Разпореждане по дело №334/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. М. М. ЕГН *, Г. Я., У.”. Т. № 9, Ч. А. П. Щ., против Решение № 3566/28.06.2011 г. по Г.д. № 80/2010 г. по описа на Районен съд – Р., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. А. Ч., ЕГН *, с. Ю., О. Я., сумата от 3927,24 лв. (три хиляди деветстотин двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 2000,00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 26.01.2008 година, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.01.2008 година до датата на пълното изплащане на задължението, като искът за имуществени вреди е отхвърлен над уважения до пълния му предявен размер. С решението С. М. М. е осъден да заплати на Д. А. Ч. и сумата от 1130,00 лв. (хиляда сто и тридесет лева), представляваща направени разноски за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен С. акт. Според жалбоподателя решението на РС – Р. е необосновано, тъй като по делото не били събрани доказателства, установяващи елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Настоява се за отмяна на обжалвания акт и отхвърляне на предявените искови претенции.

В срока по чл. 26 ГПК ищецът Д. Ч. е депозирал отговор на подадената въззивна жалба, в който я оспорва като неоснователна. Изцяло споделя фактическите и правни изводи, изложени в мотивите на първоинстанционното решение, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд намира, че първостепенният съд е извършил дължимия коментар на събраните доказателства и е изложил подробни фактически констатации за обстоятелствата по делото. При правилно изяснена фактическа обстановка, законосъобразен е изводът на РС – Р. за основателност на предявените искове. Окръжният съд изцяло споделя мотивите на първата инстанция относно приетите за установени обстоятелства, както и правните съображения за взетото решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. След самостоятелен анализ на приобщените по надлежния ред доказателства, и след като съобрази възраженията в подадената въззивна жалба, настоящата инстанция намира следното от фактическа и правна страна:

На 26.01.2008 г. около 09:30 часа ищецът Д. А. Ч. управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК № Е 7589 АН в района на гробищния парк на Г. Я. в посока от с. Ю. за Г. Я. по път II – 84. Заедно с него в автомобила се возили Д. Ш. и И. Ш.. В насрещната лента се движил автобус „Сетра” с ДК № КН 1287 АС, а след автобуса - лек автомобил “BMW 320i” с ДК № Е 6421 ВМ. При ограничена видимост и при пътна маркировка от непрекъсната линия, водачът на “BMW 320i” – ответникът С. М. М. предприел маневра изпреварване, навлизайки в насрещната лента за движение. В момента, в който водачът на „Фолксваген Пасат” забелязал невлезлия в неговата лента лек автомобил “BMW 320i” задействал аварийно-спирачната уредба с цел да избегне удара. Водачът на лекия автомобил “BMW 320i” също се опитал да спре и да се върне в своята лента за движение, но било невъзможно, тъй като отдясно се намирал автобуса, поради което и настъпил удар между двата автомобила “BMW 320i” и „Фолксваген Пасат”. При така възникналата ситуация и двамата водачи не са имали техническа възможност да спрат до мястото на пътно-транспортното произшествие, тъй като сумарната опасна зона за спиране на двата автомобила е била много по-голяма от разстоянието, на което те са се намирали от мястото на удара при визуалното възприятие на двамата водачи един друг, както и заради ограниченото, поради еластичните огради и разположения вдясно автобус, пространство по ширина на пътното платно. Ето защо ударът между двата леки автомобила е бил неизбежен и произшествието – непредотвратимо. Причина за настъпилото ПТП била неправилно предприетата от водача на лекия автомобил “BMW 320i” с ДК № Е 6421 ВМ маневра изпреварване на автобус „Сетра” с ДК № КН 1287 АС в условията на ограничена видимост. Вследствие на пътно-транспортното произшествие върху лекия автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № Е 7589 АН били причинени следните щети: всичко отпред отляво се запресовало в обща маса и се изместило назад на около 0.40 – 0.50 м.; счупени и деформирани преден капак, предна броня, преден ляв калник и подкалникова ламарина, предна декоративна решетка и маска, преден ляв фар и пътепоказател, радиатор и въздушен вентилатор, акумулаторна батерия, електронен блок на двигателя, спукан картер и други елементи от двигателя, а самият двигател бил със скъсана и деформирана стойка; счупен кожух на съединителя и корпуса на скоростната кутия, скъсан преден ляв носач, а арката заедно с окачването и лявото колело се изместила назад на около 0.40 м., деформирани били и други елементи от кормилната и спирачната уредба отляво, предното стъкло било счупено, волана - деформиран, а арматурното табло - спукано на няколко места, силна деформация на повечето от елементите на окачването отляво и на елементи от кормилната уредба, скъсан маркуч на спирачките отляво, теч на спирачната течност от скъсаните и счупени елементи на спирачната уредба. Остатъчната стойност на лекия автомобил марка „Фолксваген Пасат”, определена на базата на Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително застраховане и методиките на определяне на щетите по МПС, към датата на ПТП - 26.01.2008 г., била в размер на 12 % от стойността му като нов – 32 727 лева, т.е. в размер на сумата от 3 927,24 лева (налице е техническа грешка в изчислението на вещото лице, което е посочило сумата от 3 321,24 лева). Подмяната на увредените части на автомобила, труд за ремонт, боя и др. консумативи по пазарни цени надхвърля 80 % от остатъчната стойност на автомобила, поради което била налице „тотална щета” по смисъла на Наредбата. Ето защо било извършено бракуване на автомобила, установено Ч. заверката направена върху свидетелството за регистрация на 02.10.2008 г. Вследствие на пътно-транспортното произшествие водачът – собственик на лекия автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № Е 7589 АН Д. А. Ч. преживял комоцио с последващо посттравматично стресово разстройство – страдал от главоболие, отпадналост, световъртеж, чувствал се напрегнат, неспокоен, изпитвал страх, не можел да спи, сънувал кошмари, с натрапчиви припомняния за инцидента, станал раздразнителен, несигурен и тревожен, след катастрофата изпитвал болки в областта на корема, гърдите и единия крак. Около един месец след преживяното ПТП се върнал на работа и започнал да шофира, като вече карал по-внимателно и с повече напрежение. За тези оплаквания през януари 2010 г. потърсил специализирана психиатрична помощ - било проведено лечение с изписани антитревожни и антидепресивни медикаменти, както и оказана психотерапевтична подкрепа. Няколко месеца след проведеното лечение Д. Ч. преодолял посттравматичния стрес.

Спрямо ответника по делото С. М. М. било образувано н.а.х.д. № 533/2008 г. по описа на РС – Р. и н.о.х.д. № 161/2009 г. по описа на Районен съд –Р. по обвинение за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение ІІ-ро, алтернатива 1-ва, б.”а”, предложение ІІ-ро, във връзка с ал. 1, б. „б” НК, вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП пр. № БЖЖ20800042 БКХ. Производството по последното от цитираните дела било прекратено на основание чл. 289, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка със Закона за амнистия от 07.04.2009 г., обнародван в „Държавен вестник” брой 26/2009 г. и влязъл в законна сила на 21.04.2009 год., поради амнистиране и освобождаване от наказателна отговорност на лицата, които до 01.07.2008 г. са извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода” до 5 години или друго по-леко наказание.

Гореизяснената фактическа обстановка въззивният съд приема за несъмнена след анализ на събраните и проверени по делото доказателства, а именно: договор за покупко-продажба на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, ведно с придружаващия го превод, данни за моторно превозно средство, свидетелство за регистрация на МПС „Фолксваген Пасат” с рег. № Е 7589 АН, констативен протокол за ПТП № 2 от 20.02.2008 г., заключение на съдебна автотехническа и оценителна експертиза, изготвена от в.л. М. М., показания на свидетелите И. Ш. и А. Ш., заключение на съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от в.л. А. С., както и материалите по н.а.х.д. № 533/2008 г. и н.о.х.д. № 161/2009 г. по описа на Районен съд –Р.. От същите по безспорен и категоричен начин се установяват обективните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, настъпила вреда /имуществена и/или неимуществена/ и причинна връзка между двете, и по-конкретно: на процесната дата ответникът С. М. М. е извършил правонарушение, изразяващо се в предприемане на маневра изпреварване при ограничена видимост и при пътна маркировка от непрекъсната линия, в разрез с императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП. Вследствие на това негово поведение е настъпило пътно-транспортно произшествие, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца Д. А. Ч. имуществени и неимуществени вреди, съответно изразяващи се в погиването на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Пасат” и в претърпяното от него комоцио с последващо посттравматично стресово разстройство. Остойностяването на вредите е извършено от първостепенния съд в съответствие със събраните доказателства, а по отношение на неимуществените вреди – и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост. В този смисъл въззивният съд не намира основания за корекция на решението на РС – Р. в частта относно размера на присъдените обезщетения от 3 927,24 лв. за имуществени и 2 000 лв. за неимуществени вреди. Правилно първоинстанционният съд е присъдил и законната лихва върху горните суми от датата на увреждането – 26.01.2008 г. до окончателното им изплащане, съобразно разпоредбата на чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Що се касае до субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност - вината, то тя се предпоставя от наличието на обективните основания на отговорността и се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ищецът е освободен от тежестта да я доказва и се счита, че тя е налице, щом бъдат доказани обективните елементи на отговорността. Ето защо деликвентът – ответник е този, който следва да обори законовата презумпция за вината. Същият обаче в хода на производството не ангажира никакви доказателства в горната насока.

Предвид еднаквите правни изводи, до които достигна въззивният съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отговор на всички възражения, направени във въззивната жалба, се съдържа в гореизложените мотиви на настоящата инстанция, както и в тези на атакувания С. акт. Правилно първостепенният съд е изчислил размера на разноските, сторени от ищеца пред РС и ги е възложил в тежест на ответника по делото. Съобразно изхода на въззивното производство, на ищеца Д. Ч. следва да бъде присъдени и сторените разноски пред настоящата инстанция – 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, ОС – Б.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3566/28.06.2011 г. по Г.д. № 80/2010 г. по описа на Районен съд – Р..

ОСЪЖДА С. М. М. ЕГН *, Г. Я., У.”. Т. № 9, да заплати на Д. А. Ч., ЕГН *, с. Ю., О. Я., сумата от 500 лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: