РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Благоевград, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101826 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Д." ООД, ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. Г., бул. „С." № , представлявано от законния представител управителя С.Ц.
К., чрез пълномощника – адв. С.В. К., АК - Г. срещу „Р." ООД, ЕИК , със седалище и адрес
на управление: гр. Б., ул. Г.„. С. Р." № , представлявано от законния представител
управителя Л. И. Ч..
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на продавач, и ответника, действащ като
купувач, в периода от 2017г. до началото на 2020г. са били сключени няколко договора за
продажба на стоки, а именно: бои, лакове, грундове, мазилки, покрития и други бояджийски,
и строителни материали, като стойността на тези стоки била в общ размер на 7883,64 лв.
Заявява, че е изпълнил задължението си да достави на ответната страна строителните
материали и стоки, за което били издадени и следните фактури: Фактура № г. за сумата от 3
792,48 лв. с ДДС, Фактура № **********/30.05.2019 г. за сумата от 1 292,52 лв. с ДДС,
Фактура № г. за сумата от 1 968,89 лв. с ДДС и Фактура № г. за сумата от 1 033,84 лв. с
ДДС. Поддържа, че ответникът-купувач по договорите не е заплатил в пълен размер
дължимата цена на стоките, възлизаща общо на сумата от 7883,64 лв. Претендира
ответникът да му заплати и лихва за забава по всяка една от отделните фактури в общ
размер на 1355,41 лв. за периода от 30.06.2019г. до 22.04.2021г. Навежда, че за
претендираните суми по ч. гр. д. № 1035/2021г. на РС - Б. е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в
заповедното производство, е депозирал възражение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение, излагайки
съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.
Ответникът „Р." ООД не взема становище по спора в рамките на настоящото
производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 7 883,64 лв. /седем хиляди, осемстотин
осемдесет и три лева, шестдесет и четири стотинки/ - главница по следните фактури:
Фактура № г. за сумата от 3 792,48 лв. с ДДС, Фактура № **********/30.05.2019 г. за сумата
от 1 292,52 лв. с ДДС, Фактура № г. за сумата от 1 968,89 лв. с ДДС и Фактура № за сумата
от 1 033,84 лв. с ДДС, на основание продадени от заявителя на длъжника стоки (бои, лакове,
грундове, мазилки, покрития и други бояджийски, и строителни материали), за които са
издадени фактури от заявителя - продавач, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от
1 355,41 лв. /хиляда триста петдесет и пет лева, четиридесет и една стотинки/- общ размер
на лихва по чл. 86 ЗЗД за забава в плащанията по процесните фактури за периода от
30.06.2019г. до 22.04.2021г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 93990 от 30.04.2021г. по ч. гр. д. №
1035/2021г. на Районен съд – гр. Б.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника „Р. ООД е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й
и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като
въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на исковата молба.
Същевременно в проведените две открити съдебни заседания не се е явил негов законен или
процесуален представител и не е било направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на такива представители.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
2
ищеца писмени доказателства, както и заключението на вещото лице С. И. Т.по съдебно-
счетоводната експертиза, касаещи: наличието на твърдените договори за продажба, по
силата на които ищецът има качеството на продавач на стоките, визирана в исковата молба,
а ответникът притежава качеството на техен купувач; доставяне на процесните стоки от
продавача на купувача, и изискуемост (настъпил падеж) на вземането на продавача, касаещо
цената на стоките, установена чрез доказване на уговорка за конкретна дата, от която
купувачът изпада в забава, или чрез отправяне на покана до същия, наличието на главен
дълг, произтичащ от незаплащането на дължимата се цена по процесните договори за
продажба; изпадане в забава на ответника, както и размера на претендираното обезщетение,
съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в
определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същите се явяват вероятно
основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени
от ищеца съдебно-деловодни разходи (185 лв. – държавна такса и 560 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, и 185 лв. – държавна такса, 350 лв. –
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза 700 лв. –адвокатско
възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на ответницата в
полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 745 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 1235 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр.
Б., Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че „Р." ООД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г. С.Р." № , представлявано от законния
представител управителя Л. И. Ч. дължи на "Д." ООД, ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. Г., бул. „С." № , представлявано от законния представител управителя С. Ц.
К., следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
93990 от 30.04.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1035/2021г. на Районен съд – гр. Б., а именно:
- сумата от 7 883,64 лв. /седем хиляди осемстотин осемдесет и три лева и шестдесет и
четири стотинки/ - главница по следните фактури: Фактура № г. за сумата от 3 792,48 лв. с
ДДС, Фактура № **********/30.05.2019 г. за сумата от 1 292,52 лв. с ДДС, Фактура № г. за
сумата от 1 968,89 лв. с ДДС и Фактура № г. за сумата от 1 033,84 лв. с ДДС, на основание
продадени от заявителя на длъжника стоки (бои, лакове, грундове, мазилки, покрития и
други бояджийски, и строителни материали), за които са издадени фактури от заявителя -
продавач, ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда -
26.04.2021 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 1 355,41 лв. /хиляда триста петдесет и пет лева и четиридесет и една
3
стотинки/, представляваща общ размер на лихва по чл. 86 ЗЗД за забава в плащанията по
процесните фактури за периода от 30.06.2019г. до 22.04.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Р." ООД, ЕИК със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „Г. С.Р." №, представлявано от законния представител управителя Л.
И.Ч. да заплати на "Д." ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. Г., бул. „С." №,
представлявано от законния представител управителя С. Ц. К. разноски, сторени в
заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 745 лв. /седемстотин четиридесет и пет лева/ – представляваща разноските,
дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1035/2021г. на РС – гр. Б.), и
- сумата от 1235 лв. /хиляда двеста и тридесет и пет лева/ – представляваща общ размер
на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1826/2021г. на РС – гр. Б.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4