№ 260106 / 24.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 24.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...трети наказателен състав в публично
заседание на 23 ноември.........……..………….……………………………….
през две хиляди и двадесета година…...............……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Н.Александрова........................…………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..…………………..…...…..............АН дело 1494 по описа
за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-003244/ 05.10.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Ц.С.Й. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 к.т. на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Ц.С.Й. xxx, който чрез пълномощника си – адв.Ц. Д., АК-Монтана, със съдебен адрес xxx, обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят Ц.Й. е наказан, за това, че на 27.07.2020г. в 05.50 часа в град Монтана, по бул.Димитър Ерийски, управлявал лек автомобил „Фолксваген” с рег.номер ВМDА60 след употреба на алкохол. Водачът е изпробан с техническо средство „Алкотест 7510” NULL над 0.5 промила, изпробван в 05.53 часа, който отчете 0.62 промила от издишания от водача въздух в техническото средство. Водачът лъхал на алкохол. Издаден талон за изследване номер 0063118.
След извършената проверка на жалбоподателят е съставен АУАН от същата дата, за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително – нарушение по чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателят не е направил възражения по констатациите. Не е направила такива и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
В жалбата си административнонаказаната развива доводи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както АУАН, така и НП съдържат в цялост всички изискуеми се реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Както акта, така и атакуваното НП са издадени въз основа на годни доказателствени средства събрани по надлежния ред.
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателят акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Ц.Й. е извършил посоченото административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в деня на проверката, като надлежно е предявен на нарушителя. В сроковете по ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Съгласно чл.174 ал.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е наложил наказанието в точния му размер предвиден в правната норма.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0996-003244/ 05.10.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Ц.С.Й. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 к.т. на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: