РЕШЕНИЕ
№ 4869
гр. София, 28.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110204937 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Б. Н. срещу Наказателно постановление (НП) №
47/25.02.2022 г. издадено от началника на 05 РУ СДВР, с което на жалбоподателката е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на основание чл. 257, ал.
1 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 64, ал.2 ЗМВР.
В подадената жалба /озаглавена „молба“/ се претендира за отмяна на НП поради
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, включително
и липсата на извършено нарушение.
В първото съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призована, се явява и
заявява, че поддържа жалбата. Не се възползва от правото си да даде обяснения, както и да
участва в съдебните прения, като не се явява в последното съдебно заседание.
Административнонаказващият орган – началникът на 05 РУ СДВР, редовно призован,
не изпраща представител. Но от него е депозирано писмено становище с доводи за
потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2022 г. около 03:50 ч. свидетелят Е. Б. – на длъжност старши полицай при 05
РУ, СДВР се отзовала на подаден сигнал на телефон 112 за скандал в дома на М Ю, находящ
се в гр. София, ул. Хан Кардам № , ет., ап. . В дома му се намирала жалбоподателката Н.,
която съжителствала с Ю, като двамата се скарали и тя отказала да напусне жилището,
въпреки неговото желание. При идването на полицейските служители в жилището,
жалбоподателката била видимо повлияна от употребата на алкохол, като тя викала и
обиждала Ю. Св. Б. устно поискала от жалбоподателката да представи документ за
1
самоличност, да преустанови викането и да напусне жилището, но Н. отказала и пречила
наслужителите на 05 РУ да изпълнят служебните си задължения. Затова те задържали
жалбоподателката по ЗМВР, като на същата била съставена заповед за задържане и била
отведена в районното управление. По-късно Мартин Юговски съобщил, че не желае да
подава оплакване срещу Н., като прокурор от СРП постановил отказ за образуване на ДП.
С оглед така установеното, св. Е. Б. съставила АУАН № 212664 на жалбоподателя М.
Н. за нарушение на чл. 64 от Закона за МВР, за това, че не е изпълнена дадените й
многократни устни разпореждания да предостави документ за самоличност и да
преустанови „викането и крясъците“. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на
свидетел –очевидец – К Б, което се установява от положените от тях подписи.
Жалбоподателката отказала да подпише акта и да удостовери, че е получила копие от него,
като в него бил отбелязан отказа й, което било удостоверено с подписа на свидетеля по акта
– К Б. Срещу акта не е подадено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на фактическото описание на нарушението, на 25.02.2022 г.
било издадено атакуваното наказателно постановление от началника на 05 РУ СДВР, като в
него като правна квалификация на нарушението е посочен чл. 64, ал. 2 ЗМВР.
Видно от приложеното по делото Наказателното постановление, то е връчено на
жалбоподателката на 25.03.2022 г. Жалбата срещу НП /озаглавена „молба“/ е входирана в 05
РУ СДВР на 05.04.2022 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Е. Б., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката, макар същите да не са
подробни и детайлни, но това е обяснимо с оглед работата на свидетелката и изминалия
период от време от случая до разпита й. Но нейните показания са логични и свидетелката
потвърждава описаното в АУАН и изготвената от нея докладна записка по случая. В този
смисъл нейните показания са подкрепени от писмените доказателства по делото,
включително и заповед за задържане и постановление за отказ за образуване на ДП.
Свидетелката потвърждава, че лично е възприела, че жалбоподателката не е изпълнила
многократно дадените й устни разпореждания, като е била под влияние на алкохол.
Останалите писмените доказателства послужиха за установяване на компетентността на
актосъставителя и наказващия орган. Жалбоподателката по същество не оспорва вмененото
й нарушение от фактическа страна, като същата не се е възползвала и от правото си да даде
обяснения, поради което и съдът прие за установено деянието, както е описано от св. Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
съгласно представените по делото два броя удостоверения, при спазване на материалния
закон и процесуалните правила.
2
В процесното НП (както и в АУАН) макар и лаконично е описано административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, с което са изпълнени изискванията на
чл. 42, ал. 1, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочена и датата и мястото на
нарушението. Действително, в АУАН като правна квалификация на нарушението е посочена
разпоредбата на чл. 64 ЗМВР, но наказващият орган се е възползвал от правомощията си по
чл. 53, ал. 2 ЗАНН и е дал правилната квалификация на нарушението, а именно по чл. 64, ал.
2 ЗМВР.
При удостоверяване на отказа на жалбоподателката да подпише акта и да получи копие
от него е спазена разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, независимо че свидетелят на отказа е и
единственият свидетел на съставяне на акта. Но доколкото по делото не е спорно, че
жалбоподателката е присъствала при съставянето на акта и е отказала да го подпише, съдът
намира, че в случая не е допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, отказът на нарушителя да подпише АУАН се
удостоверява с подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в
АУАН. Не е нормативно разписано, че свидетел при съставяне на АУАН не може да бъде
свидетел, установяващ отказа на нарушителя да се запознае и да получи препис от АУАН. В
този смисъл е и най-актуалната практика на АССГ, изразена и в Решение № 6172 от
25.10.2022 г. по адм. д. № 4557/2022 г. и Решение от 30.05.2023 г. по адм. д. №3274/2023 г.
Съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават
писмени разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, които предвид действието на ал. 4 на същия член са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение. Съгласно ал. 2 на същия текст, полицейските органи могат да
издават и устни разпореждания или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за
които се отнасят.
Следователно в случая правомерно на жалбоподателката е издадено устно
разпореждане от компетентен орган – полицейски служител, което разпореждане очевидно
не е налагало извършването на престъпление за лицето. С оглед на горното, съдът намира,
че с действията си (като е отказала да предостави документ за самоличност и не е
преустановила нарушаването на обществения ред в нощните часове и е продължила да вика
и обижда Мартин Юруков) жалбоподателката не е изпълнила издаденото устно полицейско
разпореждане на св. Б. – служител на 05 РУ СДВР.
Според санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, който не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното
не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лева. Като в случая на
жалбоподателката е наложено именно минималното предвидено в закона наказание – глоба
в размер на 100 лева.
В този смисъл безспорен е статутът на свидетелката Б. на полицейски орган в
качеството й на служител на МВР и правомощията, произтичащи пряко от чл. 64 от ЗМВР.
В служебните функции на свидетелката в конкретния случай се е включвало и установяване
на самоличността на замесените в скандала лица, както и предотвратяване на конфликтната
ситуация и преустановяване на неправомерното поведение на жалбоподателката, поради
което издаденото устно разпореждане от св Б. се явява правомерно, а неизпълнението от
страна на жалбоподателката се явяват несъмнено доказано и осъществява състава на
нарушението по чл. 257, ал. 1 ЗМВР. Полицейското разпореждане не е налагало извършване
на очевидно за лицето престъпление или нарушение, както и не са налице признаците на
осъществено от жалбоподателката престъпление, които са предвидени като отрицателни
предпоставки за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателката.
Нарушението е извършено и от субективна страна, при форма на вината пряк умисъл –
3
жалбоподателката е възприела отправените многократни устни полицейски разпореждания,
но съзнателно не се е съобразила с тях. Обстоятелството, за което свидетелства и
актосъставителката, че Н. е била под влиянието на алкохол, не променя извода на съда и по
никакъв начин не изключва нейната вменяемост или административнонаказателната й
отговорност.
С оглед на горното, съдът достигна до извод за виновно осъществено от
жалбоподателката Н. административно нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, за което
законосъобразно на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР й е наложено и наказание „глоба“ в
размер от 100 лева. Доколкото това е минималният предвиден в закона размер, не са налице
възможности за неговото намаляване.
Съдът намира, че в случая не са налице и обстоятелства, водещи до приложението на
чл. 28 от ЗАНН, като такива не се и твърдят от жалбоподателката.
Предвид всичко гореизложено, процесното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 47/25.02.2022 г. издадено от
началника на 05 РУ СДВР, с което на жалбоподателката М. Б. Н. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на основание чл. 257, ал. 1 от
ЗМВР за извършено нарушение по чл. 64, ал. 2 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4