Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 10.04.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 7036 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.

          Ищецът Н.И.К., чрез процесуален представител  излага в исковата си молба, че ответникът П.М.Б. на 05.03.2010 год. издал в негова полза запис на заповед за сумата от 105 000 евро лева и с падеж на 30.12.2010 год.. Ценната книга била авалирана от М.П.Б.. Поддържа, че на падежа плащане не било извършено, поради което, въз основа на този запис на заповед, по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК се е снабдил със Заповед за изпълнение по гр. д. № 15096/12 год. по описа на СРС, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта на ответниците, като последните са направили възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо ответниците да бъде прието за установено, че вземането на ищеца в размер на 105 000 евро, по издаден от ответника Запис на заповед от 30.12.2010 година съществува, ведно с присъдената законна лихва върху тази сума от 27.03.2012 година. Претендират се разноските по делото.

          Ответниците П.М.Б. и М.П.Б., чрез процесуален представител оспорват иска, като твърдят, че записът на заповед е издаден като гаранция по сключен между страните договор за съвместна дейност от 05.05.2010 год. и обезпечаващ изпълнението му. Поддържа, че страните са уредили изцяло финансовите взаимотношения помежду си и въз основа на това за ищеца не съществува изискуемо вземане по процесната ценна книга. Молят съда да отхвърли иска, като претендират разноските по делото.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д. № 15096/2012 год. по описа на СРС, 64 състав, на ищеца Н.И.К. против П.М.Б., като длъжник и М.П.Б., като авалист, е издадена заповед от 02.05.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК - запис на заповед от 05.03.2010 година. Присъдена е сумата от 105 000 евро, заедно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2012 год. до окончателното изплащане. Допуснато е незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

          Представен е по делото запис на заповед от 05.03.2010 год. от който се установява, че П.М.Б. е поел задължението безусловно, без разноски и протест да заплати на Н.И.К. сумата от 105 000 евро, на падеж – 30.12.2010 година, като ценната книга е авалирана при същите условия от М.П.Б..

          Въз основа на изложеното съдът приема, че документът - записът на заповед от 05.03.2010 год., с издател и авалист - ответниците, е истински и съдът следва да извърши проверка дали действително съставлява такъв по смисъла на чл. 535 от Търговския закон. Анализирайки го, настоящата инстанция приема, че същият съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ. Наименованието "запис на заповед" се съдържа в текста на документа на езика, на който е написан; налице е и изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер. Посочена е дата на издаване, падеж, както и е място на издаване и място на плащане. В съдържанието на документа е налице посочване името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати и най - накрая не се спори, че е подписана от лицето, посочено за издател и от авалиста. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК не е било налице валидно плащане по този документ.

          От договор за осъществяване на съвместна предприемаческа дейност, сключен на 05.05.2010 год. се установява, че Н.И.К. предоставя на П.М.Б. и М.П.Б. безлихвен заем в размер на 105 000 евро, последните ще обезпечават имущество, необходимо за осъществяване на търговска дейност, като е договорен начин за изплащане на сумата. Утоворено е също така, че в едномесечен срок от сключването на договора страните ще учредят съвместно търговско дружество.

          Представеното по делото споразумение от 19.01.2015 год. настоящият състав не кредитира и не следва да обсъжда при формиране на волята си. Същото доказателство е представено от ответната страна в откритото съдебно заседание, проведено на 02.02.2015 год., като съдът с изрично определение не го е приел, тъй като липсвал подписи на страните и е върнал същото на пълномощника на ответниците, което процесуално действие не може да бъде санирано в последствие.

          Съдът не кредитира показанията на свидетеля Яне Якимов, тъй като същите не установяват релевантни за спора факти и обстоятелства.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

Ищецът основава своето вземане срещу ответниците на менителничен ефект, възникнал от менителнична сделка, в случая запис на заповед от 05.03.2010 година. Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Съдържа ли предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, този документ съставлява запис на заповед, годен да породи задължението по него. Основанието и размера на претенцията се доказват със самия менителничен ефект в случая според ищеца издадения от ответника запис на заповед. Записът на заповед е опростена форма на менителницата, при която участват две лица ­ издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на заповед. При записът на заповед издателят не нарежда на трето лице, а сам поема задължението, иначе казано сам безусловно обещава да заплати на поемателя определена сума пари /чл. 535, т. 2 от ТЗ/. От правната същност на записа на заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница. Като формална сделка, той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. Липсата на елементите по чл. 535 от ТЗ, с изключение на тези, посочени в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, водят до нищожност на сделката­до липса на валидно възникнало задължение за плащане. Съобразявайки представения и приет като доказателство по делото документ, озаглавен като „запис на заповед“, с издател ответника и авалиран от другия ответник в настоящото производство, съдът констатира, че този запис на заповед е валиден и е породил целените правни последици - породило се е задължението на ответника като издател и платец на записа на заповед, въз онова на който се претендира сумата от ищеца като поемател, по отношение на ответника като платец да му заплати посочената сума пари. Ответникът е направил изявлението, че безусловно се задължава да заплати на ищеца сумата от 105 000 евро, което е направено в предвидената от чл. 535 от ТЗ форма и съдържание, като задължението е авалирано от другия ответник при същите условия.

Редовността на записа на заповед обаче не води автоматично до липсата на задължение, тъй като в тези случаи съдът е длъжен да изследва съществуването на твърдяното от страните или от една от тях каузално правоотношение, което е послужило като основание за издаването на записа на заповед. Това е така, тъй като макар и да е абстрактна сделка, записът на заповед е във връзка със съществуващо между страните каузално правоотношение и обезпечава изпълнението на задължението на издателя по него. Поради това искането за плащане по записа на заповед по своето естество представлява и искане за изпълнение на задължението по каузалната сделка.

В настоящият случай по делото се установи наличието на съществуващо каузално правоотношение между страните по повод сключен ненаименован договор от 05.05.2010 год. Не се спори по делото, че ответниците са получили от ищеца по този договор в заем сумата от 105 000 евро, за която сума за издали и записа на заповед. Останаха недоказани обаче от ответнатата страна останалите задължения по договора, като не се установи на ищеца да са изплащани каквито й да било суми по контракта, както и да е учредено съвместно дружество с ограничена отговорност за извършване на търговска дейност, както е договорено по чл.8 от договора.

Следователно, съдът е длъжен да изследва въпроса дали вземането по каузалната сделка съществува, както и да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или неизпълнението на задължението по каузалната сделка. Безспорно е, че ответниците са получили в заем парична сума в размер на 105 000 евро, като при това положение ищецът е изпълнил поетото от него задължение. Не се установи сумата по заемния договор да е възстановена от страна на ответниците, поради което същата е дължима.

Въз основа на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК се явява основателен за исковата сума и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 6 107.50 лева, представляващи разноски по настоящето производство, както и 4 107 лева, разноски по заповедното производство.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.М.Б. с ЕГН ********** и М.П.Б. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: ***, чрез адв. Т. дължат солидарно на Н.И.К. с ЕГН **********,***, чрез адв.П., сумата от 105 000 /сто и пет хиляди/ евро, на основание запис на заповед от 05.03.2010 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК - 27.03.2012 год. до окончателното плащане на главницата.

ОСЪЖДА П.М.Б. с ЕГН ********** и М.П.Б. с ЕГН ********** да заплатят на Н.И.К. с ЕГН ********** на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 10 214.50 /десет хиляди двеста и четиринадесет хиляди и петдесет стотинки/ лева, разноски по исковото и заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: