополучателят е
отправил уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е
елемент от фактическия състав за основателно предприети принудителни действия,
поради което, ответникът следва да бъде осъден да плати направените от ищеца
разноски за връчване на нотариалната покана, които съгласно заключението на
вещото лице са в размер на 78 лв. От писмените доказателства се установява, че
задължението по договора за кредит е обезпечено с договорна ипотека в полза на
банката върху недвижимия имот, за покупка на който е предоставена заемната
сума. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
банката е направила разноски за подновяване на ипотека на 03.05.2018 г. в
размер на 436,06 лв. Общият размер на непогасените нотариални такси е 514,06
лв., който включва такса за подновяване на ипотека и такси за връчване на
нотариална покана. Установеният размер на непогасени непогасени
нотариални такси съответства на претендирания поради което,
искът следва да бъде уважен в пълен
размер.
По
настъпилата в хода на процеса процесуална субституция:
Доколкото е налице
прехвърляне на спорното право в хода на процеса от „Ю.Б.“
АД на „С.Г.Г.“ АД, това приемство
следва да се отрази в съдебния акт на основание чл. 226, ал.3 ГПК, тъй като ще
се формира сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя.
По разноските:
Ищецът
е представил доказателства за направени разноски в размер на 5908,80 лв. - съдебно-деловодни разноски и 3213,60 лв. –
адвокатско възнаграждение. С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото на
ищеца следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, а именно – за общата сума от 8305,50 лв.
По
изложените съображения Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН **********,
да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК ******, следните суми по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL34609 от 14.05.2008 г., които вземания
са прехвърлени в хода на процеса на трето лице - „С.Г.Г.“
АД, ЕИК ****, с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.06.2021 г.,
както следва:
на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ
сумата от 44782,74 швейцарски франка по
курса, определен в договора при усвояването на кредита – 1,6576431 швейцарски
франка за 1 евро, чиято равностойност в евро е 27015,91 евро, представляваща
вземане за заета сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34609
от 14.05.2008 г., формирана от предсрочно изискуема главница, считано от
14.08.2020 г. и вноски за главница с падеж от 10.11.2015 г. до 14.08.2020 г., заедно със законна лихва от 16.10.2020 г. до окончателното плащане;
на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
сумата от 514,06 лв., представляващи разноски за нотариални такси;
на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 8305,50
лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата над 44782,74 швейцарски франка по курса,
определен в договора при усвояването на сумата – 1,6576431 швейцарски франка за
1 евро, чиято равностойност в евро е 27015,91 евро, до пълния предявен размер
от 48829,92 швейцарски франка и иска с основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 408,05 швейцарски
франка, представляващи договорни такси за периода 23.05.2018 г. – 15.10.2020 г.
Решението е поставено с участието на третото лице
помагач на ищеца - „С.Г.Г.“ АД, ЕИК ****.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: