РЕШЕНИЕ
№ 8201
Бургас, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040700873 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от М. И. Х., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], ***, настоящ адрес - [населено място], [улица], ****, чрез адв. В. Х. В. от АК София, против ЗППАМ № 25-0246-000069/18.03.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД МВР София, РУ Ботевград.
В жалбата се твърди, че при отчитане на резултата от техническото средство не е взета предвид вероятността за грешка при отчитането, възлизаща според жалбоподателя на 5 %. На следващо място се сочи липса на мотиви относно продължителността на наложената мярка. Твърди се нищожност на заповед поради липса на компетентност на издателя й. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, в което се поддържа жалбата и искането за обявяване на нищожност, алтернативно отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът, полицейски инспектор към ОД МВР София, РУ Ботевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка.
Факти
На 18.03.2025 г. около 15:58 часа в [населено място], на бул. “България“ срещу № 7 с посока на движение от [улица]към [улица], М. Х. като водач на МПС - ****, с peг. № [рег. номер], лична собственост, управлява автомобила след употреба на алкохол, установена с техническо средство А. Д. 7510 c фабричен номер ARDM - 0177, който отчита положителен резултат от 0,51 промила в издишания въздух от водача. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 260619.
Била издадена процесната заповед, с която на М. И. Х. била наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, считано от 18.03.2025 г. Заповедта била връчена на Х. лично на 18.03.2025 г.
Към преписката е приложен АУАН серия GA 3675011 от 18.03.2025г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед.
По делото от ответника са представени:
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата;
Заповед №517з-2035/14.04.2022 г. на ВПД Директор на ОД МВР София за оправомощаване на длъжностни лица от Областна дирекция на МВР - София да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата;
Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата.
Правото
Жалбата е подадена в срок, на 31.03.2025 г., поради което е процесуално допустима.
По силата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него подзаконови актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със Заповед №517з-2035/14.04.2022 г. на ВПД Директор на ОД МВР София (л.38, вписана в ЗППАМ) са оправомощени длъжностни лица от ОД МВР за издаване на ЗППАМ по ЗДвП. С т. 1.7. от тази заповед на младшите автоконтрольори при ОД МВР София изрично са възложени правомощия по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.
Възражението за нищосност на акта, поради липса на компетентност, е неоснователно. Действително в Заповед № 517з-2035/14.04.2022 г. на ВПД Директор на ОД МВР София е посочена като основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата, като същата е отменена със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата. Както със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, така и с отменилата я Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.165 от ЗДвП са определени областните дирекции на МВР и Столичната дирекция на вътрешните работи да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Т.е. областна дирекция на МВР – София е определена за структура, която да осъществява контрол по движението по пътищата и формалното посочване на заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. не води до нищожност на оспорената ЗППАМ.
Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 от АПК.
В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата.
Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Същият организирал и провел защитата си именно срещу вменените му факти по извършеното нарушение.
Материалноправни разпоредби
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В процесния случай, определящата стойност на концентрацията на алкохол е тази, установена с техническо средство дрегер – 0,51 промила, което е над 0,5 на хиляда. Жалбоподателят не оспорва, че на посочените дата, час и място е управлявал автомобила.
При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа в условията на обвързана компетентност. На неговата оперативна самостоятелност е предоставено определянето на срока на мярката, тъй като същата съгласно законодателната уредба се налага за срок от 6 месеца до една година. При наличие на голям брой предходни нарушения на ЗДвП (справка л. 20 от адм.д. № 436/2025 г. по описа на Административен съд София област) органът правилно е определил продължителността на принудителната мярка да бъде в размер на 8 месеца, което се доближава до предвидения в закона минимум от 6 месеца.
Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. Х., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ***, настоящ адрес - [населено място], [улица], ****, против ЗППАМ № 25-0246-000069/18.03.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД МВР София, РУ Ботевград.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |